„Заличаването на Бог ни изправи срещу реалността. Срещу какво ще ни изправи заличаването на реалността?“ - Жан Бодрияр
Авторът казва, че написаното в тази негова книга е опит за осмис��яне на горния философски въпрос. Зараза, утопия, власт, вирус, мрачен на моменти разказ с тревога за бъдещето, но и смях, любов, красота и надежда за някаква вътрешна промяна у хората, която да доведе до промяна в живота им. Но готови ли сме да предизвикаме, а и да приемем промяната в нашия реален живот? Или всяка промяна ни разтърсва из основи и трудно привикваме към нея. Сякаш по-лесно е тихичко живуркане на ръба на оцеляването.
„Ние сме виновни, за това че те са виновни за това положение сега.“
Всичко това е неразривно свързано с „Опашката“ на Захари Карабашлиев. Действието се развива след втора пандемия, последвала днешната, но с много по-големи последствия. Авторът поглежда в бъдещето. Този поглед е основан на задълбочен обществено-политически анализ в досегашното световно развитие от страна на автора, като го предлага на читателя за собствен анализ и оценка. Заимства много философия, религия, психология и всякаква друга наука, за да разкаже и обоснове историята в романа. Щом предлага теми за размисъл, книгата ще бъде четена и дискутирана и в бъдеще, независимо дали са положителни или отрицателни оценките за нея. Кусури и неточности от художествена гледна точка винаги могат да се намерят, ако това е целта, но по-важното е какво ни казва в романа си Карабашлиев. С подобни книги се отварят очите на слепците за политиката. Може ли човек да се промени след претърпени конфликти - войни, природни катаклизми, пандемии и други. Едва ли. Минали са в исторически план толкова много катастрофи и поука никой не си е взел, никой не се е променил - нито управляващи, нито управлявани. Едните управляват според собствения си интерес, а другите все не намират начин да ги озаптят.
„Човек много бавно става добър… Човек може да стане лош лесно, но добър се става много, много бавно.“
Действието в романа започва с едно-единствено изречение в първа глава - „Свободни сме били, ала не сме го знаели.“, като чак след последната глава се прави връзката му с идеята на романа. Павел и Невена са нормална влюбена двойка. Във вечерта, когато Павел ѝ предлага брак, на Невена и израства опашка, истинска опашка. Павел го номинират за поста президент в предстоящи избори. Тя приема промяна у нея нормално, а той не може да се отърси от тази внезапна физическа промяна у нея. Преплитат се две сюжетни линии в романа - развитие на темата с опашката на Невена и взаимовръзките на писателя Павел с задкулисните политически играчи. Любопитно е как вирусът на властта променя един неопетнен интелектуалец. Размисъл за промените, които биха могли да ни се случат в даден момент, как ни се отразяват предизвиканите от нас промени и за всички вероятни промени в бъдещето на света и у нас.
„Защото в края на краищата това е, което ни остава след всяка истинска криза - не какво точно се е случило и защо, а как някой друг ни е карал да се чувстваме.“
Темата за опашката може да се приеме и като метафора за това, че във много сфери от обществено-политическия живот сме на опашката в Европа и света. Може да е метафора и за това, че непрекъснато някой, като наша опашка, ни следи навсякъде, като Big Brother на Оруел. Може да се приеме и като метафора за промяната в нагласите на консуматорското общество с непрекъснато желание за продоволствен растеж и задоволяване от всякакъв вид, предизвикващо неизбежното зло. Също и като метафора на фашистките възгледи за почистване на здравото от недъгавото. Вероятно могат да се намерят и други връзки.
Не са много интелектуалците, които публично дърпат завесата на задкулисието, като изразяват свободно мнението и разбирането си за политическата, икономическа и социална паяжина, оплела обществото ни, за скачените съдове във властта, която разпределя държавните порции, която посочва кой какъв да бъде във нейните структури и от което задкулисие зависи абсолютно всичко в държавата. Това е тяхната работа, да отварят очите на обществото, да бъдат будители, а не лакеи. Ако човек прочете безпристрастно и внимателно романа, ще види всичко около начините за номиниране и избиране на какъвто и да е пост в държавните институции, манипулациите около избори, стачки, протести и други прояви на недоволство, заглушаване свободата на словото във всичките му измерения и много други тъмни явления, съпътстващи властта. Явно Захари Карабашлиев дърпа дявола за опашката с тази си книга, може пък и да му е позволено от кукловодите, както сам описва част от манипулациите в романа. Знае ли се?
„Ние не сме нищо друго освен сенки на своите избори.“
Вероятно не е случаен коментарът върху „Канон в Ре мажор“ от Йохан Пахелбел в романа, чрез чиято мелодия може да се жéни (Испания), приспива (на много места по света) и погребва (Великобритания). Вероятната връзка с канона е предложението за женитба, откъдето стартират стремглаво събитията в романа, чрез различни манипулации приспива волята и ентусиазма на обществото за възможна промяна, като погребва всяка надежда за каквато и да е трансформация в статуквото. По отношение на приспиването е засегната и темата за сомнамбулизма от автора, в смисъл на тотално приспиване на обществото чрез медии и всякакъв друг слугинаж на управляващите с непрекъснато повтарящи се едни и същи мантри за благополучие във всички сфери на обществото, и притеснението на властта да не би пък обществото в един момент да се събуди и да осъзнае в какъв батак се намира. В досегашните избори, „избирателите получават само това, което е на разположение - все същото“. Карабашлиев прави връзка и с предишния си роман „Хавра“, когато описва безредиците и хаоса, предизвикан от двете пандемии, особено от втората. Чрез един от героите си, Карабашлиев споменава, че промяната във статуквото става пак с помощта на задкулисието.
„Само ние можем да издигнем този, който да ви отърве от нас.“
Успехът на управлението не се измерва чрез медийни мантри, повтаряни до втръсване, а с това какво има човек в джоба си и с какво е зареден хладилникът му, какво образование получава, каква медицинска помощ и на каква цена я получава, каква е сигурността и съдебната му защита при равни условия - за еднакво нарушение, еднакво наказание, независимо от йерархията в държавата, да може да се изразява свободно, без някой да го следи и други подобни измерители.
Властта е вирус и изкушението да се влезе в кацата с меда е огромно, цената е огромна, но е важно как се упражнява и под чий контрол. Надеждата е, че все някой в бъдещето трябва да се поучи от миналото. Единственият момент, когато човек е напълно свободен да избере бъдещето си, без какъвто и да е натиск, е в тъмната стаичка с бюлетината. Съчетано с извоювани от избирателя честност на изборите, без всякакви манипулации при броене и отчитане на гласовете, както и възможност за гласуване на всички българи, включително и електронно, постепенно ще се влезе в една политическа нормалност, последвана от интензивно икономическо развитие на страната ни. Всичко това е в основата на единствената ваксина срещу вируса на властта, наречена „Избори“. В останалото време до следващите избори, свободата е относителна, при което промените са изключително трудни и редки.
„Властта заразява първо тези, които тръгват да лекуват света от нея - така тя се възпроизвежда.“