Островът в небето

by Антон Борисов

Островът в небето е разкошен нов курорт, към който се стичат туристи от целия континент. Пълен е с изискани ресторанти и хотели, басейни и клубове, до които отвеждат приятно подрънкващи рикши. Най-нашумялата атракция, издигната в дъното на зрелищен търговски булевард, е огромен неонов цирк, билетите за който винаги са разпродадени. Островът е споделено преживяване – там се преплитат безброй култури и интереси и всеки намира своето място, колкото и различен да се чувства.

Ния, млада адвокатка, не харесва тълпите и не може да си обясни защо Островът е толкова популярна дестинация. Налага се да го посети служебно, заедно с брат си Емил, и двамата да разрешат мистерия с отвлечени деца, но вместо това се захласват по удоволствията, които курортът предлага. Заобиколени от изкушения и опиянени от вниманието, което получават, те започват да търсят себе си и това все повече ги отдалечава един от друг.

Genres: Bulgarian Literature

304 pages, Paperback

Published February 5, 2021

About the author

Антон Борисов е роден през 1995 г. в град София. Четири години учи психология в Берлин, след което завършва магистратура в Лондон. Обича книги, видеоигри, мистерии. През 2017 г. излиза дебютният му роман „Селото на самодивата“, издаден от Жанет 45. „Островът в небето“ е негов втори роман.

Librarian Note: There is more than one author by this name in the Goodreads database.

Reviews

[Антония Апостолова · Rating 3 out of 5]

“Островът в небето” всъщност ни среща със същите главни герои като от “Селото на самодивата”, загатвайки, че книгите на Антон Борисов биха могли да се превърнат в (детективска) поредица. В сегашния роман адвокат Ния е помолена от шефа си да разследва случай на изчезване на деца в свръхпопулярен курорт високо в планината, наричан Острова заради мъглата, която го отделя визуално от подножието. Заедно с брат си Емил тя се впуска в приключение, в което всичките ни предположения вероятно ще се окажат погрешни до самото разкриване на загадката в края на книгата. Приключението преминава през вътрешността на балкана и през селото в подножието му - Мъглов дол, основано от хайдути и пазещо до днес духа на “българщината”, в който са възпитавани всичките му жители.

Свързани ли са изчезванията на деца с хайдутите? Спасители на родното, гейове или крадци са те? Съществуват ли изобщо? Самодивите ли правят мъглата? Романът предлага въпрос след въпрос, преди наведнъж да даде окончателния отговор. А той е достигнат въпреки усещането за странната разконцентрираност, неефективност и емоционална залутаност на протагонистите, които не само носят товара на собственото си минало, но и се поддават на съблазните на острова. Всеки от тях създава нестабилни връзки и се отдава на слабости и нужди, преди да се стегне и да действа. В известен смисъл и Ния, и Емил са ту симпатично, ту изнервящо инертни, преди да ни докажат, че през цялото време са навързвали две плюс две.

Не знам дали ще бъда напълно справедлива, но първият ми импулс бе да определя “Островът в небето” с може би демодираното вече “юношеска литература”, в традицията на някогашната класика “Следите остават” (и мъничко от романите за Емил Боев). Антон Борисов също работи в територията на приключенско-детективското, героите му са много млади хора, които водят самоделни разследвания, а дразнещата социалистическа идеология от романите на Вежинов и Райнов тук е заменена с критичен поглед към днешната идеология на национал-патриотарството и към актуалната социално-икономическа картина.

Всъщност най-ценното за мен в “Островът в небето” е нещо, което може би съвсем не е било фокус или най-малкото предполагам не е било толкова важно за неговия доста млад автор - а именно това, че той деконструира културни митове, любими на една друга група пишещи, които клиширано се заиграват с фолклора, легендите и изобщо с “етнографското”. При Борисов тази заигравка на ръба на магическия реализъм изненадващо (и Слава Богу) се печели в полза на реалността, разума и практичността и оставя добър послевкус. Струва ми се, че въпросният материал определено трябва да се чете през блендата на иронията и дори сатирата.

Не по-малко важно е, че в романа са засегнати куп актуални обществени теми: национализма и плакатния патриотизъм, идеологическото промиване на мозъци, подозрителността към чужденците, липсата на толерантност към различните, хомофобията, равноправието между половете, трафика с хора, незаконното строителство, икономическите престъпления, продажността на медиите, консуматорството и разрушаването на природата и т.н. Не би било прекалено да кажем, че в този смисъл авторът прави и злободневни политически заявления.
Продължете с четенето на това ревю тук: https://bit.ly/36XPra3

[Stanislav Lozanov · Rating 3 out of 5]

Героите от “Селото на самодивата” се впускат в ново приключение (казвайки това имайте предвид, че може да прочетете книгата без да четете другата).

Отново се впускаме в приключение с Ния и Емил и се сблъскваме с препядствията пред, които се изправят. И тук се въвличаме в едно преследване на тъмно и лека полека редом с героите намираме светлината към истината.

С тези книги най-хубаво е да се започне без нищо да се знае за това няма да продължавам 😉

Оценката ми е 3.5 защото наистина се наслаждавах на историята и прекрасния и лек начин на писане, но финалът просто не беше моето.

[Madlen Borissova · Rating 5 out of 5]

Интересен и заинтригуващ роман, засягащ много актуални теми. Препоръчвам на хора, които искат да прочетат нещо различно и некомерсиално.

[Yami Evan · Rating 5 out of 5]

“Островът в небето” е книга, която се чете на един дъх – пристрастяваща е като безбройните удоволствия, които фиктивният остров предлага на своите посетители. Чрез елегантен и хитроумен тон на повествование и вълнуваща история, авторът хвърля светлина върху много сериозни теми на нашето съвремие, без това да става по натоварващ начин. На фона на един свят, в който всевъзможни бързи и лесни изкушения са изложени на тепсия, главните герои – младата адвокатка Ния и по-малкият й брат Емил, за когото тя се грижи – имат важната задача да разследват случай с изчезването на деца в необичайния планински туристически комплекс – мисия, която ще ги принуди да избират между радостите, които мигът предлага и моралния компас на вътрешния си глас. Самите протагонисти са изключително симпатични както с човешките си слабости, така и с опита си да останат автентични в един силно обезличаващ свят.
Романът поражда множество въпроси: Какво означава да принадлежиш и да си различен? Каква е цената на удоволствието? Каква е цената на отговорността? Кое е нормално? Съществува ли свръхестественото? Можем ли да се доверим на историята? На фолклора? Патриотизмът има ли място в нашето съвременно общество и въобще какво е патриотизъм?
Бих определил жанра на книгата като мистерия/детективски роман с изявени елементи на антиутопия и магически реализъм. Книгата преплита по много интересен начин фолклорното с модерното, природното с градското и реалното с мистичното. Искрено се надявам историята на Ния и Емил да продължи и с нетърпения ще чакам следващите издания на автора!

[Lena · Rating 5 out of 5]

"Островът" ви кани да се отпуснете, да забравите всички тревоги, да оставите сетивата си да се потопят в ярки светлини, ухания и преживявания. Но цената е да изоставите съвестта си пред вратите на курорта. Ще приемете ли поканата?

Докато се опитват да разплетат мистериозните изчезвания, познатите ни от първия роман брат и сестра се сблъскват с непреодолимото желание, което съм убедена, че всеки един от нас носи дълбоко в себе си - да принадлежи. А "Островът" е толкова толерантен, топъл и жив... но само на пръв поглед. Вгледаш ли в същността му ще откриеш грубото му, бездушно и вкаменено като бетон сърце.
Вторият роман на Антон Борисов ме изненада със зрелостта, смелостта и дълбочината си. Ако ви се чете нетипичен приключенски роман навеждащ към философски размисли, тази книга определено ще ви е по вкуса.

[Albena · Rating 5 out of 5]

Все още под влиянието на емоциите от книгата,сядам да споделя впечатленията си.
Много ми хареса!!!👍
В книгата се срещаме с героите от предния роман на @antonborissov "Селото на самодивата" Ния и брат ѝ Емил, които са изправени пред предизвикателството да разкрият изчезването на деца. Повече няма да разкривам от съдържанието . Така в началото тези двамата силно ме изнервиха ,искаше ми се да им кажа две три приказки 😄 (не е ли това целта на всяка история,да ти влезе под кожата и да те накара да се вълнуваш),но в един момент се осъзнаха и ситуацията започна да се променя и развива с всяка страница. Отново има преплетени български легенди за самодиви и хайдути. До финала не можах да предвидят какво ще се случи,а аз съм от хората които често прехвърлят на последните страници за да разберат развръзката.
Усеща се , че в книгата е вложен много труд и я препоръчвам с две ръце 👍🙌
Надявам се след време да има нови срещи с Ния и Емил,а защо не и с някой нов герой.

[David Nikiforov · Rating 4 out of 5]

"Островът в небето" е много повече, отколкото дава заявка. Да - освежаващ коментар на теми, които отдавна си просят нов прочит и смисъл за дискутиране. Да - пъстра палитра от гледки, загадки, случки и герои. Но това, в което книгата превъзхожда собствените си намерения, е контактът с читателя. Една объркана и колоритна първа половина, в която под въпрос се поставят сетива, смисълът от човешките връзки, от традиционното и от прогресивното, тихо-мълком дава път на пълнокръвно фантастичен финал. Финал, пълен с най-чисто възхищение пред сивата истина, пред ефирната мистерия на природата и човешкото потекло. Героите излизат от мрака и не остава място за съмнение в смисъла от всичко. А малко, наистина малко истории намират смисъл в неща като съпричастност, разбиране и обич. И наистина малко автори имат интегритета да го разкажат, така че да бъде разбрано.

[Boriana Ovcharova · Rating 2 out of 5]

Спонтанно купих книгата, без да имам никаква предварителна подготовка, проучване, позитивни отзиви от читателите, чийто вкус се покрива с моя. Харесаха ми издателството, корицата, снимката на автора на гърба на книжното тяло и синопсиса (пак там).
Първата страница беше пълен шок за мен. Композицията с имената на брата и сестрата моментално ме изстреляха в асоциацията с "Живот в скалите", което не беше в полза на романа. Но още първите редове и споменаването на цирка ме хвърлиха при любимия Бредбъри, който е пленен от цирка (и успява да заплвни и нас, читателите). И така след тези две абсолютно противоположни асоциации реших да се отърся от всякакви такива занапред в прочита и да дам шанс на младия автор да гради свои стил, изказ и сюжетност.
Самата история е интересна, разкрива се постепенно и главните герои търпят развитие покрай разните второстепенни такива. За мен лично римските глави са повече от достатъчни и не виждам плюс от допълнителното им делене на Емил и Ния. На места коректорът не се е справил, но вероятно само аз се дразня на тези подробности (например "забавиха походка" вместо "забавиха ход"; "уверението й растеше" вместо "увереността й растеше"; "групата преустановя дейност" вместо "преустанови" или "преустановява").
Не съм чела предишния роман на автора, но доколкото разбирам, някои герои са общи, но случките са си завършени и може гат да се четат поотделно и в произволна последователност.
Ще му отива филм на този роман.

[sevdah]

каква забавна грешка, че й бях оставила ревю "Не.", искайки да напиша "Не е за мен". явно книгата малко ме е ядосала:)