What do you think?
Rate this book
Respirar por la herida
Eduardo tente de survivre dans un appartement sans âme, grâce à l'alcool et aux psychotropes que lui prescrit la psychiatre chargée de sa réinsertion. Il vient de purger une peine de prison pour le meurtre du chauffard qui a tué sa femme et sa fille, voilà quatorze ans. Peintre autrefois coté, il gagne sa vie en exécutant à la chaîne des portraits anonymes que sa galeriste place dans les grandes surfaces.
Un jour, celle-ci lui transmet une bien étrange commande : une célèbre violoniste lui demande de réaliser le portrait de l'homme qui a tué son fils. Elle veut pouvoir déchiffrer sous les traits de l'homme les caractéristiques de l'assassin. Unis dans la même douleur, la commanditaire et l'artiste ouvrent bientôt la boîte de Pandore, déchaînant tous les démons qui s'y trouvaient enfouis. Le pinceau d'Eduardo met au jour une galerie d'êtres tourmentés, enfermés dans un drame qui a figé leur existence : un jeune Chinois androgyne qui fait commerce de son corps, un fils de combattant de l'OAS enrichi par le gaz et le pétrole d'Alger, un ex-agent de la police politique de Pinochet, un Arménien sans foi ni loi, une jeune fille abusée par l'amant de sa mère, un mercenaire soufi...
Autant de personnages qui hantent la maison des chagrins, pris au piège d'une vengeance désespérée et d'un hasard qui n'est que l'autre nom du destin. Assemblant sous les yeux du lecteur les mille et une pièces d'un terrifiant puzzle, Victor del Arbol signe un roman vertigineux de maîtrise, glaçant de noirceur et désarmant d'humanité.
Un jour, celle-ci lui transmet une bien étrange commande : une célèbre violoniste lui demande de réaliser le portrait de l'homme qui a tué son fils. Elle veut pouvoir déchiffrer sous les traits de l'homme les caractéristiques de l'assassin. Unis dans la même douleur, la commanditaire et l'artiste ouvrent bientôt la boîte de Pandore, déchaînant tous les démons qui s'y trouvaient enfouis. Le pinceau d'Eduardo met au jour une galerie d'êtres tourmentés, enfermés dans un drame qui a figé leur existence : un jeune Chinois androgyne qui fait commerce de son corps, un fils de combattant de l'OAS enrichi par le gaz et le pétrole d'Alger, un ex-agent de la police politique de Pinochet, un Arménien sans foi ni loi, une jeune fille abusée par l'amant de sa mère, un mercenaire soufi...
Autant de personnages qui hantent la maison des chagrins, pris au piège d'une vengeance désespérée et d'un hasard qui n'est que l'autre nom du destin. Assemblant sous les yeux du lecteur les mille et une pièces d'un terrifiant puzzle, Victor del Arbol signe un roman vertigineux de maîtrise, glaçant de noirceur et désarmant d'humanité.
576 pages, Mass Market Paperback
First published January 1, 2013
72 people are currently reading
1059 people want to read
About the author
Víctor del Árbol
33 books349 followersVíctor del Árbol was born in Barcelona in 1968 and worked for the Catalan government between 1992 and 2012. He studied history in the University of Barcelona. El abismo de los sueños (not published) was a finalist in the prestigious Premio Fernando Lara in 2003. In 2006 he won the Premio Tiflos de Novela with El peso de los muertos. In 2011 he published La tristeza del samurái (Editorial Alrevés), which has been translated to 10 different languages and has received very positive reviews. In addition, La tristeza del samurái was awarded Le Prix du polar Européen 2012 by the French publisher Le Pointe, an award won previously by Philip Kerr and Arnaldur Indridason, among others.
In January, 2013 his novel publishes finalist Breathes for the Wound to the best foreign novel in the festival of Black cinema of Beaune, finalist in the Prize II Broke Negress of Salamanca, finalist to the best black novel 2014 that grants the festival VLNC. Translated into the Frenchman, the prestigious publishing house Rosenbloom (Scribe) has acquired the copyrights in English for Australia, New Zeland, UK and USA. Equally rights of translation have sold to Poland and Bulgaria.
In 2014 Ed. Destino pùblishes A million drops, a succesfull title that has been published in several languages.
In January, 2013 his novel publishes finalist Breathes for the Wound to the best foreign novel in the festival of Black cinema of Beaune, finalist in the Prize II Broke Negress of Salamanca, finalist to the best black novel 2014 that grants the festival VLNC. Translated into the Frenchman, the prestigious publishing house Rosenbloom (Scribe) has acquired the copyrights in English for Australia, New Zeland, UK and USA. Equally rights of translation have sold to Poland and Bulgaria.
In 2014 Ed. Destino pùblishes A million drops, a succesfull title that has been published in several languages.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 135 reviews
August 14, 2025
Пореден бисер на испанската криминална литература, представен ни на български от издателство "Изток-запад".
По мое мнение, това е романът, който Тарт, Франзен и Шейбон се опитват да напишат, но не успяват!
Мрачна и задъхана история ни води през живота на чудесно изградените герои, преплетени в сложен възел от тъмнина и болка. Дел Арбол изкусно среща съдбите им и ни държи в напрежение до самия край на книгата.
Препоръчвам силно!
Цитати:
"Понякога превръщаме естествените неща в мръсни с някоя пресилена реакция."
"Изкуството не може да промени душата на скота, защото човешкият скот е станал глух и сляп и вече няма душа за губене..."
P.S. Чудесен превод на Светла Христова!
По мое мнение, това е романът, който Тарт, Франзен и Шейбон се опитват да напишат, но не успяват!
Мрачна и задъхана история ни води през живота на чудесно изградените герои, преплетени в сложен възел от тъмнина и болка. Дел Арбол изкусно среща съдбите им и ни държи в напрежение до самия край на книгата.
Препоръчвам силно!
Цитати:
"Понякога превръщаме естествените неща в мръсни с някоя пресилена реакция."
"Изкуството не може да промени душата на скота, защото човешкият скот е станал глух и сляп и вече няма душа за губене..."
P.S. Чудесен превод на Светла Христова!
June 8, 2025
A dark, noir novel, The Heart Tastes Bitter takes us to the darkest part of the human soul, into sadness and revenge, after the inconceivable: the death of a child. In this book, all the characters are broken by life, and all seek salvation. Very few succeed. The different destinies are linked in one way or another, which sometimes seemed a little implausible to me—the coincidences seemed forced.
Despite this, we are captivated by the story thanks to Victor del Arbol's precise writing and the book's Machiavellian construction. Unfortunately, I wasn't moved by the characters, who are often ambivalent, with the notable exceptions of Who and Mei.
Despite this, we are captivated by the story thanks to Victor del Arbol's precise writing and the book's Machiavellian construction. Unfortunately, I wasn't moved by the characters, who are often ambivalent, with the notable exceptions of Who and Mei.
January 19, 2020
" Живи рани" е емоционално наситена история с много вътрешна борба в нея. Това е книга за болката и изборът дали да я приемем и да свикнем да живеем с нея или просто да я отхвърлим, потискайки я в себе си.
Много тривиално и повърхностно ще е ако кажа, че романът е велик, а стилът и начинът, по който Виктор дел Арбол пише е чудовищен, но това е самата истина.
Заглавието много подхожда на книгата. Историята е драматична, мъчителна, тъжна, опустошителна, а всеки един от героите носи своите рани- физически или душевни, но до болка осезаеми.
Виктор дел Арбол си служи много въздействащо с думите, сякаш са куршуми, които улучват целта, забиват се в съзнанието и оставят следи.
Авторът пресича пътищата на героите си, двама от които са със сходна съдба - един художник, чието семейство е загинало в автомобилна катастрофа и една цигуларка, чийто син е прегазен от кола -, но вместо да им помогне да преодолеят взаимно болките си, той бръква още по- дълбоко в раните им. В книгата обаче не се развива само една история, а мрежа от взаимосвързани лични истории, всяка с нейните белези. Виктор дел Арбол ни изправя пред разрушителната стихия на отчаянието и пагубната сила на омразата, и ни показва, че в края на краищата, монетата винаги има две страни и зависи от коя я гледаш. Така и в самия роман, всяка случка има своите две лица, а всяко едно последствие- своя мотив.
Цялата плетеница от лични истории и болезнени взаимосвързаности в този роман, е една жива и пулсираща рана, която те приканва да я отвориш и да намериш лек за нея.
Жестока книга!
" Всички сме част от Вселената. Няма любов, нито омраза, нито емоция, смисъл или предопределение в нашето съществуване. Ние сме просто случайност, която можеше да не се е случила , невероятна математическа проекция." - Живи рани стр 53
" Истинската смърт не е забравата, а вечният спомен, невъзможността да избяга от един злокобен миг, повтарящ се до безкрай, докато не стане измислен като филм, чийто финал знаеш, защото си го гледал стотици пъти, добавяйки всеки път нещо ново, поредната карфица, която не позволява страданието да стихне. "- стр 90
P. S: Като видя словосъчетанието сегиз- тогиз и се изприщвам. И то неведнъж, а многократно повторено. Толкова ли не може да се каже просто" отвреме - навреме"?!
Много тривиално и повърхностно ще е ако кажа, че романът е велик, а стилът и начинът, по който Виктор дел Арбол пише е чудовищен, но това е самата истина.
Заглавието много подхожда на книгата. Историята е драматична, мъчителна, тъжна, опустошителна, а всеки един от героите носи своите рани- физически или душевни, но до болка осезаеми.
Виктор дел Арбол си служи много въздействащо с думите, сякаш са куршуми, които улучват целта, забиват се в съзнанието и оставят следи.
Авторът пресича пътищата на героите си, двама от които са със сходна съдба - един художник, чието семейство е загинало в автомобилна катастрофа и една цигуларка, чийто син е прегазен от кола -, но вместо да им помогне да преодолеят взаимно болките си, той бръква още по- дълбоко в раните им. В книгата обаче не се развива само една история, а мрежа от взаимосвързани лични истории, всяка с нейните белези. Виктор дел Арбол ни изправя пред разрушителната стихия на отчаянието и пагубната сила на омразата, и ни показва, че в края на краищата, монетата винаги има две страни и зависи от коя я гледаш. Така и в самия роман, всяка случка има своите две лица, а всяко едно последствие- своя мотив.
Цялата плетеница от лични истории и болезнени взаимосвързаности в този роман, е една жива и пулсираща рана, която те приканва да я отвориш и да намериш лек за нея.
Жестока книга!
" Всички сме част от Вселената. Няма любов, нито омраза, нито емоция, смисъл или предопределение в нашето съществуване. Ние сме просто случайност, която можеше да не се е случила , невероятна математическа проекция." - Живи рани стр 53
" Истинската смърт не е забравата, а вечният спомен, невъзможността да избяга от един злокобен миг, повтарящ се до безкрай, докато не стане измислен като филм, чийто финал знаеш, защото си го гледал стотици пъти, добавяйки всеки път нещо ново, поредната карфица, която не позволява страданието да стихне. "- стр 90
P. S: Като видя словосъчетанието сегиз- тогиз и се изприщвам. И то неведнъж, а многократно повторено. Толкова ли не може да се каже просто" отвреме - навреме"?!
October 27, 2023
Започвам годината прилично.
Страхотен роман. Авторът пише с такъв замах, че направо те жегва. Прекрасно изградени герои, изключителен лабиринт от събития и стряскаща реалност.
Страхотен роман. Авторът пише с такъв замах, че направо те жегва. Прекрасно изградени герои, изключителен лабиринт от събития и стряскаща реалност.
January 17, 2021
Велик роман, убийствено писане - просто го прочетете!
Изключително убедителни и силни образи - абсолютно всеки един. А начинът по който се навръзват отделните истории като части от пъзел ужасно много ми хареса. Цялата книга е пропита с много тъга, вина, жажда за отмъщение и хем исках да я прочета на един дъх, от друга страна имах нужда да го правя бавно и постепенно.
Завладяващ стил! Горещо препоръчвам да се прочете!
Изключително убедителни и силни образи - абсолютно всеки един. А начинът по който се навръзват отделните истории като части от пъзел ужасно много ми хареса. Цялата книга е пропита с много тъга, вина, жажда за отмъщение и хем исках да я прочета на един дъх, от друга страна имах нужда да го правя бавно и постепенно.
Завладяващ стил! Горещо препоръчвам да се прочете!
January 26, 2021
Великолепна книга! Със свито сърце на родител бях част от преплетената историята на хора, преживели тежката загуба. Хора, на които някой е отнел децата. Герои, с много тайни в миналото си, които се опитват да намерят път към паметта на изгубените си деца и живот. Всеки от тях получи възмездие в края на книгата, някои отмъщение, други наказание. Много добра история и все пак брутална!
May 19, 2021
3,5
Cuando termine esta novela, otra gran novela de Victor del Árbol no supe como clasificarla, asique investigue un poco, y se que hay personas que la clasifican como una novela negra y otros no, para el autor, según ha dicho y contando, no quiere considerarla novela negra, no le gusta poner etiquetas y que se clasifiquen las cosas.
En esta historia no tendremos unos policías o unos investigadores como tal para resolver el “misterio”.
Nuestro personaje principal es Eduardo, tras 14 años después de perder a su mujer y a su hija en un accidente de coche, mal vive, y ha intentado varias veces quitarse la vida. Eduardo es pintor, y un día le ofrecen realizar un retrato, una mujer, Gloría, la cual también ha perdido a su hijo en un accidente de tráfico, un retrato del asesino de su hijo.
Por lo tanto, aquí tenemos dos historias, la de Eduardo y la de Gloria, pero además, tendremos la historia del asesino, con una hija que ha desaparecido y una mujer que ha perdido tras esto, el se encuentra en prisión, e iremos descubriendo su historia pagina a pagina.
Asique, si, es una novela negra, pero ante todo, es una novela de personajes, una novela donde cada personaje tiene su historia, cada cual mas o menos cruda, y que finalmente todo esta conectado de una manera que no te esperas para nada.
Engancha desde el principio, aunque es verdad que hay capítulos con mucho relleno, y que le sobran algunas paginas. Es una historia que después de leerla te deja pensativo, preguntándote que harías tu en su lugar y que no, donde la venganza es el tema principal de la historia.
Una novela dura, pero que recomiendo, aunque si es verdad, que ningun libro de Victor, supera a mi gusto, “La tristeza del Samurai”.
Cuando termine esta novela, otra gran novela de Victor del Árbol no supe como clasificarla, asique investigue un poco, y se que hay personas que la clasifican como una novela negra y otros no, para el autor, según ha dicho y contando, no quiere considerarla novela negra, no le gusta poner etiquetas y que se clasifiquen las cosas.
En esta historia no tendremos unos policías o unos investigadores como tal para resolver el “misterio”.
Nuestro personaje principal es Eduardo, tras 14 años después de perder a su mujer y a su hija en un accidente de coche, mal vive, y ha intentado varias veces quitarse la vida. Eduardo es pintor, y un día le ofrecen realizar un retrato, una mujer, Gloría, la cual también ha perdido a su hijo en un accidente de tráfico, un retrato del asesino de su hijo.
Por lo tanto, aquí tenemos dos historias, la de Eduardo y la de Gloria, pero además, tendremos la historia del asesino, con una hija que ha desaparecido y una mujer que ha perdido tras esto, el se encuentra en prisión, e iremos descubriendo su historia pagina a pagina.
Asique, si, es una novela negra, pero ante todo, es una novela de personajes, una novela donde cada personaje tiene su historia, cada cual mas o menos cruda, y que finalmente todo esta conectado de una manera que no te esperas para nada.
Engancha desde el principio, aunque es verdad que hay capítulos con mucho relleno, y que le sobran algunas paginas. Es una historia que después de leerla te deja pensativo, preguntándote que harías tu en su lugar y que no, donde la venganza es el tema principal de la historia.
Una novela dura, pero que recomiendo, aunque si es verdad, que ningun libro de Victor, supera a mi gusto, “La tristeza del Samurai”.
December 2, 2015
Y bueno, qué libro, qué historia, qué trama, qué intensidad, que manejo de los personajes, qué entretejido de historias, qué de sufrimientos y rencor.
No entiendo bien cómo le hace el autor, pero lo logra (conmigo) de nuevo.
Me mueve, me motiva, me emociona, me destroza, me abre heridas y luego me deja respirar.
Es de esos libros que yo recomiendo leer de corrido, son muchos personajes y muchas historias, yo me perdía a momentos.
Necesité hacer un mapa mental tipo Game of Thrones!
Claro, lo que propongo es imposible porque el libro es largo.
Pero quizá a algún jubilado por ahí le sirva mi consejo.
Hay que leerlo!
No entiendo bien cómo le hace el autor, pero lo logra (conmigo) de nuevo.
Me mueve, me motiva, me emociona, me destroza, me abre heridas y luego me deja respirar.
Es de esos libros que yo recomiendo leer de corrido, son muchos personajes y muchas historias, yo me perdía a momentos.
Necesité hacer un mapa mental tipo Game of Thrones!
Claro, lo que propongo es imposible porque el libro es largo.
Pero quizá a algún jubilado por ahí le sirva mi consejo.
Hay que leerlo!
April 5, 2016
Por mucho que vayamos sobre aviso, por mucho que sepamos cómo se las gasta el autor... es inevitable atragantarse, parar de leer para respirar, clamar piedad por los personajes y desear que no todo sea tan cruel.
Pero no sirve de nada, porque Del Árbol es un bruto de tomo y lomo, y le da lo mismo que lo pasemos mal, que sus tramas ahonden en el dolor hasta un límite inaudito. Él sigue a lo suyo.
Así que leedlo, pero hacerlo cuando estéis optimistas con el mundo y la vida, porque si no, estáis perdidos.
https://lahierbaroja.wordpress.com/20...
Pero no sirve de nada, porque Del Árbol es un bruto de tomo y lomo, y le da lo mismo que lo pasemos mal, que sus tramas ahonden en el dolor hasta un límite inaudito. Él sigue a lo suyo.
Así que leedlo, pero hacerlo cuando estéis optimistas con el mundo y la vida, porque si no, estáis perdidos.
https://lahierbaroja.wordpress.com/20...
November 23, 2022
Страхотна книга, която твърде дълго отлагах да прочета. На няколко пъти я захващах, но все стигах до първите страници и в крайна сметка я изоставях без конкретна причина. Сега прочитът бе на един дъх.
Стилът на дел Арбол е превъзходен, а за прочита допринася и изключително добре звучащият български превод. Почти никога не давам 5 звезди на книга, която, макар и добре написана, не ме е спечелила със сюжет или поне с някой от героите си. В "Живи рани", няма да си кривя душата, и сюжетът, и съдбите на героите са най-меко казано нелицеприятни. Настроението е мрачно и депресиращо, а лошите изненади изплуват една след друга. Въпреки това дел Арбол е вдигнал много високо нивото в жанра, к��то е съумял да вплете в своето мистериозно кълбо неповторими човешки образи, сблъсквайки ги едни срещу други и поставяйки на тест тяхната психика и морал.
Радвам се, че има още една издадена на български книга от автора, към която ще се устремя, а надявам се да бъдат преведени и още.
Стилът на дел Арбол е превъзходен, а за прочита допринася и изключително добре звучащият български превод. Почти никога не давам 5 звезди на книга, която, макар и добре написана, не ме е спечелила със сюжет или поне с някой от героите си. В "Живи рани", няма да си кривя душата, и сюжетът, и съдбите на героите са най-меко казано нелицеприятни. Настроението е мрачно и депресиращо, а лошите изненади изплуват една след друга. Въпреки това дел Арбол е вдигнал много високо нивото в жанра, к��то е съумял да вплете в своето мистериозно кълбо неповторими човешки образи, сблъсквайки ги едни срещу други и поставяйки на тест тяхната психика и морал.
Радвам се, че има още една издадена на български книга от автора, към която ще се устремя, а надявам се да бъдат преведени и още.
September 18, 2022
Уау! Уау! Уау!
Един роман-лабиринт! Четеш и сякаш потъваш в една пълноводна и непрекъснато разклоняваща се река от герои със странни съдби и мрачни истории, на пръв поглед нямащи нищо общо до самия край, когато малките парченца от пъзела са подреждат перфектно в ясна картина. Истински "испански" роман с типичната атмосфера и емоционален стейджинг, който ми достави истинско удоволствие!
Препоръчвам!
Един роман-лабиринт! Четеш и сякаш потъваш в една пълноводна и непрекъснато разклоняваща се река от герои със странни съдби и мрачни истории, на пръв поглед нямащи нищо общо до самия край, когато малките парченца от пъзела са подреждат перфектно в ясна картина. Истински "испански" роман с типичната атмосфера и емоционален стейджинг, който ми достави истинско удоволствие!
Препоръчвам!
March 12, 2022
Поредната мрачна и потискаща книга, която чета тази година и в която няма лъч надежда.
Оценката ми е 3*, защото героите бяха свързани от една безумна поредица от съвпадения и обстоятелства, в които аз трудно повярвах.
Оценката ми е 3*, защото героите бяха свързани от една безумна поредица от съвпадения и обстоятелства, в които аз трудно повярвах.
July 25, 2024
Me ha gustado esta novela, pero aunque me ha gustado me ha parecido que me faltaba algo, aunque no sé especificar el qué, lo mismo me pasó con El hijo del padre, en mi opinión no está al mismo nivel que las novelas que más me han gustado de Víctor, El peso de los muertos y La tristeza del samurai, aunque La víspera de casi todo sigue siendo la que menos me ha gustado.
La novela comienza cuando Gloria Tagger contrata a Eduardo Quiroga, un pintor en horas bajas (desde que perdió a su mujer y su hija en un accidente de coche). Gloria quiere que Eduardo pinte el retrato del hombre que asesinó a su hijo....
La novela está compuesta por 26 capítulos y un epílogo más bien larguitos, lo que hace que la novela tenga un ritmo más bien lento, pero con la suficiente dosis de intriga para que quieras seguir leyendo, a partir de la mitad del libro el ritmo mejora algo, pero si esperas una novela trepidante, este no es un libro para tí.
Los personajes son diversos y bien definidos, empezando por Eduardo, el pintor, Gloria, la violinista, Graciela, la casera, Arthur e Ibrahim, los expresidiarios, Guzmán, el investigador, Who, un joven chino, Olga, la marchante de arte, Miranda, la psicóloga.....estos son los más importantes pero hay unos cuantos más.
Entre todos destaco a Guzmán, me ha gustado mucho este personaje, pero todos son perfectos, todos los personajes son infelices y la gran mayoría cargan con alguna culpa que no quieren reconocer.
Si queréis saber más tendréis que leer el libro.
La novela comienza cuando Gloria Tagger contrata a Eduardo Quiroga, un pintor en horas bajas (desde que perdió a su mujer y su hija en un accidente de coche). Gloria quiere que Eduardo pinte el retrato del hombre que asesinó a su hijo....
La novela está compuesta por 26 capítulos y un epílogo más bien larguitos, lo que hace que la novela tenga un ritmo más bien lento, pero con la suficiente dosis de intriga para que quieras seguir leyendo, a partir de la mitad del libro el ritmo mejora algo, pero si esperas una novela trepidante, este no es un libro para tí.
Los personajes son diversos y bien definidos, empezando por Eduardo, el pintor, Gloria, la violinista, Graciela, la casera, Arthur e Ibrahim, los expresidiarios, Guzmán, el investigador, Who, un joven chino, Olga, la marchante de arte, Miranda, la psicóloga.....estos son los más importantes pero hay unos cuantos más.
Entre todos destaco a Guzmán, me ha gustado mucho este personaje, pero todos son perfectos, todos los personajes son infelices y la gran mayoría cargan con alguna culpa que no quieren reconocer.
Si queréis saber más tendréis que leer el libro.
June 19, 2020
Може и да не успя да влезе в списъка ми с любими-завинаги-романи, ала това не означава, че не ме погълна по най-достойния за една книга начин, защото със сигурност съвършенства откривах във всяка страница. И глупаво би било да кажа, че езикът е божествен, след като не я чета в оригинал, но преводът е зашеметяващо красив.
Така изкусно изградени персонажи – всички, ама всички до един. Колкото виновни за нещо, толкова и счупени, съответно няма как да не съчувстваш на всички. Но за мен лично образът на Олга е този, който разбирах най-добре, който ме изпълни с най-много състрадание и така мъчно ми стана за нея в онази сцена с Едуардо и господин Ху, че изгубих всякаква надежда за добрия ѝ край. Представих си, че ще ѝ се случат какви ли не ужасии, ала шансовете за добра развръзка се оказаха на моя страна, макар и да не бяха толкова благосклонни към Мей и Ху (тяхната любов е повече от прекрасна, все пак).
Харесаха ми и описанията също, и обратите, колко гениално е навързано всичко, като един перфектен кръг, който постепенно се затваря и картината придобива брутална, спираща дъха цялост.
”Животът е несправедлив като комарджия. Подмамва те с достъпни неща, залъгва те да мислиш, че щастието е възможно, и когато доверчиво се впуснеш в играта, ти отнема всичко с един замах. Но дори и тогава не ти позволява да станеш от масата, принуждава те да стоиш там и да продължаваш играта, макар и да знаеш, че никога няма да спечелиш.”
И накрая разбираш, че щастлив край е може би възможен само за онези, които успяват да се научат да дишат чрез раните, оставащи живи завинаги, отказват се от съпротивлението и създават дом от тях.
Така изкусно изградени персонажи – всички, ама всички до един. Колкото виновни за нещо, толкова и счупени, съответно няма как да не съчувстваш на всички. Но за мен лично образът на Олга е този, който разбирах най-добре, който ме изпълни с най-много състрадание и така мъчно ми стана за нея в онази сцена с Едуардо и господин Ху, че изгубих всякаква надежда за добрия ѝ край. Представих си, че ще ѝ се случат какви ли не ужасии, ала шансовете за добра развръзка се оказаха на моя страна, макар и да не бяха толкова благосклонни към Мей и Ху (тяхната любов е повече от прекрасна, все пак).
Харесаха ми и описанията също, и обратите, колко гениално е навързано всичко, като един перфектен кръг, който постепенно се затваря и картината придобива брутална, спираща дъха цялост.
”Животът е несправедлив като комарджия. Подмамва те с достъпни неща, залъгва те да мислиш, че щастието е възможно, и когато доверчиво се впуснеш в играта, ти отнема всичко с един замах. Но дори и тогава не ти позволява да станеш от масата, принуждава те да стоиш там и да продължаваш играта, макар и да знаеш, че никога няма да спечелиш.”
И накрая разбираш, че щастлив край е може би възможен само за онези, които успяват да се научат да дишат чрез раните, оставащи живи завинаги, отказват се от съпротивлението и създават дом от тях.
April 8, 2020
Четенето на "Живи рани" бе като подреждането на Куб на Рубик (впрочем никога не съм бил добър в това, но сравнението ми се стори удачно) - всеки персонаж представляваше отделна цветна стена, а потапянето в историята му сякаш завърташе даден слой в нея и на мига водеше до промени в историите на останалите персонажи/стени. Класен автор излезе каталунецът (с мощен скок застана до други двама мои любимци - Сафон и Перес-Реверте) - ловко ме пързаляше през цялото време, правейки толкова изящна дисекция на умовете на героите си, че портретите им буквално оживяха, досущ като в майсторските платна на Едуардо Кинтана, художникът в центъра на повествованието. Невинни в книгата нямаше, но личните мотиви на главните действащи лица в известна степен успяваха да оправдаят действията, и съответно да смекчат вината им в моите очи. Претърпели загуби на близки хора, те носеха рани от миналото, продължаващи да сълзят и да не им дават покой. Истинският покой, обясни ни дел Арбол, може да настъпи единствено с прошката (нещо, което никой от тези привидно живи, но душевно опустошени хора, не пожела да направи), или със забравата, респ. физическата, вече окончателна смърт (към която повечето от героите се стремяха дори на подсъзнателно ниво)... Съдбовните случайности постепенно започнаха да намират обяснение и се оказаха резултат от строга последователност на моментни избори, макар някои от тях да бяха подчинени на доста перверзна логика... Определено една от книгите, успели силно да ме впечатлят през тая клета 2020.
September 16, 2020
Една от най-добрите книги за тази година ( в личната ми класация)
January 15, 2025
<<𝔼𝕤𝕥𝕒 𝕙𝕚𝕤𝕥𝕠𝕣𝕚𝕒 𝕖𝕤 𝕔𝕠𝕞𝕠 𝕖𝕝 𝕖𝕤𝕡𝕒𝕣𝕥𝕠 𝕒𝕟𝕦𝕕𝕒𝕕𝕠 𝕖𝕟 𝕥𝕣𝕖𝕟𝕫𝕒𝕤, 𝕢𝕦𝕖 𝕔𝕦á𝕟𝕥𝕒 𝕞á𝕤 𝕒𝕘𝕦𝕒 𝕣𝕖𝕔𝕚𝕓𝕖 𝕞á𝕤 𝕤𝕖 𝕖𝕟𝕕𝕦𝕣𝕖𝕔𝕖 𝕪 𝕖𝕟𝕣𝕠𝕤𝕔𝕒 𝕤𝕠𝕓𝕣𝕖 𝕤𝕚 𝕞𝕚𝕤𝕞𝕠>>
❥ Víctor nos presenta una historia compleja llena de aristas, de hilos conductores aparentemente inconexos que acaban confluyendo en una vertiente común.
❥ Me cuesta mucho escribir esta reseña porque no es una novela negra al uso y como bien me advirtieron, el autor, es un escritor de personajes, profundiza en la descripción de los sentimientos de cada uno de ellos, consiguiendo que nos pongamos en su piel. Sus personajes son grises, traumatizados por una vida que no les ha tratado bien o por decisiones equivocadas. Mezcla de manera magistral la pena, la culpa, el dolor, todo sin ningún tipo de censura.
❥ La narración es densa, toda la novela presenta una atmósfera gris, el sentimiento de pesadumbre me ha acompañado toda la lectura. A cada poco que leía subrayaba alguna frase importante que Víctor suelta como dardos envenenados.
❥ La trama me ha resultado sorprendente, al principio estaba un poco perdida pues son varios personajes con su historia propia cada uno pero me ha parecido maravilloso como el autor logra al final conectar todas y cada una de las tramas y subtramas planteadas. Quizás el único pero que le pongo es que me ha resultado excesivamente larga.
❥ Definitivamente seguiré leyendo más del autor, aunque no será pronto, ya que de este tipo de lecturas nadie sale indemne y necesito un respiro 😮💨.
❥ Víctor nos presenta una historia compleja llena de aristas, de hilos conductores aparentemente inconexos que acaban confluyendo en una vertiente común.
❥ Me cuesta mucho escribir esta reseña porque no es una novela negra al uso y como bien me advirtieron, el autor, es un escritor de personajes, profundiza en la descripción de los sentimientos de cada uno de ellos, consiguiendo que nos pongamos en su piel. Sus personajes son grises, traumatizados por una vida que no les ha tratado bien o por decisiones equivocadas. Mezcla de manera magistral la pena, la culpa, el dolor, todo sin ningún tipo de censura.
❥ La narración es densa, toda la novela presenta una atmósfera gris, el sentimiento de pesadumbre me ha acompañado toda la lectura. A cada poco que leía subrayaba alguna frase importante que Víctor suelta como dardos envenenados.
❥ La trama me ha resultado sorprendente, al principio estaba un poco perdida pues son varios personajes con su historia propia cada uno pero me ha parecido maravilloso como el autor logra al final conectar todas y cada una de las tramas y subtramas planteadas. Quizás el único pero que le pongo es que me ha resultado excesivamente larga.
❥ Definitivamente seguiré leyendo más del autor, aunque no será pronto, ya que de este tipo de lecturas nadie sale indemne y necesito un respiro 😮💨.
December 3, 2020
Me han sobrado capas y páginas.
July 12, 2014
Simplemente genial!
April 9, 2020
My review for this book was published on April 1, 2020, by Library Journal:
Grief, remorse, and guilt bind characters together in this sprawling third novel from Spanish cop-turned-author del Arbol (A Million Drops). It's been 14 years since a car accident claimed the lives of Eduardo Quintana's wife and daughter, and the former painter still drinks himself into oblivion, getting by on ineffectual therapy and occasional commissions from a sympathetic gallery owner. She leads him to an unusual request from Gloria A. Tagger, a world-renowned violinist: to paint a portrait of the man who killed her son in a drunk-driving accident. That man, Arthur Fernandez, has just been released from prison and is reclaiming his position in the firm he still controls. At 688 sometimes ponderous pages, del Arbol's novel spends ample time delving into the tortured backstories of his three protagonists while introducing several important secondary characters, which includes a 21-year-old male prostitute calling himself Mr. Who and Fernandez's loyal cellmate Ibrahim. Eduardo's attempt to capture the essence of a murderer sends him into the Madrid underworld, where he begins to realize that his and his patron's tragedies are more connected than he thought. VERDICT As in A Million Drops, del Arbol proves he's adept at creating richly drawn characters and weaving their disparate stories, building to a shattering, violent climax.
Copyright ©2020 Library Journals LLC, a wholly owned subsidiary of Media Source, Inc. Reprinted with permission.
Grief, remorse, and guilt bind characters together in this sprawling third novel from Spanish cop-turned-author del Arbol (A Million Drops). It's been 14 years since a car accident claimed the lives of Eduardo Quintana's wife and daughter, and the former painter still drinks himself into oblivion, getting by on ineffectual therapy and occasional commissions from a sympathetic gallery owner. She leads him to an unusual request from Gloria A. Tagger, a world-renowned violinist: to paint a portrait of the man who killed her son in a drunk-driving accident. That man, Arthur Fernandez, has just been released from prison and is reclaiming his position in the firm he still controls. At 688 sometimes ponderous pages, del Arbol's novel spends ample time delving into the tortured backstories of his three protagonists while introducing several important secondary characters, which includes a 21-year-old male prostitute calling himself Mr. Who and Fernandez's loyal cellmate Ibrahim. Eduardo's attempt to capture the essence of a murderer sends him into the Madrid underworld, where he begins to realize that his and his patron's tragedies are more connected than he thought. VERDICT As in A Million Drops, del Arbol proves he's adept at creating richly drawn characters and weaving their disparate stories, building to a shattering, violent climax.
Copyright ©2020 Library Journals LLC, a wholly owned subsidiary of Media Source, Inc. Reprinted with permission.
October 23, 2015
Me ha gustado mucho la forma de narrar del autor, las descripciones tan cuidadas y las reflexiones sobre la vida que encuentras a lo largo de todo el libro.
Me encanta la forma que tiene de ir introduciendo los personajes, como si no tuvieran conexión alguna con la historia y estuvieran de paso, y cómo va profundizando poco a poco en sus vidas y conectándolos de forma tan natural. Cuando terminas de leer el libro te sientes identificado con cada uno de ellos, con sus actos y con su dolor. Sí, creo que eso es lo que hace especial al autor, la habilidad que tiene para que te metas en la piel de los protagonistas y sientas lo mismo que ellos.
Y por supuesto, no puedo olvidarme de la historia, que te mantiene siempre en suspense, donde nunca nada es lo que parece y con cada giro quieres averiguar más. Me ha fallado un poco el final, que te deja con ganas de una explicación, aunque en el fondo sabes lo que ha ocurrido. También me da un poco de pena que los protagonistas sean tan infelices, te deja un sabor amargo a tristeza durante toda la lectura.
Me encanta la forma que tiene de ir introduciendo los personajes, como si no tuvieran conexión alguna con la historia y estuvieran de paso, y cómo va profundizando poco a poco en sus vidas y conectándolos de forma tan natural. Cuando terminas de leer el libro te sientes identificado con cada uno de ellos, con sus actos y con su dolor. Sí, creo que eso es lo que hace especial al autor, la habilidad que tiene para que te metas en la piel de los protagonistas y sientas lo mismo que ellos.
Y por supuesto, no puedo olvidarme de la historia, que te mantiene siempre en suspense, donde nunca nada es lo que parece y con cada giro quieres averiguar más. Me ha fallado un poco el final, que te deja con ganas de una explicación, aunque en el fondo sabes lo que ha ocurrido. También me da un poco de pena que los protagonistas sean tan infelices, te deja un sabor amargo a tristeza durante toda la lectura.
March 20, 2017
Живи рани дишат, разхождат се, кървят: http://knigolandia.info/book-review/j...
Едуардо Кинтана е художникът, нает да нарисува тъкмо излезлия от затвора богаташ Артюр. И двамата имат зад себе си автомобилни катастрофи. Едуардо е бил ударен отзад, губи контрол над колата си и излита от пътя, при което загиват жена му и дъщеря му. Полицията се оказва безсилна да открие отговорника за трагедията, но го издава една свидетелка на удара – и Едуардо го убива посред бял ден на улицата, пред неговата жена и дете, заради което и излежава тежка присъда. Артюр пък, пиян и в дъжд, удря момче и момиче на тротоара и ги убива на място, но излежава далеч по-малко време на топло. Там обаче е под постоянна смъртна заплаха от бащата на момичето, познат на всички главорез, и дори излизането на свобода далеч не сваля заплахата от него.
Издателство "Изток-Запад"
http://knigolandia.info/book-review/j...
Едуардо Кинтана е художникът, нает да нарисува тъкмо излезлия от затвора богаташ Артюр. И двамата имат зад себе си автомобилни катастрофи. Едуардо е бил ударен отзад, губи контрол над колата си и излита от пътя, при което загиват жена му и дъщеря му. Полицията се оказва безсилна да открие отговорника за трагедията, но го издава една свидетелка на удара – и Едуардо го убива посред бял ден на улицата, пред неговата жена и дете, заради което и излежава тежка присъда. Артюр пък, пиян и в дъжд, удря момче и момиче на тротоара и ги убива на място, но излежава далеч по-малко време на топло. Там обаче е под постоянна смъртна заплаха от бащата на момичето, познат на всички главорез, и дори излизането на свобода далеч не сваля заплахата от него.
Издателство "Изток-Запад"
http://knigolandia.info/book-review/j...
May 17, 2019
Turbio, muy turbio, como suelen ser los libros de este autor. Sin embargo, tiene una forma de escribir que engancha mucho, y me encanta cómo es capaz de meterte tanto en la historia. Lo recomiendo, aunque es durillo por partes.
July 13, 2014
Un libro alucinante. Unos personajes inolvidables, de los mejores que he encontrado. Y una trama aplastante.
October 30, 2020
Much violence and rough characters but mesmerizing plot. This author definitely knows how to tell a story. Unforgettable.
August 13, 2023
Завърших книгата със смесени чувства. От една страна много харесах стилът на писане на Арбол и как умело намества всички пластове в сюжета си, от друга обаче съвпаденията с които си служи в един момент ми дойдоха в повече. Всички действия на героите в този роман са продиктувани от раните, които носят и историите им са коя от коя по-трагични. Целият мрак, който лъха от "Живи рани" е магнетичен, но в същият момент и отблъскващ - щях да харесам книгата още повече ако моментите на надежда и светлина присъстваха по-осезаемо.
Оценката ми е 3.5 звезди.
Оценката ми е 3.5 звезди.
February 13, 2025
Although Arbol writes beautifully the first 300 pages of the book were very slow for me, not much was happening and it was just overly descriptive. But then the action picked up and things got more interesting, therefore the 4 ⭐️. There’s also a lot of beautiful quotes that make me more lenient with the rating.
May 21, 2024
Está considerada novela negra y policíaca. Creo que tiene un poco de las dos cosas.
Decir que me gustó, es poco. Fantástica novela de este estupendo escritor. Qué maestría narrativa. Qué manera de desmenuzar y contar una historia – en este caso- muchas historias ya que son varias las que componen la trama y que así, a bote pronto, no parecen tener nada en común pero poco a poco ves como el autor las va entrelazando hasta que todo tiene su significado.
Como todas las de este hombre, es una novela dura, de culpa, infidelidad, venganza en la que los hechos del ayer tienen sus consecuencias en el presente.
Me encantó, me la cepillé en un plis plas.
Decir que me gustó, es poco. Fantástica novela de este estupendo escritor. Qué maestría narrativa. Qué manera de desmenuzar y contar una historia – en este caso- muchas historias ya que son varias las que componen la trama y que así, a bote pronto, no parecen tener nada en común pero poco a poco ves como el autor las va entrelazando hasta que todo tiene su significado.
Como todas las de este hombre, es una novela dura, de culpa, infidelidad, venganza en la que los hechos del ayer tienen sus consecuencias en el presente.
Me encantó, me la cepillé en un plis plas.
May 19, 2015
Me acabo de convertir en fan casi incondicional de Víctor del Árbol. Una novela negra, negrísima perfectamente engranada, en la que nada ni nadie es lo que parece, y en la que no hay nadie exclusivamente blanco o negro. El gris predomina por doquier, creando de esta manera personajes complejos e interesantes, torturados y doloridos pero muy humanos, a la vez que una trama que no pierde interés en ningún momento.
June 2, 2016
Muy bueno.
Empecé a leerlo y pensé "Ñeh, un libro más, normalito". Los dramas, de partida, me dan un poco de repeluco y siempre me resultan forzados y artificiales.
Sin embargo, a medida que avanzaba la lectura, me enganchaba más a ella, las historias iban engordando y se entrelazaban cada vez más.
En fin, muy recomendable.
Curiosa portada.
Empecé a leerlo y pensé "Ñeh, un libro más, normalito". Los dramas, de partida, me dan un poco de repeluco y siempre me resultan forzados y artificiales.
Sin embargo, a medida que avanzaba la lectura, me enganchaba más a ella, las historias iban engordando y se entrelazaban cada vez más.
En fin, muy recomendable.
Curiosa portada.
Displaying 1 - 30 of 135 reviews