Дневникът на госпожица Джоун Мартин

by Virginia Woolf, Вирджиния Улф

Вирджиния Улф (1882–1941) е призната за една от най-големите писателки на XX в., ключова фигура в световната литература. През целия си творчески живот тя създава малък брой разкази и темите в тях са онези новаторски търсения от 20-те години, които изследват личността и съзнанието, конфликта между вечното и преходното, между действителното и въображаемото, и именно тяхната неповторимост изисква въвеждането на нови литературни техники. В тези ранни разкази най-добре, дори нагледно, се вижда как около зрънцето реалност Вирджиния Улф с лекота плете мрежа от мисловни асоциации – странни, мъгляви, често неразбираеми. Неслучайно литературната критика твърди, че прозата ѝ се домогва до висините на музиката. В някои от разказите случката и разказът са в основата, в други те са изместени от настроения, образи и поетични прозрения. Заглавията в този том са подредени хронологически, защото само така може да се проследи изумителната еволюция на писателката, която започва да твори в традиционен стил, минава през модернизма, докосва се до постмодернизма и отново се връща към традицията. По същата причина те не могат да бъдат сложени под общ заменател, защото едни носят белезите на класическата фабула, а в други експериментът преобладава.

Да четеш тези разкази и въобще Вирджиния Улф е огромно удоволствие, да тълкуваш нейния свят, да чуваш гласа и, да усещаш болезнената острота на нейните възприятия и по този начин – да откриваш себе си. Преди всичко да откриваш себе си.

160 pages, Paperback

Published January 1, 2021

About the author

(Adeline) Virginia Woolf was an English novelist and essayist regarded as one of the foremost modernist literary figures of the twentieth century.

During the interwar period, Woolf was a significant figure in London literary society and a member of the Bloomsbury Group. Her most famous works include the novels Mrs. Dalloway (1925), To the Lighthouse (1927), and Orlando (1928), and the book-length essay A Room of One's Own (1929) with its famous dictum, "a woman must have money and a room of her own if she is to write fiction."

Reviews

[Diana Stoyanova · Rating 3 out of 5]

Усещането ми за творчеството на Улф е особено. За нея си е необходима определена нагласа. На мен лично ми допада, въпреки че понякога ми е трудно да повдина завесата и да видя с яснота това, което Улф е искала да покаже.
" Дневникът на госпожица Джоун Мартин" е сборник от нейни ранни разкази, които не са превеждани и публикувани преди.
Първите два( Дневникът и " Мемоарите на един романист") са сравнително дълги, останалите са кратички. Точно в тях тя развива идеи и образи. Останалите са по- скоро размшления.
Като цяло сборникът ми хареса, макар и на моменти да прозираше малко краен феминизъм, който по принцип не ми е по вкуса. Примерно следният откъс от разказа " Общество" :
" ...щом мъжете пишат такива глупости, защо нашите майки е трябвало да пропиляват младостта си да ги раждат и отглеждат?" 🙄

[Boris · Rating 5 out of 5]

Тази книга е едно малко бижу. Подборката на разказите е впечатляваща - имаше разкази, датиращи от 1906 г., което е ултра ранна Вирджиния Улф и стигат чак до 20-те години. Като човек, който е изчел всичките ключови творби на В. Улф ми беше много интересно да видя, че подборката в този сборник съдържаще нещо, като “малки репетиции” за големите ѝ романи. За мен нямаше нищо излишно и смятам, че това е един от най-добре съставените сборници с разкази на Улф и сме късметлии, че засега само в България го имаме. Браво на екипа от изд. “Изток-запад”.

[Ренета Кирова · Rating 3 out of 5]

Авторката има интересен изказ и ми беше интересно да се запозная с творчеството ѝ. Разказите ѝ не възприех като цялостни произведения, а като фрагменти от разсъждения, описания и мисли. Най-много ми хареса разказът „Три картини“, където краят е неочакван.
Не съм специалист по анализи, но това, което усетих от творбите е, че авторката умее да описва с думи както пасторални картини, така и зловещи и мрачни сцени. В някои от разказите тя го прави и по двата начина. Усетих остра критика към обществото и мъжете, споменава социалната неправда спрямо жените, които трябва само да раждат деца и да домакинстват.
Вирджиния Улф би се харесала на хора, които обичат думите и тяхното звучене, но аз лично предпочитам сюжетните разкази и романи.