What do you think?
Rate this book
Шестият пръст
16-годишният Павел Роглев живее от съвсем малък в Германия и по всичко изглежда, че го очаква блестящо бъдеще. Талантлив цигулар, отличник, спортист, той е напът да се превърне в 100-процентов германец след като вторият мъж на майка му, инженерът Хайнрих Вебер, го осинови.
За целта обаче биологичният баща на Павел трябва да се откаже от родителските си права. Момчето няма спомен от баща си, запознанството им ще бъде и тяхното сбогуване. Всичко е предварително уговорено и изглежда чиста формалност. Павел и Хайнрих пристигат в малък български провинциален град, за да се срещнат с човек, който съществува в собствената си реалност, на ръба на оцеляването.
Но ясно начертаният план се променя. Павел ще се срещне с достойнството и унижението, презрението и съчувствието, любовта и смъртта. А след тази среща нищо вече няма да е същото.
За целта обаче биологичният баща на Павел трябва да се откаже от родителските си права. Момчето няма спомен от баща си, запознанството им ще бъде и тяхното сбогуване. Всичко е предварително уговорено и изглежда чиста формалност. Павел и Хайнрих пристигат в малък български провинциален град, за да се срещнат с човек, който съществува в собствената си реалност, на ръба на оцеляването.
Но ясно начертаният план се променя. Павел ще се срещне с достойнството и унижението, презрението и съчувствието, любовта и смъртта. А след тази среща нищо вече няма да е същото.
192 pages, Paperback
Published January 1, 2021
1 person is currently reading
87 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 27 of 27 reviews
April 7, 2021
За две вечери прочетох тази книга, която не бях планирала да чета, обаче тя успя да се промъкне. Мой приятел, чийто вкус за книги уважавам (на моменти) повече дори и от моя собствен, ми каза "Дес, снощи прочетох една книга, после седях на терасата, пуших и пих водка до 4 сутринта, много е добра, мама му стара". И ето, няколко дни по-късно вече знам за какво говори.
Деляна Манева не ми говореше нищо като име, ама пък и преди тази книга няма нищо публикувано, така че е нормално. Впоследствие разбрах, че е съпруга на Алек Попов, чиито книги едно време харесвах. Това няма пряко отношение към романа, но го споделям, за да е ясно, че съм информиран човек.
"Шестият пръст" е историята на 16-годишния Павел, който живее в Германия с майка си, но се връща в родния си град, за да може баща му да подпише документ, с който се отказва от бащинството си. Това упражнение се прави с цел Павел да бъде осиновен от новия мъж на майка си, който, противно на приказките за злата мащеха и гадния пастрок, е доста свестен тип. Павел прекарва 2 дни в родното си градче (или село? не съм сигурна) заедно с рождения си и бъдещия си баща и тези два дни са пълни със случки от всякакъв характер, които не разтърсват из основи живота му, но определено повлияват на бъдещото му Аз.
Сюжетът е приятен, не е нещо размазващо и фрапантно, но пък това е чудесно. Героите са изградени разумно, умно и както трябва. Самият факт, че главното действащо лице е 16-годишен, а разказът е в Аз-форма, са си риск. Защото 50 и кусур годишна жена да влезе в обувките на тийнейджър... абе, трудно си е. Но Деляна Манева се справя доста, доста добре.
Романът се чете за няколко часа. Вярваш му, интересен ти е. Не съжаляваш, че си го прочел, мислиш ли го. Не ти губи времето. Аз така обичам
Деляна Манева не ми говореше нищо като име, ама пък и преди тази книга няма нищо публикувано, така че е нормално. Впоследствие разбрах, че е съпруга на Алек Попов, чиито книги едно време харесвах. Това няма пряко отношение към романа, но го споделям, за да е ясно, че съм информиран човек.
"Шестият пръст" е историята на 16-годишния Павел, който живее в Германия с майка си, но се връща в родния си град, за да може баща му да подпише документ, с който се отказва от бащинството си. Това упражнение се прави с цел Павел да бъде осиновен от новия мъж на майка си, който, противно на приказките за злата мащеха и гадния пастрок, е доста свестен тип. Павел прекарва 2 дни в родното си градче (или село? не съм сигурна) заедно с рождения си и бъдещия си баща и тези два дни са пълни със случки от всякакъв характер, които не разтърсват из основи живота му, но определено повлияват на бъдещото му Аз.
Сюжетът е приятен, не е нещо размазващо и фрапантно, но пък това е чудесно. Героите са изградени разумно, умно и както трябва. Самият факт, че главното действащо лице е 16-годишен, а разказът е в Аз-форма, са си риск. Защото 50 и кусур годишна жена да влезе в обувките на тийнейджър... абе, трудно си е. Но Деляна Манева се справя доста, доста добре.
Романът се чете за няколко часа. Вярваш му, интересен ти е. Не съжаляваш, че си го прочел, мислиш ли го. Не ти губи времето. Аз така обичам
April 17, 2021
Обикновено знам защо посягам към дадена книга – любим автор, конкретен исторически период, дори повърхностни неща като мястото, в което се развива действието играят роля при избора. В този случай не е нито едно от гореизброените. Проблематиката беше това, което ми хвана окото. Сещате се, онова изморено клише родно-чуждо, национални стереотипи, емигрантски неволи и т.н.
“Шестият пръст” на режисьорката на свободна практика Деляна Манева сякаш е писан от двадесет и нещо годишен човек, казвам го в добрия смисъл. Кратка, бърза, свежо изработена книга, доста забавна на места. Нещо, което прилича на дълъг епизод от вечния сериал, в който живеем – неизстиналите драми от Прехода, кичозните спа хотели, битовата мизерия извън големите градове, задушаващото роднинство, ежедневният тарикатлък, стремежът “да не се изложим пред чужденците”. Има и щипка хомофобия плюс конспиративни теории.
В този смисъл, “Шестият пръст” е снимка на цялата тази реалност, видяна от много ъгли – понякога е смешно, но в повечето случаи е абсурдно и тъжно. Действието може да се развива днес или преди десет години, все тая. Може би това всъщност е най-тъжното.
Есенцията на сюжета – България, видяна през погледа на 16-годишно момче, емигрирало като дете в Германия. Връща се, за да уреди административен въпрос със семейни измерения, което предполага среща с алкохолизирания баща. Човекът е доведен до социалното дъно по така типичната за младата ни демокрация схема – опит за бизнес със спестени от гурбет пари, мутренско изнудване, последвано от бързо и необратимо пропадане.
Ако всичко това звучи прекалено злободневно и близко, в историята се намесва и тийн любовна история. На мен лично тази част от книгата не ми допадна, макар че разбирам необходимостта й за книгата. Искаше ми се обаче повече взаимодействие между баща и син, някак си анотацията задаваше такива обещания, и определено не липсваше потенциал в тази насока. Диалозите също не са могли да избягат от редовната слабост на съвременните книги – стремежът към непременно формулиране на сентенции и философски изводи.
Като цяло, беше ми приятно да отморя с тази книга, макар че бях завишила малко очакванията си, но не съжалявам, че я прочетох така или иначе.
“Шестият пръст” на режисьорката на свободна практика Деляна Манева сякаш е писан от двадесет и нещо годишен човек, казвам го в добрия смисъл. Кратка, бърза, свежо изработена книга, доста забавна на места. Нещо, което прилича на дълъг епизод от вечния сериал, в който живеем – неизстиналите драми от Прехода, кичозните спа хотели, битовата мизерия извън големите градове, задушаващото роднинство, ежедневният тарикатлък, стремежът “да не се изложим пред чужденците”. Има и щипка хомофобия плюс конспиративни теории.
В този смисъл, “Шестият пръст” е снимка на цялата тази реалност, видяна от много ъгли – понякога е смешно, но в повечето случаи е абсурдно и тъжно. Действието може да се развива днес или преди десет години, все тая. Може би това всъщност е най-тъжното.
Есенцията на сюжета – България, видяна през погледа на 16-годишно момче, емигрирало като дете в Германия. Връща се, за да уреди административен въпрос със семейни измерения, което предполага среща с алкохолизирания баща. Човекът е доведен до социалното дъно по така типичната за младата ни демокрация схема – опит за бизнес със спестени от гурбет пари, мутренско изнудване, последвано от бързо и необратимо пропадане.
Ако всичко това звучи прекалено злободневно и близко, в историята се намесва и тийн любовна история. На мен лично тази част от книгата не ми допадна, макар че разбирам необходимостта й за книгата. Искаше ми се обаче повече взаимодействие между баща и син, някак си анотацията задаваше такива обещания, и определено не липсваше потенциал в тази насока. Диалозите също не са могли да избягат от редовната слабост на съвременните книги – стремежът към непременно формулиране на сентенции и философски изводи.
Като цяло, беше ми приятно да отморя с тази книга, макар че бях завишила малко очакванията си, но не съжалявам, че я прочетох така или иначе.
May 30, 2021
Прочетена през април, сега видях, че не съм си я отбелязала в Goodreads. Малко по-дълъг вариант на ревюто има в Аз чета
Не мога да спя. Това няма много общо с литературата, но след като изчерпах всички варианти за справяне с безсънието (без онези, за които се изисква зелена рецепта), започнах да чета. Предполагам, че е по-добро решение, отколкото да организирам тайни боеве в разни мазета и да се опитвам да срина капитализма.
Нощта е прекрасно време за четене. Напълно сам си с мислите си. Книгата ти дава възможност да избягаш от тях, макар че ако е истински добра, в крайна сметка ще се окаже, че си бягал в кръг и си разплитал паяжината в главата си. “Шестият пръст” (изд. „Сиела“) на Деляна Манева е изключително добра книга.
Откриващата сцена е силно кинематографична и създава усещане за постоянно движение, което остава с теб до края на краткия, но впечатляващ роман. Още в нея се срещаме с Павел Роглев, който хем ти е симпатичен, хем усещаш в него нещо прекалено „селинджъровско“. А може би просто всяко шестнайсетгодишно момче носи в себе си по нещо от Холдън? Крехка, обречена невинност, презрение към света на възрастните, жажда за разбиране?
Не знам, никога не съм била шестнайсетгодишно момче.
Но Павел, Павел е реалист и знае, че по принцип е минал между капките на живота и на шестнайсет е на път да се изправи пред първото по-голямо препятствие в живота си. Сравнява го с шести пръст – напълно ненужен крайник, от който да се отървеш бързо, чисто и прецизно. Сравнение, което само някой, израснал в подредена държава като Германия, може да направи. Всъщност да се отърве от биологичния си баща няма да се окаже чак толкова лесно. Но Павел все още не знае това, докато седи в удобното беемве, взето под наем и шофирано от немския му пастрок. Няколко дни в България, един подпис за отказ от родителски права и Павел ще се завърне в Германия, където е всичко, което някога е познавал.
В “Шестият пръст” има нещо изключително свежо – може би това, че героят е толкова млад, че дори родителите му имат по-скоро бегли спомени от социализма. Може би това, че драматичните истории за прехода са вплетени в повествованието деликатно, почти нежно – кодирани в спомените и житията на роднините, които Павел среща в малкия град, по-скоро село, където отива да се види с баща си за първи и последен път.
Срещата с Любен Роглев не драматична или проникновена. Тя не отключва забравени чувства или синовни инстинкти. Всъщност най-добрият начин да я опишем е да вземем назаем една непреводима немска дума – Fremdschämen, чувството на срам, което изпитваме, когато някой друг се излага, нелеп е и се унижава. Това неназовано усещане, примесено с лек гняв и много объркване, усеща Павел, докато баща му вади снимки и се опитва да го увлече в спомени, които момчето не си спомня.
По-рано казах, че разказът започва много кинематографично и това не е случайно – Деляна Манева е режисьор и сценарист и дебютният ѝ роман печели изключително много от това. За разлика от прекалено много български романи, героите тук се движат, говорят, показват ни какво се случва. Дори монологът в главата на Павел е кинематографичен – сякаш сме на кино и някой днешен шестнайсетгодишен тийнейджър, роден с телефон в ръка, гледа “Вилна зона” или “Опасен чар” – имат чар, но са напълно неразбираеми.
Между двора на бащината къща, луксозния и кичозен спа хотел и градската баня Павел не намира себе си, а сякаш се изгубва все повече в лабиринта от недомлъвки и спестени истини. Никой никога не познава родителите си – не и хората, които са били преди ние да се появим на сцената. После израстваме с представата за тях, доминирана от това, че са наши родители. Порастваме истински едва тогава, когато започнат да споделят с нас семейните тайни. Така Павел събира откъслечни парчета от историята на бащата, когото никога не е познавал. Недостатъчно, че да го опознае или разбере, но достатъчно, за да се смили паметта му над него и дори може би да му прости.
В тази история за корени и идентичност всъщност липсва онзи “повик на кръвта”, на стилизираната до кич българщина, която буйства необуздано в толкова много сфери на живота ни – от рекламите по телевизията, през полуголи инфлуенсъри по шевици, та чак до литературата. Това е реалистична книга, написана от гледната точка на децата, родени извън България и научили български в неделното училище или у дома в кухнята. Онези, за които България е две седмици през лятото и непознати хора, които те потупват по гърба и говорят неща, които не разбираш, за роднини, които не познаваш.
Шестият пръст в тази книга не е родината, добра или лоша, не е дори бащата. Шестият пръст е любовта – това, което не можеш да откъснеш от себе си дори и с цялата хирургична точност на най-доброто, което немската медицина може да предложи. Любовта е цената, която плащаме, за да пораснем.
Не мога да спя. Това няма много общо с литературата, но след като изчерпах всички варианти за справяне с безсънието (без онези, за които се изисква зелена рецепта), започнах да чета. Предполагам, че е по-добро решение, отколкото да организирам тайни боеве в разни мазета и да се опитвам да срина капитализма.
Нощта е прекрасно време за четене. Напълно сам си с мислите си. Книгата ти дава възможност да избягаш от тях, макар че ако е истински добра, в крайна сметка ще се окаже, че си бягал в кръг и си разплитал паяжината в главата си. “Шестият пръст” (изд. „Сиела“) на Деляна Манева е изключително добра книга.
Откриващата сцена е силно кинематографична и създава усещане за постоянно движение, което остава с теб до края на краткия, но впечатляващ роман. Още в нея се срещаме с Павел Роглев, който хем ти е симпатичен, хем усещаш в него нещо прекалено „селинджъровско“. А може би просто всяко шестнайсетгодишно момче носи в себе си по нещо от Холдън? Крехка, обречена невинност, презрение към света на възрастните, жажда за разбиране?
Не знам, никога не съм била шестнайсетгодишно момче.
Но Павел, Павел е реалист и знае, че по принцип е минал между капките на живота и на шестнайсет е на път да се изправи пред първото по-голямо препятствие в живота си. Сравнява го с шести пръст – напълно ненужен крайник, от който да се отървеш бързо, чисто и прецизно. Сравнение, което само някой, израснал в подредена държава като Германия, може да направи. Всъщност да се отърве от биологичния си баща няма да се окаже чак толкова лесно. Но Павел все още не знае това, докато седи в удобното беемве, взето под наем и шофирано от немския му пастрок. Няколко дни в България, един подпис за отказ от родителски права и Павел ще се завърне в Германия, където е всичко, което някога е познавал.
В “Шестият пръст” има нещо изключително свежо – може би това, че героят е толкова млад, че дори родителите му имат по-скоро бегли спомени от социализма. Може би това, че драматичните истории за прехода са вплетени в повествованието деликатно, почти нежно – кодирани в спомените и житията на роднините, които Павел среща в малкия град, по-скоро село, където отива да се види с баща си за първи и последен път.
Просто не мога да си изкривя езика и да го нарека татко. Както е тръгнало, май няма да мога вече никого в живота си да нарека татко. Късно е. Дори и Хайнрих да ме осинови, той си остава Хайнрих.
Срещата с Любен Роглев не драматична или проникновена. Тя не отключва забравени чувства или синовни инстинкти. Всъщност най-добрият начин да я опишем е да вземем назаем една непреводима немска дума – Fremdschämen, чувството на срам, което изпитваме, когато някой друг се излага, нелеп е и се унижава. Това неназовано усещане, примесено с лек гняв и много объркване, усеща Павел, докато баща му вади снимки и се опитва да го увлече в спомени, които момчето не си спомня.
Никакъв шанс да се сетя. Дори и не опитвам. А трябва ли? Паметта има свойството да складира нужното и да изтласква ненужното.
По-рано казах, че разказът започва много кинематографично и това не е случайно – Деляна Манева е режисьор и сценарист и дебютният ѝ роман печели изключително много от това. За разлика от прекалено много български романи, героите тук се движат, говорят, показват ни какво се случва. Дори монологът в главата на Павел е кинематографичен – сякаш сме на кино и някой днешен шестнайсетгодишен тийнейджър, роден с телефон в ръка, гледа “Вилна зона” или “Опасен чар” – имат чар, но са напълно неразбираеми.
Между двора на бащината къща, луксозния и кичозен спа хотел и градската баня Павел не намира себе си, а сякаш се изгубва все повече в лабиринта от недомлъвки и спестени истини. Никой никога не познава родителите си – не и хората, които са били преди ние да се появим на сцената. После израстваме с представата за тях, доминирана от това, че са наши родители. Порастваме истински едва тогава, когато започнат да споделят с нас семейните тайни. Така Павел събира откъслечни парчета от историята на бащата, когото никога не е познавал. Недостатъчно, че да го опознае или разбере, но достатъчно, за да се смили паметта му над него и дори може би да му прости.
В тази история за корени и идентичност всъщност липсва онзи “повик на кръвта”, на стилизираната до кич българщина, която буйства необуздано в толкова много сфери на живота ни – от рекламите по телевизията, през полуголи инфлуенсъри по шевици, та чак до литературата. Това е реалистична книга, написана от гледната точка на децата, родени извън България и научили български в неделното училище или у дома в кухнята. Онези, за които България е две седмици през лятото и непознати хора, които те потупват по гърба и говорят неща, които не разбираш, за роднини, които не познаваш.
Ще видя всички, ясно е. И живите, и мъртвите.
Шестият пръст в тази книга не е родината, добра или лоша, не е дори бащата. Шестият пръст е любовта – това, което не можеш да откъснеш от себе си дори и с цялата хирургична точност на най-доброто, което немската медицина може да предложи. Любовта е цената, която плащаме, за да пораснем.
March 28, 2021
Шестият пръст не може да се отреже: http://knigolandia.info/book-review/s...
Историята наглед е проста и ясна – 16-годишният Павел се прибира към България за кратко, след като целия си съзнателен живот е прекарал в Германия. С него е вторият мъж на майка му, Хайнрих, който иска да го осинови официално, а за тази цел баща му трябва да подпише документи за отказ от родителски права. Мисията им е наглед проста, но скоро и двамата ще се окажат в небрано лозе. Павел, защото животът на баща му се оказва много различен от очакваното, а Хайнрих, защото попада в реалност, която не само го шокира, но и го принуждава да преосмисли своето собствено минало. А пътьом се появява и едно красиво и счупено по свой начин момиче, което ще накара младото германче да се превърне в чист българин, какъвто е по кръв. И вече нищо не е просто, нищо не е ясно.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/s...
Историята наглед е проста и ясна – 16-годишният Павел се прибира към България за кратко, след като целия си съзнателен живот е прекарал в Германия. С него е вторият мъж на майка му, Хайнрих, който иска да го осинови официално, а за тази цел баща му трябва да подпише документи за отказ от родителски права. Мисията им е наглед проста, но скоро и двамата ще се окажат в небрано лозе. Павел, защото животът на баща му се оказва много различен от очакваното, а Хайнрих, защото попада в реалност, която не само го шокира, но и го принуждава да преосмисли своето собствено минало. А пътьом се появява и едно красиво и счупено по свой начин момиче, което ще накара младото германче да се превърне в чист българин, какъвто е по кръв. И вече нищо не е просто, нищо не е ясно.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/s...
April 16, 2021
Тази книга има потенциал да се хареса на широк кръг хора, ще ми е любопитна каква ще е съдбата й.
Приятна за четене, но не намерих нищо оригинално нито в героите, нито в сюжета, нито в стила. Но, все пак целта на писането е да е entertainment, както самата авторка отбелязва към края на книгата. И в този ред на мисли целта е постигната.
Приятна за четене, но не намерих нищо оригинално нито в героите, нито в сюжета, нито в стила. Но, все пак целта на писането е да е entertainment, както самата авторка отбелязва към края на книгата. И в този ред на мисли целта е постигната.
September 29, 2023
Много симпатичен роман.
September 8, 2023
Нелошо написана история. Тук-таме клишета, особено в сюжета но и много автентични герои. Готини мисли. Като цяло над средното ниво за новата българска...
Но типично за всички български нови книги, финалът е отворен. Тъпо оооо
Но типично за всички български нови книги, финалът е отворен. Тъпо оооо
September 10, 2023
Историята е леко размита, но хубава. Била съм в ситуацията на чужденец в чужбина и след това и чужденец в собствената си държава и търсех тази емоция.
За съжаление образът на Павел беше твърде преекспониран и инфантилен, което често се случва, когато писателят има твърде голяма дистанция с протагониста, и аз лично не успях да се свържа с него и да го харесам.
Не знам защо така често се случва да забравяме какви сме били като сме били на 16 г., но за мен съвременният тийнейджър не е такъв хлапак и не е задължително щом си на 16 да имаш този каруцарски изказ, който пък изобщо не пасва на някой, който почти не се прибира в България и не общува на български. Би следвало даже много голяма част от изказа му да е повлияна от немския език (чисто като стилистика и словоред). Просто за мен изграждането на образа не пасваше изобщо на обстановката, в която уж би следвало да е живял и това ми развали вкуса за иначе добрия замисъл на историята.
За съжаление образът на Павел беше твърде преекспониран и инфантилен, което често се случва, когато писателят има твърде голяма дистанция с протагониста, и аз лично не успях да се свържа с него и да го харесам.
Не знам защо така често се случва да забравяме какви сме били като сме били на 16 г., но за мен съвременният тийнейджър не е такъв хлапак и не е задължително щом си на 16 да имаш този каруцарски изказ, който пък изобщо не пасва на някой, който почти не се прибира в България и не общува на български. Би следвало даже много голяма част от изказа му да е повлияна от немския език (чисто като стилистика и словоред). Просто за мен изграждането на образа не пасваше изобщо на обстановката, в която уж би следвало да е живял и това ми развали вкуса за иначе добрия замисъл на историята.
November 30, 2021
"Смисълът е в чистачката,която минава да събира паяжините!"
Кофти,че тази книга не получи нужното внимание и не стана толкова популярна. Заслужаваше.
Кофти,че тази книга не получи нужното внимание и не стана толкова популярна. Заслужаваше.
June 18, 2022
Мн. четивна, изгълтвам я за ден, а да се опише проблемният корен като шести пръст ми се струва страхотен синтез. Той обаче идва някак си много рано и въпреки силното начало почвам да се чудя: какво ще прави Павел в България?
Аха, добре, лятна свалка. Влиза в логиката на 16-годишния образ, но можеше да се пожертва за сметка на едно по-разгърнато пътуване към собствената идентичност през срещата с бащата. Можеше и да не е толкова осъзнато. Тогава и Павел като наратор нямаше да звучи толкова неестествено зрял. Гадже от България няма никакво място и в метафората за шестия пръст - изобщо не отговаря на описанието.
Въпреки всичко оставам по-скоро с положително впечатление, главно заради стабилния извод от историята с бащата, че да подреждаш другите както ти си представяш, че трябва да стоят в света, не е нито помощ за тях, нито води до някакъв друг свят. На мене ми изкристализира идеално в тоя момент и искам борците за повече щастие за всички на всяка цена да си го отбележат:
"Агенцията се беше справила перфектно. Ето, баща ми лежи в ковчега с чисто нов костюм и прекрасна, почти пластмасова глава. Ръцете му са затрупани с цветя. Ковчегът е от най-скъпите. [...] Любен Роглев изглежда чудесно."
Аха, добре, лятна свалка. Влиза в логиката на 16-годишния образ, но можеше да се пожертва за сметка на едно по-разгърнато пътуване към собствената идентичност през срещата с бащата. Можеше и да не е толкова осъзнато. Тогава и Павел като наратор нямаше да звучи толкова неестествено зрял. Гадже от България няма никакво място и в метафората за шестия пръст - изобщо не отговаря на описанието.
Въпреки всичко оставам по-скоро с положително впечатление, главно заради стабилния извод от историята с бащата, че да подреждаш другите както ти си представяш, че трябва да стоят в света, не е нито помощ за тях, нито води до някакъв друг свят. На мене ми изкристализира идеално в тоя момент и искам борците за повече щастие за всички на всяка цена да си го отбележат:
"Агенцията се беше справила перфектно. Ето, баща ми лежи в ковчега с чисто нов костюм и прекрасна, почти пластмасова глава. Ръцете му са затрупани с цветя. Ковчегът е от най-скъпите. [...] Любен Роглев изглежда чудесно."
May 27, 2021
Скоро с такава лекота не бях чела българска книга. Малка книга, но говори за важни неща. Струва си да я прочетете, независимо дали сте на 16 или 36. Също така чудесен филм би излязъл от нея. Надявам се да се случи и това!
June 12, 2021
Един сюжет, който читателят ще усети по много различен начин, ако и той самият е бил чужденец в собствената си родина поради дълги години там "навън".
August 28, 2021
"Паметта има свойството да складира нужното и да изтласква ненужното."
3.5
Откровен език, кинематографично писане и един определено любопитен дебют.
3.5
Откровен език, кинематографично писане и един определено любопитен дебют.
November 6, 2023
Ох, защо трябваше да свършва така безлично 😳
May 24, 2021
"Шестият пръст"на Деляна Манева.
От няколко дни тая книга се върти в групата от читателите. Аз я бях купил преди месец ама и дойде реда тези дни и днес я прочетох.Не ми се иска да пиша каквито и да е слова за романа.Някои от вас казаха хубави думи за него.
"Българите винаги очакват големия роман, който ще бъде като взрив за българската литература. Роман,който ще издърпа малкия език от периферията"
Това споменава лирическият герой като мисли в края на романа. Всъщност е прав. Четящият трябва да се забавлява,а не да се мъчи.Така се случи и с мен забавлявах се имах чувството, че не жена е писала книгата, а момче на 16 години- тийнейджър.Но научих от този тийнеджър, че всеки от нас има своя невидим шести пръст, който цял живот понякога ни, тежи, измъчва и пречи.Искани се понякога да го премахнем, но той пак излиза и се оказва всъщност ще той ще ни липсва, ако го отрежем. И точно този шести пръст ни води към корена.А коренът винаги си стои на мястото, там където семето е покънало, дори това семе да е изсъхнало или някой да го е погазил .Коренът му остава на това място където е паднало точно този корен подхранва някого и нещо си. Романът ме остави с едно странно умиление и една тъга. Замислих се за нашата планета Земя, където физическото ни тяло щъка, диша, радва се смее се, прави секс и за онази другата планета в нас в която живеем сами и чакаме да срещнем нашия малък принц или принцеса с която да поговорим за вариантите на живота ни.
Надявам се, че тази книга ще набере популярност сред читателите не само на групата, защото когато я прочетете няма да са ви е необходимо да си съставяте варианти как да живеете живота си, как да го промените. Животът е просто живот, той променя вас, а не вие него.Животът е този,който ви вкарва в разни роли, той ви създава разни странности и ситуации, трепети, болки и усмивки. Животът е просто да звъннеш на нечия врата. Отвътре да чуеш стъпки... И изведнъж да разбереш, че може да понесеш всичко. Дори врата да ти отвори някоя малко зелено човече.Стига вашата мечта, съдба или там в каквото вътрешно вярвате и желаете да е там!
От няколко дни тая книга се върти в групата от читателите. Аз я бях купил преди месец ама и дойде реда тези дни и днес я прочетох.Не ми се иска да пиша каквито и да е слова за романа.Някои от вас казаха хубави думи за него.
"Българите винаги очакват големия роман, който ще бъде като взрив за българската литература. Роман,който ще издърпа малкия език от периферията"
Това споменава лирическият герой като мисли в края на романа. Всъщност е прав. Четящият трябва да се забавлява,а не да се мъчи.Така се случи и с мен забавлявах се имах чувството, че не жена е писала книгата, а момче на 16 години- тийнейджър.Но научих от този тийнеджър, че всеки от нас има своя невидим шести пръст, който цял живот понякога ни, тежи, измъчва и пречи.Искани се понякога да го премахнем, но той пак излиза и се оказва всъщност ще той ще ни липсва, ако го отрежем. И точно този шести пръст ни води към корена.А коренът винаги си стои на мястото, там където семето е покънало, дори това семе да е изсъхнало или някой да го е погазил .Коренът му остава на това място където е паднало точно този корен подхранва някого и нещо си. Романът ме остави с едно странно умиление и една тъга. Замислих се за нашата планета Земя, където физическото ни тяло щъка, диша, радва се смее се, прави секс и за онази другата планета в нас в която живеем сами и чакаме да срещнем нашия малък принц или принцеса с която да поговорим за вариантите на живота ни.
Надявам се, че тази книга ще набере популярност сред читателите не само на групата, защото когато я прочетете няма да са ви е необходимо да си съставяте варианти как да живеете живота си, как да го промените. Животът е просто живот, той променя вас, а не вие него.Животът е този,който ви вкарва в разни роли, той ви създава разни странности и ситуации, трепети, болки и усмивки. Животът е просто да звъннеш на нечия врата. Отвътре да чуеш стъпки... И изведнъж да разбереш, че може да понесеш всичко. Дори врата да ти отвори някоя малко зелено човече.Стига вашата мечта, съдба или там в каквото вътрешно вярвате и желаете да е там!
October 7, 2021
Не бих си губила времето за книги, които ме остават безразлична!
Разбирам защо тази е номинирана за награди и се харесва. Наистина е различна. Аз обаче съм и сърдита. За силното начало, за страхотната идея за “шестия пръст” и за провала след 10 страница, с малко изключения към края. Много добри попадения в книгата, но както сама пише авторката:”Че иначе много истории, много глупости…”.
Малката книжка трябваше да си остане историята за един изгубен, намерен и пак изгубен баща и чрез него същото със изгубената, намерена и пак изгубена родина. Огромна тема, която беше много сполучливо подхваната в началото…
Но после: хаос, то не беше тинейджърска любов, Еклесиаст, амфетамини, секс до почти изнасилване, гейове, цигани, пък и даже политика. За каквото се сетиш, за всичко става дума…
Не знам за кой читател е предназначена тази книга, може би е юношеска и затова не я разбирам.
Много жалко…
Язък за абсолютно гениалната корица на Дамян Дамянов! Тя стига по темата, от книгата няма нужда!
Разбирам защо тази е номинирана за награди и се харесва. Наистина е различна. Аз обаче съм и сърдита. За силното начало, за страхотната идея за “шестия пръст” и за провала след 10 страница, с малко изключения към края. Много добри попадения в книгата, но както сама пише авторката:”Че иначе много истории, много глупости…”.
Малката книжка трябваше да си остане историята за един изгубен, намерен и пак изгубен баща и чрез него същото със изгубената, намерена и пак изгубена родина. Огромна тема, която беше много сполучливо подхваната в началото…
Но после: хаос, то не беше тинейджърска любов, Еклесиаст, амфетамини, секс до почти изнасилване, гейове, цигани, пък и даже политика. За каквото се сетиш, за всичко става дума…
Не знам за кой читател е предназначена тази книга, може би е юношеска и затова не я разбирам.
Много жалко…
Язък за абсолютно гениалната корица на Дамян Дамянов! Тя стига по темата, от книгата няма нужда!
May 27, 2021
По традиция на 24-ти май посегнах към непознат български автор, така "шансът" ме сблъска с дебютния роман на Деляна Манева. Равносметката: прочетен в рамките на празничния ден, но поставил важни теми за размисъл и за делниците след това.
Всеки има своя "шести" пръст, който смущава и напомня за себе си, отвъд и въпреки желанието да го прикрием или "ампутираме". Но фаталната раздяла не ни е по силите, а напротив - дори води след себе си възможността да приемем себе си и околните в пълнота, с цялото житейско бреме (физическо и душевно). Сливаме се и разбираме кои сме всъщност - привидно необятни и далечни вселени, а все така човеци със страсти и пороци, тайни и истини, скрити и изказани с помощта на недъгата ни слабост.
Всеки има своя "шести" пръст, който смущава и напомня за себе си, отвъд и въпреки желанието да го прикрием или "ампутираме". Но фаталната раздяла не ни е по силите, а напротив - дори води след себе си възможността да приемем себе си и околните в пълнота, с цялото житейско бреме (физическо и душевно). Сливаме се и разбираме кои сме всъщност - привидно необятни и далечни вселени, а все така човеци със страсти и пороци, тайни и истини, скрити и изказани с помощта на недъгата ни слабост.
August 23, 2021
Забавен сценарий. За два часа на плажа се чете, динамиката е кинематографска. Сюжетът не блести с оригиналност- прибираш се на село, за да се влюбиш безпаметно и да се откажеш от възможностите, предлагани ти в почти идеален свят, откъдето бягаш,в името на някаква любов, която те кара да преосмислиш идеята за родното, въпреки че не понасяш родата си. Като добавим посткомунистическата мизерия и историите на прехода, откривам разработвани мотиви ( на първо четене - в "Анна и планината" и" Чекмо"), където обаче има пълнокръвни образи, завръзка, кулминация ... За мен това не е роман, нито разказ, а сценарий. Толкоз.
May 26, 2021
Има книги, които нито са върхът на литературата, нито на оригиналността, но прочетеш ли ги те хващат за гърлото.
Такава беше за мен “Шестият пръст” на Деляна Манева. Случайно я хванах в книжарницата, грабна ме красивата корица на Дамян Дамянов (страхотен е, даже си играх да познавам всички негови корици в книжарницата). Занесох я вкъщи и я отворих без особени очаквания. И не я оставих.
Сега си стоя на терасата и си мисля за нея. Някак ми влезе под кожата и се засели там.
Такава беше за мен “Шестият пръст” на Деляна Манева. Случайно я хванах в книжарницата, грабна ме красивата корица на Дамян Дамянов (страхотен е, даже си играх да познавам всички негови корици в книжарницата). Занесох я вкъщи и я отворих без особени очаквания. И не я оставих.
Сега си стоя на терасата и си мисля за нея. Някак ми влезе под кожата и се засели там.
April 20, 2021
Увлекателно и забавно четиво.
Няма да избягаш от съдбата си, по каквито и пътеки да тръгнеш, каквито и планове да кроиш. Винаги някъде съществува един пристан, който с невидимо въже те дърпа към себе си.
Няма да избягаш от съдбата си, по каквито и пътеки да тръгнеш, каквито и планове да кроиш. Винаги някъде съществува един пристан, който с невидимо въже те дърпа към себе си.
October 19, 2022
Добро четиво е и се чете на един дъх. Историята е позната като тропа, но пак работи. Но не мога да преглътна опита да се пише на “младежки език” и той да звучи като думите на някой роден през 78-ма. “Задушаващо тръшване” го помня едва-едва аз, благодарение на по-големия ми брат :)
November 23, 2021
Добри, но недоразвити идеи. Жалко.
March 25, 2022
Доста клиширана, но се чете бързо и лесно.
June 18, 2022
Подходящо четиво за плаж или дълъг самолетен полет. Увлича и развлича, чете се за няколко часа.
Корицата на Дамян Дамянов е чудесна!
Корицата на Дамян Дамянов е чудесна!
August 2, 2022
Добър роман за презокеански полет.
March 11, 2023
3.5
Надявам се да има продължение, а не да свърши просто ей така.
Надявам се да има продължение, а не да свърши просто ей така.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Displaying 1 - 27 of 27 reviews