„Баничанската Света Богородица" е роман за живота и участта на българите в Македония през втората половина на 19 в. и началото на 20 в., когато на тази страдална земя се води величава борба за свобода и народност. Много мъка, много печал носи в душата си главната героиня Цвята. Животът е низ от драматични събития, срещи със смъртта, но и осъзнат стремеж към големия смисъл да се живее. Опора за своя житейски оптимизъм тя намира във вярата в Бога. Мерило за нравственост у македонския българин е отдадеността в борбата за опазване на българското чрез извоюване на църковна независимост и отхвърляне на османската тирания.
Превърнала дома си в тайно убежище на революционери, баба Цвята не е жената, която само ще сготви вечеря, ще изпере дрехите им и ще се прибере в стаята си. Тя влиза в диалог с комитите, спори с тях... Ако възхищението й към апостола Гоце Делчев, към Пейо Яворов и Васил Пасков е безрезервно, тя се възмущава пред Яне Сандански от започналите братоубийства в македонското движение...
Романът „Баничанската Света Богородица" не може да се чете спокойно...