Книгата на акад. Константин Косев е не само лебедовата му песен, но тя фокусира и някои от най-важните негови достойнства като учен и изследоватеел, изключителна научна добросъвестност, висока способност за прекрасно познаване на фактите, методична предварителна подготовка, деуховна концентрация, която да превърне богатия набор от факти, събития, личности и тенденции в ясна и стройна концепция.
Трудът на акад. Косев си поставя амбициозната задача да разгледа политическите взаимоотношенията на България от нейното създаване през VII век до ден днешен с географски далечните и близки велики сили през призмата на геополитиката. Първата част на книгата не оправда очакванията ми за задълбочен анализ на политическите връзки и трусове (основно) между България и Византия. По-скоро напомни на преразказ на вече разгледани в гимназията основни факти и събития от времето на Първото и Второто българско царство. Невъзможността за по-конкретно разглеждане на геополитическите събития по време на средновековието обаче е лесно обяснимо с недостатъчните исторически материали, отрити за този период.
Последната част, посветена на периода непосредствено преди Освобождението до наши дни, от друга страна, успя да ми разясни много неизвестни по отношение на ролята на великите сили и политически и обществени фигури като Ото Фон Бисмарк, граф Николай Игнатиев, Гаврил Кръстевич и т.н. за учредяването на Българската Екзархия през 1870г., Руско-Турската война (87/88г.) и подписването на прелиминарния Санстефански мирен договор и окончателния Берлински договор. Не по-лош беше и анализа на геополитическите събития и сили, довели до влизането ни в съветската сфера на влияние и изкуственото създаване на македонска нация в рамките на Югославия след 1944г.