След преживяна тежка катастрофа, в която губи близки за нея хора, авторката се отправя на самостоятелно единадесет-месечно пътуване през Испания, Перу, Боливия, Чили и Аржентина. През това време работи като доброволец в южна и северна Испания - в хостел и алберге за поклонници по Камино де Сантяго, катери върхове и живее в хипи общност.
После минава през перуанските Анди и обикаля множество инкски руини в Перу и Боливия, гледа залези над Титикака и пътува с джип по най-големия солник в света Салар де Уюни, след което пресякосява границата с Чили. А там - вино, графити, езера, вулкани, фиорди. След това работи в хостел в чилийска Патагония и се учи да живее транки - бавно и без да си даваш много зор. Докато дойде лятото и настане време за патагонските Анди, където само в рамките на един ден може да се види океанът, гранитните върхове със спускащите се от тях ледници, а в подножието им - искрящи тюркоазени езера, сякаш природата е създала това място, за да ни покаже колко велика е тя и колко мънички - ние.
След като посреща първия изгрев на 2016-та с гледка към масива Фиц Рой в Аржентина, започва бавно да се движи на север, за да завърши приключението си по улиците на най-автентичния квартал в Буенос Айрес - Сан Телмо, упражнявайки изкуството на южноамериканците да живеят, наслаждавайки се на живота.
„Патагонски дневници“ е книга за разрушаването на невидимите, но здрави стени, които по някаква причина сме построили пред себе си и възможностите си. И за това, че само ние сме способни да сринем тези стени и да продължим напред. Защото назад път няма.
Да се срещна с този жив, непринуден, колоритен разказ за едно необикновено пътуване, за мен беше истинско щастие. "Патагонски дневници" ме отведоха на места, които винаги съм искала да посетя, и ме срещнаха с хора, с които маршрутите ни няма да се пресекат. И сега все едно съм била на местата, все едно съм познавала хората...