What do you think?
Rate this book
Hash Oil
Ако “Hash oil” беше филм, със сигурност щеше да бъде единствената комедия забранена за лица до 18 годишна възраст. Изобилства от дрога и нецензурни думи. Това обаче не трябва да ви безпокои – със сигурност ще се откриете някъде между страниците... Романът на Момчил Николов ще ви хареса защото е весел, свеж и отчайващо съвременен... Става дума за невероятното хашишово масло, което се произвежда от отец Ангеларий в затънтен манастир. Оттук идват и главоболията. Всичко обаче се движи около еднократната доза, хумора, героизма от скука и е далеч от наркоманията и големите сделки. Иначе как ще обясните метафизичен експеримент, в който духовете на надрусаните с гъба си уреждат среща в подлеза на хотел Плиска? Или белия заек Джим Кери, който е луд по чипса?
...Казано иначе, Момчил Николов забърква една балканска, халюциногенна текстова суматоха, която препраща може би към измеренията на Ървин Уелш и култовия “Трейнспотинг”.
Романът е четивен. Дяволски четивен. Особено ако не си обръгнал на Ървин Уелш или Брет Истън Елис. Бърз е. Забавен. На моменти можеш да се смееш с глас. По всяка вероятност ще остане емблематичен за новосъздадената поредица “Бърза литература”.
...Казано иначе, Момчил Николов забърква една балканска, халюциногенна текстова суматоха, която препраща може би към измеренията на Ървин Уелш и култовия “Трейнспотинг”.
Романът е четивен. Дяволски четивен. Особено ако не си обръгнал на Ървин Уелш или Брет Истън Елис. Бърз е. Забавен. На моменти можеш да се смееш с глас. По всяка вероятност ще остане емблематичен за новосъздадената поредица “Бърза литература”.
162 pages
First published February 1, 2005
1 person is currently reading
56 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 15 of 15 reviews
November 22, 2012
Пряко сили стигнах до 40 страница и съм пас. Пълен пас. Не само стила и тематиката не ми харесват, ами всичко останало. Взех я, защото е от автора на Кръглата риба, но... много далеч едно от друго. За пореден път се убеждавам, че много мразя да чета за алкохолици и дрогирани, безпътни типове и типки.
April 26, 2010
Никога не съм била привърженик на българската литература и това е книга, която за пореден път доказва правотата на това ми мнение. Сякаш винаги се опитваме да достигнем американската мечта на най-горният рафт на живота, докато накрая не се просваме звучно по дупе.
Тази книга обаче спечелих от Преслав и Литературата днес (за което съм му много благодарна). Светнах се за още един български автор благодарение на него. Четох някъде обаче, че това била от слабите му книги. А сега за самата нея...
Книжлето е увлекателно, не мога да отрека. Чете се лесно и бързо и всичко, около което се въртят нещата, е хашишовото масло (заглавието). Дрогата и българите. Българите и духът Гошо, духът на “всички жалки наркоманчета”, който се появява в точното време и на точното място.
Може и да ви хареса, може и да не ви хареса, зависи откъде го гледате. Напушени, надрусани, полумъртви студенти. Хашиш, коз, пари, олио, манастир, пияни медици. Любов, разхищение, живота в София, живота в България. Планини, коли, хора, зайци, найлон, делириум. Не ми идва да ви кажа думите, „Като за българско – става”, ще ви кажа другите думи, „Като за българско – не става”. Вярвам, че можем и много повече, но трябва да се напънем, все от някъде трябва да дойде. Колкото и да опорочават България, да чупим всички класации по аборти, по млади майки, по насилие, по бедност, по смъртност, да размазваме висотите на мафията, то не сме толкова големи наркомани. Консервативен народ сме, дишаме си магистралите, пием си като казаци, дни, седмици, месеци, после нищо не помним. Животът ни е гаден, понякога или винаги, но книгата не описва България. В никакъв случай.
А по-скоро някоя паралелна вселена на един млад студент, по никой не знае какво, надрусан с никой не знае какво, тръгнал по следите на новия най-велик наркотик в дилърството в България – хашишовото масло. И в края на книгата надрусаха цяла България, след като хашишовото олио си замина в тръбите на помпената станция на някакво загубено село. Да живее хашиша! Да живее дрогата!
Тази книга обаче спечелих от Преслав и Литературата днес (за което съм му много благодарна). Светнах се за още един български автор благодарение на него. Четох някъде обаче, че това била от слабите му книги. А сега за самата нея...
Книжлето е увлекателно, не мога да отрека. Чете се лесно и бързо и всичко, около което се въртят нещата, е хашишовото масло (заглавието). Дрогата и българите. Българите и духът Гошо, духът на “всички жалки наркоманчета”, който се появява в точното време и на точното място.
Може и да ви хареса, може и да не ви хареса, зависи откъде го гледате. Напушени, надрусани, полумъртви студенти. Хашиш, коз, пари, олио, манастир, пияни медици. Любов, разхищение, живота в София, живота в България. Планини, коли, хора, зайци, найлон, делириум. Не ми идва да ви кажа думите, „Като за българско – става”, ще ви кажа другите думи, „Като за българско – не става”. Вярвам, че можем и много повече, но трябва да се напънем, все от някъде трябва да дойде. Колкото и да опорочават България, да чупим всички класации по аборти, по млади майки, по насилие, по бедност, по смъртност, да размазваме висотите на мафията, то не сме толкова големи наркомани. Консервативен народ сме, дишаме си магистралите, пием си като казаци, дни, седмици, месеци, после нищо не помним. Животът ни е гаден, понякога или винаги, но книгата не описва България. В никакъв случай.
А по-скоро някоя паралелна вселена на един млад студент, по никой не знае какво, надрусан с никой не знае какво, тръгнал по следите на новия най-велик наркотик в дилърството в България – хашишовото масло. И в края на книгата надрусаха цяла България, след като хашишовото олио си замина в тръбите на помпената станция на някакво загубено село. Да живее хашиша! Да живее дрогата!
December 17, 2017
Много добра.истински се забавлявах.най-много ми допадна стила на писане-лек,естествен-бе престорени оригиналности.Абе,голям кеф!!
April 10, 2011
Групичката ни бързи писачи май доста е позакъсняла с откритията на "уличния" живот и света на опиатите. Едни други хора през едни други години пишеха за тези неща и го пишеха така, че само от черните редове на бялата хартия можеше да усетиш замайващия ефект на делузивните вещества и болката от абстиненцията. Писали са. Аз не съм била родена. А Момчил Николов и неговата тайфа са стоели още прави под масата.
Нашето какво? Неизживяно... все сме изостанали. И не само във времето, ами и в качеството. Изпльоскана набързо... ъм, творба - нали това е бързата литература, бе пич? Съвсем достоверният свят в търсенето на малко тревица. Е, какво пък и такива хора има, нали? Като не им се кефим, значи сме загубени. Пръц-фръц. Съжалявам, дали не вложих малко повече мисъл в тази рецензия, отколкото авторът - в цялата си книга?
Нашето какво? Неизживяно... все сме изостанали. И не само във времето, ами и в качеството. Изпльоскана набързо... ъм, творба - нали това е бързата литература, бе пич? Съвсем достоверният свят в търсенето на малко тревица. Е, какво пък и такива хора има, нали? Като не им се кефим, значи сме загубени. Пръц-фръц. Съжалявам, дали не вложих малко повече мисъл в тази рецензия, отколкото авторът - в цялата си книга?
April 1, 2019
Това е книга с доста особена таргет група. Лошото е, че няма как да знаеш, дали си в тази група, преди да я прочетеш цялата. Радвам се, че попаднах на това заглавие и се радвам, че рискувах с нещо, което не звучеше сякаш ще ми хареса. На моменти се питах защо този наркомански дневник е излязъл от печат, а в други се чудих защо авторът хаби таланта си с подобни небивалици, но трябва да призная, че цялостната атмосфера на книгата и усещането, което оставя, са много любопитни. Хубаво е, че съществува такава книга на българския пазар. Браво!
March 31, 2010
Може би няма смисъл да дълбая какво ли е правил Момчил Николов в Бързата литература с нейните плитчини, псувни, секс, наркотици и опити да бъде модерна; сега просто се радвам, че е минал този "етап" и се надявам да пише все по-добри книги като Кръглата риба. Явно може.
November 22, 2020
Мммм , развлекателна
June 25, 2023
Прочетох я до края, но не бях особено впечатлен. За мен историята е твърде разпокъсана и прибързано завършена за да оценя книгата като такава, която ми харесва.
October 18, 2023
Слушах я в Storytel. Супер добра за разпускане, весела е, хареса ми.
February 12, 2024
Интересна книга, различна и истинска. Този роман няма даде хареса на масовия читател. Забавлявах се. 4/5
June 26, 2024
Добре, че това не е първата книга на Момчил Николов, която ми попада.
July 13, 2025
Fear and Loathing in Bulgaria.
January 23, 2012
Стряскащо циничното и наркотично начало, с някои дребни елементи на свеж хумор, но и с много от похватите, които ме дразнят в съвременната литература, без малко щеше да ме откаже от четенето на тази книга, която си купих "на сляпо" (обичам да правя така понякога). След като посвикнах с псувните във всяко трето изречение и с полу-махленския и "фешънски" език, всъщност книгата ме грабна и я прочетох на един дъх. Доста увлекателно написана като цяло, историята се развива по бърз и интересен начин, и макар никъде да не навлизаше в каквито и да било дълбочини на мисълта, изпитах удоволствие от самия разказ. В никакъв случай това не е моят тип литература и е далеч от най-добрите неща, които съм чел, но все пак едно приятно четиво за убиване на време през уикенда.
November 13, 2012
Ебаси наратива! БГ 90's in action. Няма нужда от оригиналничене, отиваш, купуваш си я, и я прочиташ!
February 2, 2013
Чете се лесно, няма претенции (на корицата пише "бърза литература", тоест trashy). Практически си е деветдесетарска почти изцяло.
Displaying 1 - 15 of 15 reviews