Project GiGaMono

by Радослав Парушев

"Project Gigamono" е третата книга на Радослав Парушев - отново сборник с разкази. Заглавието е дума, която би трябвало да навява алюзии за голямо, скрито в малкото, за гиганти, опитали се да се вместят в орехови черупки. "Project Gigamono" не е просто сбор от истории, защото тази книга е с неприкрити амбиции за концептуалност. Отделните текстове са взаимносвързани , изпъстрени с преплитащи се образи, сюжети и символики, като общото усещане след "изслушването" на последното "парче" в този мистично-урбанистичен "плейлист" е по-скоро като за прочетен роман.

Genres: Bulgarian Literature

152 pages, Paperback

First published January 1, 2007

About the author

Радослав Парушев е роден през 1975 г. в София. Завършил е право в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като адвокат в областта на авторското право.

Биография в Уикипедия

Reviews

[Ал Торо · Rating 3 out of 5]

Любопитна книжка, посмях се бая с нея, често и на глас. Най-добре би било да се чете на малки дози.

За мен бяха по-интересен флуидният изказ на автора, отделни култови мисли; просташки, смешни и дебилни, но същевременно с това - точни метафори и описания. Философската част може и да се определи като претенциозна от някои (повечето), но според мен авторът просто е нахвърлял мисли, чувства и преживявания, без да парадира, че е новият, по-ебливошитливожаргонно настроен Конфуций, копеле, ама к'во, нищо, както той би написал (освен, ако не би). Всеки може да си намери дълбока философия или претенции за такава в този тип абстракции.

Това, което ми липсваше и виждам като минус, е Парушев да облече разказваческото си майсторство в някакъв сюжет и да развие по-смислено идеите си - някаква удовлетворяваща цялост и завършеност имаше например в "Париж" и "История за Любо, която наричаха идиота", което за мен е значително по-сполучливо от тоталните абстракции и произволното преливането от тема в тема, във философски или не излияния. Но тогава нямаше да е Парушев, нали? Първите 40 страници са най-ударни, ако не сте чели нищо негово и не сте сигурни дали ще ви допадне, препоръчвам да изгубите своята парушева девственост със средните десетина разказа и да оставите първите и последните за накрая.

Като цяло книгата ми се струва едно от онези love/hate неща; или ще ви пасне добре, или тотално ще ви издразни. Относно вулгарността и дали е "лошото момче на българската литература" - търси си вулгарност, но не се опитва да ви залее с нея и не е самоцелна, а и вече е спорно момче, нали така (до колко се води човек млад автор или веднъж такъв, такъв завинаги?). Аз лично бих пробвал още нещо негово, по-скоро пак разкази, защото този абстрактен стил, разлят в роман, малко ме плаши. Шизоиден импресионизъм, нали така беше? "Естествения роман" на Господинов трябва да е в тая категория, ако искаме да бъдем справедливи.

[Диляна Георгиева · Rating 2 out of 5]

Това със сигурност му е най-доброто представяне, макар и да не съм чела първата и последната му книга. И не възнамерявам. Та след като най-доброто оценявам с две по петобална система...
Всъщност един разказ наистина ми хареса. Чарли подмята интересни идеи, достойни за размишление и развитие, от време на време, но просто не знае какво да прави с тях и си ги навира... в миша дупка. Лек, безкрайно лек, въздушен.