C настъпването на нощта тя дълго седяла на прозореца и се опитвала да отгатне в коя къща умира чужденецът. А че умирал, за нея било повече от ясно. Само тя, единствено тя можела да му помогне, но не ѝ достигала смелост да го подири. Мисълта, че животът на ранения юнак е в ръцете ѝ, вече не я напускала.
*** Райнер Мария Рилке (1875 –1926) е сред най-значимите поети от края на XIX и началото на XX век. Роден е в Прага, но се смята за австрийски автор. Рилке следва в Търговската академия в Линц, а после записва философия, право и история на изкуството в университетите в Прага, Мюнхен и Берлин. Пътува много, известно време е секретар на скулптора Огюст Роден, а после живее в кула в швейцарски замък. Пише „Юнакът и драконът“ през 1902 г.
A mystic lyricism and precise imagery often marked verse of German poet Rainer Maria Rilke, whose collections profoundly influenced 20th-century German literature and include The Book of Hours (1905) and The Duino Elegies (1923).
People consider him of the greatest 20th century users of the language.
His haunting images tend to focus on the difficulty of communion with the ineffable in an age of disbelief, solitude, and profound anxiety — themes that tend to position him as a transitional figure between the traditional and the modernist poets.
Красива принцеса, зъл дракон, търси се юнак... Кралят е обещал ръката на дъщеря си и половината кралство. Приказка, стара като света. Всички знаем как ще завърши, нали? Сватба, три дни яли, пили и се веселили, и заживели честити до края на дните си. Или пък не? „Юнакът и драконът” от Райнер Мария Рилке е едно от най-любопитните и провокиращи размисъл произведения, намерили място в колекцията „Детски шедьоври от велики писатели” на изд. „Лист”. Красивите илюстрации на Анжела Минкова наистина подхождат на авторовия стил и предразполагат към една класическа приказка... Но финалът хвърля ръкавица на всичко класическо, карайки читатели от всички възрасти да се замислят за персонажите отвъд двуизмерните, вече клиширани архетипи на красавица, чудовище и герой. Прочетете ревюто на „Книжни Криле”: https://knijnikrile.wordpress.com/202...