Парушев доскоро беше само марка костюми, а сега вече марка литература. Отдавна се чакаше такова нещо. В музиката имаше раздвижване, в арта - също, ето че и литературата се сдоби с хроникьор на града, на мощното дихание на кита. Най-добрият автор на разкази, появил се през последните години. Безспорен факт. Не е случайно, че тъкмо неговите разкази са лицето на "Капитал" и "Литературен вестник" едновременно. Просто защото и хората между 15 и 25 имат нужда от своя литература, от литература със звучене, което да гали точно техните уши. Книгата е включена в поредицата "Бърза литература" - под редакцията на Тома Марков и с оформление на Надежда Олег Ляхова.
Bulgarian version of Beigbeder.nuff said. "The bad boy of Bulgarian literature" lol,hold on. The only thing that is bad here is his writing. Still the whole thing does a fine job of sucking his own cock. BUMMER.
Чарли, Чарли... добре че стана "сериозен" автор на "романи", че тези разкази отдавна са ти зад гърба. "Лошото" момче на българската литература (така го бяха нарекли в едно интервю на programata.bg, не знам дали се е дуелирал с Тома Марков и Карбовски за тая титла и как точно му я лепнаха) или момчето с чудно голямото самочувствие на нашите бързи литературосписвачи откри невероятно гениалната формула за вечното щастие и то се съдържа в заглавието на книгата. Да си призная един разказ не ми се видя толкова лош, а част от идеята на друг дори ми допадна. Така че винаги има какво да намериш и в лошите момчета, ако си малко добронамерен.
В "Никоганебъдинещастен" има доста странни моменти, но често ме разсмиваше искрено- нещо, което ми се случва много рядко със съвременната българска литература. Приятна книга.
Както се случва често с писателските дебюти - пълна със сурова, неопитомена енергия. На мен все пак разказите ми дойдоха малко твърде "навъсени и къси", а след прочитането на тази книга получавам лек тремор всеки път, когато чуя или прочета някъде "копеле".