„Твърдят, че нищо не изчезва – или така е, или пък изчезва всичко.“
Чарлс Буковски
„Понеже животът не е подреден и планиран, според мен за него трябва да се говори без претенции за всеобхватност и точност. Тази книга със сюжети за малки разкази можеше да има и друго заглавие: „Калейдоскоп“, „Насън и наяве“, „Вчера и утре“ или дори „Надолу с главата“. И понеже всеки живот е и плаване, иска ми се да не пропусна и пожеланието за нея – да има fair winds and following seas – попътен вятър и спокойно море.Всичко е по Закона на махалото: ту наляво, ту надясно. Ту силно, ту – по-слабо. Ту добре, ту – не толкова добре. Докато махалото не спре.“
Неотдавна, докато превеждах Уолт Уитман, случайно открих нещо важно. От десетки години ме измъчваше въпросът дали заглавието на стихосбирката на Уолт Уитман трябваше да се превежда така, както го правеха на български: "Листа трева" или "Тревни листа". Звучеше ми не по-малко безсмислено и на английски - Leaves of Grass. Обаче случайно прочетох напiсаното за това от поета Гари Снайдър и всичко си дойде на мястото: както и подозирах, не ставаше дума за никакви листа и никаква трева. Уитман наричал leaves, а не pages страниците на книгите, а grass - "незначителните" според него творби, в случая - собствените си стихове. Един вид, заглавието всъщност е "Страници с незначителни стихове".