Вероятност, равна на нула

Генерал Марков и полковник Ковачев #2

by Dimitar Peev, Димитър Пеев

В романа „Вероятност, равна на нула“ се разказва за работата на нашите органи от контраразузнаването в борбата им срещу чуждите разузнавателни централи и опитите им да се домогнат до държавните и икономическите тайни на нашата страна.

Наред с интригуващата логическа задача и нейното разкриване в романа са разработени и редица социално-нравствени и морално-етични проблеми, широко са представени съвременните научно-технически средства, които се използуват в шпионажа и контрашпионажа, както и някои методи за вербуване.

188 pages, Hardcover

First published January 1, 1979

About the author

Димитър Пеев

Reviews

[Иван Иванов · Rating 5 out of 5]

Още една много добра кримка на Димитър Пеев. Честно казано, не достига нивото на "Алиби", но е само на крачка зад нея. Проблемът в случая са образите на чужденците-престъпници, които са като излезли от второразреден мафиотски филм. Но все пак реших да не му връзвам кусур за тази работа - първо, такива бяха тогавашните представи, и второ, описанията на хората от Източния блок в западната литература по онова време бяха не по-малко идиотски (пресен пример - наскоро прочетената "Tinker, Tailor, Soldier, Spy" на льо Каре). То при тях май и до днес са си същите, но да не се отплесваме...
Иначе книжката си е много стабилно криминале, точно от типа, който обичам - следим стъпка по стъпка цялото разследване от гледната точка на органите на реда и ставаме свидетели на всички техни методи, разсъждения и избори, чак до самото разплитане на случая. Има и достатъчно завои в сюжета, за да поддържат интереса през цялото време. С две думи, забавлявах се чудесно, затова ще дам максимална оценка.

[Александър Белтов · Rating 4 out of 5]

Въпреки силното влияние на конкретния исторически момент в България върху изграждането на героите с техните вярвания, стремежи, и изобщо ценностна система, струва ми се, че самия сюжет не е пострадал от това.

[Ahahahaha · Rating 3 out of 5]

Приятно четиво, но мисля, че по-семпло от "Алиби". Консулов е чудесна прибавка към Ковачев и генерал Марков. Единствено краят можеше да бъде по-завършен. Щях да се насладя на разпита, ако такъв беше написан.