Маймунската кожа

by Борис Априлов

В късните следобедни часове София му се мярна мръсна, удавена в газове. Довлече багажа си до асансьора. Стълбището на кооперацията се оказа безлюдно, сградата тънеше в тишина, зад вратите никакви гласове, никаква музика, шанс! – избавяше се от любопитните сумрачни лица, освобождаваше се от неизбежността да изразява ненавистта си: тук всички се мразеха, пък и той мразеше всеки от тях, мразеше ги искрено и хладнокръвно. Прибра се в апартамента на третия етаж, отвори прозорците и му стана приятно...

Genres: Fiction

123 pages, Paperback

Published January 1, 2020

About the author

Борис Априлов (псевдоним на Атанас Василев Джавков) е български писател, хуморист, фейлетонист, драматург, автор на творби за деца и юноши, сценарист, автор на текстове на забавна музика. Семейството му произхожда от Лозенград, Одринска Тракия, преселило се в Малко Търново след турските гонения. Завършва гимназия в Бургас (1935), после е редактор във в. „Стършел” (1947 -1959), драматург в дирекцията на българските циркове (1959 - 1963), драматург в Драматичния театър на Сливен (1977 - 1980). През 1991 г. се изселва със съпругата си в Израел, където умира. Георги Мишев си спомня: „С голяма мъка замина, никак не му се отиваше и постоянно ми пишеше за България. Последното писмо беше от дъщеря му. В последните си дни загубил говор и часове преди да умре се добрал до машината и буква по буква начукал- България, Бургас, морето…” Автор на детските книги „Приключенията на Лиско” (1957), „Топка в морето” (приказки, 1965), „Кончето Пончо” (1967), „Папагалчето и пеперудката” (приказка, 1968), „Приключенията на Лиско по море”, (роман за деца, 1968),„Лиско при квадратните същества” (1975), „Шестте пингвинчета” (1978), „Десет приключения на Лиско” (1987). Книги за възрастни: „Тревоги”, „Върхът на нахалството”, „Нокаут”, „Морето е за всички”, „Пиратска романтика”, „Докосване”, „Кифлата на началника”, „Есенни дюни”,„История с лебед”. Оставя недовършения роман „Траверстаун”. Създава и пиеси за възрастни и сценарии за телевизионни сериали. Носител на редица награди за куклените си пиеси, на наградата „Петко Славейков” (1993).

Reviews

[Maria Yankulova]

Най-странната и абстрактна книга, която съм чела от месеци. Първа среща с Борис Априлов.

Книгата е със страхотна корица и оформление!

[Поли Андреева]

Досега Борис Априлов ми беше познат единствено като детски автор най-вече с "Приключенията на Лиско". Затова и абстрактната повест "Маймунска кожа" ме изненада и привлече вниманието ми. Е, не мога да не отбележа също, че корицата е великолепна.

Петър Манев е същински мизантроп, неприспособим към обикновения градски живот, отвратен от човешките порядки, самонадеян и донякъде налудничав. Най-неочаквано един карнавален костюм се превръща във втора кожа за него и му дава възможност да приеме нова, дълго търсена различна форма, да тръгне по див път, далеч от цивилизацията. Но дали ще успее да заличи човешката си същност или тя винаги ще взима превес? Как бихме виждали света и жестокостите, ако бяхме по-близо до еволюционните си предшественици? Колко лесно е всъщност да загърбиш спомените си и да отключи животинската първичност у себе си? Авторът предлага различни хипотези през абсурда, като на моменти текстът те кара да се чудиш какво, по дяволите, четеш.

Следваща среща с Борис Априлов - "Великата суета".

https://knigojiva.blogspot.com/2024/1...

[gloreishun]

Nope. Just no.

5/5 for the cover tho! ✨

[Milen Y]

Книга за сбъднатата мечта на човек, който мрази хората и себе си, да заживее чужд живот - натурален живот на горила в костюм на горила и миризма на човек. Ще надделее животинския инстинкт. Велика книга!

[ChristianZahariev]

Страхотно (сюрреалистично) обяснение в любов към хуманизма... Брилянтна книга!

[eline]

честно казано, началото на книгата беше толкова покъртително, че почти ме отказа да я чета... разговорите бяха много несвързани и изведнъж, ако said разговор се е провел по телефона, човекът miraculously се появява в стаята или апартамента. губих връзка, а и интерес при подобни случаи. за мое щастие, книгата се четеше много лесно. след може би втората част беше много плавно, дори бих казала, че беше като приключение. самата история и идеята за превръщането на човека от човек в костюм в маймуна не ми беше толкова интересно и ngl беше малко rushed. но! самата част и животът на горилата бяха доста добре написани (тук изключвам един много странен момент, в който изведнъж се появи тигър за точно едно изречение и след това той внезапно изчезна и не беше споменаван повече. такива пропуски за мен са огромен минус в една история, защото няма никакъв смисъл да бъдат включвани тези "герои" дори.).

историята е различна, от части интересна, начинът на писане варира между изненадващо неприятен и същевременно сравнително посредствен. корицата от друга страна ме грабна моментално. поздравления за художникът! :)

[Petia Kovacheva]

Един сполучлив, бих казала, опит за надничане на човешкото през очите на дивото.

Неуспехът на протагониста да позиционира добре себе си в света на човеците (единственото, което успява да извоюва за личното си бладонствеие е наследствен апартамент в центъра на столицата и доскоро функционираща, емоционално кастрирана връзка с жена), го тласка да потърси друга идентичност- съвсем непозната, предизвикателна и неочаквано поднесена от костюма на горила, който се озовава у него.

И това своеобразно бягство от хората, от себе си и невъзможността да бъдеш, прераства в инициация- колкото повече се потапя в действителността на природата, в свикването с намирането на нова храна и спане по дърветата, във вникването на инстинкта за оцеляване- толкова повече Човека-Горила изоставя човека в себе си, за да го открие изненадващо на ниво ценности. Сраснат с костюма, заличил от мозъка самоличността, но с проблясваща човещина и честност спрямо стадото, Горилата успява да стигне до онова просто, но екзистенциално щастие- да те има на света!

[Galina Licheva]

Тази книга мога да опиша само по един начин - разкошен микс между Мураками и Туве Янсон!

[Gegebo]

Идеята на повестта е наистина интересна и хубава. Човек, който не намира интерес в ежедневието и смисъл в хорските отношения, навлича маймунски костюм, изработен в Лондон, и се впуска в африканската джунгла, търсейки там приключения и стимули за по-добър и истински живот. Очаквано, той намира спокойствие и истина в начина на живот, който горилите водят.
Засегнати са темите за единака и групата, за принадлежността, гордостта, семейството, човешкото и животинското в човека, обществото и дивото. Като цяло книгата можеше да бъде много добра, ако главният герой не беше толкова отблъскващ. Не знам дали това беше целта на автора, или е несъзнателно случило се, но Петър Манев е един от най-егоистичните, самовлюбени и сексистски образи, които съм срещала. Още в първите 8 страници чрез мислите на мъжа се вижда как за една жена е изключително трудно да се побере в рамките на образа на "перфектната жена". Трябва да е послушна, но и да има характер, да е страстна, но не прекалено вулгарна, да е предизвикателна, но и да пази в себе си майчинския, закрилнически истинкт. Дори и когато намира жена (маймуна), готова да създаде семейство с него, Петър, или човекоподобното, както той нарича себе си, продължава да сънува човешките жени, с които е бил интимен. До края на повестта не може да се разбере какво точно иска протагонистът от другия пол.
Хареса ми много смяната на местоименията и рода. С хода на действието героят употребява "той", "то", "тя", все говорейки за себе си. Нарича се ту "човекподобно", ту "маймуна", ту "горила". Това преливане между половете и видовете показва колко размита става границата за Петър между цивилизацията и дивото. Идентичността му също е объркана, защото, макар че се потапя напълно в животинския свят, все още съществуват малки неща, които му напомнят подсъзнателно, че е е дошъл от друг свят - сънищата му, ципът на костюма, торбата с принадлежности.