What do you think?
Rate this book
Квартални съновидения
ОТ АВТОРА НА ПОРЕДИЦАТА ЗА ДЕТЕКТИВА БЪНК РОМЕРО
ПЕТ УВЛЕКАТЕЛНИ ИСТОРИИ ЗА ВЕЩИЦИ, ВАМПИРИ, КАНИБАЛИ, КИКИМОРИ И ВСЯКАКВИ ДРУГИ СТРАХОВИТИ ТВАРИ
Три деца от краен софийски квартал си играят на детективи, но играта загрубява, когато попадат по следите на зловещо създание с вкус към бездомните песове. Поредица необясними самоубийства хвърля града в паника – възможно ли е всички жертви да са били членове на сатанински култ? Ексцентричен професор преобръща законите на физиката с главата надолу… или по-скоро от вътре навън. Поредната жертва на сериен изнасилвач се превръща в неговия най-голям кошмар. Студент от Софийския университет се влюбва в странно момиче с червени очи и ненаситен апетит.
Пет софийски истории с неочакван край, поръсени с щедра доза хумор и издържани в най-добрите традиции на жанровата литература.
ПЕТ УВЛЕКАТЕЛНИ ИСТОРИИ ЗА ВЕЩИЦИ, ВАМПИРИ, КАНИБАЛИ, КИКИМОРИ И ВСЯКАКВИ ДРУГИ СТРАХОВИТИ ТВАРИ
Три деца от краен софийски квартал си играят на детективи, но играта загрубява, когато попадат по следите на зловещо създание с вкус към бездомните песове. Поредица необясними самоубийства хвърля града в паника – възможно ли е всички жертви да са били членове на сатанински култ? Ексцентричен професор преобръща законите на физиката с главата надолу… или по-скоро от вътре навън. Поредната жертва на сериен изнасилвач се превръща в неговия най-голям кошмар. Студент от Софийския университет се влюбва в странно момиче с червени очи и ненаситен апетит.
Пет софийски истории с неочакван край, поръсени с щедра доза хумор и издържани в най-добрите традиции на жанровата литература.
224 pages, Paperback
Published January 1, 2021
13 people are currently reading
153 people want to read
About the author
Emil Minchev
49 books362 followersЕмил Минчев е роден в София. Завършил е Първа английска гимназия и Софийския университет. Превел е над 50 книги от английски език, сред които творби на Артър Конан Дойл, Оскар Уайлд, Брам Стокър, Джейн Остин, Маргарет Мичъл, Мери Шели, Шарлот Бронте, Ръдиард Киплинг, Р. Л. Стивънсън и др. Автор е на девет романа, три сборника с разкази, аудиосериал, статии по проблеми на изкуството и един киносценарий.
Emil Minchev was born in Sofia, Bulgaria and has published nine novels in his native country, ranging from horror to sci-fi and everything in between. He has also translated more than fifty books from English into Bulgarian, among them Arthur Conan Doyle's Hound of the Baskervilles, Margaret Mitchell's Gone with the Wind, Bram Stoker's Dracula, F. Scott Fitzgerald’s The Great Gatsby, Jane Austen's Emma, Mary Shelly's Frankenstein, Diana Wynne Jones’s Castle in the Air and Guillermo Del Toro’s The Fall. In 2018 his horror novella Children of the Night was included in the collection Dracula: Rise of the Beast and in 2019 his first collection of short stories, A Coffinful of Nightmares, was published on Amazon, followed in 2022 by his second, Insides.
Emil Minchev was born in Sofia, Bulgaria and has published nine novels in his native country, ranging from horror to sci-fi and everything in between. He has also translated more than fifty books from English into Bulgarian, among them Arthur Conan Doyle's Hound of the Baskervilles, Margaret Mitchell's Gone with the Wind, Bram Stoker's Dracula, F. Scott Fitzgerald’s The Great Gatsby, Jane Austen's Emma, Mary Shelly's Frankenstein, Diana Wynne Jones’s Castle in the Air and Guillermo Del Toro’s The Fall. In 2018 his horror novella Children of the Night was included in the collection Dracula: Rise of the Beast and in 2019 his first collection of short stories, A Coffinful of Nightmares, was published on Amazon, followed in 2022 by his second, Insides.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 55 reviews
May 9, 2021
Така де, дори и за миг не съм изпитвал съмнение в отговора на въпроса дали ще се спогодя със сборника. Все пак вече съм чел трилогията за детектива-ликантроп на Емил Минчев и макар да смятам, че тук-там долавящото се приземяване (използване на някои прекалени битовизми) на принципно извънземния сетинг в нея, леко пресолва манджата, я намирам за една от най-готините серии, появили се на родната територия на спекулативните жанрове през последното десетилетие. Но това, което дискретно ме придразваше в романите за Бънк Ромеро, силно ме зарадва в тази подборка от разкази, където Софийския сетинг е майсторски вплетен в тъканта на всяка една от историите. Винаги съм адмирирал подобен подход при българските автори, творящи хорър, стига да е премерен и обоснован, а тук е откровено прелестен. Но да се върнем на Квартални съновидения: Две неща правят впечатление, когато четете прозата на Емил Минчев - непризнаващото никакви граници негово въображение и богатият му, описателен език - качества, които освен с талант (без талант не може), видно са постигнати и с лакомо поглъщане на подобен тип литература. Защото в тези двеста и двадесет страници ще усетите препратки към Кинг, Бредбъри, Геймън, Баркър... а творбите се гълтат буквално на екс. Всички доволно ми се всладиха, но да речем, че най харесах като идея и завършеност Дупките в нещата и Мензата (с последния разказ даже научих и нова дума :))
March 11, 2021
Сборникът съдържа повест и четири разказа:
Детективска агенция "Трите нинджи": Повестта е заела половината от обема на книгата. Три деца от вход в Дружба ще порастнат преждевременно. Интересни и добре изградени са персонажите, а и убедително описани - трудна задача, защото са деца. Успях да се привържа и към тримата! Сюжетът е оползотворен максимално, а развръзката и краят са наистина впечатлителни! Едно от най-добрите по-къси хорър-творби, които съм изобщо! Шессс! Две години живот в Дружба до пътя за летището от мене.
Двеста убийства: Свръхестествен криминален трилър. Млади жени масово се самоубиват по един и същи начин, а един опитен инспектор ще опита да разбере защо. Лошото е, че е тръгнал с нокторезачка на престрелка. Краят вдигна малко оценката! 4,5
Дупките в нещата: Много класически ужас с елементи на фантастика. Перфектна развръзка! 4,5
Сладко от очни ябълки: Трудно е да се вложи хумор в хорър без да го девалвира. Емил успява с лекота! 5
Мензата: Добър завършек на сборника, който трябваше да не е последен, а поне преди "Дупките...", където е споменат инцидентът в мензата. 4
Досега познавах творчеството на Емил от прекрасната поредица за Бънк Ромеро (четвъртата иде!!!). Имах някакви съмнения/притеснения дали ще ми хареса творчеството му извън нея. Е, харесА ми, даже доста! Детективската агенция е наистина първокласно произведение, а и разказите са качествени. Вече мога да се надявам не на нова книга за върколака-детектив Бънк Ромеро, а просто - на Емил Минчев.
4,6 средно!
Детективска агенция "Трите нинджи": Повестта е заела половината от обема на книгата. Три деца от вход в Дружба ще порастнат преждевременно. Интересни и добре изградени са персонажите, а и убедително описани - трудна задача, защото са деца. Успях да се привържа и към тримата! Сюжетът е оползотворен максимално, а развръзката и краят са наистина впечатлителни! Едно от най-добрите по-къси хорър-творби, които съм изобщо! Шессс! Две години живот в Дружба до пътя за летището от мене.
Двеста убийства: Свръхестествен криминален трилър. Млади жени масово се самоубиват по един и същи начин, а един опитен инспектор ще опита да разбере защо. Лошото е, че е тръгнал с нокторезачка на престрелка. Краят вдигна малко оценката! 4,5
Дупките в нещата: Много класически ужас с елементи на фантастика. Перфектна развръзка! 4,5
Сладко от очни ябълки: Трудно е да се вложи хумор в хорър без да го девалвира. Емил успява с лекота! 5
Мензата: Добър завършек на сборника, който трябваше да не е последен, а поне преди "Дупките...", където е споменат инцидентът в мензата. 4
Досега познавах творчеството на Емил от прекрасната поредица за Бънк Ромеро (четвъртата иде!!!). Имах някакви съмнения/притеснения дали ще ми хареса творчеството му извън нея. Е, харесА ми, даже доста! Детективската агенция е наистина първокласно произведение, а и разказите са качествени. Вече мога да се надявам не на нова книга за върколака-детектив Бънк Ромеро, а просто - на Емил Минчев.
4,6 средно!
April 24, 2021
Много четивен и приятен сборник. Първият разказ, който е и най-дълъг ме грабна най-много - прекрасно описание на деветдесетарския живот с много носталгия. Добър авторов стил, добре изградени персонажи и динамика в действието.
Останалите четири разказа също ми допаднаха, къде повече, къде по-малко. Определено бих чел още от автора.
Останалите четири разказа също ми допаднаха, къде повече, къде по-малко. Определено бих чел още от автора.
July 15, 2021
Пет чудесни класически истории на ужаса, всяка от които ни показва утвърден в структорен модел, пренесен на родна почва и разказан с майсторство.
Ще ги прегледам набързо отзад напред, защо ще стане ясно в последствие.
Мензата - С риск да разкрия повече от колкото е необходимо, това е най-добрата история в сборника, поне за мен. Качествен разказ за обитаване, пречупен през една доста интересна призма и с няколко наистина въздействащи литературни похвата вътре. Има и бонус романтична история.
Сладко от очни ябълки - Така любимия ми хорър с отмъщение, като естествено в основата му е наложено справедливо, дали, наказание над насилник. Емил се е сдържал да направи разказа гротески експлицитен и дори е вкарал хумор, което посмекчава прозата, защото ако го беше писал някой от нас (визирам LAZARUS) бруталията щеше да вземе превес.
Дупките в нещата - Красота, бе, красота. Разказ на ужаса със сериозен фантастичен уклон. Задача принципно доста трудна за изпълнение. Ми, изпълненна е перфектно.
Двеста убийства - Тук имах чувството, че чета нещо вече причитано, ама не мога да посоча с пръст точно какво. Жанра е донякъде окултен детектив, но с доста кървава завръзка. Както и в предните (така де, следващите) разкази, основата е класическа. Не се оплаквам, дори на обръгнал читател на хорърии носят удоволствие разказите.
Детективска агенция "Трите нинджи" - основното произведение на сборника, което е задало и цялостния тон на подборката. История от квартала, история за края на детството, история за проблемите из израстването при нагледно изглеждащи спретнато подреден живот. Разказът е изпълнен със сладка носталгия, а хлапетата са просто чудесни. Хареса ми постепенното нагнетяване на идеята, че нещо не е съвсем наред при семействата на децата. Хареса ми и как, въпреки мотото в началото, Емил успява да изненада читателя накрая.
Сега, принципно бих спрял до тук. Писането и издаването на родна почва е неблагодарно, времеемко и нервокъсащо занимание и всяко едно произведение заслужава искрените ми адмирации. Особено пък този сборник, който е далеч над средното ниво. Обаче докато ми разписваше книгата Емил, без да ме познава, три пъти ми натякна да не го жаля в ревюто. Дори след като му обясних, че съм прост хамалин и не знам защо е заритал точно за моето мнение ми вика "Недей да ме сапунисваш"... е, не с тези думи, че пича е един извънредно учтив млад мъж, не като моя милост (кх, предходното изречение). Както и да е преминавам в режим критичен читател, заради който половината ми пишещи приятели ме търсят, а другата половина избягват да говорят с мен за литература или изобщо:
Признай си, брат, този разказ си го изтървал още някъде към средата. Вариантите са били два - да се пуснеш по вълната на надигащата глава свръхестествена история или да го натикаш обратно в руслото на чисто реалистичния кошмар. ДОбре, изкушил си се да дадеш на читателя малка проба и от двете. Само да вмъкна, че онзи благ съвет на Кинг "Kill your Darlings" не се отнася за, както повечето хора смятат, изтребване на главни герои (макар той да прави и това чат-пат), а за рязане на любими моменти от прозата, които пречат на разказа. Както и да е, това и аз не го правя винаги и те разбирам напълно. Само дето този преход-балтия с директно обръщение към читателя ми докара скомина, рядко се случва толкова да ме засърбят пръстите да искам да оправя нещо. Сещам се поне за тир варианта, които да смекчат този директен преход и да направят разказа бонбонка. Естествено, безсмислено е да се налива акъл постфактум на вече издадено произведение и няма да пиша повече тук, но ако те гложди чисто любопитство, можем да разменим мнения, пък може и да не съм прав.
Ми, мнение поискано и дадено, извинявай.
Ще ги прегледам набързо отзад напред, защо ще стане ясно в последствие.
Мензата - С риск да разкрия повече от колкото е необходимо, това е най-добрата история в сборника, поне за мен. Качествен разказ за обитаване, пречупен през една доста интересна призма и с няколко наистина въздействащи литературни похвата вътре. Има и бонус романтична история.
Сладко от очни ябълки - Така любимия ми хорър с отмъщение, като естествено в основата му е наложено справедливо, дали, наказание над насилник. Емил се е сдържал да направи разказа гротески експлицитен и дори е вкарал хумор, което посмекчава прозата, защото ако го беше писал някой от нас (визирам LAZARUS) бруталията щеше да вземе превес.
Дупките в нещата - Красота, бе, красота. Разказ на ужаса със сериозен фантастичен уклон. Задача принципно доста трудна за изпълнение. Ми, изпълненна е перфектно.
Двеста убийства - Тук имах чувството, че чета нещо вече причитано, ама не мога да посоча с пръст точно какво. Жанра е донякъде окултен детектив, но с доста кървава завръзка. Както и в предните (така де, следващите) разкази, основата е класическа. Не се оплаквам, дори на обръгнал читател на хорърии носят удоволствие разказите.
Детективска агенция "Трите нинджи" - основното произведение на сборника, което е задало и цялостния тон на подборката. История от квартала, история за края на детството, история за проблемите из израстването при нагледно изглеждащи спретнато подреден живот. Разказът е изпълнен със сладка носталгия, а хлапетата са просто чудесни. Хареса ми постепенното нагнетяване на идеята, че нещо не е съвсем наред при семействата на децата. Хареса ми и как, въпреки мотото в началото, Емил успява да изненада читателя накрая.
Сега, принципно бих спрял до тук. Писането и издаването на родна почва е неблагодарно, времеемко и нервокъсащо занимание и всяко едно произведение заслужава искрените ми адмирации. Особено пък този сборник, който е далеч над средното ниво. Обаче докато ми разписваше книгата Емил, без да ме познава, три пъти ми натякна да не го жаля в ревюто. Дори след като му обясних, че съм прост хамалин и не знам защо е заритал точно за моето мнение ми вика "Недей да ме сапунисваш"... е, не с тези думи, че пича е един извънредно учтив млад мъж, не като моя милост (кх, предходното изречение). Както и да е преминавам в режим критичен читател, заради който половината ми пишещи приятели ме търсят, а другата половина избягват да говорят с мен за литература или изобщо:
Признай си, брат, този разказ си го изтървал още някъде към средата. Вариантите са били два - да се пуснеш по вълната на надигащата глава свръхестествена история или да го натикаш обратно в руслото на чисто реалистичния кошмар. ДОбре, изкушил си се да дадеш на читателя малка проба и от двете. Само да вмъкна, че онзи благ съвет на Кинг "Kill your Darlings" не се отнася за, както повечето хора смятат, изтребване на главни герои (макар той да прави и това чат-пат), а за рязане на любими моменти от прозата, които пречат на разказа. Както и да е, това и аз не го правя винаги и те разбирам напълно. Само дето този преход-балтия с директно обръщение към читателя ми докара скомина, рядко се случва толкова да ме засърбят пръстите да искам да оправя нещо. Сещам се поне за тир варианта, които да смекчат този директен преход и да направят разказа бонбонка. Естествено, безсмислено е да се налива акъл постфактум на вече издадено произведение и няма да пиша повече тук, но ако те гложди чисто любопитство, можем да разменим мнения, пък може и да не съм прав.
Ми, мнение поискано и дадено, извинявай.
June 18, 2024
За човек, който не обича до чете разкази, мисля че се оказаха доста добри. Ама добре, че ми ги четяха от Сторител, та не усетих кога се изнизаха. Много добър прочит, между другото!
Първата история с децата ми беше най-приятна, напомняща ми за старите български филми с деца. От другите разкази също имаше интересни хрумки, но като цяло всички истории ми стояха недовършени...
Първата история с децата ми беше най-приятна, напомняща ми за старите български филми с деца. От другите разкази също имаше интересни хрумки, но като цяло всички истории ми стояха недовършени...
May 21, 2024
Много съм доволен. Харесаха ми и четирите разказа и повестта. Мрачни, кървави, свръхестествени и супер интересни. Най-много ми харесва “Двеста убийства”
July 15, 2021
Голяма благинка е. Харесвам стила на Емил Минчев, макар сборника да не ми хареса колкото историите за Бънк Ромеро. Не успях да се разбера с почти всичките финали на разказите - не завършиха по начина, по който ми се искаше, което не означава, че не са подходящи или хубаво написани. Най-много харесах "Детективска агенция Трите нинджи". Върна ме толкова години назад във времето, спомних си безброй щуротии от детството, игри, забавления и детски мечти. Просто сборникът е задължителен за любителите на качествена литература.
December 21, 2024
Подобаващо зловещи разкази. Харесаха ми!
March 6, 2021
След ствръхесдтествените криминалета за детектива Бънк Ромеро, Емил Минчев и изд. „Вижън Букс” отправят ново предизвикателство към родните фенове на жанровата литература. „Квартални съновидения” е сборник с пет остросюжетни приключения, в които освен кървави обрати откриваме и немалко хумор, обилна доза местен колорит и сладка носталгия по типичното (и понякога страшничко) детство на махленските хлапета през 90-те години. Пригответе се за своеобразен роден отговор на „Stranger Things”! Прочетете ревюто на „Книжни Криле”: https://knijnikrile.wordpress.com/202...
June 16, 2021
Квартални съновидения включва пет разказа, които ни връщат към края на 90те години и носят някакво чувство на носталгия.
Носталгията не се дължи непременно на периода, въпреки че "измерването на времето с големите първенства по футбол" неизменно напомня за отдавна отминали славни времена. Нито пък панелката или квартал Дружба са ми познати - израснал съм в къща в малък град. Но все пак приликите са учудващо много и още първият разказ успешно ни връща към детството, спомени за приятелите, първата любов, изгубеното въображение и невинност.
Споменаването на думичката "хорър" винаги ми е навявало негативни асоциации и обикновено умишлено страня от този жанр. Съответно нямах големи очаквания като зачетох съновиденията, но останах много приятно изненадан.
Спечели ме като ме разсмя още в самото начало. Всъщност първият разказ/повест заема половината книга, на 90% е много леко четиво (преди да се сгромоляса всичко) и ми навяваше някакви асоциации със "Следите остават" на Павел Вежинов. Основната сюжетна линия (на разказ 1) се върти около три деца, които си играят на детективи и разследването им е свързано с някои фантастични елементи. Повествованието е много увлекателно и се чете на един дъх, но когато бях отгърнал почти 100 страници започнах да се чудя защо ме излъгаха, че това е хорър книжка. Имаше някои аспекти от живота на децата, които привидно не се връзваха и дори си ги отбелязах мислено като критика. Но после прочетох завършека, който те удря като чук, намества парчетата от пъзела и те оставя с отворена уста.
Останалите 4 разказа са много по-различни и по-кратки. В тях има много интересни идеи, фантастичното е по-застъпено и мрачната нотка е по-осезаема. Вече не съм убеден, че не харесвам хорър, но знам, че харесах този хорър. :)
П.П. В едно интервю чух автора да хвали сериала "The Wire", така че отивам да чета за БЪНК Ромеро...
Гледайте видео ревюто ми тук: https://bit.ly/3gqC2wn
Носталгията не се дължи непременно на периода, въпреки че "измерването на времето с големите първенства по футбол" неизменно напомня за отдавна отминали славни времена. Нито пък панелката или квартал Дружба са ми познати - израснал съм в къща в малък град. Но все пак приликите са учудващо много и още първият разказ успешно ни връща към детството, спомени за приятелите, първата любов, изгубеното въображение и невинност.
Споменаването на думичката "хорър" винаги ми е навявало негативни асоциации и обикновено умишлено страня от този жанр. Съответно нямах големи очаквания като зачетох съновиденията, но останах много приятно изненадан.
Спечели ме като ме разсмя още в самото начало. Всъщност първият разказ/повест заема половината книга, на 90% е много леко четиво (преди да се сгромоляса всичко) и ми навяваше някакви асоциации със "Следите остават" на Павел Вежинов. Основната сюжетна линия (на разказ 1) се върти около три деца, които си играят на детективи и разследването им е свързано с някои фантастични елементи. Повествованието е много увлекателно и се чете на един дъх, но когато бях отгърнал почти 100 страници започнах да се чудя защо ме излъгаха, че това е хорър книжка. Имаше някои аспекти от живота на децата, които привидно не се връзваха и дори си ги отбелязах мислено като критика. Но после прочетох завършека, който те удря като чук, намества парчетата от пъзела и те оставя с отворена уста.
Останалите 4 разказа са много по-различни и по-кратки. В тях има много интересни идеи, фантастичното е по-застъпено и мрачната нотка е по-осезаема. Вече не съм убеден, че не харесвам хорър, но знам, че харесах този хорър. :)
П.П. В едно интервю чух автора да хвали сериала "The Wire", така че отивам да чета за БЪНК Ромеро...
Гледайте видео ревюто ми тук: https://bit.ly/3gqC2wn
June 17, 2023
Потресаващо добра книга. Не чета хоръри, но някакси продавача на Панаира на книгата ме прилъга да купя тази книга, и ще съм му задължена за дълго. Влюбена съм в разказите, в новелата, във всички герои. Хубава българска литература ИМА.
June 5, 2024
Каква носталгия! Живях 22 години в кв. "Дружба", гр. София, представях си всичко ясно. А колко пъти се връщах по баирите по тъмното от Метрото!
Според мен почитателите на жанра ще оценят високо тези страшни разкази. Някои от тях ми напомниха за 16-те Страховити истории на Робърт Шекли. Най-много ми хареса първия разказ с трите деца от деведесетарска Дружба, с най-голям потенциал да се превърне в поредица. Разгръщат се доста интересни идеи.
Една малка класация по харесване:
1. Трите нинджи
2. Дупките в нещата
3. Мензата
4. Двеста убийства
5. Сладко от очни ябълки
Авторът успява да намери специфичните гласове на героите си, като деца, хора от малцинствата, млади хора - студенти. Диалозите са естествени. Увлекателен стил, прекрасни метафори, много намясто. Същото мога да кажа и за хумора.
Корицата и цялостният дизайн на книгата са чудесни.
Според мен почитателите на жанра ще оценят високо тези страшни разкази. Някои от тях ми напомниха за 16-те Страховити истории на Робърт Шекли. Най-много ми хареса първия разказ с трите деца от деведесетарска Дружба, с най-голям потенциал да се превърне в поредица. Разгръщат се доста интересни идеи.
Една малка класация по харесване:
1. Трите нинджи
2. Дупките в нещата
3. Мензата
4. Двеста убийства
5. Сладко от очни ябълки
Авторът успява да намери специфичните гласове на героите си, като деца, хора от малцинствата, млади хора - студенти. Диалозите са естествени. Увлекателен стил, прекрасни метафори, много намясто. Същото мога да кажа и за хумора.
Корицата и цялостният дизайн на книгата са чудесни.
April 2, 2023
Имах голям интерес към тази книга - няма как български хорър сборник с конкретен фокус върху софийската атмосфера и народния фолклор, бил той традиционен или модерен, да не грабне моето внимание. За жалост, този интерес не беше оправдан от нейното съдържание. Творбите бяха посредствени, някои от тях бяха твърде кратки, за да успеят да разгърнат идеите си, а други - ненужно раздути. Замисълът на поне три разказа ми хареса, но не бих казал, че имам "любимо" произведение сред петте, включени в сборника.
"Детективска агенция "Трите нинджи"" остави приятно впечатление със своята отдаденост към изобразяването на кварталното ежедневие, обагрено от силна носталгия по 90-те. Таях най-силни очаквания именно към тази новела, бидейки израснал в най-първите години на 21-ви век, когато все още отекваше ехото на 90-те, и в това отношение останах доволен от умилителните описания и препратки към една не особено хубава, но все пак силно очарователна мини-епоха. За жалост, някъде към средата на новелата осъзнах, че извън приятната и носталгична атмосфера, новелата не предлага нещо интересно на своя читател - тъй наречените хорър елементи взимат заден план пред препратките към злободневни моменти и медия, нашумяла през този период. Намерих опитите за романс (между деца на 10-11 години!), вмъкнати в новелата, за леко ненужни и безсмислени.
Най-голямата ми критика към тази новела не се състои в липсата на субстанция, продължаваща почти до самия край, а в подхода към кулминацията. От структурна гледна точка той е интересен, но недоизпипан, а от сюжетна гледна точка буквално захвърля малкото количество хорър елементи, изградени до този момент, в името на "шокиращ" обрат и безсмислено депресарски край. Като тема и замисъл не е зле, но изпълнението сериозно куца и разваля приятното, макар и малко празно, впечатление от новелата.
"Двеста убийства" е един разказ с интересна идея, който за жалост е твърде кратък, за да успее да остави нужното впечатление. И към него имах значителен интерес (все пак става дума за необяснима редица от самоубийства, такъв тип завръзка може да доведе към толкова много интересни сюжети!), но той, отново, не беше оправдан. Съдържанието му е сухо, а разкритието - изключително плитко.
"Дупките в нещата" е разказът, от който очаквах най-малко, но извлякох най-много. Описанието му от анотацията не ме грабна, но си признавам, че сюжетът му моментално пое в неочаквана и интригуваща посока. Не бях доволен от внезапния и чисто банален завършек (който отново е явен опит да се вмъкне шокиращ обрат в последния момент), но цялостното впечатление от разказа си остана приятно заради интересните идеи, въведени до развръзката му.
Нямам нищо позитивно за казване относно "Сладко от очни ябълки". Никога не съм бил почитател на типа хорър разказ, който запознава читателя с ужасен, гнусен главен герой, който е измислен само и само, за да се сблъска със също толкова ужасен и гнусен край и "Сладкото" не е изключение. Въпреки това, проблемите ми с разказа не се състоят толкова в поджанра на хорър, в който е написан, колкото в идеите и изпълнението му. Завърших разказа със силна погнуса, причинена не толкова от ужасите, колкото от странния и доста съмнителен фетишизъм, пропил се в основния му замисъл. Почти имам чувството, че освен тази фетишизация на основната тема са вмъкнати и някои доста неприятни расови стереотипи (и може би даже капчица трансфобия!)...
"Мензата" е разказ, който успя едновременно да ми се понрави със своето усещане за дезориентация, за лутане из една леко изкривена и неправилна реалност, и да ме отблъсне с непрестанното натякване за сочността на задните части на героинята. Като замисъл ми допадна, нямам особени претенции и към приятния и тематически подходящ завършек, но не ме остави с особено силно впечатление.
Въпреки всичките ми оплаквания, успях да изчета книжката на кажи-речи един дъх. Четивна е и върви бързо, не изисква дълбок размисъл от страна на читателя и... става като за отмора. Хареса ми колко ярко българщината е изразена в почти всички творби, но не бих казал, че мога да препоръчам този сборник на някой интересуващ се конкретно от хорър творчество или от разкази с ярък и запомнящ се сюжет. Давам ѝ две звезди въпреки критиките си заради приятната атмосфера на новелата в началото, интересните идеи на третия разказ и блуждаещото, объркано усещане, изпълващо последния.
"Детективска агенция "Трите нинджи"" остави приятно впечатление със своята отдаденост към изобразяването на кварталното ежедневие, обагрено от силна носталгия по 90-те. Таях най-силни очаквания именно към тази новела, бидейки израснал в най-първите години на 21-ви век, когато все още отекваше ехото на 90-те, и в това отношение останах доволен от умилителните описания и препратки към една не особено хубава, но все пак силно очарователна мини-епоха. За жалост, някъде към средата на новелата осъзнах, че извън приятната и носталгична атмосфера, новелата не предлага нещо интересно на своя читател - тъй наречените хорър елементи взимат заден план пред препратките към злободневни моменти и медия, нашумяла през този период. Намерих опитите за романс (между деца на 10-11 години!), вмъкнати в новелата, за леко ненужни и безсмислени.
Най-голямата ми критика към тази новела не се състои в липсата на субстанция, продължаваща почти до самия край, а в подхода към кулминацията. От структурна гледна точка той е интересен, но недоизпипан, а от сюжетна гледна точка буквално захвърля малкото количество хорър елементи, изградени до този момент, в името на "шокиращ" обрат и безсмислено депресарски край. Като тема и замисъл не е зле, но изпълнението сериозно куца и разваля приятното, макар и малко празно, впечатление от новелата.
"Двеста убийства" е един разказ с интересна идея, който за жалост е твърде кратък, за да успее да остави нужното впечатление. И към него имах значителен интерес (все пак става дума за необяснима редица от самоубийства, такъв тип завръзка може да доведе към толкова много интересни сюжети!), но той, отново, не беше оправдан. Съдържанието му е сухо, а разкритието - изключително плитко.
"Дупките в нещата" е разказът, от който очаквах най-малко, но извлякох най-много. Описанието му от анотацията не ме грабна, но си признавам, че сюжетът му моментално пое в неочаквана и интригуваща посока. Не бях доволен от внезапния и чисто банален завършек (който отново е явен опит да се вмъкне шокиращ обрат в последния момент), но цялостното впечатление от разказа си остана приятно заради интересните идеи, въведени до развръзката му.
Нямам нищо позитивно за казване относно "Сладко от очни ябълки". Никога не съм бил почитател на типа хорър разказ, който запознава читателя с ужасен, гнусен главен герой, който е измислен само и само, за да се сблъска със също толкова ужасен и гнусен край и "Сладкото" не е изключение. Въпреки това, проблемите ми с разказа не се състоят толкова в поджанра на хорър, в който е написан, колкото в идеите и изпълнението му. Завърших разказа със силна погнуса, причинена не толкова от ужасите, колкото от странния и доста съмнителен фетишизъм, пропил се в основния му замисъл. Почти имам чувството, че освен тази фетишизация на основната тема са вмъкнати и някои доста неприятни расови стереотипи (и може би даже капчица трансфобия!)...
"Мензата" е разказ, който успя едновременно да ми се понрави със своето усещане за дезориентация, за лутане из една леко изкривена и неправилна реалност, и да ме отблъсне с непрестанното натякване за сочността на задните части на героинята. Като замисъл ми допадна, нямам особени претенции и към приятния и тематически подходящ завършек, но не ме остави с особено силно впечатление.
Въпреки всичките ми оплаквания, успях да изчета книжката на кажи-речи един дъх. Четивна е и върви бързо, не изисква дълбок размисъл от страна на читателя и... става като за отмора. Хареса ми колко ярко българщината е изразена в почти всички творби, но не бих казал, че мога да препоръчам този сборник на някой интересуващ се конкретно от хорър творчество или от разкази с ярък и запомнящ се сюжет. Давам ѝ две звезди въпреки критиките си заради приятната атмосфера на новелата в началото, интересните идеи на третия разказ и блуждаещото, объркано усещане, изпълващо последния.
May 16, 2021
Трябва да си призная,че основната причина да бъда заинтригувана от тази книга е корицата. Имах ваучер за ozone.bg и тази книга беше най-отгоре на категорията за фентъзи/ хорър и корицата (както и описанието на първата част) страшно много ми напомни за Stranger Things:Drujba Еdition един вид и затова реших да я купя, въпреки че не съм фен на хорър жанра или Стивън Кинг.
Останах доста приятно изненадана. Прочетох книгата общо взето на два пъти в рамките на два дни. Първият разказ или новела, не знам как се води, беше точно това което очаквах. Имаше същата атмосфера която Stranger Things създава, но пречупена през погледа на децата на 90-те в Българските панелки, не можех да спра да чета. Буквално казах на една приятелка " тази книга ме кара да искам да ям баничка за 20 стотинки и сокче от 10 ст. от стола ". Аз не съм от София, но пък съм прекарала доста време в Дружба последните няколко години и със сигурност усетих автентичността на тази атмосфера и ме удари голяма носталгия. Определено това беше любимата ми част от книгата.
Другите разкази също бяха интересни. Бях доста скептично настроена към разказа за серийния изнасилвач преди да го почна. Какво да кажа нямам доверие на мъже, които пишат на тази тема, но останах приятно изненадана, Другите разкази също бяха интересни. Хареса ми как бяха леко навързани един с друг.
Общо взето определено беше интересна книга. Както казах аз не съм фен на хорър жанра, особено последната година и смятам че ако някой е фен на този жанр определено ще оцени тази книга много повече от мен. Въпреки това останах приятно изненадана, което честно казано много рядко ми се случва със съвременната българска литература. Мисля че псоелдният ми опит беше с Димитър Калбуров и определено не завърши добре. Така че съм доста доволна че имаме съвременни български автори във фентъзи/ хорър жанра които създават такива интересни творби.
Останах доста приятно изненадана. Прочетох книгата общо взето на два пъти в рамките на два дни. Първият разказ или новела, не знам как се води, беше точно това което очаквах. Имаше същата атмосфера която Stranger Things създава, но пречупена през погледа на децата на 90-те в Българските панелки, не можех да спра да чета. Буквално казах на една приятелка " тази книга ме кара да искам да ям баничка за 20 стотинки и сокче от 10 ст. от стола ". Аз не съм от София, но пък съм прекарала доста време в Дружба последните няколко години и със сигурност усетих автентичността на тази атмосфера и ме удари голяма носталгия. Определено това беше любимата ми част от книгата.
Другите разкази също бяха интересни. Бях доста скептично настроена към разказа за серийния изнасилвач преди да го почна. Какво да кажа нямам доверие на мъже, които пишат на тази тема, но останах приятно изненадана, Другите разкази също бяха интересни. Хареса ми как бяха леко навързани един с друг.
Общо взето определено беше интересна книга. Както казах аз не съм фен на хорър жанра, особено последната година и смятам че ако някой е фен на този жанр определено ще оцени тази книга много повече от мен. Въпреки това останах приятно изненадана, което честно казано много рядко ми се случва със съвременната българска литература. Мисля че псоелдният ми опит беше с Димитър Калбуров и определено не завърши добре. Така че съм доста доволна че имаме съвременни български автори във фентъзи/ хорър жанра които създават такива интересни творби.
July 10, 2024
Нямах особено високи очаквания към тази книга. Не съм сигурен дали съм правилният човек да й давам оценка, предвид че последният ми досег с хорора беше в гимназията, ако не броим превъзходните истории на Нийл Гeймън. Може би затова правя паралел с него и историите в "Квартални съновидения", макар че трудно може да се намерят общи черти. Не бих окачествил същите като страшни, но определено ги намерих за интересни и вълнуващи. Мисля, че са чудесно написани, изпипани, без излишни клишета (доколкото мога да преценявам), с грабващ и разнообразен сюжет, който държи вниманието докрай. Точно като Геймън идеята им сякаш не е да те изплаши, а да погъделичка онази древна част от мозъка ти, която те кара да се чувстваш неудобно, да изпитваш дискомфорт, да те изкара от обичайното. 3.5/5.
June 8, 2024
За пореден път Емил Минчев е сътворил пет увлекателни истории в които е преплетено криминална, хорър и фантастична част. Историята за трите малки нинджи, ме върна в детството ми и всички пакости и неща с които децата от ерата на партията се забавлявахме. Като също така силно се доближава до героите от stranger thing. Следващите две истории съчетават приятно хорър елементите, които автора владее добре с истории за вещици/вещери с лек криминален привкус, като се докосва и до една изконна истина, че всеки получава това което заслужава. За пореден път Емил Минчев доказва че има светли лъчи в новата вълна български автори, които да завладеят читателите. 4.2⭐️
October 12, 2025
Месец октомври, предстоящия Хелоуин и Кварталните съновидения на Емил Минчев - перфектна комбинация. Повестта за децата определено е най-яка, все едно и читателя е част от детективска агенция "Трите нинджи", особено ако си бил дете през 90-те. От разказите не знам защо, но този за Мензата ме грабна най-много.
June 19, 2024
Изключително увлекателно разказани истории с неочакван край. Най-впечатлена останах от “Детективска агенция “Трите нинджи”, защото носи една носталгия по детското и приключенията в него, а краят ме остави наистина без думи. Разбира се, всеки един от разказите носи своя чар и заслужава внимание. С едно изречение, горещо препоръчвам не просто да се прочете, а да се изживее.
March 8, 2025
Историите ,,200 убийства" и ,,Сладко от очни ябълки'' много ми харесаха. Бяха точно в стила на Емил. Първата история с трите деца ми беше малко скучна през повечето време, краят обаче беше много добър. А другите две - сякаш не бяха моето четиво.
September 12, 2024
Увлекателни истории, непредвидими и на моменти страшни. Разказани с лекота и са наслада за читателя.
April 4, 2021
Този сборник е бижу. Препратките към 90-те в първата повест ме изпълниха с носталгия, като почти усетих вкуса на вафла “Свежест” (предпочитана вариация - лимон) в устата си. Другото нещо, разбира се е детството в крайния квартал, макар и на Варна. Но “Владиславово” доста си прилича с “Дружба”. И там мракът на неосветената улица крие сенки, макар и с морско-слузест привкус. “Квартални съновидения” е пълен с изтръпващи и смразяващи моменти, който показва, че sci fi и horror литературата у нас е на световно равнище.
May 8, 2022
Хорър и съспенс на световно ниво! Изключително оригинален сюжет, ситуиран в бълагрската действителност, който държи интереса на читателя във всяка страница, всеки ред и заъвършва с неочакван и интересен край. Книгата е прекрасен пример, че и в България може да се създават отлични творби в този жанр! Препоръчвам силно!
February 16, 2025
Фенка съм на Емил Минчев и поредицата му за Бънк Ромеро. За този сборник нямах очаквания, освен че искрено се надявах да ми хареса. Е, надеждите ми се оправдаха.
Страхотни кратки истории, така майсторски и ненатрапчиво свързани една с друга. Не бих могла да кажа коя история ми е любима. И петте много ми харесаха. Но може би най-интересни ми бяха "200 убийства" и "Дупките в нещата". Това са великолепни сюжети. Даже, ако Емил Минчев реши да напише отделни романи по тези разкази, с кеф ще г�� прочета. :) но от друга страна, така както са разказани, са просто супер. Всичко се завързва, всичко става достатъчно ясно, нищо обаче не се разкрива. Великолепна наслада!
Детективска агенция „Трите нинджи“ буквално ми разби сърцето с финала си. :) защото е толкова реалистичен, че чак боли.
Чудесен сборник.
Страхотни кратки истории, така майсторски и ненатрапчиво свързани една с друга. Не бих могла да кажа коя история ми е любима. И петте много ми харесаха. Но може би най-интересни ми бяха "200 убийства" и "Дупките в нещата". Това са великолепни сюжети. Даже, ако Емил Минчев реши да напише отделни романи по тези разкази, с кеф ще г�� прочета. :) но от друга страна, така както са разказани, са просто супер. Всичко се завързва, всичко става достатъчно ясно, нищо обаче не се разкрива. Великолепна наслада!
Детективска агенция „Трите нинджи“ буквално ми разби сърцето с финала си. :) защото е толкова реалистичен, че чак боли.
Чудесен сборник.
July 30, 2024
За Емил Минчев научих от сборника "Възкресения". Неговият разказ там беше последен и много ми допадна. Затова когато видях, че той самия е издал сборник с разкази през 2021-а не се замислих и си го купих веднага. Прочетох много бързо историите в "Квартални съновидения". Побиха ме тръпки на няколко пъти и с удоволствие мога да кажа, че са много добри. Бяха интересни и влиянието на някои световни класици се усеща много силно. Ще потърся и ще прочета и другите неща на Емил.
September 17, 2025
Едва се сдържах да не я прочета за 1 ден. Много оригинални creepy-pasta истории и само съжалявам, че не съм я чела по-рано. Креативност и много лесен стил за четене като лесно се потапяш в атмосферата и героите. Потрес, ужас, зловещо, тъжно дори. Ако си падате по нещо по-скандално и зловещо четете тази.
July 6, 2024
Много увлекателен сборник. Най-много ми харесаха повестта "Детективска агенция "Трите нинджи" и разказът "Двеста убийства". Реалната ми оценка е 3.5/5
August 1, 2024
Интересни, мрачни и същевременно забавни истории. Рядко харесвам разкази, защото сякаш темата не може да се разгърне, въпреки това на тези се насладих. Мензата и Дупките в нещата ми станаха любими.
June 4, 2024
Реална оценка: 3.5/5
December 19, 2021
"Квартални съновидения" е чудесен сборник за почитателите на жанровата литература, съдържащ една повест и четири разказа. Те са отлични, като прави впечатление хубавия и описателен стил на автора, както и умелото му боравене с думите и с различни литературни похвати.
Хареса ми как Емил Минчев успява да вплете фантастичното, ужаса, свръхестествения трилър и мистерията в артериите (булевардите), вените (улиците) и органите (кварталите) на София (пресечната точка между всички разкази и епицентър на действието в тях), без това да е натрапчиво или клиширано (особено успешно е в повестта Детективска агенция "Трите нинджи"), като успява да обогати кръвтта, която ги захранва с меланхолията по времето на детството от средата на 90-те, тъжната реалност на разбитите семейства и човешки съдби от времето на прехода, враждебността на заобикалящата среда и отчуждаването на хората, като по този начин успява да разкрие, че зад детските фантазии и свръхестествения ужас, е спотаен най-големият такъв, този на прекършената от реалността в родината ни човешка психика.
Хареса ми как Емил Минчев успява да вплете фантастичното, ужаса, свръхестествения трилър и мистерията в артериите (булевардите), вените (улиците) и органите (кварталите) на София (пресечната точка между всички разкази и епицентър на действието в тях), без това да е натрапчиво или клиширано (особено успешно е в повестта Детективска агенция "Трите нинджи"), като успява да обогати кръвтта, която ги захранва с меланхолията по времето на детството от средата на 90-те, тъжната реалност на разбитите семейства и човешки съдби от времето на прехода, враждебността на заобикалящата среда и отчуждаването на хората, като по този начин успява да разкрие, че зад детските фантазии и свръхестествения ужас, е спотаен най-големият такъв, този на прекършената от реалността в родината ни човешка психика.
May 24, 2021
Някога опитвали ли сте сладко от очни ябълки? Не? А питали ли сте се какво би станало, ако три квартални хлапета си основат детективска агенция? Или какво би станало, ако можехте да отворите дупка към друго измерение? Отговорите на тези и още много други въпроси ще получите в „Квартални съновидения“, новата творба от Емил Минчев, автор на поредицата за детектива-вълколак Бънк Ромеро. Този вълнуващ сборник от разкази, смесващи хоръра и фантастиката пристигат при нас от „Вижън Букс“, които за пореден път се доказват като разнообразно издателство, предлагайки ни книга, която не бива да попада у ръце под 18 години. Пълно ревю на линка- https://superheroes-bg.info/made-in-b...
Displaying 1 - 30 of 55 reviews