Радой: Смутителят на реда и тоягата на властта

by Стефан Стоянов, Таня Стоянова

Стефан Стоянов е малкият син на Радой Ралин. Двамата със съпругата му Таня Стоянова преравят разсекретените архиви на комунистическите тайни служби, за да възстановят досието, заведено от ДС за следене на Радой Ралин и унищожено още в началото на 1990 г. Използвайки документи от личния му архив, дневника на Борис Делчев и достъпни други архиви, те успяват да възкресят ключови моменти от живота и творчеството на сатирика, съдбовно вплетени в най-новата история на България.

Към книгата има аудиодиск със записи "80 минути с Радой".

728 pages, Paperback

First published January 1, 2013

About the author

Биография в БГ-Фантастика.

Reviews

[Christine]

"Радой: Смутителят на реда и тоягата на властта" не е просто книга за Радой Ралин, тя е книга за един човешки живот в опозиция по време на комунизма. Интелигенцията винаги е била трън в очите на властта, а личносттите от нея, които са се осмелявали да критикуват, обикновено са били премахвани без много шум. Радой Ралин се откроява ярко сред редовете на българските писатели - чепат до мозъка на костите си, идеалист, честолюбив, дисидент до последния си ден.
В книгата са събрани доклади на ДС срещу него и синът му, който е и автор на тази биография. Разказано е и за съдбите на свързани лица, през цялото време проверявах в google различните имена и четях допълнителна информация за споменатите хора. Завинаги ще остане в паметта ми историята на едно момиче на име Мара Рачева, която беше единствено спомената като жертва на комунистите, убита по особено жесток начин, но търсейки допълнителна информация, намерих как точно е била убита и защо. Нейната история може да даде ясна представа на хората какво представлява комунистическият режим и диктатурата. И че всеки може да бъде политически престъпник без значение дали за покушение срещу някой от властта, за разказване на виц или за изразено различно мнение.

Любими афоризми от Радой:
- “Откак свят светува, все мазният отгоре плува … “
- “До кога в страната ни бащина, ще вилнее тая страшна простащина? Беше време турско, дойде време мижитурско.”
- “Търпи народът наш, той има петстотин годишен стаж.”
- “Как ме мъчи всеки ден, тоз въпрос трагичен: ем да бъда откровен, ем да бъда симпатичен?”