Поручик Бенц

by Dimitar Dimov, Димитър Димов

„Поручик Бенц“ е спор с живота - за любовта, за смъртта, за мрачното и опияняващо страдание, за силата на страстта.
Първият роман на Димитър Димов ни връща в годините на Първата световна война, за да ни разкаже историята на една драматична любов.
Поручик Бенц е немски военен лекар в България. Елена Петрашева е интелигентна и богата красавица от българския хайлайф.
С тънък психологизъм и майсторство Димов изследва мрачната, непозната страна на човешките страсти, любовта, която възвисява и облагородява, но понякога може да доведе до самоунищожение.

Genres: Bulgarian Literature, Classics, Fiction, Audiobook, Historical Fiction, Unfinished, School

214 pages, Paperback

First published January 1, 1938

About the author

Dimitar Dimov was a Bulgarian dramatist, novelist, and veterinary surgeon, best known for his best-selling novel "Tobacco" ("Tютюн").

Reviews

[Metodi Markov · Rating 1 out of 5]

Имах желание да чета, но търпение - не!

Почти стигнах до средата, но се отказвам - нечетивно ми е. Мрачно, минорно и безцелно повествование, нелепа "любовна" история и скучно действие - това може да откаже и по-търпеливи читатели от мен.

Германецът поручик Бенц е хирург в болница близо до София по време на ПСВ. Освен този факт, за него нищо друго не научаваме.

Случайно среща друг немец - поручик Андерсон и придружаващата го българска красавица, госпожица Елена Петрашева. Неизвестно защо и как, той е въвлечен в кръга от нейни обожатели и сам се влюбва лудо в нея. Само за да научи, че тя далеч не е мила или непорочна жена.

Това е дебютен роман на Димов, надявам се с последвалите да се е справил по-добре. Все пак, надали напразно е любимец на много от българските читатели.

Планирам да прочета "Осъдени души" и да препрочета недописваната под диктата на комунистите версия на "Тютюн".

[Велислав Върбанов · Rating 5 out of 5]

„Поручик Бенц“ е най-любимата ми творба на големия Димитър Димов! Това е първият му роман, но още в него си личи огромният талант на автора! Разказва се за драматичната и дори фатална любов на германски военен лекар към красива българка… Действието се развива на фона на последната година от Първата световна война, като по невероятен начин е описана атмосферата от онези години.

Поручик Бенц се влюбва безумно в Елена Петрашева, скоро след като се запознава с нея... и въпреки че предусеща неизбежното разочарование и пагубни последствия, той не може да се откъсне от нея. Димов майсторски описва вътрешния конфликт и терзанията на главния герой, като междувременно ни показва част от края на войната през очите на обикновен лекар, който не е от някакъв аристократичен произход. Човек, който поставя на първо място чувствата си, дори по време на ужасяващата световна война. Основните персонажи в книгата са сравнително малко, но пък разговорите и отношенията между тях са доста интересни…

[Margarita Garova · Rating 4 out of 5]

Немски лекар, влюбен в българска красавица от хайлайфа в последната година от Първата световна война. Всичко при Димов е болезнено, но и шик. Фаталната жена, любим образ на няколко артистични поколения от началото на миналия век, капризничи, непостоянства и причинява страдания, но разбира се по някаква неведома логика всичко й е простено, да му мислят другите. Абсолютно достоверен финал.

[Ivo Hristov · Rating 5 out of 5]

Заслужаваше си всяка прочетена страница!

"Любовта е като живота пред прага на смъртта: с отчаяни усилия, с всички възможни жертви ние браним всеки час, всяка минута от нея..."

[Christine · Rating 5 out of 5]

Подозирам, че достигнах годините, в които гледам с други очи върху творчеството на Димитър Димов. Като ученичка, винаги са ми били прекалено тягостни и досадни.

[Deni · Rating 5 out of 5]

Нямам думи....

[Petya Yaneva · Rating 4 out of 5]

Любовта е неблагодарна и отмъстителна. Любовта е също саморазрушителна, маниакална и сляпа. Изобщо... това е книга за борбата между любовта и егото, в която печеливши няма. Пъстрия и мелодичен език на Димов ми създаваше усещане за древногръцка трагедия и демоничния образът на красивата Елена допълваше цялата картина. На места ми се струваше, че авторът се опитва да оправдава и омекоти чертите на героинята си, но аз лично не можах да я разбера в нито един момент. Недовършен пък ми остана образът на Хиршфогел, който в самото начало единствен спасяваше книгата от досадата на недоизградените герои и баналните любезности между хората отпреди един век.

[Vladimir · Rating 3 out of 5]

Когато една Световна война може да е само незабележим фон на случващото се в личния живот...

[Mia · Rating 5 out of 5]

Отдавна не бях чела книга с толкова интерес, с колкото прочетох “Поручик Бенц”. През цялото време, четейки дългите красиви размишления за любовта, нейната разрушителна сила и парадоксалностт, страстта, преминаваща в греховност, се опитвах да си спомня какво впечатление имах за Димов, когато прочетох негова книга за първи път… и не успях да си спомня да съм била толкова удивена. Намирах такова изящество в почти всяка една дума, в резултат на което вероятно съм снимала повече от половината страници на книгата, за да си припомням посланията им. Грабна ме истинността в историята, показването на това как желанията не се осъществяват и надеждите рухват, дори когато ги държим с всички сили. Няма да лъжа, краят ме втрещи и дори ядоса, но в крайна сметка именно след размишления по него разбрах на какво всъщност ни учи авторът с тази книга - любовта не винаги е красива…нито достатъчна.

[Metodi Pachev · Rating 5 out of 5]

Дори да бях прочел този роман, не знаейки, че негов автор е Димитър Димов, пак щях да си спомня за "Тютюн". Двата романа имат някаква прилика в изграждането на образите. Интересното е, че "Поручик Бенц" ми напомни и за "Крадецът на праскови" на Емилиян Станев, тъй като намирам прилики и с него. Стилът на Станев е по-лек и дори музикален, докато Димов е болезнено подробен в измерването на повестователното време с педантичността на естествоизпитател, но двамата автори са близки, не толкова заради сходните сюжети и ситуирането на няколко произведения в същия исторически период, колкото поради употребата на едни и същи типизирани образи. Въпреки тези сходства "Поручик Бенц" не остави у мен усещане за блед литературен клонинг на нещо друго.
Абстрахирайки се от пространното повествование на "Тютюн", трябва да кажа, че "Поручик Бенц" за мен се оказа текст, пълен с изненади. В началото развитието на събитията (военен лекар, молен да извърши аборт и т.н.) дори ми напомниха за Щефан-Цвайговата новела "Амок" ("Der Amokläufer"), което зададе у мен определен план на очакванията, който обаче си остана само план. Текстът е пълен с обрати, включително и на самия му край, което го прави вълнуващо четиво. Впечатляващо е как текст с интерни герои, които почти през цялото време ядат, пият, пушат и малко правят секс, може да действа толкова динамично на читателя. Дали това е заради специфичния исторически фон (края на Първата световна война)?
Стилът на Димов е хубав въпреки обстоятелствеността си. В съвремието няма български автори, които да бъдат толкова добри разказвачи (защото не четат достатъчно) и дори психолози (защото в живота им нищо не се случва). А "Поручик Бенц" е именно текст, който бих нарекъл психологически роман. Явно идеите на Фройд, които са били популярни в онова време и са вдъхновили не един автор (Щефан Цвайг, Итало Звево и други), не са били чужди и на Димов. Подразни ме малко сходството в характерите на тютюневата Ирина и Елена Петрашева тук, но малко или много тези текстове се крепят на силни женски образи, които съчетават у себе си психологическите енергии и на Ерос, и на Танатос. Еднакво неприятна е прекалената мъжеобсебеност на романа - читателската емпатия е предизвикана именно към мъжките образи, най-вече към този на главния герой Айтел Бенц, който проявява качества, неправилно отнасяни в социо-културно отношение предимно към мъжкия пол - чест, вярност, доблест, храброст, докато главният женски образ е пример за сладострастие, пресметливост, егоизъм, малодушие, предателс��во. И все пак си мисля, че психологически авторът отъждествява себе си малко и с Елена Петрашева, макар и несъзнателно - този фетишизъм към войната и към мъжете на войната (да, и към пушките, сабите и други фалистични символи, които причиняват смърт), е неслучаен.
Текстът е компактен и се чете бързо, макар че не го бих определил като леко четиво. Той си остава пример за добра литература, която устоява на изпитанието на времето.

[Цветозар · Rating 2 out of 5]

Замисълът е що-годе тук, изпълнението обаче не е.

Почти никакъв hook, дълги и сухи абзаци с доста обръкващ стил от трето лице, който хем вниква в ума на Бенц, хем не вниква в ума на Бенц и главно просто задава някакви въпроси сякаш читателя трябва да разбере отговора от следващите въпроси. Любовна история, която не е много любовна и едвам е история, разбирам архетипа на любов от пръв поглед но за 200 страници наистина не разбрах друга причина Бенц да се влюби така яко в Елена освен че е "мнол хубава" и явно курвенската ѝ аура е толкова силна че го пленява.

Не съм дал възможно най-ниската оценка, все пак е дебютен роман на младия Димов (бях калпазанин в 12 клас и не съм чел Тютюн още, че да знам става ли по-добър) но ми трябваше или много повече или много по-малко, защото почти нищо в книгата не обосновава дължината ѝ, а точно дължината ѝ с този стил ѝ вреди. Ако беше къс разказ можеше да сработи по-добре, ако беше по-дълъг роман с реален сюжет и едно 1000% по-малко въпроси от трето лице пак щеше да е по-добре.

Интересно е че Елена е първият персонаж, която извъшрва аборт и не умира в романа си, след Железният Светилник и Хайка за Вълци (и поне още един български роман, който не си спомням сега) това ще е някаква марка на българската литература.

П.С. Намерих две доста очевидни печатни грешки в изданието на "Сиела" (докато четох леко диагонално при това) та да си дрънна и аз shame камбанката

[Elena Toncheva · Rating 4 out of 5]

Великолепна книга, която определено ще препрочитам. Завладяваща история, дълбоки герои, силни чувства. Впечатлена и удивена съм.

[Mariya Mincheva · Rating 5 out of 5]

Красиво повествование, разказ за сблъсъка между личното и общественото, между човещината и разрушителната сила на войната. В тази история войната води до отчуждение, морално разпадане и загуба на смисъл. Разказ за самотата, страданието и самоунищожението. Романът е едновременно личен и универсален, с ясно изразена хуманистична позиция и ме впечатли с красиви описания и метафори, достойни за Фокнър и Ремарк.

[Severina · Rating 5 out of 5]

Една мрачно опияняваща, болезнено трагична, изначално обречена, гибелна любовна история, пред която последните мигове на ПСВ бледнеят. А краят…

[Калоян Захариев · Rating 3 out of 5]

Каня се да прочета "Поручик Бенц" от няколко години и все отлагам, защото случайно ми раазказаха част от сюжета. За щастие това не успя да развали удоволствието от причитането му. Типично за Димов акцентът е на междучовешките отношения и диалозите. Действието е оставено малко настрани. Именно това малко се отразява на качествата на романа.
"Поручик Бенц" е тъжна история, с край, който определено не очаквах. Странно нещо е любовта.

[Ina Andreeva · Rating 5 out of 5]

Мудното запознаване с Елена в първите няколко глави беше последвано от въртележка от противоречиви мисли и емоции.
5/5, защото Димитър Димов ми бръкна в душата и провокира искрена омраза към един измислен образ, който така истински олицетворява тъмните човешки страсти.

[Krissy · Rating 5 out of 5]

Официално любима.
Неповторим стилист е Димов.

[Iveta Stoyanova · Rating 4 out of 5]

История за една трагична любов, разказана по великолепен начин. Димов е творец, който разбира до болка страстите на човешката душа и е същински виртуоз в пренасянето им върху белия лист.

[Izel · Rating 5 out of 5]

димов има сърцето ми.

[Teodora · Rating 5 out of 5]

Великолепната творба на Димитър Димов не е любовен, военен или поличитески разказ от миналото столетие. Поручик Бенц разгръща между страниците си сложните процеси и взаимоотношения, които се пораждат в човешкото съзнание, когато то е подвластно на емоциите и заобикалящата действителност. Димов не просто описва характери и ситуации, той разгръща психологичекия аспект на човешката природа.
Верен на себе си, авторът не предлага щастлив край, нито пък сълзлив трагизъм. Трагения има, но тя не те задушава и, не те кара да изпитваш съжаление или омраза към героите. Кара те да почувстваш действителността такава, каквато е била и, каквато продължава да бъде, макар и завоалирана.
Когато затварям последната страница на всяка от книгите на любимия ми роден писател винаги го правя с леко стиснато гърло. Сякаш нещо си е отишло, но и винаги е било там.

[Kristýna · Rating 5 out of 5]

Трагизъм и величие!

[Aneliya Ivanova · Rating 4 out of 5]

Главните герои на “Поручик Бенц” ми напомняха на персонажите от романите на Джейн Остин.Особено на г-ца Петрашева ,отегчена от еднообразното ежедневие,обгрижвана и глезена от семейството си ,богаташка щерка.Жена,заобиколена от многобройни ухажори,винаги изправена пред дилемата”обичам го-не го обичам”,за мен абсолютна манипулаторка(съзнателно или несъзнателно).На нейния фриволен образ противостоят този на нейните почитатели(любовници),офицери от армията,хора на чест и достойнство,самоотверженост и дисциплина(военни от различни войскови немски,австрийски,френски части,в зависимост кой е “силният на деня” на нашата бедна българска територия).Малко скучновато в началото и все пак добре структурирано,въпреки постоянните изтерзани излияния на действащите лица,но….когато дойде финалът..бях опустошена(надявам се ,да не е спойлер,така или иначе очаквах нещо драматично,все пак е Димитър Димов).Не знам дали е най- добрата книга на автора,но ако се има търпение да се прочете цялата,би предизвикала доста размисли .

[Edi Dumitra · Rating 4 out of 5]

Travelling in Europe by Books - BULGARIA
Book #3

Oh, well. First of all, I will write this review in English, but please keep in mind that I've read the book in Romanian, my mother tongue (Random fact, Dimitar Dimov actually died in Bucharest).
Second of all, my plan, after my discussions with my Bulgarian friends, was to add Tabacco, but I was not able to find it in Romanian or English, and since I don't know Bulgarian, here we are with Lieutenant Benz .

So, the book... It was a really nice book, extremely plausible, but a nice book. The female character... So damn annoying. Most of the time I was wondering if by the end of the book, our Benz will follow the "advice" received from Hirschvogel, but if that is the case, I will let you discover yourself by reading the book. Then, the war theme, it was nice in order to give the book some depth and for the action to develop in such a way that allows psychological introspection, especially for our main character, which was interesting to read about.

In other words... The book it's just a book, I mean, taking into account that it was first published in 1938, it follows the mainstream where the female characters are just..., let's say that there was a reason for why they couldn't vote for such a long time.

But, at the end of the day, the book really somehow followed the Balkan culture, at least in some aspects, mainly on how the relationships between the characters are developed.

I don't think that it's a strong four stars, but I will let it be.

[Кремена Георгиева · Rating 1 out of 5]

Наскоро прочетох "Триумфалната акра" и някак постоянно правех паралел между двете ( да уточня, че и книгата на Ремарк също не ме грабна особено). Някак ми бяха сходни - военно време, фатална жена, любов и т.н..
Необяснима ми остана тази нелепа любов.
Героите ми бяха повърхностни контета със склонност към празни приказки. А тази поредна "красива Елена" поразяващо всичко, обуто в панталони, беше толкова патетична и инфантилна едновременно. Нищо друго нямаше в тая книга освен нея. Дори и в сцените, в които тя не присъства, то пък за нея се мислеше, мечтаеше или говореше.
По принцип много харесвам стила на Димитър Димов, но това му произведение определено ме разочарова.

[Snezhi · Rating 1 out of 5]

Прочетох тази книга, тъй като харесвам “Тютюн”. За съжаление бях разочарована от баналността и плоскостта на сюжета, от превземките на главните герои в историята, както и от създадената главна героиня. Г-ца Петрашева сякаш с нищо не заслужава оглупялата реакция на всички мъже около себе си, които са мигновено обвзети от желание тя да остане част от живота им, дори и те да не са важни за нея.

Между главните герои, авторът твърди, се развива любов, но в описаните разговори и споделени срещи няма нищо романтично или дори дълбоко-приятелско.
Така наречената “любов” на г-ца Петрашева (настояща и минала) е също толкова повърхностна и превзета, което придава още по неприятен вкус на страниците изпълнени с разсъжденията на обезумелия по нея поручик Бенц.

За любителите на “Тютюн” бих препоръчала да не развалят впечатленията си от Димитър Димов, прочитайки “Поручик Бенц”.

[Damyan Dimov · Rating 3 out of 5]

Имах по-големи очаквания за книгата. Първите 80-90 стр. действието се развива мудно и присъстват преидмно диалози между героите. Наподобява на сценарий за театрална постановка, а аз лично предпочитам в книгите да просъстват повече действия и случки. Наясно съм, че в началото на всяка история читателят трябва да бъде въведен в персонажите, но при “Поручик Бенц” ми се стори прекалено дълго това въведение, имайки предвид, че книгата е 200 стр. Също така самите диалози звучаха някак изкуствено и излишно натоварени със сърказъм и драматизъм.

В последните 60 стр. нещата се подобряват, покачва се напрежението и книгата добива онази динамика, на която се надявах.

В заключение, нелош роман на Димитър Димов, но много далеч от “Тютюн”.

[Гергана Васева · Rating 5 out of 5]

Всеки е запознат с архиетипа. Искаш просто да живееш живота си, чувстваш се доволен от себе си, дори щастлив в ежедневието…И изведнъж се появява Дявола. Желание за повече, жажда, амбиция… гибелна любов.
Да, вярвам, че всеки е запознат с архиетипа. Но колко от нас са готови да погледнат в същността на ситуацията? Надявам⤱ се, след като прочетете публикацията, да пожелаете да надникнете в пастта… Но знайте, че не обещавам, че ще се измъкнете невредими от нея.
,,Понякога човек се страхува от себе си."
...

За повече: https://faithisnodoubt.blogspot.bg/20...

[Veselina Bakalova-Mihaylovska · Rating 5 out of 5]

Роман, наглед за войната, в който обаче тя е фон. Фон за една история за фаталната любов. Винаги ме удивляват героините на Димов, че нямат нищо общо със сладникавите дами, често описвани в книгите. Тук Елена е всичко друго, но не е мила. Може би като определение веднага ми хрумва "дявол с ангелско лице". Изкушава, омайва и накрая те убива...Понякога не буквално, но в случая с Бенц...Интересна ми беше историята и на другите герои, която не беше засегната съвсем дълбоко.

[Aneliya · Rating 5 out of 5]

Обожавам трагизма, който придава Димов на любовта.

[Benny Naavi · Rating 4 out of 5]

Поручик Бенц
Нов прочит

Поручик Бенц е еврейски германски лекар, който лекува независимо от това много добре немските военни и има добри отношения с немските граждани. Той е уважаван лекар, понеже е гениален по свой си начин. Изключително начетен и с огромен и много обширен опит.

(за мен това, което ви описвам е очевидно, понеже съм Jewish)

Той има птекрасен, чудесен син, много млад красив и интелигентен на име Андерсон, самият Бенц се казва Алекзандър (явно), макар че не обича да го наричат така точно, а е свикнал да го наричат Бенц, донякъде заради страстта му към автомобилите. Това не е просто метафора, това е неговата истинска любов, той е пристрастен към тях.

Освен това Бенц съвсем не харесва Патрашкови и Патрашкова, които са простаци набъркали се в лекарското съсловие и които са надушили, че Бенц е всъщност евреин.

Разбира се те искат да тикнат (отново) Бенц в места, където той не би желал да бъде, въпреки отличните му отношения с германците. Всъщност Бенц си пада малко гей, въпреки че е джентълмен по свой си начин и се държи добре с дамите, когато са такива. Но "фройлайн" Патрашева го ужасява, това е което веднага всеки поне малко осведомен читател може да разбере от романа, който дори за времето на комунизма няма как да е написан буквално.

Другият му ужас е болестта на Хиршфогел, с който са приятели тайно.

Няма никакъв роман с Патрашева, която има фамилия на санитарка и е едра и е метафора, на онази част от (душевността) на лекарското съсловие, което иска да преследва и махне Бенц от поста му, макар той въобще да е незаменим.

Какво прави един еврейски лекар по различен от другите и то хирург?

Спецификата на еврейската хирургия е че тя е изключително бърза и точна, и една операция преминава за секунди и минути, тоест Бенц е хирург, но в същото време изглежда все пак той е предимно лекар. Титлата хирург е просто проявление на уменията му, но знанията му в медицината го правят лекуващ военен. Но и знанията във военното дело, Бенц не е просто любител на автомобили и лекуващ лекар, макар че е научил вероятно много от своите пътуващи колеги, Бенц има отлични познания по позициониране и военни теми и това го прави незаменим.

Всъщност темата за поручик Бенц е много по-сложна от темата за Ирина в Тютюн. Макар че темата за лекарка влюбена в цигарен магнат и пренесена по късно в комунизма е доста шокираща сама по себе си, тя има за обект женските "търсения" в медицината.

Бенц обаче е мъж, както по всичко изглежда (макар и съвсем не като ротмистър Патрашков хах, това е другото начало на лекарското при Димов). При това мъж дори със син. И все пак не толкова хетеросексуален, той все пак е носител и на повече джентълменски или женски аспекти от обичайното.

Или по конкретно еврейски лекар. Това е много сложна тема, мисля че комунистите не са разбрали Димов за щастие и всичко това е четено просто като първия му роман. Или са го разбрали, но бидейки комунисти са пренебрегнали темата, тъй като за тях being Jewish is not a problem.

Но в сегашното съвремие темата се актуализира, и е невъзможно да продължаваме да четем Бенц през Тютюн.

Бенц не е страстен пушач, ние може да предположим, че пуши, но все пак това е лекар който:

- безопасно
- ефективно
- бързо
- научно (обосновано)
- и евтино, все пак, защото евреите имат наука и за медицински бюджети

лекува.

Тук се появяват и Патрашеви, аз мисля че е очевидно, че той няма интерес да бъде с тях, а със своя приятел Хиршфогел, чийто daydreams се появяват под формата на "влошавания на треската", това което обича Хиршфогел е неговият женски ангел, който е с него, докато е сам в стаята и сякаш има треска, тя е и резултат от ужасите на войната.

Това е което четях по време на барикадата и спрелите полицейски коли, които сами изискваха още един прочит на Поручик Бенц.

Това е, което Димов ни разказва, макар това да не е самият разказ на повърхността, той наистина, както знаем и от Тютюн е познавал лекарската професия и опитност по време на войната и преди комунизма.