Нощта през Средновековието

by Цочо Бояджиев

Настоящата книга е, най-напред, своебразен очерк върху културната антропология на средновековието, един поглед върху човека през тази епоха в неговото отношение към заобикалящия го свят - наистина, един поглед sub specie obscuritatis. Като своего рода свръх-задача тя си налага да бъде - доколкото в нея нощта се определя и разглежда като „другото време", като обратната страна на времето на автентичния човешки живот - опит върху феноменологията на другостта, един опит да се покаже как хората в определена епоха се справят с онова, което разпознават като странно, необичайно, различно, нетукашно.

640 pages, Paperback

First published January 1, 2000

About the author

Цочо Бояджиев (р. 25.9.1951 г. в Троян) е професор по история на философията в СУ „Свети Климент Охридски", член на Международното общество за изследване на средновековната философия (Лувен) и Европейската академия на науките и изкуствата (Виена). Автор е на книгите „Неписаното учение на Платон" (1984), „Студии върху средновековния хуманизъм" (1988), „Античната философия като феномен на културата" (1990, 1994), „Ренесансът на XII век: природата и човекът" (1991), „Августин и Декарт" (1992), „Философия на европейското средновековие" (1994), „Две университетски лекции" (1997), „Кръговрат на духа" (1998).

Reviews

[Manol Glishev · Rating 5 out of 5]

Има три книги за Средновековието изобщо: "Името на Розата", "Властелинът на пръстените" и тази на Бояджиев :)

[Екатерина · Rating 5 out of 5]

Един сериозен и интелектуален труд, който дава много за този, който се интересува от антропология и история. Трябва да се чете бавно и на порции.

[Димитър Смилянов]

"Смисловият обозначител на нощта е нейната вредоносност" - така гласи едно от първите изречения в книгата на проф. Бояджиев. Тази книга представлява монументален труд, както по обем, така и по обхват. В нея авторът прави изключително подробна "дисекция" на нощта, на този силно натоварен с буквални и символични значения природен феномен, така както е бил възприеман от средновековния човек. Всяка глава е посветена на различни характеристики на нощта, на различни нейни проявления, на случки, описани в средновековната литература (а и на такива от по-ранни времена), в която тя е основно действащо лице, на създанията на нощата, били те реални и въображаеми (от преобладаващата съвременна гледна точка). Сигурен съм, че не е пропусната, не е "обидена", поне с няколко страници, нито една важна нейна характеристика, а и много други, които биха се сторили нетипични или необичайни на човек, който не се е замислял или не е проучвал в дълбочина подобни въпроси. В книгата, нощта не носи само опасности и последици с отрицателен знак, тя и има и положителни такива, но те са толкова малко и толкова слаби, че тя до голяма степен ги поглъща и разтваря. Надеждата не угасва през нощта, но със сигурност е необходимо вземането на специални мерки за намаляване на нейната вредоносност - обиколки на нощната стража, молитви, различни начини за измерване на времето и др., с които се цели да се намали "стихийната безмерност на нощта".
Казано най-общо, начинът, по който е била възприемана нощта през Средновековието, е повлиян най-вече от символизма като изначална нагласа на средновековното световъзприятие. За средновековния човек, "нощта се докосва да безусловното небитие", тя е "самото безвремие, което е и смъртта". От друга страна, денят "няма защо да бъде специфициран или разпознаван чрез друго", докато нощта "се открива единствено чрез сравнение" и бих казал - чрез противопоставяне на деня. Нощта почти изцяло не е това, което денят е. През нощта, "човешките занимания стават невъзможни, самото пространство на нощта се обезчовечава", а "отсъствието на възможност за "преобразуване на нощта в ден" предопределя свръхинтензивното преживяване на нощния мрак като непосредствена екзистенциална заплаха".
Преходните периоди към, в средата и след нощта, също могат да бъдат опасни, или поне съмнителни. "Така например здрачът не е просто само догматично-моралният, но и най-общо екзистенциалният индикатор на всяка жизнена неопределеност". И още - "начинът по който настъпва нощта, свидетелства неоспоримо за характерния ценностен дисбаланс между светлата и тъмната част на денонощието през средните векове". Полунощният час пък е "студен и безмълвен, злокобен и изцяло бездеен". Зазоряването все пак носи облекчение, защото "по правило се възприема като начало или като изходен пункт за всичко смислено, което предстои да се случи след зловещото пропадане в бездната на мрака"; може би освен всичко друго, оттук произхожда значението на популярния и днес израз 'Утрото е по-мъдро от вечерта'... Ала въпреки, че "възраждането на природата, възвръщането на човешките жизнени сили, отърсването от леността, отстъплението на нощните обитатели се преплита със светлото очакване на Спасителя", нощта не предава бързо и лесно своите владения, защото "инерцията на мрака запазва двусмислеността на предутринния час".
Още много може да се напише за тази забележителна книга и след като я представих накратко, даже твърде накратко, колкото - надявам се - да възбудя любопитството ви, ще кажа няколко думи и за "историята" на четенето й от моя страна. Четох я повече от три месеца, наистина нередовно; контрастът между съвременния живот и онези далечни не само като брой години времена беше (и разбира се, продължава да бъде) твърде голям... Но не е само това: въпреки, че книгата е написана на доста разбираем дори и за неспециалисти език, тя изисква, дори само поради особената си тема, немалка концентрация, а моята грешка в случая бе, че често й отделях време вечер, точно преди лягане... Сега си мисля, че тези моменти са имали малко иронична и може би даже символична връзка, но казано напълно буквално, тази книга е четиво, подходящо за изучаване, а не за приспиване :) Не заради опастността, ако имате твърде разхайтено въображение да сънувате кошмари заради нея, а защото вероятността просто да се плъзнете по повърхността е твърде голяма. А тази книга определено заслужава пълно потапяне.