Майкини и другите

by Ivo Siromahov, Иво Сиромахов

„Майкини са най-долните същества, които са се раждали някога. Не можем да ги понасяме.“ (Вуйнини)

„Мен таз книга ни ма бърка.“ (Шурето)

„Ох, много сте спрели. А аз вече съм на Софията. Цунки!“ (Културослав)

„Тази книга експлицира флуктуациите на съвременния творец между екзистенциалния кризис на маргиналията и екстремната дихотомия на ирелевантната пародоксия.“ (Герасим Евлогиев – Чуди)

376 pages, Paperback

First published January 20, 2021

About the author

Иво Сиромахов е роден на 29 декември 1971 г. в София.
През 1990 г. завършва Националната гимназия за древни езици и култури. През 1996 г. завършва НАТФИЗ, специалност Театрална режисура.
От 1998 г. до 2000 г. работи във вестник „24 часа” като автор на политически фейлетони. Публикувал е десетки авторски текстове в "Playboy" и “MAXIM”. От 2000 г. е отговорен сценарист в "Шоуто на Слави".
През 2014 г. печели награда „Цветето на Хеликон“ за романа „Моят таен любовен живот“ – наградата се връчва за най-продавана българска книга.

Reviews

[Polina Trifonova · Rating 5 out of 5]

Забавлявах се искрено и с тази порция случки от живота в селото на майкини.

Любими са ми винаги описанията на традициите и обичаите. Много се смях на спора с майкини за лютеница и кои са най-добрите буркани. Не за друго, ама и аз съм имала същия разговор с моите майкини :))

Много са забавни и разговорите в сервиза, когато Ивчо отива с Kia-та; когато бабите гледат английското дерби; момента с питката на бебка Изабелла-Грация; когато прасето получи инфаркт... Много са моментите, на които съм се смяла с глас, но има и тъжни. Всички са вдъхновени от реалността, в която живеем, затова предизвикат истински емоции.

Няма как човек да остане безразличен към книгата, а тези, които ѝ се ядосват и "хейтват" автора просто нямат чувство за хумор. :)

[NIkolay Dunchev · Rating 5 out of 5]

Чете се бързо. Не можеш да спреш. Достойно продължение, с неочакваната тъничка и тъжна линия за това, което умира под размазващата чалга.....

[Alexandrina · Rating 4 out of 5]

Има един сериал с Джим Кери "Смях през сълзи" ,че и тази книга е така. Смешна, тъжна, дори много тъжна....

[Анелия Стаматова · Rating 5 out of 5]

Харесвам хумора на Сиромахов и винаги се забавлявам с книгите му.
На историиите за майкини се смях с глас, особено на войната между майкини и вуйнини.
Напомнят ми за случки от живота, на които съм била свидетел или съм участвала лично.
Признавам си, че финалът ме завари неподготвена.

[Joana Dobreva · Rating 5 out of 5]

Това е първата книга на Сиромахов, която чета и няма да е последната. "Простотии" - биха казали някои и наистина няма да е далеч от истината. А тя е, че обрисуваното е перфектен портрет на българското общество. Смях се много, на глас. Яд ме е само, че книгата приключи така! Но...живот...

[Ирина Христова · Rating 5 out of 5]

Показва нашите нрави и манталитет, доста точно описва обществото ни - намерих малка надежда в лицето на Васил Кандиларов и гората... За жалост тя беше смачкана, дано малкият Ричард все пак я запази в себе си тая надежда и да я подхранва 💕

[RAYA · Rating 5 out of 5]

Приятно четиво, което те кара хем да се посмееш, хем да се позамислиш! Съвкупност от абсурдни ситуации, вдъхновени от съвременната българската действителност, представени с умела ирония и лека тъга.

[Petya · Rating 5 out of 5]

Любим хумор!

[Iva Stancheva · Rating 3 out of 5]

Доста депресиращ финал на книгата. Можеше и малко по-бодро като за край. Но още по-тъжното е, че познавам истинско дете, което се казва Изабелла-Грация. С българска фамилия.

[Yuliya · Rating 4 out of 5]

Определено се позабавлявах. Колкото смешно, толкова и тъжно е написаното.

[Vanya Yakimova · Rating 1 out of 5]

Едва я преборих тази книга…

[Plamena · Rating 4 out of 5]

Трудно е да се проследи къде точно свършва тънкият колоритен балкански хумор и къде започва обикновената селска простотия, но има доста и от двете. Казват, че способността да се самоосмиваш лекува и е градивна част от развитието на народопсихологията, но както подсказва краят на историята, не всичко е пародия.

[Деян Колев · Rating 2 out of 5]

Същата цикличност като в първата книга и макар и смешни, ситуациите като че ли се повтарят, но с други думи. Няма никакво развитие у героите. Може би не е добра идея да се четат една след друга двете книги.

[Magdalena · Rating 3 out of 5]

Книгата е все едно чета скечове за комедийните вечери на Слави, което за мен изобщо не е лошо. Много лека и приятна за четене, много забавни моменти има, много добри герои, но има и герои като Буля, за които всички шеги са еднакви и все в сексуален контекст (и тя не е единствена). Предпочитам да имаше повече разнообразие в героите / да имаше повече майстори, рибари и други типични ежедневни персонажи.

[Димитър Йосифов · Rating 3 out of 5]

Донре, това ревю ще е трудно за писане. Харесвам Сиромахов, но в тази книга се усеща, че малко или много е изчерпан. Интересна е, забавна е, има глави които ни карат да се замислим, но не е нешо което бих прочел отново с надеждата да открия нови неща. Четох много ревюта в знайни и незнайни литературни групи и това което ми направи впечатление е, че повечето хора оплюват книгата. Защо? Причините може да са много, но тази която е най-очевидната, според е - тези които опоюват и мрънкат се припознават в персонажите и казват “аха тоя ни се подиграва”…
Лично аз четох вечер преди лягане, все пак това е лека литература, която не предполага трагичен сюжен и драматични персонажи. Чете се леко, главите ни водят по естествен начин една след друга без да усетим кога се прочели и последната.
Нека обърна внимание на персонажите, такива колоритни образи е грехота да бъдат само споменати. Всеки един от героите е зареден с толкова “качества”, че докато четях не ми се струваше реално такова нещо. Казвах си, че не е възможно. Иво Сиромахов ни среща с подмолни хора, с прости, нагли, груби, първични, объркани, търсещи, откриващи, НО и смирени. Да книгата изправя тези две крайности една срещу друга. Както можете да се досетите победител в тази вечна битка няма. Едните се научават да живеят с другите и това е, нямат избор за друг вариант.
Автора ни представя типично битови образи, поставени в още по-типично битови ситуации. Полазва ни състоянието на обществото, казва ни какви да не бъдем. Ако обичате “грубата” сатира, тогава книгата ще ви хареса и ще я препоръчате на приятели. Както аз правя. Ако сте от ония, които се обиждат заради “твоя отбор не става” или “не бе брат, тая мацка е грозна” моля ви не четете книгата.
Ще попитате защо давам 3 звезди след всички тези похвали. Защото това не е нищо повече от отлично написана история за шепа селяндури, всеки борещ се за нещо, незнайно какво. Да, тези хора не са представителна извадка на обществото ни, но са сред нас.

[Maria Panova · Rating 4 out of 5]

Чете се леко, увлекателно четиво е - безспорно. Има много хумор, но е попрекалил с цветущото описание на сексуалния живот на съселяните, както и битовия алкохолизъм на свако и други съселяни. Рецептите за различни видове храни са смущаващи - цимент, нафталин, описанието за къпаната баница?! Недоумявам какво е целял автора с тази гавра - добавките на цимент, антифриз, нафталин, ушна кал?! Забавна книга, със смях през сълзи. Добре схванати и описани с чувство за хумор недъзите на всички типажи в обществото ни - парвенюто с многото пари, алкохоликът, леките жени, начинът на усвояване на европейските фондове, манията за величие на някои индивиди, амбицията на некадърниците, еснафщината и простащината... това не е смешно, но е поднесено майсторски. Все пак, доста попресолено в много моменти, както и доста вулгаризми със сексуална насоченост, които авторът би могъл да завоалира или избегне.

[Надежда Генчева · Rating 5 out of 5]

Ще копирам буля: "Уникална е!". Приятно изненадана съм, за няколко кратки мига бях малко погнусена и отегчена, но не мога да отрека, че книгата е забавна. Смях се на тъжната действителност, отдавна излязла извън пределите на българското село.

[Maria · Rating 2 out of 5]

В повече ми идват ФБ статусите. Но пък схемите на Сиса и Нела ме обогатиха.