Хареса предната корица и сега като типичен мъж реши да огледаш дали книгата „става“ и отзад, нали? Не си мъж? Не ми се слушат оправдания. От мое име и от името на всички хора по света с прекалено много свободно време ти казвам: „Обиден съм!“
В ръцете си държиш сборник 18 хумористични и в голямата си част политически некоректни разказа. Тяхната единствена цел е да те разсмеят и да ти припомнят, че независимо каква трагедия ти се случва – Covid или гадже от зодия Скорпион – ти все още си тук и имаш пари за пица. И очевидно за книга. Всичко ще бъде наред!
Много харесвам Георги Блажев и може би имах прекалено големи очаквания към тази книга. Има страхотни моменти в нея и отлични попадения, които да гъделичкат ума, но понякога ми звучи като твърде "полирано". Като цяло, заслужава си и трябва да се прочете.
Няколко от разказите са много хубави, няма как да си изкриви душата човек. Списъците и особено тестовете ("не ми се обиждай, обаче") са чудни за Facebook и Instagram, но за книга и още повече пък - за финал...е, хайде-хайде, няма нужда.
И сякаш малко останах разочарована, заради очакването за новост (всъщност сме големи почитатели на творчеството на Жорката), но за следящ човек (хем нямам телевизор да гледам ни на боб, ни на кафе 🙅🏽♀️📺☕), не се изненадах, а ми се щеше - освен да се смея и да се изненадам. Иначе, доброто чувство за хумор си е там (и "границата" бива прескочена само на две-три места).
Като цяло: "Става! Но това е интервенция. И ти извинявай!" 🦄
Книгата беше забавна, определено ще я подаря на повечето си приятели. Имаше някои разкази, които откровено не ми се връзваха концептуално с хумористичните, което не ми допадна, иначе не бяха лоши и напомняха на Бакман. Въведението също ми хареса много :)
Имам чувството, че съм от малкото хора, които не следят публични личности и постовете им в социалните мрежи. Обикновено, ако узная нещо за въпросните личности, то е защото постовете сами изникват в полезрението ми, не благодарение на целенасочено търсене. В този ред на мисли... Не съм запозната с живота, нито с хумористичните публикации на Георги Блажев. Въпреки това, или може би тъкмо затова книгата ми хареса. Очаквах да ме разсмее. Изпълнено. Очаквах един гротескно представен образ на типичния Ганьо и го получих. Еми, не се обидих от книгата. Да не съм наследник на Бай Ганьо, че да се обиждам? Българската народопсихология е толкова умело представена по един хумористично-ироничен-сатиричен начин, че предизвика само усмивки. Има нещо, което много уважавам у авторите и то е склонността към самоирония. Имаше разкази, в които авторът описва свои лични преживявания и честно казано те ми бяха най-забавни. Припомних си неволите покрай коронавируса, които сега ми се виждат доста далечни и невероятни. "И фибата е скарида" 😁 Първият разказ "Чипът" представя Бил Гейтс и една интересна конспиративна теория, която не е типично българска, ами съм сигурна, че в нея вярват и доста американци, които са се затворили в бункери и запасили с консерви за цял един живот. Като започнем от битовизмите, г-н Блажев е разчоплил и много гнойни рани минавайки през шуробаджанащината, администрацията, шоубизнеса, студентския живот, силиконките, бракът, с*ксът, инфлуенсърите и разбира се политкоректността, която вече излиза извън границите на приемливото.
Това, което не очаквах бяха два по-песимистични и меланхолични разказа, които откровено ме натъжиха и мястото им май не беше съвсем в този сборник. Търсех забавление и разсейване и го намерих, но също така открих "Гише за чекиране на емоционален багаж" и "Момиче 404", които биха били прекрасно начало на един друг малко по-сериозен сборник с разкази. Върти ми се нещо свързано с любовта и връзките... But anyway 🤷
Тази книга ми хареса повече от предишната на Блажев. Защо ли? Защото докато онази ме забавляваше, тази ме разтърси. Тук четем написаното от един човек, който има какво да ни каже и знае кал да го направи. Трябва да вземем под внимание факта, че хумора му обаче не е за всеки, "смешките" му са висш пилотаж. Интелигентно поднесен хумор, наситен с теми за размисъл и храна за душата. Защо казах, че ме разтърси ли, защото един или по-скоро два от разказите ми подействаха като леден душ след препиване с Йегер. Много хора биха гледали с насмешка на тази книга, но грешката е изцяло тяхна. Такива уж леки и тънки книжлета, внасят една по-интересна и ароматна нотка в ежедневието ни.
Книга е доста силно казано,особено че някои от разказчетата вече сме ги чели в профила му (е,поне тези от нас,които са му последователи,явно😉😄).Но имаше добри попадения,над които да се позамисли човек.Любими са ми "Гише за чекиране на емоционален багаж" и "Момиче 404",другите ми бяха забавни.
Кнжката е подходяща да се чете ей така, между другото - в просъницата между няколко заспивания, между две-три ЖП гари, докато чакате закъсняващ за уговорената среща приятел, преди да се захванете с дневните си задачи или след като свършите с тях. Имаше добри поданения, но като цяло хумористичната литература не ми е по вкуса - винаги ми звучи суховато и плоско. За мен хуморът най-ясно се откроява в живите ситуации и рядко може да се долови, докато е заключен между две корици. Но пък изданието е симпатично. :)
Около 30% от съдържанието се състои в популярни клиширани цитати от фейсбук. Като цяло книгата не е лоша, но истински забавните страници сумарно не са повече от 35. На моменти авторът сякаш се губи и прехвърча от една история към друга твърдя рязко, което на мен лично не ми харесва особено.
Имаше няколко забавни разказа, но повечето не ме впечатлиха особено. Списъците и тестовете в края ми бяха по-забавни. Имах големи очаквания, но за жалост книгата не успя да ги достигне.
Около четири пъти се засмях на глас и често се подсмихвах отвън или отвътре. Години наред много малко четива предизвикват това у мен. Книга, която успее умишлено да ме разсмее, заслужава пет звезди от мен.
Имаше безспорно интересни разкази и забавни смешки, но като човек, който следи автора и във фейсбук, вече бях чела някои от нещата и не ми беше толкова завладяващо. Не е моя работа да се обиждам от чуждо име, особено при това заглавие на книгата, но лично аз не оцених разказа за китайката и ми дойде малко твърде български и тесногръд, макар и поднесен с известна доза хумор. Намирам автора за достатъчно интелигентен да не продължава и увековечава глупавите стереотипи за китайците и ко��она, но това си е моето мнение. Също така разказите от името на жена ми бяха леко безвкусни, макар и пак да са с хумористична цел, просто не ми е забавно да чета едни и същи женски стереотипи за харчене н�� пари и отвратително държание с оправдание "цикъл". "Гише за чекиране на емоционален багаж" въпреки това ми хареса. Ще продължавам да следя автора поне във Фейсбук, пожелавам му още вдъхновение и необидчиви фенове.
Съвсем бях изключила, че са отдавна прочетени книжките на любимия ми Георги Блажев :)) Непринудени, хумористични, иронични - със съвсем чиста съвест си казвам, че от сърце се забавлявах ☺️ Препоръчвам на всеки, на когото му е до нещо наистина лежерно и без сюжет. *На феновете на “сериозна” литература (макар че всяка може да се разгледа като такава) не бих препоръчала*
Няма как да не се съглася с написаното в предговора: - книгата ми беше изключително забавна и лека; - вече не помня почти нищо от нея и очаквам след седмица всичко да е заличено (което не е никак драматично, защото текстът е непретенциозен и основната му цел е да разсмее и тя беше постигната, както ще потвърдят пътниците в трамвай 22 и автобус 102); - цената е (неоправдано) висока за толкова кратка книга.
Както във всеки сборник, и тук имаше по-забавни и по-скучновати текстове. Например заглавния вече почти не помня и причината беше точно това - не беше особено интересен. Но пък като заглавие е чудесно избран!
Отчитам, че високата ми оценка се дължи и на факта, че предишните книги, които четох бяха разкази на Фойхтвангер и "1984" - в тази поредица всичко би изглеждало изключително забавно четиво. Това ме разколеба да посегна и (веднага) към предишната книга на Блажев, но вероятно е въпрос на време.
Имаше действително забавни, остроумни фрагменти, много обаче бяха и тези тип "шеги за типичния българин, за кифлите, за Жена ми (в смисъл съпругата), за българския футбол...". Едно е сигурно - Блажев е много умел, интелигентен разказвач и това се видя естествено в хумора, но най-силно впечатление ми направи в "Гише за чекиране на емоционален багаж".
"И заживели обидено" има отлични попадения при разказите, както и при "списъците". Има и няколко по-слаби и скучни разкази + книгата е доста кратка, но заслужава висока оценка. 4.5
В последните години Георги Блажев се превърна в добре разпознаваема известна личност, та надали има нужда да ви обяснявам кой е. Фейсбук статусите му циркулират из интернет повече и от новината, че Зуека бил напуснал България. Всичко това неимоверно го превръща в успешна БГ звезда/инфлуенсър/писател/ТВ водещ и вероятно двете му самостоятелни книги също са се оБлажили (pun intended :D ) от славата.
"Произход на видовете" беше прекрасно другарче на плажа преди няколко лета и следователно нямаше как да пропусна второ подобно творение особено с наближаващото лято. Още помня част от "препоръките" на гърба на първата книга, което определено свидетелства за впечатлението, което ми е оставила. Това автоматично означава, че очаквах не мало от "И заживели обидено". Благодарение на увода надеждите ми нараснаха още, тъй като той обещаваше разказите в този сборник да не са съвсем политически коректни и всеки от тях да обиди все някого. В крайна сметка обаче, май се обидих единствено от това, че втората книга на Блажев не ми хареса колкото първата..
Трябва да призная, че бях приятно изненадана от няколкото по-дълбокомислени и сериозни разказа, които присъстваха този път. Тази изненада обаче беше леко изместена от факта, че имаше текстове, които сме виждали във вече споменатите му Фейсбук статуси. Разбира се, типичния за Блажев хумор присъстваше навсякъде, но разказите му този път бяха по-ското hit or miss. За разлика от предходния сборник, тук мненията и позициите на автора по определени теми ясно прозираха, което накара различните персонажи да звучат относително подобни едни на други. В интерес на истината очаквах да видя повече теми, които да се числят към по-противоречивите такива поне що се отнася до масата от българската аудитория. Имам предвид главен герой, който е хомосексуален или пък героиня, която не желае да има деца. Нали се сещате? Тези, за които всяка баба и себеуважаващ се български мъж ще те анатемосат и ще те обявят за поддръжник на Запада и Соросоид. Единственият подобен разказ обаче, беше насочен към Ковид ваксините и въпреки че даде добро начало на книгата, далеч не ми беше достатъчен, за да се обидя подобаващо.
П.п.: Май уводът на Гери Турийска наистина се оказа по-забавен от повечето разкази..
Прочетох я за по-малко от два часа. Леко четиво, което не ангажира прекалено много ума, а това определено се понрави на хора като мен, които четат едновременно много книги. На някои разкази се смях искрено, смя се и баща ми (което нали знаете, трудно е бащи да се разсмеят на разкази). Но пък за сметка на това се влюбих в разказа “Гише за чекиране на емоционален багаж” - доста силен разказ с точни попадения, които те карат да си кажеш накрая едно “уау!” Колко правилни неща, разказани по такъв заинтригуващ начин с такива интересни препратки. За пръв път чета книга на Блажев и определено може да върти умело и небрежно настроенията на читателите, което на мен лично ми допадна! Различна съвременна българска литература, без цензура или претенции, хареса ми! Давам 3 звезди, тъй като ми се искаше да има повече разкази от типа на “Гише за чекиране на емоционален багаж”.
И заживели обидено - Георги Блажев Книгата на Георги Блажев ,,И заживели обидено" е с 18 хумористични разказа. С чувство за хумор и лека ирония автора на сборника разказва 18те истории на героите му - от Ачо с фитнеса който е на негово име до срещата на двамата млади на филма ,,Аквамен". Това е книга за всеки който иска да прочете забавно. В сборника са поместени и 29те най-дразнещи изречения които най-често използваме в ежедневието си. Както и 33те малки радости. Хумористичен сборник,който ни пренас�� в 18 различни истории.
Книгата, с която приключих 2024-та и с която започнах 2025-та...
Абсолютно тънко книжле, което е повече за разпускане, отколкото за нещо друго. Вътре са събрани няколко битови истории и "уроци" от живота, които на пръв поглед изглеждат глупави, но всъщност са си част от реалността. Не е нещо особено, но пък имаше и забавни моменти и такива, в които един българин би се разпознал без проблем. Абсурдни ситуации между двойки, между съседи и добре, че е шегата, та да си кажем истината...
3.5/5 ⭐
"Истинският приятел ще ти каже, ако имаш нещо между зъбите."
"Не прави предположения за чувствата на другия. Питай."
"Приятел Човек, който първо ти прави срамни снимки, когато си мъртво пиян, и чак след това ти помага да се изправиш."
Предполагам, че и аз съм в клуба на "познавам чувството му за хумор и очаквах повече". Всъщност има и някакво голямо подвеждане със заглавието - очаквах "18 хумористични разказа" за семейния живот, за развода, нещо от сорта. А всъщност някои от тях си бяха чисто "ФБ творчество". Но имаше и страхотни попадения. Списъците ме накараха да се усмихвам и да се смея - те май бяха най-успешното. "Като цяло" буквално ми лазеше по нервите.
Аз съм от "обидените" хора, които прочетоха тази книга. Не ми беше смешно да чета за стереотипизирането на мъжете и жените, как жените задължително носят грим, а мъжете задължително гледат футбол. Не съм в таргет групата, усмихнах се едва три-четири пъти общо на нещо, което ми е харесало. Книгата е за хората, които харесват клюки, зодии, модерни думички на английски (въпреки че той се подиграваше с това) и селски шегички на "типичния българин".
Забавна книга, но не знам поради моите високи очаквания или ниското качество на самата книга, но не съм впечатлена. Като цяло центърът на книгата и на всеки разказ е правилно подбран, за да отговаря на действелността в максимална степен. Можеше просто да е са поднесени една идея на по-високо ниво, хуморът да в по-интелигентен.
Повече клишета, отколкото оригинален хумор, но признавам, че имаше и много добри моменти. Допада ми, че в смешките са вплетени и доста сериозни идеи, провокиращи размисъл, но разглеждайки книгата като едно, а не като съвкупност от отделни разкази, клони повече към посредственост, отколкото към приятно четиво, което да остави следа.