Горният етаж

Кръглата риба #3

by Момчил Николов

С тази книга започва обратното броене на трилогията „Кръглата риба”. Обратно е, защото това е третата част от тази странна света троица. В нея са размесени доста сюжетни линии, които оформят парче по парче забавен пъзел. Всеки, който е прочел предишния роман на Момчил Николов („Hash-oil”), ще остане приятно изненадан. Настоящият не е еднотипно продължение, не дълбае в същите сюжети, лафове, истории и абсурдни безизходици. Изненадващ и интересен ще бъде и за хората, които за първи път посягат към неговата проза. Ще се натъкнат на жив език, трескаво въображение, ще се скъсат да се смеят, но и ще се замислят, когато започне да ги боли корема от земетръсните спазми на кикота. Казано в едно изречение: „Горният етаж” е история за изкачване и пропадане, за делничния ад и надменния рай, за гадориите и удоволствията. Ще ви бъде приятно да слизате с поглед по редовете на тази книга. Така ще си вдигнете настроението.

Genres: Bulgarian Literature

120 pages

First published January 1, 2005

About the author

Момчил Николов е роден през 1970 г. Завършва медицина. Публикува книгите: „Пътници“ (повест, 1997), „Разкази“ (1998), „Фрагменти от стая“ (разкази и пиеса, 2000), „Лудата Дорис“ (двуезична: български - английски, 2001), „Hash Oil“ (2004), „Горният етаж“ (2006), „Кръглата риба“ (2008). Автор е на следните проекти: визуална инсталация „Фрагменти“: мултимедиен проект, обединяващ усилията и креативноста на млади творци в областта на литературата, видеоарта, живописта и музиката - идея , текст, организация (2000); Червената къща: пърформанс-премиера на книгата „Mad Doris“ - идея, текст, организация (2001); участие в проект Literary Access (2002). Получавал е следните награди: 1999 - за дебютен роман - на в. „Литературен форум“ - за романа „Foxy lady“ (непубликуван); 2000 - за принос към културата - на община Плевен; 2001 - пиесата „Наблюдателят“ е номинирана в националния конкурс за драматургия „Иван Радоев“; 2001 - награда от литературния конкурс на сп. „Егоист“; 2002 - голямата награда от литературния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“; наградата за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ (2008).

Reviews

[Kaloyana]

Две и половина звездички. Не, че чак толкова не ми хареса, но просто не мога да се отърва от усещането, че е много по-зле от Кръглата риба. Някакви неща се повтарят, стилът е подобен (малко по-простоват и брутален на места), но всичко останало куца и то много. От книжката си личи, че авторът има талант, но сякаш я е карал през просото. Не знам дали ще прочета последната час от трилогията, но нещо ми подсказва, че Момчил Николов няма да надмине сам собствения си успех (Кръглата риба).

[Петър Керкелов]

За съжаление, тази книга прилича на Hash Oil, а не на далеч по-добрите по-късни книги на Момчил Николов.

[Katerina Zhecheva]

Първият съвременен български автор, който всъщност ми хареса :). Страхотна постапокалиптично-фантастично-битова книга. Не мога да я сравня с нищо друго, което съм чела, нито пък искам. Имаше забавни моменти, потискащи моменти, шокиращи моменти, моменти без смисъл, моменти с твърде много смисъл... На моменти имах чувството, че мисълта ми не може да смогне на темпото на авторовото въображение. Изобщо - много свежа книга, след последната страница оставаш малко като в транс.

[Stoyan Nenov]

весела, раздвижена, бърза и занимателна, но пък не може изобщо да кацне на Кръглата риба.

[Boyan Barakov]

Готина книжка, свежа и забавна. Чете се на един дъх. Ако я бях прочел преди 7-8 години, сигурно стилът щеше да ми хареса повече. Сега пак ми хареса, но не е нещо, което вече не съм срещал. Нямаше големи изненади, нито в грубоватия изказ, нито в постмодернистичните авторови подскоци.

[Svetomir Kostov]

Страхотен край на трилогията. Доволен съм, че се сеещнах с Момчил Николов и успях да прочета и трите книги една след друга. Тази ми се стори най-добре оформена и ясна. И трите книги са доста дълбоки и изискват доста внимание, поздравления за автора, истински артист и човеколюбец :).

[Anna]

Невероятна! Цялата трилогия си струва, но това, определено е най-добрата част!

[Kalin Nikolov]

** 3.2 **

Идея/Изпълнение 2.5
Tемпо 3.7
Емоция 3.0
Стил-за-жанра 3.5

[Змей]

“Горният етаж” описва уродливия роден абсурдизъм с приятно шизофреничен монолог и цинично-ежедневна детайлност. Шарени наркоилюзии, посолени с побоища и чукане се преплитат със съмнителната действителност на битието на главния герой и на книгата, която пише. Книгата е малко клаустрофобична, разбъркана, прескачаща и в същото време е глътка въздух, в която дълго ще се кълна.

http://knigozavar.com/gorniyat-etaj/

“Горният етаж” е една от онези книги, в които се зачиташ и установяваш, че си успял да я дочетеш на един дъх. Не е книга за всекиго обаче – от нея цинизмът извира като лайна от обществен кенеф. Момчил Николов не се свени да бъде и малко антисемит, осланяйки се на налудничавата богоизбраност на евреите, за да развие сюжета си.

[sugarboy]

За жалост тази книга е някакво недоразумение. То е още по-необяснимо на фона на това, че "Кръглата риба" е сред най-любимите ми книги от български автор. Култова. Фойерверк от въображение и стил. Тази тук е нейният антипод, причините за нейното написване са ми неясни, пък и не намирам сюжетна връзка с Рибата (както се твърди, че я има) - но очевидно съм достатъчно тъп, за да не мога да прозра всичко това.