What do you think?
Rate this book
Съвременна клайнианска психоанализа
Съдържанието на книгата ще представлява интерес за всички, които се интересуват от съвременните възгледи за несъзнаваното, вътрешните обекти, едиповия комплекс, проективната идентификация, преноса и контрапреноса. Авторите са разделени на две групи – първата включва световнопризнати британски експерти, а втората - аналитици от Европа, които интегрират клайнианските идеи в клиничната практика и културата на своите страни. В края на книгата ще откриете речник на термините.
272 pages, Paperback
Published January 1, 2021
3 people are currently reading
13 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
March 22, 2021
След сборника „Психоанализа в България: тук и сега“, подписан от български аналитици и изследователи, участвали във всички етапи и нива на установяване на психоанализата у нас, издателство „Колибри“ предлага още едно важно заглавие в тази област − „Съвременна клайнианска психоанализа“. Сборникът се явява първо систематично представяне на клайнианската психоанализа на българския книжен пазар. Съставител е д-р Светлозар Василев, обучаващ и супервизиращ аналитик към Българското психоаналитично общество и преподавател в Нов български университет. Василев е автор на два международни проекта за супервизия към „Мелани Клайн Тръст“, в които участват български аналитици.
Както е известно, всички големи психоаналитични школи и течения се развиват през двайсети век и са свързани с ключови фигури като „бащата на психоанализата“ Зигмунд Фройд, Мелани Клайн, Жак Лакан, Доналд Уиникът, Хайнц Кохут, Франсоаз Долто и др. „Съвременна клайнианска психоанализа“ прави преглед на възгледите на австрийско-британската психоаналитичка Мелани Клайн (1882-1960) и нейни последователи за несъзнателната фантазия, нарцисизма, проективната идентификация, едиповия комплекс, формирането на символите и символното приравняване, преноса и контрапреноса. (Впрочем Клайн е представена като проявление на „женския гений“ в прочутия тритомник на Юлия Кръстева, редом с Хана Аренд и Колет.)
Авторите в „Съвременна клайнианска психоанализа“ са европейски експерти и аналитици със световно признание, интегрирали клайнианските идеи в клиничната практика на своите страни: Хана Сигъл, Патриша Даниъл, Едит Харгрейвс, Робърт Хиншълуд, Сирил Кув, Синове Валин и Илва Филгар, Айлийн Макгинли, Антония Грималт-Естелрих, Орлин Тодоров. Заслугата на съставителя д-р Светлозар Василев, който също участва в сборника с любопитен текст за блокажите в психоанализата, е, че е събрал аналитици, които са изнасяли лекции в България и с които тече продуктивно сътрудничество от средата на 90-те години насам. Съдържанието дава възможност на читателя да се докосне до оригиналността и дълбочината на клайнианските идеи.
Парадигмата за развитието, създадена от Мелани Клайн, на практика разширява модела на Фройд. Според нея Азът възниква като резултат от раждането, а не по-късно. Тръгвайки от структурния модел на психиката, тя дефинира проявлението на два режима на ума: параноидно-шизоидна и депресивна позиция. В депресивната позиция Азът е по-здраво интегриран и преживява не тревожност от преследване, а чувство за вина и съзнание за вредата, която нанася на иначе харесвани и обичани обекти. Депресивната позиция се разглежда като етап от развитието на детето, в който то започва да разпознава майката като цялостен обект. Детето се разделя с нарцистичния свят на частичните обекти и се потапя в нов свят, където открива собствената си отделеност от обекта и постепенно се убеждава в амбивалентността на чувствата. Паралелно с депресивната позиция се разгръща и едиповият комплекс. За клайнианците преходът от параноидно-шизоидната към депресивната позиция е своеобразен вододел между психотичното и непсихотично функциониране. Взаимното преливане и взаимодействие на тези две позиции на различни етапи от житейския път е сърцевината на клайнианската анализа. Клайн не оспорва схващанията на Фройд за нагоните към живота и смъртта, но за нея То, или несъзнаваното, не е отделна структура, а по-скоро част от Аза с неговите усещания, инстинкти и желания, които намират своя израз в обектните отношения.
Друго фундаментално понятие на клайнианската психоанализа, изковано от Мелани Клайн, е „проективна идентификация“: несъзнавана фантазия, при която нежелани и разстройващи психични съдържания са проектирани в обекта с цел отърваване от нещо лошо, а понякога и с цел атака или контрол върху обекта. […] Парадоксът е, че въпреки че обектът е отчасти идентифициран с част от Аза, връзката между тях е отречена, обектът не е разпознат като имащ нещо общо с него и се възприема като независим притежател на тези качества (цитат по Feldman, 2009).
Първите стъпки на Клайн в психоанализата са в качеството ù на детски аналитик и спокойно можем да кажем, че са революционни – като същност и влияние. Тя разработва психоаналитична техника, която ù позволява да работи с едва 2-годишни деца, като в същото време се запазват клиничната рамка и общите принципи на класическата психоанализа.
Добрата новина е, че предстои да излязат на български и събраните съчинения на Мелани Клайн.
Както е известно, всички големи психоаналитични школи и течения се развиват през двайсети век и са свързани с ключови фигури като „бащата на психоанализата“ Зигмунд Фройд, Мелани Клайн, Жак Лакан, Доналд Уиникът, Хайнц Кохут, Франсоаз Долто и др. „Съвременна клайнианска психоанализа“ прави преглед на възгледите на австрийско-британската психоаналитичка Мелани Клайн (1882-1960) и нейни последователи за несъзнателната фантазия, нарцисизма, проективната идентификация, едиповия комплекс, формирането на символите и символното приравняване, преноса и контрапреноса. (Впрочем Клайн е представена като проявление на „женския гений“ в прочутия тритомник на Юлия Кръстева, редом с Хана Аренд и Колет.)
Авторите в „Съвременна клайнианска психоанализа“ са европейски експерти и аналитици със световно признание, интегрирали клайнианските идеи в клиничната практика на своите страни: Хана Сигъл, Патриша Даниъл, Едит Харгрейвс, Робърт Хиншълуд, Сирил Кув, Синове Валин и Илва Филгар, Айлийн Макгинли, Антония Грималт-Естелрих, Орлин Тодоров. Заслугата на съставителя д-р Светлозар Василев, който също участва в сборника с любопитен текст за блокажите в психоанализата, е, че е събрал аналитици, които са изнасяли лекции в България и с които тече продуктивно сътрудничество от средата на 90-те години насам. Съдържанието дава възможност на читателя да се докосне до оригиналността и дълбочината на клайнианските идеи.
Парадигмата за развитието, създадена от Мелани Клайн, на практика разширява модела на Фройд. Според нея Азът възниква като резултат от раждането, а не по-късно. Тръгвайки от структурния модел на психиката, тя дефинира проявлението на два режима на ума: параноидно-шизоидна и депресивна позиция. В депресивната позиция Азът е по-здраво интегриран и преживява не тревожност от преследване, а чувство за вина и съзнание за вредата, която нанася на иначе харесвани и обичани обекти. Депресивната позиция се разглежда като етап от развитието на детето, в който то започва да разпознава майката като цялостен обект. Детето се разделя с нарцистичния свят на частичните обекти и се потапя в нов свят, където открива собствената си отделеност от обекта и постепенно се убеждава в амбивалентността на чувствата. Паралелно с депресивната позиция се разгръща и едиповият комплекс. За клайнианците преходът от параноидно-шизоидната към депресивната позиция е своеобразен вододел между психотичното и непсихотично функциониране. Взаимното преливане и взаимодействие на тези две позиции на различни етапи от житейския път е сърцевината на клайнианската анализа. Клайн не оспорва схващанията на Фройд за нагоните към живота и смъртта, но за нея То, или несъзнаваното, не е отделна структура, а по-скоро част от Аза с неговите усещания, инстинкти и желания, които намират своя израз в обектните отношения.
Друго фундаментално понятие на клайнианската психоанализа, изковано от Мелани Клайн, е „проективна идентификация“: несъзнавана фантазия, при която нежелани и разстройващи психични съдържания са проектирани в обекта с цел отърваване от нещо лошо, а понякога и с цел атака или контрол върху обекта. […] Парадоксът е, че въпреки че обектът е отчасти идентифициран с част от Аза, връзката между тях е отречена, обектът не е разпознат като имащ нещо общо с него и се възприема като независим притежател на тези качества (цитат по Feldman, 2009).
Първите стъпки на Клайн в психоанализата са в качеството ù на детски аналитик и спокойно можем да кажем, че са революционни – като същност и влияние. Тя разработва психоаналитична техника, която ù позволява да работи с едва 2-годишни деца, като в същото време се запазват клиничната рамка и общите принципи на класическата психоанализа.
Добрата новина е, че предстои да излязат на български и събраните съчинения на Мелани Клайн.
Displaying 1 of 1 review