Вероятно най-смешният роман на Любен Дилов, посветен на Карнавала – малката, безкръвна революция, при която маските сменят социалните роли. Мъжът става жена, слугата – господар, беднякът – милионер. И няма жертви, освен нечии внезапно пораснали рога...
Какво ще се случи, ако на легендарния Габровски карнавал изведнъж се появи повреден извънземен, който приема външния вид, маниерите и мислите на последния човек, с когото се е сблъсквал?
В гордата си история българският Манчестер – Габрово, е преживял много смешни и необичайни случки, посрещал и изпращал е чудаци и зевзеци от цял свят. Но само в „Парадоксът на огледалото“ се сблъсква челно с извънземен, който при това удивително прилича на нас самите!
Писан в края на 70-те години на миналия век, „Парадоксът на оледалото“ по изключително забавен начин осмива не само властниците, но и днешното време, когато – благодарение на технологиите и социалните мрежи – всеки може да се представи за друг, а животът – и на американския президент, и на рецепционистката в габровски хотел – е безкраен карнавал!
Извънземен робот случайно попада в Габрово по време на Карнавалът - ден, на пълна освободеност, в който всеки може да избере какъв иска да бъде - принцеса, космонавт, пират, пристанищна проститутка... Идеално място за робота, който умее да копира визията и мислите на всеки един човек, с когото се срещне. Иронията на автора беше забавна, особено тънкият хумор, насочен към съвременниците му и към заобикалящия го свят. Краят обаче ми се стори прибързан и не изцяло свързан с останалата част на романа.