Не би сакал да стекнам репутација на нихилист, јас ги сакам власта и законите исто колку и моралот. Така често си размислувам, што би правел со себеси ако не се издигнев до небото, тогаш, веројатно сè би било лишено од објективно значење. Но, ми беше предодредено да допрам една половина од светот, и сè што ќе допрам да биде мое. Не сакам да мислите дека сум фаталист, напротив, јас преку својата волја и интелигенција, бев предодреден за таа улога. Самиот постигнав сè. И тука нема никаква случајност, сепак не сакам да звучам како детерминист. Не, не сум ни тоа. Ниту емпирист, јас немав никакво искуство пред да ги поседувам сите тие добри работи, ниту рационалист, оти и денес не се водам од разумот, туку од возвишените чувства на срцето. Отворено застанав зад желбите за моќ и доминација без никаков проблем. Не сум опортунист, не сакам да бидам погрешно сфатен. Јас покрај своите интереси, јас се грижев и за интересите на светот. Ниту макијавелист, бидејќи на крајот бев крајно изманипулиран и предаден. Во својата најдлабока внатрешност, јас сум плашливец, слаб и повреден човек.
Сигурно много хора биха искали да разберат какво се случва в умовете на диктаторите, как планират и подготвят действията си, защо решават да действат по определен начин и дали наистина осъзнават последствията от своята позиция на главнокомандващи. Да си избереш за герой подобен човек е истинско предизвикателство. Той ще се държи по точно замислен сценарий и несъмнено ще „кривне от пътя“, както и да е обрисуван. Може да се изготви психологически портрет, да се вземат предвид всички факти и отново да имаме непълна картина. Винаги се получава така, защото не можем да прочетем мислите му и да изходим от правилната позиция. Но можем да го осъдим. В „Последните дни на Ханс“ („Персей“, 2022, с превод на Таня Попова) Свидерски изготвя портрет на хипотетичен персонаж с черти от характера и мисленето на подобен човек, минал през системата на диктаторски режим и развил своя потенциал като лидер и носител на цялата власт. Повечето подобни режими съществуват ограничено време поради техните основни характеристики на „машини за смърт“, крайно отричани от цивилизованото човечество. Нека си представим един оцелял представител, който споделя мисли и идеи за света, вече възрастен отшелник, оставил цялата власт зад гърба си. Не можем да знаем дали Свидерски е стрелял право в целта, но нека извървим този път на този хипотетичен герой след неговата „оставка“. (Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)