What do you think?
Rate this book
Нова земя
Замислен като продължение на "Под игото", романът "Нова земя" излиза през 1896 г. и е първи опит в литературата ни за епичен обхват на следосвобожденската реалност. Иван Вазов създава пъстра картина на нашата "нова земя": изобразява многопластово и аналитично бита, психологията и обществено-политическите идеи на първото интелигентско поколение свободни българи, към което се числи и главният герой в книгата, Найден Стремски. Тъкмо чрез неговите думи авторът отправя апел към сънародниците си, който звучи актуално до днес:
"На България трябват сега мозъци с трезви мисли, глави, пълни с положителни знания; трябват наставници, които да възпитават младото поколение в човещина, да му образуват характер; трябват мъдри мислители, които да ръководят умовете към доброто и към напредъка! Какво не трябва? Трябват сили, знания, куражи, самоотвержености, които да градят, създават, оживотворяват - не да разстройват. Трябва да се възцари великата любов към труда. Трудът, който да покрие със златни ниви нашите безконечни изоставени полета, да раззелени с гора нашата оголена земя."
Из книгата
В корицата са използвани илюстрации на Йозеф Обербауер и елементи от оформлението на първото издание на "Нова земя".
"На България трябват сега мозъци с трезви мисли, глави, пълни с положителни знания; трябват наставници, които да възпитават младото поколение в човещина, да му образуват характер; трябват мъдри мислители, които да ръководят умовете към доброто и към напредъка! Какво не трябва? Трябват сили, знания, куражи, самоотвержености, които да градят, създават, оживотворяват - не да разстройват. Трябва да се възцари великата любов към труда. Трудът, който да покрие със златни ниви нашите безконечни изоставени полета, да раззелени с гора нашата оголена земя."
Из книгата
В корицата са използвани илюстрации на Йозеф Обербауер и елементи от оформлението на първото издание на "Нова земя".
Audiobook
First published January 1, 1896
16 people are currently reading
189 people want to read
About the author
Иван Вазов
117 books150 followersIvan Vazov
Псевдоними: Пейчин, Добринов, Ц-в, Д. Н-ров, Т. Габровски, Боянец, Белчин, Н-чев...
Иван Минчов Вазов е български поет, писател и драматург, наричан често „патриарх на българската литература“.
През 1870 г. Вазов отпечатва първото си стихотворение – „Борба“. През 1872 г. издава стихотворението „Бор“, което е първото му публично коментирано стихотворение. До 1875 – 1876 г. Вазов пише и любовни стихотворения. През 1876 г. отпечатва първата си стихосбирка – „Пряпорец и Гусла“, но не подписва книгата с истинското си име, а с псевдонима Пейчин. Това става в Букурещ. В нея той включва „Панагюрските въстаници“, по-известно като „Боят настана“. През 1877 г. излиза втората стихосбирка на Вазов – „Тъгите на България“, която вече е подписана от Вазов. Третата стихосбирка на Вазов излиза от печат година по-късно – през 1878 г. и носи заглавието „Избавление“. През 1881 г. Вазов издава стихосбирката „Гусла“.
Псевдоними: Пейчин, Добринов, Ц-в, Д. Н-ров, Т. Габровски, Боянец, Белчин, Н-чев...
Иван Минчов Вазов е български поет, писател и драматург, наричан често „патриарх на българската литература“.
През 1870 г. Вазов отпечатва първото си стихотворение – „Борба“. През 1872 г. издава стихотворението „Бор“, което е първото му публично коментирано стихотворение. До 1875 – 1876 г. Вазов пише и любовни стихотворения. През 1876 г. отпечатва първата си стихосбирка – „Пряпорец и Гусла“, но не подписва книгата с истинското си име, а с псевдонима Пейчин. Това става в Букурещ. В нея той включва „Панагюрските въстаници“, по-известно като „Боят настана“. През 1877 г. излиза втората стихосбирка на Вазов – „Тъгите на България“, която вече е подписана от Вазов. Третата стихосбирка на Вазов излиза от печат година по-късно – през 1878 г. и носи заглавието „Избавление“. През 1881 г. Вазов издава стихосбирката „Гусла“.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 25 of 25 reviews
July 9, 2025
„Нова земя“ е превъзходен роман и достойно продължение на „Под Игото“! Иван Вазов страшно увлекателно и правдоподобно е представил начина на живот и нравите в годините между Освобождението и Съединението... Атмосферата в България съвсем не е била идилична, като писателят честно е представил обществените недостатъци и любопитни политически събития. Природните описания в романа са изключително красиви, а пък историята на симпатичният основен персонаж Найден Стремски - майсторски поднесена и вълнуваща...
August 20, 2020
Стара земя, нови хора?
"Нова земя" е сред най-малко издаваните и обсъждани в по новата ни литературна история романи на дядо Вазов, макар той много да си го защитава и харесва. По редица причини е останал извън канона. Основното, което прави впечатление е критичният поглед. За мен в едни 90% има страхотни попадения на разкритие на нравите, които завладяват освободените българи. В едни 10% излишно се правят историко-политически препратки я към реална историческа личност, я към събитие. Няма как с излизането си да е бил приет романът с отворени обятия, при положение, че директно нахоква едва ли не съвременници негови. Това си мисля е могъл да спести и щеше да е в полза на безспорните качества на творбата.
Адмирирам разкостването на духа и личността на българите от онова време с литературни похвати. Тук е показано много високо ниво в богата палитра - от сатира, до драма. В онзи класически, галещ ухото стил, който ни разкрива огромното богатство на езика. До степен, в която се чудим как е могъл да обеднее толкова за век и малко. В онези другите 10%, когато иска да разкаже за личност, за партия, или събитие, сякаш изказът става един исторически, назидателен и не знам дали не минава в друга категория. Историците казват, че трябва да са минали поне 50 г., за да се правят оценки, а прочетох такива за явни на Вазов политически врагове. Това е единственото, което не ми хареса и след като съм го споменал - оставяме го настрана. Вероятно това и запраща историческата съдба на романа от едно продължение на "Под игото" до притикване в категория на една по-слаба творба на побелелия Вазов.
Творбата никак не е слаба, напротив!
Описанията на героите, с тяхната динамика и стремежи, са по-актуални дори за днешните българи от почти всички съвременни романи. Ако човек тръгне да вади цитати, няма да стигне мястото за ревюто. Ако тръгне да подчертава, трябва да се запаси с достатъчно химикали/моливи на разположение. Все пак ще споделя нещо от началото, което е попадение точно в болезнената десятка:
"Ний сега сме още пиени и зашеметени, ний празнуваме медения месец на сватбата си със свободата. Нашите идеали ще ги съзрем, когато изтрезнеем от това упоение.
— Но вий имате, чини ми се, един много ясен национален идеал: Санстефанска България.
— Той е идеал чисто политически, на българската история, тъй да кажа. А наший обществен, человечески идеал де е? Ний още го не видим. Страхувам се даже, че вместо един велик кумир, както бе досега, у нас да не изникнат много кумирчета, извикани от нови жажди, които има да се разбудят непременно, а някои се разбудиха вече у нас.
...........
На, одеве говорехме за новите идеали, които ни трябват… Ето какъв идеал ни трябва да постигнем: да се превъзпитаме, да станем хора характерни… Вие ни освободихте от турския деспотизъм, но от нашата българска безхарактерност не можете вие да ни освободите. Ний сами трябва да се освободим… Негова милост, Веригаров, е едно блестяще изражение на тоя наш обществен недостатък. С всичката си пустота, безсрамие и нищожество, той е приет от нашето общество, глезен даже от него и получава сърдечни ръкостискания вместо плесници. У нас нито знаят да се възмутят, нито да бъдат горди… Ний еднакво подаваме ръка и на честния човек, и на мазникът… Все ни е едно… Вий чухте одеве как се смееха драго ония господа около Веригарова, когато той им четеше стиховете? Между тях има добри младежи, но и те се смееха весело… Никому не хрумна, че насърчават една подлост, че опетняват едно момиче… Що им трябва да се възмущават?… Той не падна нито на косъм в уважението им… Безхарактерност безподобна!"
Тежки думи между сатирата се намират. Тежат си на място и до днес. Пак ще го кажа:
"А наший обществен, человечески идеал де е? Ний още го не видим."
Още не го видим и днес. Или не? Има ли нови хора днес?
"Нова земя" е сред най-малко издаваните и обсъждани в по новата ни литературна история романи на дядо Вазов, макар той много да си го защитава и харесва. По редица причини е останал извън канона. Основното, което прави впечатление е критичният поглед. За мен в едни 90% има страхотни попадения на разкритие на нравите, които завладяват освободените българи. В едни 10% излишно се правят историко-политически препратки я към реална историческа личност, я към събитие. Няма как с излизането си да е бил приет романът с отворени обятия, при положение, че директно нахоква едва ли не съвременници негови. Това си мисля е могъл да спести и щеше да е в полза на безспорните качества на творбата.
Адмирирам разкостването на духа и личността на българите от онова време с литературни похвати. Тук е показано много високо ниво в богата палитра - от сатира, до драма. В онзи класически, галещ ухото стил, който ни разкрива огромното богатство на езика. До степен, в която се чудим как е могъл да обеднее толкова за век и малко. В онези другите 10%, когато иска да разкаже за личност, за партия, или събитие, сякаш изказът става един исторически, назидателен и не знам дали не минава в друга категория. Историците казват, че трябва да са минали поне 50 г., за да се правят оценки, а прочетох такива за явни на Вазов политически врагове. Това е единственото, което не ми хареса и след като съм го споменал - оставяме го настрана. Вероятно това и запраща историческата съдба на романа от едно продължение на "Под игото" до притикване в категория на една по-слаба творба на побелелия Вазов.
Творбата никак не е слаба, напротив!
Описанията на героите, с тяхната динамика и стремежи, са по-актуални дори за днешните българи от почти всички съвременни романи. Ако човек тръгне да вади цитати, няма да стигне мястото за ревюто. Ако тръгне да подчертава, трябва да се запаси с достатъчно химикали/моливи на разположение. Все пак ще споделя нещо от началото, което е попадение точно в болезнената десятка:
"Ний сега сме още пиени и зашеметени, ний празнуваме медения месец на сватбата си със свободата. Нашите идеали ще ги съзрем, когато изтрезнеем от това упоение.
— Но вий имате, чини ми се, един много ясен национален идеал: Санстефанска България.
— Той е идеал чисто политически, на българската история, тъй да кажа. А наший обществен, человечески идеал де е? Ний още го не видим. Страхувам се даже, че вместо един велик кумир, както бе досега, у нас да не изникнат много кумирчета, извикани от нови жажди, които има да се разбудят непременно, а някои се разбудиха вече у нас.
...........
На, одеве говорехме за новите идеали, които ни трябват… Ето какъв идеал ни трябва да постигнем: да се превъзпитаме, да станем хора характерни… Вие ни освободихте от турския деспотизъм, но от нашата българска безхарактерност не можете вие да ни освободите. Ний сами трябва да се освободим… Негова милост, Веригаров, е едно блестяще изражение на тоя наш обществен недостатък. С всичката си пустота, безсрамие и нищожество, той е приет от нашето общество, глезен даже от него и получава сърдечни ръкостискания вместо плесници. У нас нито знаят да се възмутят, нито да бъдат горди… Ний еднакво подаваме ръка и на честния човек, и на мазникът… Все ни е едно… Вий чухте одеве как се смееха драго ония господа около Веригарова, когато той им четеше стиховете? Между тях има добри младежи, но и те се смееха весело… Никому не хрумна, че насърчават една подлост, че опетняват едно момиче… Що им трябва да се възмущават?… Той не падна нито на косъм в уважението им… Безхарактерност безподобна!"
Тежки думи между сатирата се намират. Тежат си на място и до днес. Пак ще го кажа:
"А наший обществен, человечески идеал де е? Ний още го не видим."
Още не го видим и днес. Или не? Има ли нови хора днес?
December 17, 2019
Обикновено избягвам да коментирам утвърдени класики или класици, не считам, че като читател съм на нужната висота да „рецензирам“ творби, за чието качество има публичен консенсус. В случая с „Нова земя“ се престрашавам по една единствена причина – не е познат на широката публика, което може би ще се промени с новото издание на романа.
„Нова земя“ е издаден през 1896 г. и е своеобразно продължение на „Под игото“. И тук срещаме някои от добре познатите ни герои – Иван Боримечката, вече щастливо задомен и с челяд, непоправимият фантазьор хаджи Смион, устатата кака Гинка и останалите колоритни „чичовци“. Главен герой обаче е синът на чорбажди Марко от Бяла черква – Найден. Вазов е вложил в него най-желаните от него черти на следосвобожденския българин – неподкупен идеалист, страстен родолюбец, чист и почтен в мислите и делата си.
След трагичната смърт на баща си в разгара на руско-турската война, Найден успява да избяга от опожарената Бяла черква и получава чиновническа служба в Русе. В смесената среда от българи, турци и руси Вазов откроява и първите негативни прояви на следосвобожденския живот – разпасана парвенющина и нравствена поквара, възпирани до този момент от поробителския натиск. А по време на изборите за Общо събрание на Източна Румелия, наричана от тогавашните хора Автономията, от наивните и без каквато и да е политическа култура и опит обикновени българи се възползват доморасли политикани, амбициозни и хитри кариеристи и обикновени шмекери. Изострените политически борби и противопоставяния, ширещата се партизанщина, чиито наченки започват непосредствено след възстановяването на политическата ни независимост, скоро ще се превърнат в характерна черта на местната политика и ще предопределят до голяма степен следващите катастрофи.
Вазов води героя си от Русе през Бяла черква до Пловдив, Женева и Париж (където присъстват и интересни размисли за българското студентство в странство), като през цялото време вмъква разсъждения за новите нрави и порядки, за необходимостта от достойни и честни личности, които да работят за младата и неукрепнала държава. Наред с посочването на негативните обществени явления (които той описва дори по-добре според мен в разказите си), Вазов не забравя да отбележи доброто и здравото у българина, неговото благодушие и сърдечност, както и комичните сблъсъци между консервативно и модерно, нерядко съжителстващи на битово, стилово и речево ниво.
Много се забавлявах и с отношението на автора към зараждащите се социалистически идеи, които за тогавашната епоха са смятани за най-прогресивни. Вазов е провидял утопичността на това, което само след няколко десетилетия ще коства милиони животи и рухването на една империя.
Романът завършва със Съединението, но не очаквайте само апотеоз на това само по себе си велико събитие. Вазов не спестява и тъмната му страна – от липсата на великодушие у тълпата спрямо сваления управител на Източна Румелия Гарвил Кръстевич, който остава в историята с думите си „И аз съм българин!“, до облагодетелстването от страна на политически спекуланти и престъпници от дело, замислено като свято и безкористно.
Всяко отделно произведение от автор с богато творчество като вазовото разкрива и нови черти от личността му. В „Нова земя“ Вазов ми се представи преди всичко като политически прозорлив. Той е съумял да постигне нещо изключително трудно – само някакви си осемнайсет години след Освобождението и единайсет след Съединението, Вазов е осмислил и оценил епохата, синтезирал е хубавото и грозното в нея, и го е описал по своя възвишено-делничен начин в една доста противоречива политическа и социална картина на следосвобожденска България.
Техническа бележка: понеже се вихрят страсти относно това доколко четивен е Вазов днес, аз лично не само че нямах проблеми с възприемането на текста, но и не си го представям написан по друг начин. Никога.
А ето и малко цитати:
Нам трябват прави улици, ние сме европейци.
Защото както на всичко в тоя свят, тъй и на нещастията се ��ривиква. Продължителността им и времето затъпяват острината им, а забравата — тоя дар небесен за человечеството, заживява прежните рани, за да бъдат търпими новите мъки.
Само жизнените народи могат да взимат тъй на шега стихийни бедствия и да играят над пожарища и гробове…
…в една епоха на жива работа, на трезв и обновителен труд, на градене новия живот въз пепелището на миналото, на лекуване раните от робството и на всеобщ напън на народните сили към мирна ползотворна деятелност под лучите на младата свобода
А в едно младо общество като нашето тогава, неопитно, новак, излязло из миналото с всичкия богат запас на уродливи задатки — семена и плодове на дълго робство, — влезнало в политическия живот неподготвено за граждански доблести, невъзпитано от опита на едно дълготрайно самостоятелно съществувание, изложено на всичките измами, изкусявано от всичките стръвове, в опасност да изгуби всред вихъра на новите съблазни, жажди и блъсъци своите първоначални добродетели, склад скромен и безцен, остал непокътнат от заразата на миналото — понятията: честност, характер, нравствено мъжество са велики добродетели, бихме казали: героизми, от каквито и на тоя ден нашия явен живот е оскуден…
А животът на новата страна се развиваше и кипеше. Пулсът й биеше с пълна сила. Отцепена насилствено от тялото на България, младата област, въпреки несгодните политически условия, в които бе поставена, нито задряма, нито заболя: тя зацъфтя с всичката сила на един млад, пълен с жизнени сокове и жар организъм.
Европейските пътешественици, приятели на България, й се любуваха и те бяха единодушни в похвалите, които извикваха редът, мирът, свободата и напредъка на областта и правилното развитие на силите й — явление още по-силно биюще в очи при борбите и крамолите в княжеството, спънали моралното му съществувание още в началото.
Да, Борисе: и вас съветвам да бъдете малко поети: мечтайте, бълнувайте, това е се по-добро, отколкото да се храните със социалистическо учение. Тая храна ще ви отрови умовете, ще ви изсуши сърцата, вий ще станете може би добри резоньори и изкусни пропагандисти на утопии, но ще престанете да бъдете млади хора, ще престанете да вярвате в човека и в живота, който вий ще гледате едностранчиво; ще ви застари отрано горчивия скептицизъм. Да, Борисе, по-добре бъдете поети: поетизирайте колко щете — вий от това ще изгубите само време, ако не спечелите нищо — катерете се по кулите и планините, както сега правите с негова милост, живейте в надземните области, пишете даже лоши стихове — но бягайте от тая отрова — социализма.
Ако правителствата имат над себе си и над действията си винаги дебливия надзор на общественото мнение, опозициите имат развързани ръцете си, за тях не съществува юздата на отговорността.
„Нова земя“ е издаден през 1896 г. и е своеобразно продължение на „Под игото“. И тук срещаме някои от добре познатите ни герои – Иван Боримечката, вече щастливо задомен и с челяд, непоправимият фантазьор хаджи Смион, устатата кака Гинка и останалите колоритни „чичовци“. Главен герой обаче е синът на чорбажди Марко от Бяла черква – Найден. Вазов е вложил в него най-желаните от него черти на следосвобожденския българин – неподкупен идеалист, страстен родолюбец, чист и почтен в мислите и делата си.
След трагичната смърт на баща си в разгара на руско-турската война, Найден успява да избяга от опожарената Бяла черква и получава чиновническа служба в Русе. В смесената среда от българи, турци и руси Вазов откроява и първите негативни прояви на следосвобожденския живот – разпасана парвенющина и нравствена поквара, възпирани до този момент от поробителския натиск. А по време на изборите за Общо събрание на Източна Румелия, наричана от тогавашните хора Автономията, от наивните и без каквато и да е политическа култура и опит обикновени българи се възползват доморасли политикани, амбициозни и хитри кариеристи и обикновени шмекери. Изострените политически борби и противопоставяния, ширещата се партизанщина, чиито наченки започват непосредствено след възстановяването на политическата ни независимост, скоро ще се превърнат в характерна черта на местната политика и ще предопределят до голяма степен следващите катастрофи.
Вазов води героя си от Русе през Бяла черква до Пловдив, Женева и Париж (където присъстват и интересни размисли за българското студентство в странство), като през цялото време вмъква разсъждения за новите нрави и порядки, за необходимостта от достойни и честни личности, които да работят за младата и неукрепнала държава. Наред с посочването на негативните обществени явления (които той описва дори по-добре според мен в разказите си), Вазов не забравя да отбележи доброто и здравото у българина, неговото благодушие и сърдечност, както и комичните сблъсъци между консервативно и модерно, нерядко съжителстващи на битово, стилово и речево ниво.
Много се забавлявах и с отношението на автора към зараждащите се социалистически идеи, които за тогавашната епоха са смятани за най-прогресивни. Вазов е провидял утопичността на това, което само след няколко десетилетия ще коства милиони животи и рухването на една империя.
Романът завършва със Съединението, но не очаквайте само апотеоз на това само по себе си велико събитие. Вазов не спестява и тъмната му страна – от липсата на великодушие у тълпата спрямо сваления управител на Източна Румелия Гарвил Кръстевич, който остава в историята с думите си „И аз съм българин!“, до облагодетелстването от страна на политически спекуланти и престъпници от дело, замислено като свято и безкористно.
Всяко отделно произведение от автор с богато творчество като вазовото разкрива и нови черти от личността му. В „Нова земя“ Вазов ми се представи преди всичко като политически прозорлив. Той е съумял да постигне нещо изключително трудно – само някакви си осемнайсет години след Освобождението и единайсет след Съединението, Вазов е осмислил и оценил епохата, синтезирал е хубавото и грозното в нея, и го е описал по своя възвишено-делничен начин в една доста противоречива политическа и социална картина на следосвобожденска България.
Техническа бележка: понеже се вихрят страсти относно това доколко четивен е Вазов днес, аз лично не само че нямах проблеми с възприемането на текста, но и не си го представям написан по друг начин. Никога.
А ето и малко цитати:
Нам трябват прави улици, ние сме европейци.
Защото както на всичко в тоя свят, тъй и на нещастията се ��ривиква. Продължителността им и времето затъпяват острината им, а забравата — тоя дар небесен за человечеството, заживява прежните рани, за да бъдат търпими новите мъки.
Само жизнените народи могат да взимат тъй на шега стихийни бедствия и да играят над пожарища и гробове…
…в една епоха на жива работа, на трезв и обновителен труд, на градене новия живот въз пепелището на миналото, на лекуване раните от робството и на всеобщ напън на народните сили към мирна ползотворна деятелност под лучите на младата свобода
А в едно младо общество като нашето тогава, неопитно, новак, излязло из миналото с всичкия богат запас на уродливи задатки — семена и плодове на дълго робство, — влезнало в политическия живот неподготвено за граждански доблести, невъзпитано от опита на едно дълготрайно самостоятелно съществувание, изложено на всичките измами, изкусявано от всичките стръвове, в опасност да изгуби всред вихъра на новите съблазни, жажди и блъсъци своите първоначални добродетели, склад скромен и безцен, остал непокътнат от заразата на миналото — понятията: честност, характер, нравствено мъжество са велики добродетели, бихме казали: героизми, от каквито и на тоя ден нашия явен живот е оскуден…
А животът на новата страна се развиваше и кипеше. Пулсът й биеше с пълна сила. Отцепена насилствено от тялото на България, младата област, въпреки несгодните политически условия, в които бе поставена, нито задряма, нито заболя: тя зацъфтя с всичката сила на един млад, пълен с жизнени сокове и жар организъм.
Европейските пътешественици, приятели на България, й се любуваха и те бяха единодушни в похвалите, които извикваха редът, мирът, свободата и напредъка на областта и правилното развитие на силите й — явление още по-силно биюще в очи при борбите и крамолите в княжеството, спънали моралното му съществувание още в началото.
Да, Борисе: и вас съветвам да бъдете малко поети: мечтайте, бълнувайте, това е се по-добро, отколкото да се храните със социалистическо учение. Тая храна ще ви отрови умовете, ще ви изсуши сърцата, вий ще станете може би добри резоньори и изкусни пропагандисти на утопии, но ще престанете да бъдете млади хора, ще престанете да вярвате в човека и в живота, който вий ще гледате едностранчиво; ще ви застари отрано горчивия скептицизъм. Да, Борисе, по-добре бъдете поети: поетизирайте колко щете — вий от това ще изгубите само време, ако не спечелите нищо — катерете се по кулите и планините, както сега правите с негова милост, живейте в надземните области, пишете даже лоши стихове — но бягайте от тая отрова — социализма.
Ако правителствата имат над себе си и над действията си винаги дебливия надзор на общественото мнение, опозициите имат развързани ръцете си, за тях не съществува юздата на отговорността.
October 31, 2019
Ако не сте чели и дори не сте чували за съществуването на „Нова земя“, това може би си има своето обяснение. Романът излиза през 1896 г. и досега е преиздаван твърде рядко. Запитах се защо и реших да потърся отговор сред внушителните 616 страници на новото издание.
Във втория си роман Вазов прави своеобразно продължение на „Под игото“. Спомняте си къде свършва предшественикът му – в пепелищата на Априлското въстание. „Нова земя“ започва с кратък драматичен епизод от разгара на Освободителната война, когато наплашеното население на подпалената Бяла черква бяга на север през Балкана, подгонено от турците. Тук се срещаме за пръв път и с главния герой, Найден Стремски, който прави силна заявка за ролята, която ще играе и в последствие.
Цялото ревю: https://bibliotekata.wordpress.com/20...
Във втория си роман Вазов прави своеобразно продължение на „Под игото“. Спомняте си къде свършва предшественикът му – в пепелищата на Априлското въстание. „Нова земя“ започва с кратък драматичен епизод от разгара на Освободителната война, когато наплашеното население на подпалената Бяла черква бяга на север през Балкана, подгонено от турците. Тук се срещаме за пръв път и с главния герой, Найден Стремски, който прави силна заявка за ролята, която ще играе и в последствие.
Цялото ревю: https://bibliotekata.wordpress.com/20...
July 25, 2021
Петте звезди не са заради патриотизма ми - спорно е дали изобщо го имам. Петте звезди са за великолепния разказвач Вазов, заради природните картини, които рисува, заради героите, които създава, заради историята, която разказва. В книгата има всичко - обикновени човешки истории за премеждия, любов, приятелство, семейни връзки, ежедневен живот, премесени с политическите вълнения онези далечни години. Не съм особено запозната с този исторически период, затова ми беше интересно. Някои късове информация от други книги ми се понаместиха в главата - ето го и образователния елемент. Освен всичко друго, когато Вазов пише за политика, все едно е писал тази сутрин - актуален е както за похватите, така и за морала на политиците. Това не спира да ме учудва - как годините си минават, социалните строеве се менят, хората умират, други ги наследяват, а някои неща са като че ли вечни. При това неща, които не са никак положителни. Но какво чудно има - както любовта, така и подлостта, и алчността са неизменна част от човешката природа. Тогава клише ли е, ако наречем Вазов тънък познавач на българската народопсихология?
Наистина е жалко, че хората не стигат по-далеч от "Под игото"и "Епопея на забравените", когато става въпрос за Вазовото творчество.
Наистина е жалко, че хората не стигат по-далеч от "Под игото"и "Епопея на забравените", когато става въпрос за Вазовото творчество.
November 8, 2021
Разбира се, че има доста слабости продължението на Под игото - повествованието бъка от съдбовни, но крайно нелогични срещи между героите в България и чужбина (типично за литературата от ония времена), а сюжетът е доста накъсан и на моменти направо се губят нишките му, заради оставените големи времеви интервали между отделните части...
Обаче аз ще си затворя очите, тъй като всички описани недостатъци са продукт на амбициозния авторов замисъл: събитията се разпростират между годините на Руско-турската (освободителна) война и Съединението; типажите, родни и чужди, са пъстра палитра и обхващат всевъзможни прослойки на обществото (вкл. с различните им политически пристрастия); отделните сцени ни отвеждат из модерните светски салони на европейския Русе, в китни северозападни градчета (Бреговец, зад чието име всъщност се крие Берковица), в Южна България - Бяла Черква и столицата на автономната провинция - Пловдив, в чужди страни - Швейцария и Франция...
И се усеща, че Вазов вече е поизгубил патоса, познат ни от най-известния му роман. Описанията на гешефтарски продоволствени схеми от годините на войната и на политическите ежби - манипулиран вот, изборен туризъм (факт, в една от главите поп Кън поведе под строй 500 дисциплинирани избиратели), мракобесен реваншизъм и пр. ме наведоха на мисли за пошлите практики от последните десетилетия в милата ни преходна действителност...
Срещнах в разни критически анализи мнението, че именно тези нелицеприятни истини, които Патриарха не е спестил на своите съвременници, са обрекли на забвение романа. И все пак Найден Стремски, синът на Марко чорбаджи, централен персонаж тук, си остава доволно захаросан и идеализиран образ, подобно на Иван Кралича / Бойчо Огнянов.
Защото – какво значи политик у нас, в България? Политик е човек, който има силно желание да се докопа до благата на властта, а̀ tout prix (на всяка цена), и за да достигне тая цел експлоатира знамена, идеи, чувства, принципи, идеали… Те са за него стъпала, по които може да се подигне нагоре. За всякой български политик това значение имат тия думи… Не ми възразявай, чакай! Знамената, идеалите ги употребяват политическите коноводи, като разковничета, които отварят за тях вратите на почести и богатства, сиреч на властта, а вярват в тях, а увличат се от тях, а жертвуват се за тях простите и наивни братя – народецът.
Обаче аз ще си затворя очите, тъй като всички описани недостатъци са продукт на амбициозния авторов замисъл: събитията се разпростират между годините на Руско-турската (освободителна) война и Съединението; типажите, родни и чужди, са пъстра палитра и обхващат всевъзможни прослойки на обществото (вкл. с различните им политически пристрастия); отделните сцени ни отвеждат из модерните светски салони на европейския Русе, в китни северозападни градчета (Бреговец, зад чието име всъщност се крие Берковица), в Южна България - Бяла Черква и столицата на автономната провинция - Пловдив, в чужди страни - Швейцария и Франция...
И се усеща, че Вазов вече е поизгубил патоса, познат ни от най-известния му роман. Описанията на гешефтарски продоволствени схеми от годините на войната и на политическите ежби - манипулиран вот, изборен туризъм (факт, в една от главите поп Кън поведе под строй 500 дисциплинирани избиратели), мракобесен реваншизъм и пр. ме наведоха на мисли за пошлите практики от последните десетилетия в милата ни преходна действителност...
Срещнах в разни критически анализи мнението, че именно тези нелицеприятни истини, които Патриарха не е спестил на своите съвременници, са обрекли на забвение романа. И все пак Найден Стремски, синът на Марко чорбаджи, централен персонаж тук, си остава доволно захаросан и идеализиран образ, подобно на Иван Кралича / Бойчо Огнянов.
Защото – какво значи политик у нас, в България? Политик е човек, който има силно желание да се докопа до благата на властта, а̀ tout prix (на всяка цена), и за да достигне тая цел експлоатира знамена, идеи, чувства, принципи, идеали… Те са за него стъпала, по които може да се подигне нагоре. За всякой български политик това значение имат тия думи… Не ми възразявай, чакай! Знамената, идеалите ги употребяват политическите коноводи, като разковничета, които отварят за тях вратите на почести и богатства, сиреч на властта, а вярват в тях, а увличат се от тях, а жертвуват се за тях простите и наивни братя – народецът.
April 18, 2024
Все ще е малко всичко, каквото и да кажа за дядо Вазов и неговото неповторимо творчество. Най-прекрасното описание на българската природа и планина, личи си, колко много е обичал да броди из тях; прекрасен, изумяващо богат език от думи, намерени от него за всичко; вълнуващ патриотичен тон; невероятно проникновение относно българския дух, човешкия вид в неговата универсалност и сътворения от него политически и световен ред. Невероятно удоволствие е да се чете Иван Вазов и никак не е за чудене, че и до ден днешен той остава най-големия символ на родната ни литература. Относно таланта му на познавач и психолог аз го поставям наравно с Достоевски. Преди да посегнете към чуждото, прочетете Вазов, драги сънародници!
December 3, 2013
Продължението на "Под игото".
May 2, 2016
Хубаво патриотично четиво, напомнящо колко сплотени и борбени са били нявга българите. Замислих се над доста неща докато го четох. Не мога да го сравнявам с Под Игото, но на ��ен ми хареса. Има и борба, и бягане от турци, и любов - силна и истинска - както и въстанически подвизи.
Read
February 18, 2023Нова земя (Из живота на българите през първите години след Освобождението), продължение на "Под игото", може да се разглежда по няколко начина:
- като патриотична книга на Вазов, пропита с любов към родината, описани са различни нейни краища. И какъв език само! Няма хайп - пайп, няма и турцизми, всичко може да се изкаже с български думи, и ако някоя ни звучи странно, само трябва да се замислим за някоя производна, и ще се сетим за значението.
- като документално свидетелство за онези години от съвременник, водещ общественик, бил е и депутат, и министър, но ролята му остава такава, каквато я знаем днес - писател. Сега си припомних биографията на дядо Вазов - по това време си е бил млад, връстник на главните герои.
- сюжет, който напомня приключенска литература. Увлекателно написана, с интересни герои, неочаквани срещи и афери в стил "Парижките потайности", в този смисъл е за минус две звезди заради честа неправдоподобност на конкретните случки. Все пак, като приемем нещата по-общо, за мен Вазов остава реалист - например, в началото Найден не убива гаврещите се с бягащия народ от горящата Бяла Черква 3-4 турци, а само всява смут с изстрелите си. Подобно е тълкованието и на по-нататъшните събития, та до края.
- нравствен смисъл на книгата - описани са всякакви родни личности, дори и да са кратко щрихирани. Съдбите им се определят от техните способности и характер, има и щастливи случайности, като намерилия съкровище Рачко Пръдлето. Хумор и тъга.
Срещаме зачатъците на правосъдие, на медицина, на социализъм, на македонската кауза, светски дами и какво ли не още.
"Какви мили, добри, простодушни тия български селяни! Представи си, Любов Александровна, влазят при мене в канцеларията, свалят шапка и си подават ръката. Представи си един наш мужик, които би направил същото у нас на един колежски асесор! Скандал! " - граф Марузин пише на жена си от Русе
Политикът Благодумов разяснява на селяните в Берковско какво е либерал - такъв, който либи ралото. А пък те сами да се сетят какво е кон-сер-ватор.
Социалистите пък авторът описва като неразумни голобради калпазани.
"А Некрасов и Надсон са високо даровити поети, изразители на душата на новите поколения. Но каква работа има мрачния руски вопъл в нашия млад живот? Каква прилика има между нашите условия и условията, в които се разкрива руския живот и които са предизвикали тая поезия? У нас съществува оня политически и социален строй, който най-крайните либерали в Русия биха могли да пожелаят за отечеството си. Там има смисъл поезията на сълзите, на отрицанието, на песимизмът." -Цветанов по повод нашите голобради социалисти.
На 436 страница в моето издание има дълга реч на д-р Догански що е политик. Иван Вазов се е убедил в това. Донякъде размътва ориола на Съединението. За разлика от героя си, който отива да се бие в Сръбско-Българската война, по това време Вазов заминава за Украина и пише "Под игото" в Одеса.
Винаги съм смятал първите години след Освобождението за положителни, бурно развитие и време, в което родолюбивите идеали още имат превес. В "Нова земя" идеалисти са само 1-2 герои, бих казал.
Това е книга, която заслужава да бъде прочетена от всеки българин, все пак след младежките години.
- като патриотична книга на Вазов, пропита с любов към родината, описани са различни нейни краища. И какъв език само! Няма хайп - пайп, няма и турцизми, всичко може да се изкаже с български думи, и ако някоя ни звучи странно, само трябва да се замислим за някоя производна, и ще се сетим за значението.
- като документално свидетелство за онези години от съвременник, водещ общественик, бил е и депутат, и министър, но ролята му остава такава, каквато я знаем днес - писател. Сега си припомних биографията на дядо Вазов - по това време си е бил млад, връстник на главните герои.
- сюжет, който напомня приключенска литература. Увлекателно написана, с интересни герои, неочаквани срещи и афери в стил "Парижките потайности", в този смисъл е за минус две звезди заради честа неправдоподобност на конкретните случки. Все пак, като приемем нещата по-общо, за мен Вазов остава реалист - например, в началото Найден не убива гаврещите се с бягащия народ от горящата Бяла Черква 3-4 турци, а само всява смут с изстрелите си. Подобно е тълкованието и на по-нататъшните събития, та до края.
- нравствен смисъл на книгата - описани са всякакви родни личности, дори и да са кратко щрихирани. Съдбите им се определят от техните способности и характер, има и щастливи случайности, като намерилия съкровище Рачко Пръдлето. Хумор и тъга.
Срещаме зачатъците на правосъдие, на медицина, на социализъм, на македонската кауза, светски дами и какво ли не още.
"Какви мили, добри, простодушни тия български селяни! Представи си, Любов Александровна, влазят при мене в канцеларията, свалят шапка и си подават ръката. Представи си един наш мужик, които би направил същото у нас на един колежски асесор! Скандал! " - граф Марузин пише на жена си от Русе
Политикът Благодумов разяснява на селяните в Берковско какво е либерал - такъв, който либи ралото. А пък те сами да се сетят какво е кон-сер-ватор.
Социалистите пък авторът описва като неразумни голобради калпазани.
"А Некрасов и Надсон са високо даровити поети, изразители на душата на новите поколения. Но каква работа има мрачния руски вопъл в нашия млад живот? Каква прилика има между нашите условия и условията, в които се разкрива руския живот и които са предизвикали тая поезия? У нас съществува оня политически и социален строй, който най-крайните либерали в Русия биха могли да пожелаят за отечеството си. Там има смисъл поезията на сълзите, на отрицанието, на песимизмът." -Цветанов по повод нашите голобради социалисти.
На 436 страница в моето издание има дълга реч на д-р Догански що е политик. Иван Вазов се е убедил в това. Донякъде размътва ориола на Съединението. За разлика от героя си, който отива да се бие в Сръбско-Българската война, по това време Вазов заминава за Украина и пише "Под игото" в Одеса.
Винаги съм смятал първите години след Освобождението за положителни, бурно развитие и време, в което родолюбивите идеали още имат превес. В "Нова земя" идеалисти са само 1-2 герои, бих казал.
Това е книга, която заслужава да бъде прочетена от всеки българин, все пак след младежките години.
October 19, 2023
Вазов го е написал още през 1896г:
“Защото - какво значи политик у нас, в България? Политик е човек, който има силно желание да се докопа до благата на властта на всяка цена, и за да достигне тая си цел, експлоатира знамена, идеи, чувства, принципи, идеали... Те са за него стъпала, по които може да се подигне нагоре.
..
Знамената, идеалите ги употребяват политическите коноводи, като разковничета, които отварят за тях вратите на почести и богатства, сиреч на властта, а вярват в тях, а увличат се от тях, а жертвуват се за тях простите и наивните братя - народецът.
Истинската девиза на всичките партии у нас е била, е и ще бъде тая: Стани ти, да седна аз!”
“Защото - какво значи политик у нас, в България? Политик е човек, който има силно желание да се докопа до благата на властта на всяка цена, и за да достигне тая си цел, експлоатира знамена, идеи, чувства, принципи, идеали... Те са за него стъпала, по които може да се подигне нагоре.
..
Знамената, идеалите ги употребяват политическите коноводи, като разковничета, които отварят за тях вратите на почести и богатства, сиреч на властта, а вярват в тях, а увличат се от тях, а жертвуват се за тях простите и наивните братя - народецът.
Истинската девиза на всичките партии у нас е била, е и ще бъде тая: Стани ти, да седна аз!”
August 29, 2021
Започвам с уточнението, че не съм почитател на класическите български произведения. Тази книга обаче ме грабна от самото начало с много доброто съчетание на историческите събития около Съединението, личните истории на героите и винаги актуална народопсихология. Не липсват и типичните за Вазов природни картини, а описанието на Женевското езеро беше неочакван бонус.
This entire review has been hidden because of spoilers.
December 11, 2018
Беше ми интересно да разбера, защо рецепцията ѝ е била отрицателна.
Освен, че е продължение на “Под игото” романът си поставя много задачи, които сякаш не успява да изпълни. Силно фрагментаризирана, епизодична структура.
Основната цел на разказа - да покаже как се е случило Съединението не е никак добре представена. Сякаш това е най-маргиналното в книгата.
Найден не е типичният герой на художествената литература, въпреки силната му идеализация.
Драга и Невяна са модерни момичета, образовани. Драга с типичния френски манталитет, вятърничава, Невяна е образована, но с партиархални ценности, които са я запазили от “модата на лекомислие”.
Имаме пренесени герои от “Под игото”, но те са се променили.
Русофилството е важна тема, изпълва целия роман.
Природните описания ми дойдоха в повече. Въпреки това, романът остави въпроси у мен и гледни точки, върху които не бях мислила до сега.
Интересно четиво е.
Мисля, че идването на новото време и неспособността на хората да се пригодят към него с интересните персонажи, които го представят, отговаря (не мога да кажа изцяло, но то поне отчасти) на тогавашната действителност и това е една от причините да не се хареса на читателя.
Освен, че е продължение на “Под игото” романът си поставя много задачи, които сякаш не успява да изпълни. Силно фрагментаризирана, епизодична структура.
Основната цел на разказа - да покаже как се е случило Съединението не е никак добре представена. Сякаш това е най-маргиналното в книгата.
Найден не е типичният герой на художествената литература, въпреки силната му идеализация.
Драга и Невяна са модерни момичета, образовани. Драга с типичния френски манталитет, вятърничава, Невяна е образована, но с партиархални ценности, които са я запазили от “модата на лекомислие”.
Имаме пренесени герои от “Под игото”, но те са се променили.
Русофилството е важна тема, изпълва целия роман.
Природните описания ми дойдоха в повече. Въпреки това, романът остави въпроси у мен и гледни точки, върху които не бях мислила до сега.
Интересно четиво е.
Мисля, че идването на новото време и неспособността на хората да се пригодят към него с интересните персонажи, които го представят, отговаря (не мога да кажа изцяло, но то поне отчасти) на тогавашната действителност и това е една от причините да не се хареса на читателя.
This entire review has been hidden because of spoilers.
May 11, 2022
Започнах я с големи очаквания,но уви. Беше скучна, излишно разтеглена и зле написана.
Сред героите няма никой, който да грабне читателя.
За мен това категорично е сред най-слабите книги, които съм чела...
Сред героите няма никой, който да грабне читателя.
За мен това категорично е сред най-слабите книги, които съм чела...
September 3, 2025
needed this cultural and historical knowledge about my country. had a good look on the psychological aspect of the main character!
(f.08.02)
(f.08.02)
November 16, 2024
Иван Вазов е изключителен разказвач. С прочитането на "Под игото" и сега на "Нова земя" запълних някои исторически празноти в знанията си за България. Както самият автор казва, без претенции за прецизност във фактологията и всеобхватност, той предава духа, темпото и енергията на тогавашното време. Категорично не приемам острата критика към романа, която дори беше публикувана в моето издание след края, макар да отчитам забележките за кохезията и свързаността на някои събития и случки в историята.
Целта на Вазов не е била да обхване детайлно целия период от Освобождението до Съединението, да бъде исторически точен и пунктуален, или пък да изкривява гледната си точка, за да се хареса на определени политически партии по онова време. В тази си задача, дори според критиката, той е обективен. Нито пък е имал за цел да създава роман в класическия му вид, да развива в дълбочина всеки отделен герой и да изгради незабравима история.
Неговата единствена мисия е била чрез детайлите да накара читателя да усети атмосферата на тогавашното време, въжделенията, ниските и високите страсти, борбите, интригите, начина, по който хората са обичали, мразели, копнеели и жадували за идеалите си.
Аз съм горд, че имаме писател като Иван Вазов, който с мащаба на своя талант и изкусното умение да борави с богатството на българския език, остава актуален, интересен, интригуващ и завладяващ дори днес.
Целта на Вазов не е била да обхване детайлно целия период от Освобождението до Съединението, да бъде исторически точен и пунктуален, или пък да изкривява гледната си точка, за да се хареса на определени политически партии по онова време. В тази си задача, дори според критиката, той е обективен. Нито пък е имал за цел да създава роман в класическия му вид, да развива в дълбочина всеки отделен герой и да изгради незабравима история.
Неговата единствена мисия е била чрез детайлите да накара читателя да усети атмосферата на тогавашното време, въжделенията, ниските и високите страсти, борбите, интригите, начина, по който хората са обичали, мразели, копнеели и жадували за идеалите си.
Аз съм горд, че имаме писател като Иван Вазов, който с мащаба на своя талант и изкусното умение да борави с богатството на българския език, остава актуален, интересен, интригуващ и завладяващ дори днес.
January 5, 2024
Един от най-големите поводи за гордост - Съединението на България, споделям една твърде подценявана книга. Според самия Иван Вазов една от най-добрите му работи - романът "Нова Земя".
В бита на следосвобожденска България всичко е различно, но този очакван рай така и не е настъпил. Същата тази свобода хората все още не могат да разберат. Всичко като че ли остава чуждо и непознато, като обществото е разбъркано, разединено. Новият живот е започнал, но острите и непримирими политически борби продължават. Възстановяването на живота изисква нова енергия, след края на Руско-турската освободителна война до Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Формирането на новия български свят е борба, която се осъществява с ежедневни трудни стъпки.
Този роман има огромно значение за българската литература, защото в него за първи път се представя цялостно новата епоха, като показва вътрешните битки и процеси за социално и нравствено устройство. Твърде дългият път разказва за въодушевлението, ентусиазма, радостта на българите заради успеха на тяхното движение, което автоматично го превръща в един от най-важните документи на епохата.
Романът, според мен, е не по-маловажен от "Под Игото", препоръчвам на всеки, който все още не я е прочел
В бита на следосвобожденска България всичко е различно, но този очакван рай така и не е настъпил. Същата тази свобода хората все още не могат да разберат. Всичко като че ли остава чуждо и непознато, като обществото е разбъркано, разединено. Новият живот е започнал, но острите и непримирими политически борби продължават. Възстановяването на живота изисква нова енергия, след края на Руско-турската освободителна война до Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Формирането на новия български свят е борба, която се осъществява с ежедневни трудни стъпки.
Този роман има огромно значение за българската литература, защото в него за първи път се представя цялостно новата епоха, като показва вътрешните битки и процеси за социално и нравствено устройство. Твърде дългият път разказва за въодушевлението, ентусиазма, радостта на българите заради успеха на тяхното движение, което автоматично го превръща в един от най-важните документи на епохата.
Романът, според мен, е не по-маловажен от "Под Игото", препоръчвам на всеки, който все още не я е прочел
April 7, 2024
Наистина нямам идея защо никога до сега не съм дори и чувала за тази книга. Със сигурност би било добре учениците да знаят за нея, за да може тези, на които "Под игото" е въздействало, да могат да се потопят и в живота "след игото".
"Днес парата управлява света и съвестите. Когато имаш пари, сиреч, когато душата ти е благодарна от живота, само тогава си способен да бъдеш и патриот, и безкористен, и честен и да мислиш за чуждото благо. Защото, помни, само доволният корем може да бъде нелицемерно честен. Всичките ония гладници, които крещят и сe споменуват: - "народът", на ума си казват: "джобът". Народът и джобът - това са синоними. Тия думи не ритмуват добре, но страшно добре ритмуват в живота..."
Ненадминат и до днес - Иван Вазов.
"Днес парата управлява света и съвестите. Когато имаш пари, сиреч, когато душата ти е благодарна от живота, само тогава си способен да бъдеш и патриот, и безкористен, и честен и да мислиш за чуждото благо. Защото, помни, само доволният корем може да бъде нелицемерно честен. Всичките ония гладници, които крещят и сe споменуват: - "народът", на ума си казват: "джобът". Народът и джобът - това са синоними. Тия думи не ритмуват добре, но страшно добре ритмуват в живота..."
Ненадминат и до днес - Иван Вазов.
July 20, 2023
„Защото - какво значи политик у нас, в България? Политик е човек, който има силно желание да се докопа до благата на властта, a tout prix, и за да достигне тая си цел, експлоатира знамена, идеи, чувства, принципи, идеали... Те са за него стъпала, по които може да се подигне нагоре. За всякой български политик това значение имат тия думи... Не ми възразявай, чакай! Знамената, идеалите ги употребяват политическите коноводи, като разковничета, които отварят за тях вратите на почести и богатства, сиреч на властта, а вярват в тях, а увличат се от тях, а жертвуват се за тях простите и наивните братя - народецът.“
August 26, 2023
Не знам защо не сме учили до сега тази книга на Вазов. Невероятен поглед към новия свят преди и след Съединението. Кара те да усетиш духа на хората, мислите им, начетеността им, желанието им да има две Българии слети в една. Препоръчвам на всеки, който иска да се докосне до едновремешна България.
June 9, 2024
Един от Най- значимите романи в българската литература. Засрамен съм, че чак сега съм узрял( поне така си мисля) за такава литература.
November 13, 2023
Увлекателен, многопластов разказ, който в известен смисъл би могъл да се разглежда като хроника на събитията от онова време в периода преди съединението, обхващащ и самото Съединение.
В много отношения романът е абсолютно актуален и днес…
Фактът, че по времето на социализма не се е говорило за произведението, отдавам на отрицателното отношение на Вазов към социализма. Да, става дума за далечната 1896-та година.
Примерно може да се погледнат главите: “Борис Шамиров”, “Кулата”, “В странство”. Подобно отношение към социализма се загатва впрочем още в “Под Игото”.
Откъс от глава “Из пътя”: “… какво значи политик у нас, в България? Политик е човек, който има силно желание да се докопа до благата на властта, на всяка цена, и за да достигне тая си цел, експлоатира знамена, идеи, чувства, принципи, идеали… Те са за него стъпала, по които може да се подигне нагоре.
… Истинската девиза на всичките партии у нас е била, е и ще бъде тая: ‘Стани ти, да седна аз!’”
Твърде интересно е и мнението (подчертано негативно), което споделя Вазов за Захари Стоянов в главата “Марково коляно”.
Отношението на автора към хора и събития, споменати, и описани в романа, се разпознава навсякъде.
Стилът на Вазов е ярък и въздействащ.
Автор от световна величина!
Един от любимите ми!
Не без основание, наричан Патриархът на българската литература.
В много отношения романът е абсолютно актуален и днес…
Фактът, че по времето на социализма не се е говорило за произведението, отдавам на отрицателното отношение на Вазов към социализма. Да, става дума за далечната 1896-та година.
Примерно може да се погледнат главите: “Борис Шамиров”, “Кулата”, “В странство”. Подобно отношение към социализма се загатва впрочем още в “Под Игото”.
Откъс от глава “Из пътя”: “… какво значи политик у нас, в България? Политик е човек, който има силно желание да се докопа до благата на властта, на всяка цена, и за да достигне тая си цел, експлоатира знамена, идеи, чувства, принципи, идеали… Те са за него стъпала, по които може да се подигне нагоре.
… Истинската девиза на всичките партии у нас е била, е и ще бъде тая: ‘Стани ти, да седна аз!’”
Твърде интересно е и мнението (подчертано негативно), което споделя Вазов за Захари Стоянов в главата “Марково коляно”.
Отношението на автора към хора и събития, споменати, и описани в романа, се разпознава навсякъде.
Стилът на Вазов е ярък и въздействащ.
Автор от световна величина!
Един от любимите ми!
Не без основание, наричан Патриархът на българската литература.
March 30, 2021
Нова земя разкрива погледът на Вазов върху следосвобожденска България. Толкова сходства има с нашето време, нищо не се е променило особено по отношение на политиката и политиците. Може би по-скоро народът се е обезверил и вече го няма онзи плам да се противопостави и да се бори за чисти и святи каузи.
В началото е трудно четенето, но когато влезеш в този стил, усещаш богатството на езика ни. Вазов описва прекрасно природата ни, доброто и лошото в сънародниците ни. Образът на Стремски е много романтичен, доблестен, честен, описващ сякаш самия автор и неговата непримиримост към безчестието, лъжата, предателството, нагаждачеството.
Прави ни свидетели на акта на Съединението и също като Записките на Захари Стоянов, те прави съучастник, показва ти чувствата на хората, живели това време, вътрешните борби и противоречия, а не единствено наученото в училище патетично благоговение пред тази дата.
В началото е трудно четенето, но когато влезеш в този стил, усещаш богатството на езика ни. Вазов описва прекрасно природата ни, доброто и лошото в сънародниците ни. Образът на Стремски е много романтичен, доблестен, честен, описващ сякаш самия автор и неговата непримиримост към безчестието, лъжата, предателството, нагаждачеството.
Прави ни свидетели на акта на Съединението и също като Записките на Захари Стоянов, те прави съучастник, показва ти чувствата на хората, живели това време, вътрешните борби и противоречия, а не единствено наученото в училище патетично благоговение пред тази дата.
October 27, 2021
Необикновено проникновение на мисълта.
Иван Вазов затвърди в съзнанието представата ми за неговия безспорен талант на разказвач, на човек, който умело изгражда образи и описва събития, състояния...
Един е Вазов и аз се прекланям пред неговото майсторство!
Иван Вазов затвърди в съзнанието представата ми за неговия безспорен талант на разказвач, на човек, който умело изгражда образи и описва събития, състояния...
Един е Вазов и аз се прекланям пред неговото майсторство!
August 21, 2022
Считана като продължението над "Под Игото" книгата е чудесна и разкрива първите години след освобождението .Вазов е чудесен автор и дали с напредването на годините напълно разбирам защо е почитан у нас назад във времето.
Displaying 1 - 25 of 25 reviews