С тази книга започва обратното броене на трилогията „Кръглата риба”. Обратно е, защото това е третата част от тази странна света троица. В нея са размесени доста сюжетни линии, които оформят парче по парче забавен пъзел. Всеки, който е прочел предишния роман на Момчил Николов („Hash-oil”), ще остане приятно изненадан. Настоящият не е еднотипно продължение, не дълбае в същите сюжети, лафове, истории и абсурдни безизходици. Изненадващ и интересен ще бъде и за хората, които за първи път посягат към неговата проза. Ще се натъкнат на жив език, трескаво въображение, ще се скъсат да се смеят, но и ще се замислят, когато започне да ги боли корема от земетръсните спазми на кикота. Казано в едно изречение: „Горният етаж” е история за изкачване и пропадане, за делничния ад и надменния рай, за гадориите и удоволствията. Ще ви бъде приятно да слизате с поглед по редовете на тази книга. Така ще си вдигнете настроението.
Момчил Николов е роден през 1970 г. Завършва медицина. Публикува книгите: „Пътници“ (повест, 1997), „Разкази“ (1998), „Фрагменти от стая“ (разкази и пиеса, 2000), „Лудата Дорис“ (двуезична: български - английски, 2001), „Hash Oil“ (2004), „Горният етаж“ (2006), „Кръглата риба“ (2008). Автор е на следните проекти: визуална инсталация „Фрагменти“: мултимедиен проект, обединяващ усилията и креативноста на млади творци в областта на литературата, видеоарта, живописта и музиката - идея , текст, организация (2000); Червената къща: пърформанс-премиера на книгата „Mad Doris“ - идея, текст, организация (2001); участие в проект Literary Access (2002). Получавал е следните награди: 1999 - за дебютен роман - на в. „Литературен форум“ - за романа „Foxy lady“ (непубликуван); 2000 - за принос към културата - на община Плевен; 2001 - пиесата „Наблюдателят“ е номинирана в националния конкурс за драматургия „Иван Радоев“; 2001 - награда от литературния конкурс на сп. „Егоист“; 2002 - голямата награда от литературния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“; наградата за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ (2008).
Две и половина звездички. Не, че чак толкова не ми хареса, но просто не мога да се отърва от усещането, че е много по-зле от Кръглата риба. Някакви неща се повтарят, стилът е подобен (малко по-простоват и брутален на места), но всичко останало куца и то много. От книжката си личи, че авторът има талант, но сякаш я е карал през просото. Не знам дали ще прочета последната час от трилогията, но нещо ми подсказва, че Момчил Николов няма да надмине сам собствения си успех (Кръглата риба).
Първият съвременен български автор, който всъщност ми хареса :). Страхотна постапокалиптично-фантастично-битова книга. Не мога да я сравня с нищо друго, което съм чела, нито пък искам. Имаше забавни моменти, потискащи моменти, шокиращи моменти, моменти без смисъл, моменти с твърде много смисъл... На моменти имах чувството, че мисълта ми не може да смогне на темпото на авторовото въображение. Изобщо - много свежа книга, след последната страница оставаш малко като в транс.
Готина книжка, свежа и забавна. Чете се на един дъх. Ако я бях прочел преди 7-8 години, сигурно стилът щеше да ми хареса повече. Сега пак ми хареса, но не е нещо, което вече не съм срещал. Нямаше големи изненади, нито в грубоватия изказ, нито в постмодернистичните авторови подскоци.
Страхотен край на трилогията. Доволен съм, че се сеещнах с Момчил Николов и успях да прочета и трите книги една след друга. Тази ми се стори най-добре оформена и ясна. И трите книги са доста дълбоки и изискват доста внимание, поздравления за автора, истински артист и човеколюбец :).
“Горният етаж” описва уродливия роден абсурдизъм с приятно шизофреничен монолог и цинично-ежедневна детайлност. Шарени наркоилюзии, посолени с побоища и чукане се преплитат със съмнителната действителност на битието на главния герой и на книгата, която пише. Книгата е малко клаустрофобична, разбъркана, прескачаща и в същото време е глътка въздух, в която дълго ще се кълна.
“Горният етаж” е една от онези книги, в които се зачиташ и установяваш, че си успял да я дочетеш на един дъх. Не е книга за всекиго обаче – от нея цинизмът извира като лайна от обществен кенеф. Момчил Николов не се свени да бъде и малко антисемит, осланяйки се на налудничавата богоизбраност на евреите, за да развие сюжета си.