Писма на Омар до бъдещата му съпруга

by Рене Карабаш, Люба Халева (Illustrator)

Рене отново ни изненадва с нещо нестандартно и екстравагантно, като ни занимава с човешките търсения на истинската любов в живота. На тази книга е трудно да бъде сложен етикет или да бъде отнесена към конкретен жанр. Това е книга-писмо. Епистоларна поезия в проза. Книга – опит за размиване на границите между любимата и Бога, между любимата и себе си. Книга за зрящите в тъмното.

Човек на име Омар пише и изпраща писма на бъдещата си съпруга, която още не е срещнал и която не познава. Не знае кога и къде ще се появи в живота му, не знае как изглежда и дали изобщо е родена. Тогава къде точно изпраща тези писма? Получава ли ги някой? Ще получи ли отговор от нея? Това са въпроси, които губят своя смисъл, потъвайки в дълбочините, в които Рене ни потапя, и ние неусетно започваме да се превръщаме в Омар.

Тези до болка откровени, любовни писма ни карат да се питаме дали Омар не търси своя изгубен Бог и дали едва когато станем съвършено цели и обикнем истински себе си, ще срещнем така мечтаната любов, която този път ще остане…

Отговорите на тези въпроси са скрити в 10-те писма в книгата.
От кого обаче е 11-тото писмо?

Разберете сами.

Genres: Audiobook, Bulgarian Literature, Fiction

54 pages, Paperback

First published January 5, 2025

About the author

See also: Rene Karabash
Рене Карабаш е литературният псевдоним на Ирена Иванова – поет, театрален режисьор и актриса. Тя е един от създателите на Творческа академия „Валери Петров“ към НДК – съвместен проект със сценариста Димитър Стонянович, режисьора Лъчезар Аврамов и писателя Илиян Любомиров (2016). През 2015 г. основава Театрално ателие „Експериментика", което излъчва театралните проекти „Аномия“, „Театър в колата“ и „Мляко с ориз – пиеса без актьори“.

През 2016 г. за главната роля на Гана във филма "Безбог" Ирена Иванова получава международно признание с наградите:
- Сребърен Леопард за главна женска роля от Международния филмов фестивал Локарно
- Сърцето на Сараево за най-добра актриса от Международния филмов фестивал Сараево
- Алуминиев Кон за най-добра актриса от Международния филмов фестивал в Стокхолм
- Приз за най-добра главна женска роля от филмовия фестивал Златна Роза във Варна

Reviews

[Dessislava · Rating 5 out of 5]

Аз съм един от първите читатели на „Писма на Омар до бъдещата му съпруга“, а и със сигурност съм една от първите жени, които паднаха в капана на сладкодумните му лапи. Още преди три години започнах да го чакам да се появи или поне да продължи да пише. И това вече се случи. Книгата ще е на пазара идната седмица, а междувременно ще ви разкажа повече за нея.
Не знам дали сте чели един от най-брилянтните разкази на Дино Будзати „Напразни покани“. В него един мъж обяснява на неназована си любов какво би искал да прави с нея, ако тя съществува. Къде биха се разхождали, за какво биха говорили, как би я гледал. (Може да го прочетете тук в прекрасния превод на Нева Мичева (http://www.litclub.bg/library/prev/bu......). Та години, години по-късно след Будзати се срещам с друг мъж, който говори на неназована, може би несъществуваща жена, в която обаче е влюбен. Писмо след писмо Омар обяснява на бъдещата си съпруга за себе си, за бъдещия им живот, за малките си странности, за нейните малки странности и писмо след писмо потъва все по-дълбоко в осъзнаването какво всъщност прави. И го прави така деликатно, нежно, но и по мъжки директно и самоуверено, че ти самият, докато четеш, започваш да си рисуваш неговия образ така, както той рисува този на бъдещата си жена. Писмата градират и не са равни. Финалът е достойно впечатляващ и не те оставя с усещането, че си чел просто красиви безцелни писма. Напротив - усмихнат възкликваш "ахааааа, ама разбира се".
Надали има човек, който да не си е фантазирал за човека, с когото ще остане до края на живота си. Висок ли ще е, нисък ли, забавен, мързелив, цигулар, актьор, вегетарианец, спортист, с чувство за хумор, избухлив, спонтанен, дали ще обича чушки, ще си пие ли кафето в тоалетната и т.н. „Писма на Омар до бъдещата му съпруга“ съдържа 10 мечти за един и същи човек, които се допълват и обединяват в една огромна мечта. Това да се научиш да обичаш и да приемаш - първо себе си, после и другия.
Рене Карабаш създава все по-добри книги. Всяко следващо нещо, което пише, надскача предишното, без да го пренебрегва. Даже обратното - нещата са така хомогенни и макар книгите ѝ да са различни една от друга, разнообразни като жанр, форма, те носят парче от нея, което няма как да бъде сбъркано и в това е истинският талант на писателя за мен. Да създава различни светове, да умее да пътува между думите, да бъде гъвкав, но и да не губи яснотата на гласа си.

[Maria Yankulova · Rating 5 out of 5]

ОБИЧАМ!

Ако трябва да вадя цитати ще трябва да преписвам книгата...

Поезия в проза, красота, а метафорите - уникални!

Писма за любовта - още неслучила се, мечтана, желана, търсена. 10 любовни изповеди и един красив финал!

А книжното оформление на Люба Халева е феноменално!

[Стефани Kalcheva · Rating 5 out of 5]

Езикът на Ирена е нетърпимо красив и тук, поетичен, създава ярки образи, които проблясваха в съзнанието ми и раждаха кадри, които дори не подозирах, че нося в себе си. Четях и ми се искаше да пиша, да говоря, да снимам, усещах как нещо ме дърпа от баналното ежедневие и ме запраща в съвсем друг свят.
Любовта, която още не е започнала, е безсмъртна, няма начало и няма край. Бъдещата съпруга на Омар не е обременена от повтаряемостта, тя е "нова религия, съновидение от червената книга на Юнг, пръсти, които миришат на мандарина, автопортрет на поета като млад, разговор с глинен бог, който мълчи, за да бъде чут."
Омар е ексцентричен омаен тип, сладкодумен, който е уверен, че в "руините проблясва като перла молекулата на любовта". Знае, че хората бързат и изпускат неща трескаво всеки ден, само защото не са открили къде е другата им половина, а всъщност има ли нещо по-важно?

[Savina Nikolova · Rating 5 out of 5]

Това беше първата ми среща с Рене Карабаш и тези, които я харесват, ще кажат, че съм закъсняла. Вероятно ще са прави.

Често ми е трудно да напиша смислени думи за книга, която е разчовъркала чувства ми, така че се опасявам, че тук случаят ще е такъв. Писмата на Омар бяха превъзходни, емоционални, цветни, вълнуващи, замечтани, шантави и поетично хаотични. И бяха всичко, от което се нуждаех точно в този момент – малко увещания, че всичко има смисъл; че половинките се намират; че животът е хубав, топъл и вдъхновяващ; че има кой да ти държи ръката, докато четеш; че има човек, който просто е там.

[Diana Stoyanova · Rating 5 out of 5]

Толкова лирична любовна омая се излъчва от страниците на книгата. Книга, изпълнена с красота, копнежи, мечти... Невероятно магично присъствие на Любовта, в нейната същина.
Тази книга е нежна заря от емоции ❤
Оформлението и корицата са изключително красиви и изящни, каквото е и съдържанието.

=====

" Как е възможно да ти липсва някой, който никога не си срещал?
Очите ми все още не са те виждали, но аз те усещам. Усещам когато си наблизо..."

"... Изпращам писмата си, като хартиени птици от кораб и чакам да се върнат при менс клонки в човките. Да ми дадат надежда, че те има, че човек не е остров и има нещо повече от живота между четири стени, че има нещо голямо, което си струва да очакваш. Иска ми се да вярвам, че си земя, върху която мога да легна винаги, когато от тичането след мечти и влакове краката ми не ме държат..."

" ...Знаеш, че не обичам да съм център на вниманието, но това, което обичам най- много, е да бъда твоят център, а ти моят..."

[Александър · Rating 5 out of 5]

Разкош е тази книга. Едно от най-красивите неща, които съм чел. Няма да ми омръзне да я препрочитам. Благодаря на Омар за тези писма.

[Snezhana Stoyanova · Rating 4 out of 5]

От любовта от пръв поглед към оформлението на тази книга, която изпитах още щом я видях в книжарницата...

През усещането да я държа в ръце и да придържам отвора на пощенския плик с треперещи пръсти...

До мисълта, че чета ПИСМО - не имейл, не чат, а писмо... Като тези, които са се писали някога - с мастило, на места оставило по-голяма от нужното капка, а може би попило сълза; като тези, в които допирът до хартията и дългото очакване на вест от някого бледнеят на фона на болезнено красивите думи...

От - до, срещата с тази книга беше истинско емоционално пътешествие. И удоволствие. И повод за размечтаване. И радост, че такива неща се пишат, и се случват!

"Светът е сринат до основи. В руините проблясва като перла молекулата на любовта.
И всичко започва отначало."

[✨ivy✨ · Rating 5 out of 5]

историята? очарователна.
оформлението? невероятно.
(хотел? триваго.)
абе, просто я прочетете.

[Ива Попова · Rating 5 out of 5]

Животът е като лабиринт и всеки търси верния път към любимия човек, следвайки посоката, която сърцето му задава.
Бавно четох писмата на Омар, въпреки че не исках да спирам след първото прочетено. Писането на Рене Карабаш е вдъхновяващо, а работата на Люба Халева и "Жанет 45"- безупречна.
Влюбих се в книгата, в езика, на който е написана, в Омар, дори в неговата бъдеща съпруга. Но четейки писмата, си мислих не само за любовта - мечтана, търсена и така необходима.
През последната година копнеехме отново да се видим с любимите ни хора. Но освен тяхната близост, дните ни бяха по-празни сякаш и заради отсъствието на всички непознати. Онези, които по един или друг начин са станали част от живота ни, защото са били с нас в момент, в който сме обичали, в който сме били уплашени или сме плакали, в който сме чакали някого или сме бързали, защото някой друг е чакал нас. Лицата на някои от тези непознати сме запечатали в нашите снимки. Други помним, защото са станали причина да се усмихнем, да помечтаем или да се питаме "Защо?". Има и такива, с които бързо и безпаметво сме се разминали и пътищата ни няма да се пресекат отново.
Но дали непознатият, който ще срещнем днес или утре, няма да промени живота ни?
В чий живот самите ние присъстваме или ще нахлуем без дори да подозираме?

[Ралица Генчева · Rating 4 out of 5]

Рене е страхотен творец и я харесах от първите стихове. Не знам защо отлагах да прочета "Остайница" и писмата на Омар, може би от малък страх да не се разочаровам. Но Рене Карабаш е от онези творци, които стават все по-добри с всяка изминала книга. Тази не прави изключение.

Най-красивото обяснение в любов, това е тази книга.

[Veselina Proycheva · Rating 5 out of 5]

Имате шанс да подарите най-хубавото любовно обяснение. Тази книга за мен е точно това. 💌

[Vaso · Rating 4 out of 5]

Ο Ομάρ γράφει γράμματα στη μελλοντική του σύζυγο. Της μιλά σαν να την έχει ήδη γνωρίζει και να του λείπει. Και του λείπει ήδη.
Της μιλά για τα απλά και καθημερινά πράγματα που θα κάνουν μαζί.
Για τις φορές που θα του γκρινιάζει.

Για τις φορες που θα λείπει για να τον αποζητά.

Για την ηρεμία που θα νιώθει κουρνιαζοντας στο πλευρό της.

Δεν την έχει εξιδανικεύσει, όχι. Το ιδανικό δεν υπάρχει παρά μόνο στη φαντασία μας

Κι ο Ομάρ θέλει κάτι αληθινό

Κάτι που θα είναι για εκείνον

Το αληθινό που θα έπρεπε να έχουν όλοι.



Γλυκό, βαθιά ανθρώπινο κι εσωτερικό. Μου άρεσε!


«Θέλω να πιστεύω ότι είσαι το έδαφος επάνω στο οποίο μπορώ πάντοτε να ξαπλώσω, όταν τα πόδια μου δεν θα με βαστούν από το τρέξιμο πίσω από όνειρα και τρένα. Ότι είσαι ο άνθρωπος τον οποίο μπορώ να φωνάξω με το δικό του όνομα. Εσύ είσαι ο καθρέφτης που μου χαμογελάει.»

[Krasi Karaivanov · Rating 4 out of 5]

Това е книга много отвъд зоната ми на комфорт и мога да кажа, че ми хареса. Не мога да кажа, че улових емоцията и на 11те писма, но определено почувствах много и различни емоции. Харесвам много стила на авторката, а оформлението на книжното тяло е нещо което ОБОЖАВАМ!

[Lora Filipova · Rating 2 out of 5]

Оформлението е впечатляващо, съдържанието посредствено.

[Антоанета · Rating 3 out of 5]

Определено не е мой тип книга!
Който обича поезия може би ще я оцени повече. Но пък бях любопитна от коментарите и оценките и я пуснах в Сторител. Някои сравнения в писмата бяха всичко друго, но не и романтични (от типа на - обичам те като юфка с масло 😁).
Може в книжна форма оформлението да играе роля в цялостното усещане, знам ли? Мен не ме разчувства.

[Емилия · Rating 4 out of 5]

Влюбих се в тези писма, преди дори да съм започнала да чета. Оформлението е невероятно, и ме приканва да чета отново и отново.
Тези писма са истинска вяра в любовта, много рядко и така сърдечно срещана... Може би само този, който е успял да открие себе си след голяма болка, знае как да чака и вярва.
И в крайна сметка "всеки стига до там, докъдето стигат ръцете му, когато са разперени за прегръдка".

[martichka · Rating 5 out of 5]

“Не съм напълно сигурен, че съществувам, ако помисля, че не съществуваш и ти.”
•
“Писма на Омар до бъдещата му съпруга” е едно от най-красивите и истински неща, до които някога съм се докосвала.
•
Има един въпрос в едно от писмата:
“Как е възможно да ти липсва някой, който никога не си срещал?”
Споделям го, защото асоцирах този невъзможно възможен въпрос с немска дума за подобна на тази липса, само че е за място, а не човек.
(fernweh - [ f e i r n - v a y ] - German
(n.) an ache for distant places;
missing places you've never been.)
Истинноста на отговора на въпроса Омар написва съвсем семпло, което ме накара да настръхна, защото е вярно.
•
Тези 10+1 писма и една поемка ме караха да настръхвам постоянно, докато чета, защото се припознавах в Омар и асоцирах моите мисли за любовта с неговите. Реално погледнато,
всеки един от нас е Омар, дори да не го вярваме.
Защото всеки човек търси половината си.
И защото всеки човек намира себе си.
•
Колко хубаво нещо са думите
и колко са истински
и каква сила само съхраняват.
5/5 за едно съвършенсто

[Gabriela Sahatchieva · Rating 4 out of 5]

"Затова ми липсваш. Защото вече си била много пъти моя половина. Защото ти си моята надежда за цялост, ти си огледалото, с което мога да поправя всички недостатъци на моята душа на омар. И съм сигурен, че това е целта на всеки човек, когато идва на Земята - да се научи да обича истински. Да открие онази безгранична любов и веднъж завинаги да съвпадне със себе си."

[Kaloyana · Rating 1 out of 5]

Това е като продължение на Зелда, много слабо, глупаво, напънато. Според мен хората не се обсерватория така от любавни трепери от 1897 насам. Много досадно и смешно. Сто про Карабаш е харесала Зелда и е написала това. Ужас.

[Eti · Rating 2 out of 5]

Реална оценка към 2.5★
Очаквах повече. Някак клиширано и безлично ми беше. Нямаше я онази емоция и сила в думите като в ОСТАЙНИЦА

[Francisca · Rating 4 out of 5]

Mi muy querido Omar:

Espero que esta carta te encuentre bien. No me conoces, ¿o quizá sí? No soy tu amada ni soy tu ánimus ni soy tu ánima, soy Francisca, la que lee tus cartas hoy, en un soleado día de junio, la que te lee sabiéndote irreal, la que te lee pensando en cómo tienes tanto amor dentro de ti. Todas esas cartas que escribiste en el más profundo de los silencios son gorjeadas por los pájaros, son dichas a viva voz en los parques, en los sueños pedregosos de la vida. Siento tanta pasión por conocer a tu amada, por quererla; y vaya, al final la encontrarás y ella te responderá, pero mientras tanto... Tus cartas pueden decir que amor y Omar son lo mismo con las letras cambiadas, ¿te diste cuenta? Eres el amor hecho, el amor que se inspira y que espira. Dime Omar: ¿Por qué tanta pasión? ¿Por qué te obnubilaste con la mujer que deseabas? Sí, la encontraste: “Dos adultos en su terraza / leen y beben té abrazados / Por siempre”. Esto era todo lo que deseabas, ver los ojos de la amada en las palabras. Y los viste bien, tan bien que te cegaste al resto del mundo. Dime Omar: ¿Qué sentiste al replegarte sobre ti mismo? ¿Al encontrar tu ánima y tu ánimus juntos? Jung te diría que has llegado a encontrar la felicidad, que lo que creías perdido, ausente, ya estaba dentro de ti. Como una visión de su Libro rojo son tus cartas querido Omar. Esta mujer que te lee, también con fervoroso amor, sabe de qué hablas y sabe que tus cartas no son más que símiles para un encuentro contigo mismo. Uniste los contrarios y encontraste lo semejante. Ese era el destino tuyo, Omar. Sentirte reconocido en otras palabras, pero mientras escribías, te llegaste a sentir reconocido en las tuyas propias. ¿No es eso magnífico? Escucho a los pájaros, escucho el ruido del ventilador, escucho a Maria Tipo tocar a Scarlatti, y me pregunto si esta carta que te escribo desde mi más humilde salón no es solo otra carta a mí misma. Si las reseñas que escribimos, no son más que esbozos de esas cosas que sentimos y pensamos al leer a otros. Sí, en realidad las reseñas son eso: un espejo de nuestras almas. Y te digo: créeme si te digo que he encontrado un espejo en ti. Que yo también deseo al amado que hay en mí, que el amante que hay en mí ama y obedece al amor. Amor Omar, Omar amor. Me digo si René, la autora de quien escribe por ti, habrá visto en Omar al amante perdido, ella supo ver en él el ánima y su ánimus. El lado femenino y el lado masculino. Aquí están en simbiosis. Juntos se unifican y crean estas cartas de puro amor, de puro gozo y deleite. ¿Verdad, Omar, que en las palabras te sentías seguro de lo que encontrarías? ¿Que tu deseo de encontrar pureza y cotidianidad se vería apaciguado años y años después? Tenías la imagen del ánima desde niño, encontraste a esa mujer en ti, y la vivificaste, la edificaste frente a ti y la encontraste. Es hermoso, muy hermoso leerte querido Omar. Hubiera deseado leer más cartas tuyas, que tu esposa te las hubiese respondido todas. Omar amor, amor Omar. Todo es un juego de palabras. Dale las gracias a René por deleitarme con tus cartas y la de tu amada. La de tu futura esposa. He sentido mucho con muy poco, he encontrado un esbozo de eso que llamamos corazón en el propio intelecto. No son tus cartas intelectuales aunque tú seas intelectual, querido Omar. Tus cartas pertenecen a la emoción, a la dignificancia de estar vivo, de querer estar en plenitud con la vida.

Te deseo una larga vida llena de literatura, de amor por tu esposa. Ella te querrá mucho, Omar. Recuérdalo. Sé que lo haces. Que la recuerdas a ella incluso antes de conocerla. Vuelvo a decirte que le des las gracias a René. Ella sabe.

Con un afectuoso abrazo,

tu lectora Francisca.

[Angelina · Rating 2 out of 5]

Наивно-романтична книжка с доста повторения и някои клишета, но все пак приятна за четене. 2.5 звезди

[Georgia · Rating 4 out of 5]

Δείτε επίσης και στο Chill and read

Μερικές φορές τα πιο μικρά βιβλία είναι εκείνα που καταφέρνουν να αφήσουν το μεγαλύτερο αποτύπωμα. Το «Γράμματα του Ομάρ στη μελλοντική του συζύγο» της Rene Karabash είναι μια νουβέλα μόλις 72 σελίδων, όμως η συναισθηματική και φιλοσοφική της πυκνότητα ξεπερνά κατά πολύ την έκτασή της. Πρόκειται για ένα βιβλίο που διαβάζεται γρήγορα, αλλά παραμένει στο μυαλό του αναγνώστη για πολύ περισσότερο χρόνο απ’ όσο διαρκεί η ανάγνωσή του.

Η ιστορία ακολουθεί τον Ομάρ, έναν άντρα που γράφει μια σειρά από επιστολές στη μελλοντική του σύζυγο, μια γυναίκα που δεν έχει γνωρίσει ακόμη. Δεν γνωρίζει το όνομά της, την εμφάνισή της, ούτε καν αν βρίσκεται ήδη κάπου στον κόσμο. Παρ’ όλα αυτά, της απευθύνεται με απόλυτη βεβαιότητα, σαν να υπάρχει ήδη ανάμεσα τους ένας αόρατος δεσμός. Μέσα από αυτά τα γράμματα ξεδιπλώνεται ένας εσωτερικός διάλογος που σταδιακά μετατρέπεται σε μια εξερεύνηση της αγάπης, της επιθυμίας, της μοναξιάς και, κυρίως, της ίδιας της ανθρώπινης ταυτότητας.

Αν κάποιος περιμένει μια παραδοσιακή ερωτική ιστορία με πλοκή, ανατροπές και έντονη δράση, πιθανότατα θα βρεθεί μπροστά σε κάτι πολύ διαφορετικό. Η Karabash χρησιμοποιεί την επιστολική μορφή για να δημιουργήσει ένα κείμενο που βρίσκεται κάπου ανάμεσα στη λογοτεχνία, την ποίηση και τη φιλοσοφική αναζήτηση. Κάθε γράμμα λειτουργεί σαν ένα μικρό παράθυρο στην ψυχή του Ομάρ. Δεν μαθαίνουμε τόσα για τον κόσμο γύρω του όσο για τον κόσμο που κουβαλά μέσα του.

Ο Ομάρ είναι ένας ιδιαίτερα ενδιαφέρων χαρακτήρας, ακριβώς επειδή δεν παρουσιάζεται ως ένας ολοκληρωμένος ήρωας αλλά ως ένας άνθρωπος που βρίσκεται σε διαρκή αναζήτηση. Καθώς προχωρούν τα γράμματα, γίνεται ολοένα και πιο σαφές ότι η γυναίκα στην οποία απευθύνεται είναι κάτι περισσότερο από ένα πραγματικό πρόσωπο. Είναι μια προβολή των φόβων, των ελπίδων και των προσδοκιών του. Είναι ο καθρέφτης μέσα στον οποίο προσπαθεί να δει τον εαυτό του πιο καθαρά. Αυτή η ιδέα αποτελεί και έναν από τους σημαντικότερους θεματικούς άξονες του βιβλίου. Kατά πόσο ο έρωτας αφορά πραγματικά τον άλλον και κατά πόσο αποτελεί μια διαδικασία αυτογνωσίας.

Η συγγραφέας καταπιάνεται με θέματα που αγγίζουν σχεδόν όλους τους αναγνώστες. Τι σημαίνει να περιμένεις κάποιον που δεν έχει εμφανιστεί ακόμη στη ζωή σου; Μπορεί η αγάπη να υπάρξει ως ιδέα πριν γίνει πραγματικότητα; Αναζητούμε έναν σύντροφο ή αναζητούμε το κομμάτι του εαυτού μας που μας λείπει; Τα ερωτήματα αυτά δεν απαντώνται ξεκάθαρα. Αντίθετα, η Karabash αφήνει χώρο στον αναγνώστη να βρει τις δικές του απαντήσεις.

Ένα ακόμη στοιχείο που ξεχωρίζει είναι η γραφή της. Οι φράσεις της έχουν λυρισμό, οι εικόνες της είναι συχνά συμβολικές και η γλώσσα της διαθέτει μια σχεδόν υπνωτιστική ροή. Δεν πρόκειται για ένα βιβλίο που διαβάζεται βιαστικά. Παρά τη μικρή του έκταση, σε πολλά σημεία ένιωσα την ανάγκη να σταματήσω και να ξαναδιαβάσω μια παράγραφο, όχι επειδή ήταν δύσκολη, αλλά επειδή έκρυβε περισσότερα νοήματα από όσα φαίνονταν με την πρώτη ματιά.

Παράλληλα, η επιλογή της επιστολικής μορφής δημιουργεί μια έντονη αίσθηση οικειότητας. Ο αναγνώστης νιώθει σχεδόν σαν να διαβάζει προσωπικές εξομολογήσεις που δεν προορίζονταν για ξένα μάτια. Αυτή η αμεσότητα είναι που κάνει το βιβλίο τόσο συναισθηματικά δυνατό. Δεν βασίζεται σε δραματικές εξελίξεις ή έντονες συγκρούσεις. Η δύναμή του βρίσκεται στην ειλικρίνεια των σκέψεων που καταγράφονται.

Αξίζει επίσης να σημειωθεί πως το βιβλίο λειτουργεί διαφορετικά για κάθε αναγνώστη. Κάποιοι θα το δουν ως μια ιστορία έρωτα. Άλλοι ως μια αλληγορία για την αυτογνωσία. Κάποιοι ίσως το βιώσουν ως έναν στοχασμό πάνω στη μοναξιά και την ανθρώπινη ανάγκη για σύνδεση. Αυτή η πολυσημία είναι από τα μεγαλύτερα προτερήματά του.

Το «Γράμματα του Ομάρ στη μελλοντική του συζύγο» δεν είναι ένα βιβλίο που θα αρέσει σε όλους. Όσοι αναζητούν μια ξεκάθαρη αφήγηση με έντονη πλοκή μπορεί να δυσκολευτούν να συνδεθούν μαζί του. Όσοι όμως αγαπούν τη λογοτεχνία που εστιάζει στα συναισθήματα, στις ιδέες και στις εσωτερικές διαδρομές των ηρώων, πιθανότατα θα βρουν εδώ ένα μικρό λογοτεχνικό διαμάντι.

Η Rene Karabash αποδεικνύει για άλλη μια φορά ότι διαθέτει μια ξεχωριστή λογοτεχνική φωνή. Με ελάχιστες σελίδες καταφέρνει να μιλήσει για τον έρωτα, την απουσία, την προσδοκία και την αναζήτηση του εαυτού με τρόπο τρυφερό, ποιητικό και βαθιά ανθρώπινο. Ένα βιβλίο που μοιάζει με ερωτική επιστολή, αλλά τελικά ίσως είναι μια επιστολή προς όλους εμάς που κάποια στιγμή αναζητήσαμε τον εαυτό μας μέσα από κάποιον άλλον.

[Zhani Gancheva · Rating 4 out of 5]

Не бяха разкази, както аз си мислех, а изповеди- мили и стоплящо съкровени. Имаше такива, които дълбоко ме трогнаха. Единствената причина, поради която дадох четири, а не пет звезди, е че някои от използваните описания и сравнения крайно ме бъгваха...но въпреки това препоръчвам книжката с две ръце!

[Stanislava Spasova · Rating 4 out of 5]

Книга, която казва много с малко думи.
Поетични, искрени и красиви, писмата на Омар са едновременно обяснение в любов и напомняне, че първо трябва да обичаш себе си, за да обичаш другия.

Четейки тези писма, усещаш как авторът манифестира емоциите си по един поетичен начин, почти като модерното „манифестиране“, но облечено в изящни думи и искреност.

[Gabriela Tsvetanova · Rating 5 out of 5]

Иска ми се да можех да изтрия тази книга от съзнанието си и да мога да я прочета отново за първи път!

Рядко ми се случва да приключа книга и веднага да я започна отново. Наслада за душата ми е изказът на Рене Карабаш. Прекрасен завършек на годината ми подари с книгиге си.

[✮ · Rating 5 out of 5]

Препрочетох това *нещичко (защото не си спомнях за какво ставаше дума) и честно казано осъзнавам, че не го оцених достатъчно първия път. Красиво е. Любов е ❤

[Anita Radeva · Rating 5 out of 5]

Няма да мога да опиша с достатъчно сила и пъстрота, това което прочетох в книгата. Тя е малка книжка, но натоварена с много силни изречения, оставаш обогатен откъм литературно захранване. Относно самата тема бих казала, че повечето от жените биха искали да познават мъж, който да говори по този начин... Уви, много малко бъже биха казали точно такива неща, толкова емоционално обрисувани, толкова детайлни... Затова не се очудвам че точно жена е написала писмата. Заслужава си да я прочетете, не те закопава в крайна емоция, любов или тъга, но те обогатява с пъстрия си речник, уникални сравнения и интересна поанта.

[Albena Georgieva · Rating 4 out of 5]

Много ми харесаха писмата.
Очарователно красиви, езика на авторката е веднъж :)

[Selia · Rating 2 out of 5]

Замисълът на книгата е много интересен, но няма какво да ни каже.