What do you think?
Rate this book
Малка северна сага
След изключителния успех на първия пътепис на Йордан Радичков за Сибир „Неосветените дворове“, Швеция отправя официална покана към автора за ново пътешествие. Той се запътва към още една мразовита страна с тетрадка и изгризано моливче, за да напише следващия си пътепис „Малка северна сага“.
Пътуването на Радичков започва още в София с появата на една сърна по средата на булеварда и тя бележи началото на едно сюрералистично пътуване из Швеция.
Книгата разказва за впечатленията на автора от пътуванията му до страната през различни сезони и по различни поводи – от най-дългия ден в Швеция до участието му на кръгли маси с Кърт Вонегът и Хайнрих Бьол.
Заедно с това авторовата мисъл непрестанно тегли към родния край и спомените за близките хора, детството, бомбандировките над София, сънищата на младата му тогава майка и една прекрасна литературна панахида, обслужена в памет на Емилиян Станев и неговите безчетни кучета.
„Шведите имат слабост към знамето, в небето на Швеция навсякъде се веят знамена… Стана ми мъчно за моето знаме. Сечено от саби, пронизвано от куршуми, обгаряно в барутни пламъци, то бе символ на човешката издържливост.“
„Малка северна сага“ се появява за първи път през 1980 година и е преведена на шведски през 1981 година. Настоящото ново самостоятелно издание е първото такова за последните 40 години.
Пътуването на Радичков започва още в София с появата на една сърна по средата на булеварда и тя бележи началото на едно сюрералистично пътуване из Швеция.
Книгата разказва за впечатленията на автора от пътуванията му до страната през различни сезони и по различни поводи – от най-дългия ден в Швеция до участието му на кръгли маси с Кърт Вонегът и Хайнрих Бьол.
Заедно с това авторовата мисъл непрестанно тегли към родния край и спомените за близките хора, детството, бомбандировките над София, сънищата на младата му тогава майка и една прекрасна литературна панахида, обслужена в памет на Емилиян Станев и неговите безчетни кучета.
„Шведите имат слабост към знамето, в небето на Швеция навсякъде се веят знамена… Стана ми мъчно за моето знаме. Сечено от саби, пронизвано от куршуми, обгаряно в барутни пламъци, то бе символ на човешката издържливост.“
„Малка северна сага“ се появява за първи път през 1980 година и е преведена на шведски през 1981 година. Настоящото ново самостоятелно издание е първото такова за последните 40 години.
Paperback
First published November 28, 1980
3 people are currently reading
26 people want to read
About the author
Yordan Radichkov
82 books72 followersYordan Radichkov was a Bulgarian writer and playwright.
Literary critics Adelina Angusheva and Galin Tihanov called him "arguably the most significant voice of Bulgarian literature in the last third of the 20th century". Some literary critics have referred to him as the Bulgarian Kafka or Gogol. Radichkov is widely known for his numerous short stories, novels and plays. He is also known for the screenplays of the Bulgarian film classics Torrid Noon (1966) directed by Zako Heskiya, The Tied Up Balloon (1967) and The Last Summer (1974).
In 2000, Radichkov was decorated with the high government prize the Order of the Balkan Mountains. In 2007, a monument dedicated to him was officially opened at the garden of the former Royal Palace, nowadays National Art Gallery in Sofia city centre.
Literary critics Adelina Angusheva and Galin Tihanov called him "arguably the most significant voice of Bulgarian literature in the last third of the 20th century". Some literary critics have referred to him as the Bulgarian Kafka or Gogol. Radichkov is widely known for his numerous short stories, novels and plays. He is also known for the screenplays of the Bulgarian film classics Torrid Noon (1966) directed by Zako Heskiya, The Tied Up Balloon (1967) and The Last Summer (1974).
In 2000, Radichkov was decorated with the high government prize the Order of the Balkan Mountains. In 2007, a monument dedicated to him was officially opened at the garden of the former Royal Palace, nowadays National Art Gallery in Sofia city centre.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
June 28, 2021
Много красива корица с много красиви думи вътре.
Няколко за илюстрация, макар че който е чел Радичков, едва ли има нужда да му се илюстрира.
"А улицата сякаш мене бе чакала, веднага хвърли студен дъжд в лицето ми, мокра шума разхвърли наоколо, сивота и неприветливост. Студените листа скачаха от дърветата и като се пльосваха в краката ми, веднага умираха. Сухата шума пада леко, приземява се тя на пръсти и едва докоснала земята, вятърът я подхваща и дълго тя се носи, подскача или търкаля по земята. Не умира веднага отбруленият лист, през целия си живот той е стоял на дървото и когато се отрони към земята, ще потича по нея, защото през целия си живот е наблюдавал от дървото как деца, кучета, диви животни, жаби и птичета са подскачали по земята, пъплели са по нея или пък в бесен галоп са преминавали, а дървото е чувствало тръпката."
"Когато надникнах през прозореца, видях долу цъфнали жасминови храсти, отрупани с огромен рояк насекоми. Бяха от същия вид, който преди малко влетя да огледа стаята. Роякът пиеше нектар от цветовете на жасмина, насекомите се повдигаха непрекъснато във въздуха, падаха върху цветовете, сменяха постоянно местата си, отново се вдигаха, залети от ослепителната светлина на слънцето. Златен дим се носеше от тях, плуваха те в златно сияние и като разклащаха белите жасминени цветове, изтръскваха целия им аромат. Бяха гладни и ненаситни, замаяни от тежкия нектар, някои завираха тъпите си муцуни чак до дъното на цветовете, газеха тромаво и тежко през тях, но странно - нито един цвят не поломяваха. (И в най-недодяланото насекомо се крие известна деликатност по отношение на цветята.)"
"Дървосекачът сочеше ту мен с пръст, ту книжката, докато накрая разбрах, че това е книжка за глухонеми. След като не разбирам езика, аз по тази книжка, показвайки картинките на медицинските сестри, мога да поискам да ми се донесе люла за пушене, да ми се купят цигари или пура, може би искам да напиша писмо, може би искам да пия кафе - ето къде е нарисувано кафето - и прочее, и прочее. Лицето на дървосекача все повече и повече засияваше, човекът много се зарадва, че ми станаха ясни работите относно картинната книжка. По едно време той ме тупна по работа, аз от своя страна също го тупнах по рамото. Прегърнахме се. И смешно беше, и трогателно, някак си несръчно, двама човека с къси ризи и с дълги фланелени чорапи се прегръщат, говорейки едновременно на два различни езика, без да се разбират, на това отгоре непрекъснато застъпват дългите си чорапи."
За свое голямо съжаление намерих обаче сред мислите и разсъжденията на Радичков доста остарели, снизходителни, надменни, да не кажа направо обидни и вредни, та не ми стана любима тази книга, както, навярно наивно, очаквах.
Няколко за илюстрация, макар че който е чел Радичков, едва ли има нужда да му се илюстрира.
"А улицата сякаш мене бе чакала, веднага хвърли студен дъжд в лицето ми, мокра шума разхвърли наоколо, сивота и неприветливост. Студените листа скачаха от дърветата и като се пльосваха в краката ми, веднага умираха. Сухата шума пада леко, приземява се тя на пръсти и едва докоснала земята, вятърът я подхваща и дълго тя се носи, подскача или търкаля по земята. Не умира веднага отбруленият лист, през целия си живот той е стоял на дървото и когато се отрони към земята, ще потича по нея, защото през целия си живот е наблюдавал от дървото как деца, кучета, диви животни, жаби и птичета са подскачали по земята, пъплели са по нея или пък в бесен галоп са преминавали, а дървото е чувствало тръпката."
"Когато надникнах през прозореца, видях долу цъфнали жасминови храсти, отрупани с огромен рояк насекоми. Бяха от същия вид, който преди малко влетя да огледа стаята. Роякът пиеше нектар от цветовете на жасмина, насекомите се повдигаха непрекъснато във въздуха, падаха върху цветовете, сменяха постоянно местата си, отново се вдигаха, залети от ослепителната светлина на слънцето. Златен дим се носеше от тях, плуваха те в златно сияние и като разклащаха белите жасминени цветове, изтръскваха целия им аромат. Бяха гладни и ненаситни, замаяни от тежкия нектар, някои завираха тъпите си муцуни чак до дъното на цветовете, газеха тромаво и тежко през тях, но странно - нито един цвят не поломяваха. (И в най-недодяланото насекомо се крие известна деликатност по отношение на цветята.)"
"Дървосекачът сочеше ту мен с пръст, ту книжката, докато накрая разбрах, че това е книжка за глухонеми. След като не разбирам езика, аз по тази книжка, показвайки картинките на медицинските сестри, мога да поискам да ми се донесе люла за пушене, да ми се купят цигари или пура, може би искам да напиша писмо, може би искам да пия кафе - ето къде е нарисувано кафето - и прочее, и прочее. Лицето на дървосекача все повече и повече засияваше, човекът много се зарадва, че ми станаха ясни работите относно картинната книжка. По едно време той ме тупна по работа, аз от своя страна също го тупнах по рамото. Прегърнахме се. И смешно беше, и трогателно, някак си несръчно, двама човека с къси ризи и с дълги фланелени чорапи се прегръщат, говорейки едновременно на два различни езика, без да се разбират, на това отгоре непрекъснато застъпват дългите си чорапи."
За свое голямо съжаление намерих обаче сред мислите и разсъжденията на Радичков доста остарели, снизходителни, надменни, да не кажа направо обидни и вредни, та не ми стана любима тази книга, както, навярно наивно, очаквах.
December 31, 2025
Отзиви за Радичков различни от 5/5 са опити за критичност, там където трябва да се водим само по нишка от чисти чувства. Всяка дума просто си ляга на страницата. Четеш една глава, уж кратичка, пък не можеш да започнеш следващата защото си пренаситен. Прекрасни, така наречи “ежедневни мисли”, просто някъде из далечния Север, а толкова красиви.
Displaying 1 - 2 of 2 reviews