Сборник с разкази „Пощенска кутия за приказки - Част 3“ – нови истории и много смях с любимите ни автори.
Автори: Любен Дилов-син, Димитър Калбуров, Камен Алипиев – Кедъра, Димана Йорданова, Цветелина Цветкова, Ваня Щерева, Георги Блажев, Ралица Найденова, Цветелина Цекова,Стефан А. Щерев, Яни Димитров, Самуил Петканов, Никола Крумов,Васил Русев – Чайката, Мая Илчова, Красимира Хаджииванова, Мила Михова, Йоана Мирчева, Стайко Мурджев, Александър Детев, Светлозар Желев, Гергана Турийска ще ви разплачат до смях, ще ви натъжат, ще ви накарат да се замислите.
Точно както се случва и на самите събития на „Пощенска кутия за притказки“.
Приятното на този сборник разкази за мен беше най-вече връзката с българското ежедневие. Не че голямата част от това ежедневие ми липсва много, но пък е винаги хубаво да си припомниш едно-друго и допринася за разнообразието в четивата.
Няколко от разказите наистина ми харесаха много, например тези на Стефан Щерев ("Писма oт Мария") и Яни Димитров ("Съборът на света Екатерина"). Първият докосна нещо в мен с искреността си, не знам дали това са истински писма, но ако не са, то авторът се е справил отлично. Ако са истински, обаче - би трябвало да бъдат издадени с името на авторката им.
Голяма част от така наречените разкази обаче не се вписват в тази категория според моите разбирания, а звучат по-скоро като откъси от дневника на някого, който е сметнал тази част за интересна. На мен ми беше леко да чета тези излияния, но от литературна гледна точка някакси ми се струва, че подборът е бил твърде ларж...
Ще се опитам да си простя,че си изгубих времето с този кош от боклуци. На мен ми стана неудобно да чета глупостите на тези така наречени “автори” ,очевидно на тях не им е никак неудобно,важното е да се видят в издание книга. Сборник от детински,просташки и расистки брътвежи,кой каквото се сетил,взел че надраскал. И една звезда не бих дала. В никакъв,ама в никакъв случай разумен човек не може да приеме сериозно такова издание. А то не си заслужва да се чете и несериозно!