What do you think?
Rate this book
Опашката
„Опашката“ е завихрящ въображението роман – едновременно нежен, провокативен и безмилостен, колкото интимен, толкова и безграничен. Една увлекателна, но и проникновена притча за покварата на властта, за характера на доброто и злото, за любовта и свободата.
Няколко години след Втората пандемия светът, какъвто го познаваме, вече не е същият – дълбока икономическа трансформация, недоволство, масови безредици – критичната точка отдавна е достигната.
В това време на смут и хаос любовта между Невена и Павел е непоклатима и когато той ѝ предлага да свържат живота си завинаги, изглежда, че най-хубавите им дни предстоят. Същата нощ обаче открива, че на годеницата му, необяснимо как, ѝ е пораснала опашка. Истинска опашка.
И докато Невена не вижда това като аномалия или проблем, Павел е разтърсен из основи.
Нещата се усложняват още, когато той получава неочаквано предложение – да спечели следващите президентски избори.
Изкушен да приеме мисията, която му се предлага, и да поведе страната към един нов ред, Павел се изправя пред съдбовни решения и техните безвъзвратни последствия.
Няколко години след Втората пандемия светът, какъвто го познаваме, вече не е същият – дълбока икономическа трансформация, недоволство, масови безредици – критичната точка отдавна е достигната.
В това време на смут и хаос любовта между Невена и Павел е непоклатима и когато той ѝ предлага да свържат живота си завинаги, изглежда, че най-хубавите им дни предстоят. Същата нощ обаче открива, че на годеницата му, необяснимо как, ѝ е пораснала опашка. Истинска опашка.
И докато Невена не вижда това като аномалия или проблем, Павел е разтърсен из основи.
Нещата се усложняват още, когато той получава неочаквано предложение – да спечели следващите президентски избори.
Изкушен да приеме мисията, която му се предлага, и да поведе страната към един нов ред, Павел се изправя пред съдбовни решения и техните безвъзвратни последствия.
400 pages, Paperback
Published February 8, 2021
48 people are currently reading
475 people want to read
About the author
Zachary Karabashliev/ Захари Карабашлиев
18 books840 followersZachary Karabashliev is a Bulgarian novelist, playwright, and screenwriter whose
work has garnered international acclaim and multiple national literary awards.
With eighteen years in the writing community and twelve in the publishing industry as the Editor-in-Chief,
he has helped establishing CIELA as the leader in Bulgarian publishing. He lives in Sofia with his family.
THE LAST DOLPHIN HUNTER (ПОСЛЕДНИЯТ ЛОВЕЦ НА ДЕЛФИНИ) was published December 2025 and is #1 and #2 on Bulgaria's bestesslers list.
...
WOUND (РАНА), published 2023 was a bestseller tittle with the following national awards:
• Novel of the Year Award by “13 Centuries of Bulgaria” National Endowment Fund
• Winner of “Elias Canetti” National Literary Award 2025
• Golden Lion Award for Novel with Greatest Social Impact
...
THE TAIL (ОПАШКАТА) 2021
• Novel of the Year Award by “13 Centuries of Bulgaria” National Endowment Fund
...
HAVRA (ХАВРА) 2017
• Novel of the Year Award by “13 Centuries of Bulgaria” National Endowment Fund.
18% GRAY(18% СИВО) 2008, became a bestselling title in Bulgaria, and was later published in the United States, France, Poland, Slovakia, Serbia, Croatia, and other countries. It won the prestigious Novel of the Year Award in Bulgaria, and was filmed in 2020 as an international co-production.
His short stories included in the collections A BRIEF HISTORY OF THE AIRPLANE and SIMMETRY have been translated and published in many languages. His METASTASIS was published in the collection Best European Short Stories by Dalkey Archive Press in 2018.
His stage plays have been produced on stage in Bulgaria and US (La Mamma Theatre, New York, 2014, Chicago 2020) winning numerous prestigious awards.
work has garnered international acclaim and multiple national literary awards.
With eighteen years in the writing community and twelve in the publishing industry as the Editor-in-Chief,
he has helped establishing CIELA as the leader in Bulgarian publishing. He lives in Sofia with his family.
THE LAST DOLPHIN HUNTER (ПОСЛЕДНИЯТ ЛОВЕЦ НА ДЕЛФИНИ) was published December 2025 and is #1 and #2 on Bulgaria's bestesslers list.
...
WOUND (РАНА), published 2023 was a bestseller tittle with the following national awards:
• Novel of the Year Award by “13 Centuries of Bulgaria” National Endowment Fund
• Winner of “Elias Canetti” National Literary Award 2025
• Golden Lion Award for Novel with Greatest Social Impact
...
THE TAIL (ОПАШКАТА) 2021
• Novel of the Year Award by “13 Centuries of Bulgaria” National Endowment Fund
...
HAVRA (ХАВРА) 2017
• Novel of the Year Award by “13 Centuries of Bulgaria” National Endowment Fund.
18% GRAY(18% СИВО) 2008, became a bestselling title in Bulgaria, and was later published in the United States, France, Poland, Slovakia, Serbia, Croatia, and other countries. It won the prestigious Novel of the Year Award in Bulgaria, and was filmed in 2020 as an international co-production.
His short stories included in the collections A BRIEF HISTORY OF THE AIRPLANE and SIMMETRY have been translated and published in many languages. His METASTASIS was published in the collection Best European Short Stories by Dalkey Archive Press in 2018.
His stage plays have been produced on stage in Bulgaria and US (La Mamma Theatre, New York, 2014, Chicago 2020) winning numerous prestigious awards.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 82 reviews
February 24, 2025
Любовта на живота ти има опашка. И какво от това?
Много скучна книга, не знам за вас, но аз се отегчих безмерно, мотаейки се бавно по страниците ѝ...
Светът се разпада след някаква неясна пандемя, а на зациклилия писател и пишман кандидат-президент Павел най-големия проблем му е опашката, израсла някак над дупето на годеницата му.
Опитал се е Карабашлиев да надскочи националното, ама не му се е получило. Аз нямам ни сили, ни желание да довърша тоя буламач!
P.S. Чел съм още един роман от автора - неговия дебют "18% сиво", той ми хареса.
Много скучна книга, не знам за вас, но аз се отегчих безмерно, мотаейки се бавно по страниците ѝ...
Светът се разпада след някаква неясна пандемя, а на зациклилия писател и пишман кандидат-президент Павел най-големия проблем му е опашката, израсла някак над дупето на годеницата му.
Опитал се е Карабашлиев да надскочи националното, ама не му се е получило. Аз нямам ни сили, ни желание да довърша тоя буламач!
P.S. Чел съм още един роман от автора - неговия дебют "18% сиво", той ми хареса.
February 28, 2021
С цялото ми уважение и като голям почитател на другите книги на автора намирам книгата за безинтересна и трудна за четене. Иска ми се да можех да я изчета на един дъх, като останалите, но уви досадата от абсурдността на ситуациите ми идва в повече.
Хубаво е, че действието, както и в предишните книги, тече гладко и увлича, но засега я оставям настрана. Оценявам опита на автора да ни "събуди" към нас самите и реалността, в която живеем, но поне за мен той е неуспешен. Надявам се да намеря и критични мнения, тъй като тези, които изчетох в мрежата до момента, са само хвалебствени.
Хубаво е, че действието, както и в предишните книги, тече гладко и увлича, но засега я оставям настрана. Оценявам опита на автора да ни "събуди" към нас самите и реалността, в която живеем, но поне за мен той е неуспешен. Надявам се да намеря и критични мнения, тъй като тези, които изчетох в мрежата до момента, са само хвалебствени.
February 14, 2021
Маските са, за да крещите: http://knigolandia.info/book-review/o...
Всъщност “Опашката” е роман за нашето време, за последната година, за тази година, за идната година – тук е всичко, събрано пряко или косвено, тук е едно възможно, плашещо възможно скачане напред в близкото бъдеще, където настоящата пандемия е била само генерална репетиция и където следващата я по-лоша е ожънала голяма част от българското, а и от световното население. А маските, за които кой ли не невнятно декларираше на висок глас, че го карали да мълчи (де да можеха :( ), се използват точно така, както “Анонимните” предположиха – като възможност да крещиш, като освобождаване от самоличността, която създаваме онлайн и влачим по съвместителство и офлайн.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/o...
Всъщност “Опашката” е роман за нашето време, за последната година, за тази година, за идната година – тук е всичко, събрано пряко или косвено, тук е едно възможно, плашещо възможно скачане напред в близкото бъдеще, където настоящата пандемия е била само генерална репетиция и където следващата я по-лоша е ожънала голяма част от българското, а и от световното население. А маските, за които кой ли не невнятно декларираше на висок глас, че го карали да мълчи (де да можеха :( ), се използват точно така, както “Анонимните” предположиха – като възможност да крещиш, като освобождаване от самоличността, която създаваме онлайн и влачим по съвместителство и офлайн.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/o...
March 13, 2021
Ами, не се получи.
February 27, 2021
Неизбежно е сравняването на настоящата книга с предишните такива на автора. "Опашката" ми прилича на странен и претупано съшит пачуърк от конспиративни постинги в социалните мрежи. Разочароващ словесен порой, изненадващо потребление на клишета и, на моменти, диалози, без които можеше.
March 22, 2021
Изобщо не очаквах да ми хареса толкова. Много тъжна и многопластова книга, по-скоро в спекулативния жанр.
(P.S. Нищо общо с "Хавра")
(P.S. Нищо общо с "Хавра")
January 4, 2022
За разлика от другите книги на ЗК, тази не ми хареса. Защото не е от “преживяните”, това е краткото ми обяснение. Опитът за антиутопия, политическа итн сатира не се е получила. Имам и някои по-тясно (специализирани), но дразнещи мен елементи, по които ще направя коментар:
- функцията в институциите на ЕС на Невена е съществуваща (наименованието на поста е хибридно, като да речем това е нарочно);
- тази служба се намира в Брюксел, не в Страсбург (това “изместване” може също да е съзнателно за автора, предвид фикцията);
- постът на управителен директор обаче изисква опит и стаж, който не предполага по никакъв начин да бъде зает от мъж/ жена по-млад от 50. Просто такива са изискванията за длъжността и те са незаобиколими (висш дипломатически ранг, който не се добива “от въздуха”, а с годините и с израстване);
- тази жена съответно не може да бъде в естествена детеродна възраст и както лирическото лице “мъжкарски” я представя - с всички атрибути на женския сексапил на млада кошута. Това без извинение е само в мокрите сънища и предразсъдъците на “мъжкарското” мислене;
- оттам и фабулата за кандидат-президентството е патетична.
- функцията в институциите на ЕС на Невена е съществуваща (наименованието на поста е хибридно, като да речем това е нарочно);
- тази служба се намира в Брюксел, не в Страсбург (това “изместване” може също да е съзнателно за автора, предвид фикцията);
- постът на управителен директор обаче изисква опит и стаж, който не предполага по никакъв начин да бъде зает от мъж/ жена по-млад от 50. Просто такива са изискванията за длъжността и те са незаобиколими (висш дипломатически ранг, който не се добива “от въздуха”, а с годините и с израстване);
- тази жена съответно не може да бъде в естествена детеродна възраст и както лирическото лице “мъжкарски” я представя - с всички атрибути на женския сексапил на млада кошута. Това без извинение е само в мокрите сънища и предразсъдъците на “мъжкарското” мислене;
- оттам и фабулата за кандидат-президентството е патетична.
This entire review has been hidden because of spoilers.
September 9, 2021
Тъй като много харесах "18% сиво", подходих с големи очаквания, особено след като изслушах интервю с автора в един сутрешен радио блок.
Идеята за опашката - нещо нереално, което се случва на обикновени хора в реалното ежедневие ми се стори много оригинална. Започнах да си мечтая, че това ще е книга тип "Слепота" на Сарамагу, където авторът много сполучилво предвижда как нереалното/извънредно събитие, би се отразило на индивидуалната и колективна психология на героите в книгата. Предвкусвах оригинално и същевременно истинно описание на психологичната реакция на главните герои към опашката и как това би се отразило на тяхното личностно израстване и на взаимоотношенията им.
Хубавата идея на "Опашката" обаче е намерила скучно изпълнение. Отегчи ме до такава степен, че захвърлих книгата още през пролетта. Сега се върнах към нея от чист инат да я завърша.
Не видях смисъла на ролята на опашката в целия сюжет. Павел се кандидатира за президент в условията на пандемия, Невена си работи нейната си работа и в един момент пада жертва на мръсните политически игрички. Този сюжет можеше да се създаде преспокойно и без на нея да ѝ расте опашка.
А опашката би могла да отвори толкова интересни възможности и моменти. Най-малкото - би помогнала да се изгради по-човешки и пълнокръвен образ на Невена. По-апатичен образ от нейния не бях срещала скоро. Бидейки жена и познавайки жените, не мога да си представя, колко духовно трябва да съм израстнала, че грам и да не се разтревожа, че ми е пораснала опашка. Че и да си въртя опашката, да не си я крия под дрехите, и да се чудя защо годеникът ми - кандидат-президент, се притеснява, че би попречила на кампанията му. Може би това поведение би било нормално, ако Невена се казваше Тарзан и беше отгледана в джунглата. Но тази жена е на някаква висока позиция в Брюксел. На мен лично би ми било много интересно да прочета реалистична реакция на жена, на която й е пораснала опашка.
Почти всичко останало в романа е подобно на Невена - отделни неубедителни парчета, съшити в нещо цяло, на което не му е вдъхнато живот. Харесаха ми отделни разсъждения на Павел - относно сина му, например, или относно теми, върху които размишлява. Но смятам,че те ми допаднаха, тъй като тези неща вероятно са преживяни и преосмислени от автора в истинския живот. Предполагам, че затова и "18% сиво" ми хареса толкова - защото там са споделени автентични, изстрадани преживявания. Да споделяш успешно преживяното те прави добър автор. Написах тази дълга тирада точно защото смятам, че Карабашлиев е добър автор.
Но да опишеш убедително непреживяното от теб, да смесиш успешно нереалистични елементи с реалността ( както според мен е направено в "Слепота" или "Майстора и Маргарита") - това вече те прави изключителен автор.
Идеята за опашката - нещо нереално, което се случва на обикновени хора в реалното ежедневие ми се стори много оригинална. Започнах да си мечтая, че това ще е книга тип "Слепота" на Сарамагу, където авторът много сполучилво предвижда как нереалното/извънредно събитие, би се отразило на индивидуалната и колективна психология на героите в книгата. Предвкусвах оригинално и същевременно истинно описание на психологичната реакция на главните герои към опашката и как това би се отразило на тяхното личностно израстване и на взаимоотношенията им.
Хубавата идея на "Опашката" обаче е намерила скучно изпълнение. Отегчи ме до такава степен, че захвърлих книгата още през пролетта. Сега се върнах към нея от чист инат да я завърша.
Не видях смисъла на ролята на опашката в целия сюжет. Павел се кандидатира за президент в условията на пандемия, Невена си работи нейната си работа и в един момент пада жертва на мръсните политически игрички. Този сюжет можеше да се създаде преспокойно и без на нея да ѝ расте опашка.
А опашката би могла да отвори толкова интересни възможности и моменти. Най-малкото - би помогнала да се изгради по-човешки и пълнокръвен образ на Невена. По-апатичен образ от нейния не бях срещала скоро. Бидейки жена и познавайки жените, не мога да си представя, колко духовно трябва да съм израстнала, че грам и да не се разтревожа, че ми е пораснала опашка. Че и да си въртя опашката, да не си я крия под дрехите, и да се чудя защо годеникът ми - кандидат-президент, се притеснява, че би попречила на кампанията му. Може би това поведение би било нормално, ако Невена се казваше Тарзан и беше отгледана в джунглата. Но тази жена е на някаква висока позиция в Брюксел. На мен лично би ми било много интересно да прочета реалистична реакция на жена, на която й е пораснала опашка.
Почти всичко останало в романа е подобно на Невена - отделни неубедителни парчета, съшити в нещо цяло, на което не му е вдъхнато живот. Харесаха ми отделни разсъждения на Павел - относно сина му, например, или относно теми, върху които размишлява. Но смятам,че те ми допаднаха, тъй като тези неща вероятно са преживяни и преосмислени от автора в истинския живот. Предполагам, че затова и "18% сиво" ми хареса толкова - защото там са споделени автентични, изстрадани преживявания. Да споделяш успешно преживяното те прави добър автор. Написах тази дълга тирада точно защото смятам, че Карабашлиев е добър автор.
Но да опишеш убедително непреживяното от теб, да смесиш успешно нереалистични елементи с реалността ( както според мен е направено в "Слепота" или "Майстора и Маргарита") - това вече те прави изключителен автор.
April 8, 2021
Всеки може да вземе от книгата толкова, колкото въображението му позволява.
February 21, 2021
"Опакшата" е пример, че съвременните български автори не трябва да бъдат подценявани.
December 26, 2023
За мен това е най-майсторският роман на Захари Карабашлиев, от това което съм чел от него. Толкова изписана история, толкова добре изплетени думи и параграфи и глави.
Книга за тежкия избор, миналото, спомените, свободата и вирусите.
Измислената обстановка и сценарии как би изглеждал светът ни ако....са много добре обмислено и описани.
Поклон!
Искам да я препрочета за да се насладя отново на цели параграфи и глави от книгата.
Книга за тежкия избор, миналото, спомените, свободата и вирусите.
Измислената обстановка и сценарии как би изглеждал светът ни ако....са много добре обмислено и описани.
Поклон!
Искам да я препрочета за да се насладя отново на цели параграфи и глави от книгата.
February 13, 2022
Това е първата книга на Захари Карабашлиев, която трудно изчетох до край. Започпах я с големи очаквания, но не успя да ме грабне и да ми въздейства за разлика от всичко друго, което съм чела до сега...
December 4, 2021
Опашката е любопитна книга – социално-сатирична и антиутопична фантастика с прогностичен оттенък на родна почва. Романът поема рискове, защото прозата на Карабашлиев е популярна, а във времена, когато българите неистово мечтаят за поредния политически месия, тя демонтира мита за независимия и непорочно чист спасител. В задушаваща и свирепа борба между разнородни кръгове на влияние един угнетен и погълнат от творчески и личностни търсения писател е издигнат като пряпорец на промяната – компромисен образ между кръговете на сенчести кукловоди, интелектуалци, протестиращи и нововъзникнали религиозни деноминации. Докато традиционният обществен ред бива пометен от безкрайни пандемични вълни и улични сблъсъци, разкъсваният от емоционални кризи, битови проблеми и мистериозната аномалия на любимата си кандидат-президент трябва да избира между своите принципи от една страна и очакванията на избиратели и спонсори от друга, а залогът е загубата на собствената му човечност.
Книгата компенсира наивитет, инфодъмпове и неравномерно темпо с дълбока лична перспектива и страхотните пасажи на юношеството в Америка и трудните отношения между майка и син, който на свой ред оправдава провалите си като баща. А лирично-драматичният финал, ребром поставящ въпросите за властта като опиат, самоцел и раздяла със самия себе си, отпечатва в съзнанието многохилядна тълпа, заляла жълтите павета на София и огряла сумрака на прииждащата нощ със светлините на запалки, телефони и изпълнени с простодушна надежда блестящи очи.
Книгата компенсира наивитет, инфодъмпове и неравномерно темпо с дълбока лична перспектива и страхотните пасажи на юношеството в Америка и трудните отношения между майка и син, който на свой ред оправдава провалите си като баща. А лирично-драматичният финал, ребром поставящ въпросите за властта като опиат, самоцел и раздяла със самия себе си, отпечатва в съзнанието многохилядна тълпа, заляла жълтите павета на София и огряла сумрака на прииждащата нощ със светлините на запалки, телефони и изпълнени с простодушна надежда блестящи очи.
April 11, 2021
От вчера мисля колко звезди да дам на тази книга. Доста теми се е опитал да постави на масата Захари Карабашлиев, но някои от тях за мен останаха неразбрани. Все пак не мога да му отрека дарбата да борави с думите!
May 10, 2021
За пореден път Захари Карабашлиев показва гъвкавата си мисъл и впечатляващата си способност да борави с думите и да ги кара да му служат. Романът е замислящ, интригуващ и въздействащ. Очаквах много и все пак съм впечатлена!
December 13, 2021
Има лошия късмет да го чета успоредно с Карл Уве… Класите са различни. В книгата на Захари ми хареса идеята за опашката и лекия забавен начин на поднасянето й. Политическите аспирации ми останаха далечни. И драмата ми се стори излишна… ☺️
March 8, 2021
Романът е апокалиптична приказка за света такът, какъвто може би ще бъде след пет години. Страхотна и страховита едновременно, книгата ме грабна почти от първите 10-15% и ме държа до край. Рядко казвам напоследък това за книги, но това беше наистина страхотно преживяване.
Романът също е за предразсъдъците. За това, което се приема за нормално и това, което в никакъв случай не можем да приемем. За границата, която трябва да преминем, за да влезем в стереотипа или за да излезем от него.
Романът е и за мафията. Понеже действието се развива в България, неизбежно е да се срещнем и с апокалиптичната версия на българската мафия. Мафията, която ДС създаде пред тридесет години и която в новата си форма ще е още по-подла, по-подмолна и по-безсърдечна. Времената ще са безсърдечни - няма как политическата мафията да не е.
Романът е и за любовта. За любовта, която едновременно изгаря и ни държи топло и уютно. За любовта, която идва случайно и си отива нелепо. За любовта, която не можем да забравим и без която не можем да живеем.
Книгата ми хареса много. Ще върви отлично, ако може да ѝ се насладите от раз. За уикенд, за кратка почивка. Или за преди и след работа, но тогава... тогава няма да може да ѝ се насладите в цялата ѝ опияняваща сила. Но пък удоволствието ще продължи по-дълго.
Горещо препоръчвам.
Романът също е за предразсъдъците. За това, което се приема за нормално и това, което в никакъв случай не можем да приемем. За границата, която трябва да преминем, за да влезем в стереотипа или за да излезем от него.
Романът е и за мафията. Понеже действието се развива в България, неизбежно е да се срещнем и с апокалиптичната версия на българската мафия. Мафията, която ДС създаде пред тридесет години и която в новата си форма ще е още по-подла, по-подмолна и по-безсърдечна. Времената ще са безсърдечни - няма как политическата мафията да не е.
Романът е и за любовта. За любовта, която едновременно изгаря и ни държи топло и уютно. За любовта, която идва случайно и си отива нелепо. За любовта, която не можем да забравим и без която не можем да живеем.
Книгата ми хареса много. Ще върви отлично, ако може да ѝ се насладите от раз. За уикенд, за кратка почивка. Или за преди и след работа, но тогава... тогава няма да може да ѝ се насладите в цялата ѝ опияняваща сила. Но пък удоволствието ще продължи по-дълго.
Горещо препоръчвам.
May 19, 2021
Трудно ми е да определя колко звезди да дам на книгата. Хареса ли ми, не ми ли хареса..... Стилът на автора е много добър!Хареса ми вмъкването на спомени в главната история. Много е добър в това да говори за съвсем обикновените и естествени неща от ежедневието и бита и да им придава смисленост. Идеята и метафората за опашката също е интересна и различна! От друга страна авторът е засегнал прекалено много теми и на моменти ми беше претрупано и философско! Погледнато в цялост историята е до болка позната вече повече от година, две, три.... . Всичко това ние го гледаме по телевизията, осведомяваме се по интернет и вестниците-пандемия, смърт, страх, протести, корупция...... Въпреки това на моменти усещах буца в гърлото и се замислях "Ами, ако наистина стане по-зле, толкова зле, колкото авторът описва....." Оставам със смесени чувства за книгата!
February 28, 2021
"Болката обаче е нещо друго - тя е напомняне, че ти принадлежиш. Че освен твоето лично страдание ти си част и от необятния океан на всеобщата човешка болка. Епидемиите са унизително напомняне, че никой от нас не е толкова специален, колкото умът го заблуждава; всички сме банални средноаритметични единици от човешкото семе.
И си мисля - докато радостта можеш да преживееш истински само с друг, в болката си винаги сам, винаги. Животът на другите рязко престава да има значение, когато те боли зъб или си прегънат от бъбречна криза.
Болката в края на краищата е най-неопровержимата самота."
И си мисля - докато радостта можеш да преживееш истински само с друг, в болката си винаги сам, винаги. Животът на другите рязко престава да има значение, когато те боли зъб или си прегънат от бъбречна криза.
Болката в края на краищата е най-неопровержимата самота."
April 4, 2021
С доста усилия дочетох тази книга, която силно ме разочарова. На сюжета му липсва вдъхновение, действие, интрига и развитие. Фонът, на който се развиват събитията в книгата е твърде плосък, а концепцията около драмата с опашката е евтина и на моменти абсурдна. Авторът твърде много черпи идеи от реалните събития от 2020 г., което за мен е минус и проява на не особено голямо въображение.
October 30, 2021
Не беше моето. Много мъчно се чете и действието някак много бавно се развиваше. На моменти имах чувството, че дори всъщност действие няма...
March 3, 2021
„Заличаването на Бог ни изправи срещу реалността. Срещу какво ще ни изправи заличаването на реалността?“ - Жан Бодрияр
Авторът казва, че написаното в тази негова книга е опит за осмис��яне на горния философски въпрос. Зараза, утопия, власт, вирус, мрачен на моменти разказ с тревога за бъдещето, но и смях, любов, красота и надежда за някаква вътрешна промяна у хората, която да доведе до промяна в живота им. Но готови ли сме да предизвикаме, а и да приемем промяната в нашия реален живот? Или всяка промяна ни разтърсва из основи и трудно привикваме към нея. Сякаш по-лесно е тихичко живуркане на ръба на оцеляването.
„Ние сме виновни, за това че те са виновни за това положение сега.“
Всичко това е неразривно свързано с „Опашката“ на Захари Карабашлиев. Действието се развива след втора пандемия, последвала днешната, но с много по-големи последствия. Авторът поглежда в бъдещето. Този поглед е основан на задълбочен обществено-политически анализ в досегашното световно развитие от страна на автора, като го предлага на читателя за собствен анализ и оценка. Заимства много философия, религия, психология и всякаква друга наука, за да разкаже и обоснове историята в романа. Щом предлага теми за размисъл, книгата ще бъде четена и дискутирана и в бъдеще, независимо дали са положителни или отрицателни оценките за нея. Кусури и неточности от художествена гледна точка винаги могат да се намерят, ако това е целта, но по-важното е какво ни казва в романа си Карабашлиев. С подобни книги се отварят очите на слепците за политиката. Може ли човек да се промени след претърпени конфликти - войни, природни катаклизми, пандемии и други. Едва ли. Минали са в исторически план толкова много катастрофи и поука никой не си е взел, никой не се е променил - нито управляващи, нито управлявани. Едните управляват според собствения си интерес, а другите все не намират начин да ги озаптят.
„Човек много бавно става добър… Човек може да стане лош лесно, но добър се става много, много бавно.“
Действието в романа започва с едно-единствено изречение в първа глава - „Свободни сме били, ала не сме го знаели.“, като чак след последната глава се прави връзката му с идеята на романа. Павел и Невена са нормална влюбена двойка. Във вечерта, когато Павел ѝ предлага брак, на Невена и израства опашка, истинска опашка. Павел го номинират за поста президент в предстоящи избори. Тя приема промяна у нея нормално, а той не може да се отърси от тази внезапна физическа промяна у нея. Преплитат се две сюжетни линии в романа - развитие на темата с опашката на Невена и взаимовръзките на писателя Павел с задкулисните политически играчи. Любопитно е как вирусът на властта променя един неопетнен интелектуалец. Размисъл за промените, които биха могли да ни се случат в даден момент, как ни се отразяват предизвиканите от нас промени и за всички вероятни промени в бъдещето на света и у нас.
„Защото в края на краищата това е, което ни остава след всяка истинска криза - не какво точно се е случило и защо, а как някой друг ни е карал да се чувстваме.“
Темата за опашката може да се приеме и като метафора за това, че във много сфери от обществено-политическия живот сме на опашката в Европа и света. Може да е метафора и за това, че непрекъснато някой, като наша опашка, ни следи навсякъде, като Big Brother на Оруел. Може да се приеме и като метафора за промяната в нагласите на консуматорското общество с непрекъснато желание за продоволствен растеж и задоволяване от всякакъв вид, предизвикващо неизбежното зло. Също и като метафора на фашистките възгледи за почистване на здравото от недъгавото. Вероятно могат да се намерят и други връзки.
Не са много интелектуалците, които публично дърпат завесата на задкулисието, като изразяват свободно мнението и разбирането си за политическата, икономическа и социална паяжина, оплела обществото ни, за скачените съдове във властта, която разпределя държавните порции, която посочва кой какъв да бъде във нейните структури и от което задкулисие зависи абсолютно всичко в държавата. Това е тяхната работа, да отварят очите на обществото, да бъдат будители, а не лакеи. Ако човек прочете безпристрастно и внимателно романа, ще види всичко около начините за номиниране и избиране на какъвто и да е пост в държавните институции, манипулациите около избори, стачки, протести и други прояви на недоволство, заглушаване свободата на словото във всичките му измерения и много други тъмни явления, съпътстващи властта. Явно Захари Карабашлиев дърпа дявола за опашката с тази си книга, може пък и да му е позволено от кукловодите, както сам описва част от манипулациите в романа. Знае ли се?
„Ние не сме нищо друго освен сенки на своите избори.“
Вероятно не е случаен коментарът върху „Канон в Ре мажор“ от Йохан Пахелбел в романа, чрез чиято мелодия може да се жéни (Испания), приспива (на много места по света) и погребва (Великобритания). Вероятната връзка с канона е предложението за женитба, откъдето стартират стремглаво събитията в романа, чрез различни манипулации приспива волята и ентусиазма на обществото за възможна промяна, като погребва всяка надежда за каквато и да е трансформация в статуквото. По отношение на приспиването е засегната и темата за сомнамбулизма от автора, в смисъл на тотално приспиване на обществото чрез медии и всякакъв друг слугинаж на управляващите с непрекъснато повтарящи се едни и същи мантри за благополучие във всички сфери на обществото, и притеснението на властта да не би пък обществото в един момент да се събуди и да осъзнае в какъв батак се намира. В досегашните избори, „избирателите получават само това, което е на разположение - все същото“. Карабашлиев прави връзка и с предишния си роман „Хавра“, когато описва безредиците и хаоса, предизвикан от двете пандемии, особено от втората. Чрез един от героите си, Карабашлиев споменава, че промяната във статуквото става пак с помощта на задкулисието.
„Само ние можем да издигнем този, който да ви отърве от нас.“
Успехът на управлението не се измерва чрез медийни мантри, повтаряни до втръсване, а с това какво има човек в джоба си и с какво е зареден хладилникът му, какво образование получава, каква медицинска помощ и на каква цена я получава, каква е сигурността и съдебната му защита при равни условия - за еднакво нарушение, еднакво наказание, независимо от йерархията в държавата, да може да се изразява свободно, без някой да го следи и други подобни измерители.
Властта е вирус и изкушението да се влезе в кацата с меда е огромно, цената е огромна, но е важно как се упражнява и под чий контрол. Надеждата е, че все някой в бъдещето трябва да се поучи от миналото. Единственият момент, когато човек е напълно свободен да избере бъдещето си, без какъвто и да е натиск, е в тъмната стаичка с бюлетината. Съчетано с извоювани от избирателя честност на изборите, без всякакви манипулации при броене и отчитане на гласовете, както и възможност за гласуване на всички българи, включително и електронно, постепенно ще се влезе в една политическа нормалност, последвана от интензивно икономическо развитие на страната ни. Всичко това е в основата на единствената ваксина срещу вируса на властта, наречена „Избори“. В останалото време до следващите избори, свободата е относителна, при което промените са изключително трудни и редки.
„Властта заразява първо тези, които тръгват да лекуват света от нея - така тя се възпроизвежда.“
Авторът казва, че написаното в тази негова книга е опит за осмис��яне на горния философски въпрос. Зараза, утопия, власт, вирус, мрачен на моменти разказ с тревога за бъдещето, но и смях, любов, красота и надежда за някаква вътрешна промяна у хората, която да доведе до промяна в живота им. Но готови ли сме да предизвикаме, а и да приемем промяната в нашия реален живот? Или всяка промяна ни разтърсва из основи и трудно привикваме към нея. Сякаш по-лесно е тихичко живуркане на ръба на оцеляването.
„Ние сме виновни, за това че те са виновни за това положение сега.“
Всичко това е неразривно свързано с „Опашката“ на Захари Карабашлиев. Действието се развива след втора пандемия, последвала днешната, но с много по-големи последствия. Авторът поглежда в бъдещето. Този поглед е основан на задълбочен обществено-политически анализ в досегашното световно развитие от страна на автора, като го предлага на читателя за собствен анализ и оценка. Заимства много философия, религия, психология и всякаква друга наука, за да разкаже и обоснове историята в романа. Щом предлага теми за размисъл, книгата ще бъде четена и дискутирана и в бъдеще, независимо дали са положителни или отрицателни оценките за нея. Кусури и неточности от художествена гледна точка винаги могат да се намерят, ако това е целта, но по-важното е какво ни казва в романа си Карабашлиев. С подобни книги се отварят очите на слепците за политиката. Може ли човек да се промени след претърпени конфликти - войни, природни катаклизми, пандемии и други. Едва ли. Минали са в исторически план толкова много катастрофи и поука никой не си е взел, никой не се е променил - нито управляващи, нито управлявани. Едните управляват според собствения си интерес, а другите все не намират начин да ги озаптят.
„Човек много бавно става добър… Човек може да стане лош лесно, но добър се става много, много бавно.“
Действието в романа започва с едно-единствено изречение в първа глава - „Свободни сме били, ала не сме го знаели.“, като чак след последната глава се прави връзката му с идеята на романа. Павел и Невена са нормална влюбена двойка. Във вечерта, когато Павел ѝ предлага брак, на Невена и израства опашка, истинска опашка. Павел го номинират за поста президент в предстоящи избори. Тя приема промяна у нея нормално, а той не може да се отърси от тази внезапна физическа промяна у нея. Преплитат се две сюжетни линии в романа - развитие на темата с опашката на Невена и взаимовръзките на писателя Павел с задкулисните политически играчи. Любопитно е как вирусът на властта променя един неопетнен интелектуалец. Размисъл за промените, които биха могли да ни се случат в даден момент, как ни се отразяват предизвиканите от нас промени и за всички вероятни промени в бъдещето на света и у нас.
„Защото в края на краищата това е, което ни остава след всяка истинска криза - не какво точно се е случило и защо, а как някой друг ни е карал да се чувстваме.“
Темата за опашката може да се приеме и като метафора за това, че във много сфери от обществено-политическия живот сме на опашката в Европа и света. Може да е метафора и за това, че непрекъснато някой, като наша опашка, ни следи навсякъде, като Big Brother на Оруел. Може да се приеме и като метафора за промяната в нагласите на консуматорското общество с непрекъснато желание за продоволствен растеж и задоволяване от всякакъв вид, предизвикващо неизбежното зло. Също и като метафора на фашистките възгледи за почистване на здравото от недъгавото. Вероятно могат да се намерят и други връзки.
Не са много интелектуалците, които публично дърпат завесата на задкулисието, като изразяват свободно мнението и разбирането си за политическата, икономическа и социална паяжина, оплела обществото ни, за скачените съдове във властта, която разпределя държавните порции, която посочва кой какъв да бъде във нейните структури и от което задкулисие зависи абсолютно всичко в държавата. Това е тяхната работа, да отварят очите на обществото, да бъдат будители, а не лакеи. Ако човек прочете безпристрастно и внимателно романа, ще види всичко около начините за номиниране и избиране на какъвто и да е пост в държавните институции, манипулациите около избори, стачки, протести и други прояви на недоволство, заглушаване свободата на словото във всичките му измерения и много други тъмни явления, съпътстващи властта. Явно Захари Карабашлиев дърпа дявола за опашката с тази си книга, може пък и да му е позволено от кукловодите, както сам описва част от манипулациите в романа. Знае ли се?
„Ние не сме нищо друго освен сенки на своите избори.“
Вероятно не е случаен коментарът върху „Канон в Ре мажор“ от Йохан Пахелбел в романа, чрез чиято мелодия може да се жéни (Испания), приспива (на много места по света) и погребва (Великобритания). Вероятната връзка с канона е предложението за женитба, откъдето стартират стремглаво събитията в романа, чрез различни манипулации приспива волята и ентусиазма на обществото за възможна промяна, като погребва всяка надежда за каквато и да е трансформация в статуквото. По отношение на приспиването е засегната и темата за сомнамбулизма от автора, в смисъл на тотално приспиване на обществото чрез медии и всякакъв друг слугинаж на управляващите с непрекъснато повтарящи се едни и същи мантри за благополучие във всички сфери на обществото, и притеснението на властта да не би пък обществото в един момент да се събуди и да осъзнае в какъв батак се намира. В досегашните избори, „избирателите получават само това, което е на разположение - все същото“. Карабашлиев прави връзка и с предишния си роман „Хавра“, когато описва безредиците и хаоса, предизвикан от двете пандемии, особено от втората. Чрез един от героите си, Карабашлиев споменава, че промяната във статуквото става пак с помощта на задкулисието.
„Само ние можем да издигнем този, който да ви отърве от нас.“
Успехът на управлението не се измерва чрез медийни мантри, повтаряни до втръсване, а с това какво има човек в джоба си и с какво е зареден хладилникът му, какво образование получава, каква медицинска помощ и на каква цена я получава, каква е сигурността и съдебната му защита при равни условия - за еднакво нарушение, еднакво наказание, независимо от йерархията в държавата, да може да се изразява свободно, без някой да го следи и други подобни измерители.
Властта е вирус и изкушението да се влезе в кацата с меда е огромно, цената е огромна, но е важно как се упражнява и под чий контрол. Надеждата е, че все някой в бъдещето трябва да се поучи от миналото. Единственият момент, когато човек е напълно свободен да избере бъдещето си, без какъвто и да е натиск, е в тъмната стаичка с бюлетината. Съчетано с извоювани от избирателя честност на изборите, без всякакви манипулации при броене и отчитане на гласовете, както и възможност за гласуване на всички българи, включително и електронно, постепенно ще се влезе в една политическа нормалност, последвана от интензивно икономическо развитие на страната ни. Всичко това е в основата на единствената ваксина срещу вируса на властта, наречена „Избори“. В останалото време до следващите избори, свободата е относителна, при което промените са изключително трудни и редки.
„Властта заразява първо тези, които тръгват да лекуват света от нея - така тя се възпроизвежда.“
December 17, 2025
Не бях чувал за Захари Карабашлиев почти нищо, освен името му и няколко случайни препоръки за "Хавра", но те си оставаха там, където ги бях чул, докато не го видях на живо това лято като един от говорителите на поредните протести в защита на Благомир Коцев пред съдебната палата. Няколко месеца по-късно, чрез благотворителна разпродажба на книги, в ръцете ми попадна и "Опашката".
Докато четох първите страници, впечатленията ми бяха "Виктор Пасков без порното", но след като понапреднах малко повече в книгата, се убедих, че не е "без порното". Е, не е толкова застъпен елемент, но си присъства. Към средата вече си казвах "Виктор Пасков с фантастичен елемент", но и това не е достатъчно, за да се опише книгата.
Захари Карабашлиев рисува една западнала България след пандемия (започнал е да я пише преди Ковид, но съвпадението допринася доста за изживяването от книгата), разкъсвана от политически протести и анархия, в която главният герой решава да се кандидатира за президент. Интересното тук е какво се случва около кандидатурата - политическите цели и игри.
Не мога да не отбележа и богатия изказ на автора, който ме впечатли още в първите страници. Както и добре развитата проза (май така се казва?). Винаги ме впечатлява вулгарността в речника на героите. Прави ги, някак, по-истински, по-близки до познатото ни от ежедневието поведение. Бих казал, че това е и чарът на старите български филми.
Интересно и доста нестандартно четиво. Хареса ми.
Докато четох първите страници, впечатленията ми бяха "Виктор Пасков без порното", но след като понапреднах малко повече в книгата, се убедих, че не е "без порното". Е, не е толкова застъпен елемент, но си присъства. Към средата вече си казвах "Виктор Пасков с фантастичен елемент", но и това не е достатъчно, за да се опише книгата.
Захари Карабашлиев рисува една западнала България след пандемия (започнал е да я пише преди Ковид, но съвпадението допринася доста за изживяването от книгата), разкъсвана от политически протести и анархия, в която главният герой решава да се кандидатира за президент. Интересното тук е какво се случва около кандидатурата - политическите цели и игри.
Не мога да не отбележа и богатия изказ на автора, който ме впечатли още в първите страници. Както и добре развитата проза (май така се казва?). Винаги ме впечатлява вулгарността в речника на героите. Прави ги, някак, по-истински, по-близки до познатото ни от ежедневието поведение. Бих казал, че това е и чарът на старите български филми.
Интересно и доста нестандартно четиво. Хареса ми.
January 12, 2023
Трудно ми е да напиша добри думи за книгата. По - скоро ми беше скучна, мъчителна, твърде претенциозна. Това ми беше втори опит с автора, но определено не е моето. Може би след време ще опитам пак, но засега оставам с разочарованието.
May 29, 2021
Ами идеята доста ми допадна, но по изпълнението може да се поработи повече. Първо, този аз, 1 л. ед. ч. някак ограбва една антиутопия, в която въображението трябва да се развихри повече и това е по-постижимо, ако авторът не се представя за действащо лице. Може би несъзнателно ние ограничаваме себе си до определени мисли, емоции, действия, това, което е характерно за нас и от това сюжетът страда, имаше паралели на героя с този от Хавра, жените около него, мъжествеността му, сякаш вече го познавах. В средата, една трета от книгата беше куп от спомени, платформи, размисли, философия и конспирации, спуснати като в есе. Хареса ми идеята за опашката, заиграванията с метафорите за нея, канона и сомнамбулите. Просто това, трябваше да се разиграе с повече герои и даже в различни страни, да се придаде плътност с действия и да се сложи в устата на различни хора. Хареса ми развитието на идеята за властта, обосновано и много закономерен край.
April 13, 2021
Аз ще определя тази книга като първата българска дистопия, която чета, за едно бъдеще, което Карабашлиев споделя, че е начертал още през 2014-та.
Непридвидимо, сериозна част от основата на сюжета лежи върху всичко, което днес пандемията ни поднася. Недоверие, загуби, катастрофи, метаморфози и любов под правилна форма, но в неправилно време.
Това е първата книга на автора, която чета и определено постави сериозна заявка за следващите му. Впечатлена съм от повествованието, от многопластовия свят, който е разгърнат, от противоречието в героите. Макар и малко бавно да ми вървеше четенето, след средата като се заформиха ситуации след ситуации, буквално не можех да се отделя, докато не разбера развръзката.
Препоръчавам с две ръце.
Непридвидимо, сериозна част от основата на сюжета лежи върху всичко, което днес пандемията ни поднася. Недоверие, загуби, катастрофи, метаморфози и любов под правилна форма, но в неправилно време.
Това е първата книга на автора, която чета и определено постави сериозна заявка за следващите му. Впечатлена съм от повествованието, от многопластовия свят, който е разгърнат, от противоречието в героите. Макар и малко бавно да ми вървеше четенето, след средата като се заформиха ситуации след ситуации, буквално не можех да се отделя, докато не разбера развръзката.
Препоръчавам с две ръце.
February 14, 2021
"Свободни сме били, ала не сме го знаели." - истинско приключение бе да премина през всички думи, които са поместени на тези страници. Така започна, така и завърши.
November 10, 2021
„Опашката”- третият роман на Захари Карабашлиев - страхотна, разтърсваща книга за свободата ни , за изборите, които правим и за загубите, които следват от тях. Роман, в който разпознаваме драмите и катаклизмите на времето, в което живеем. Героят прави избор между любовта на живота си и идеалите, които смята, че може да осъществи чрез политиката , но попада в нейната жестока поквара.Ще оцелее ли любовта в мръсната игра на политическата власт? Прочетете този въздействащ роман на нашето време! Опашката като философски символ е много интересен елемент. Нека всеки намери своите тълкувания за него.
January 14, 2022
Много ме е яд, че тази книга не ми хареса. Започна много силно, напомни ми на 18% сиво в добрия смисъл, и после се отплесна в странни други посоки. Според мен, ако историята беше по-добре структурирана и насочена, щеше да бъде по-добре. Повечето сюжетни линии бяха напълно излишни.
February 6, 2022
Много приятно литературно начало на годината ми даде "Опашката". Хем политически трилър, хем любовен роман, хем антиутопия, хем много реално. Има дребни неща, които ме карат да зачета на глас – винаги добър знак.
Displaying 1 - 30 of 82 reviews