What do you think?
Rate this book
Ангелски данък
Моника и Микеле са идеалната двойка – богати, красиви и успешни. Двамата са щастливо женени и живеят във великолепно имение, сгушено сред лозята на Сицилия. Те имат и могат да имат всичко. Единственото, което им липсва, за да бъде животът им съвършен, е дете.
София е млада и очарователна художничка, чийто живот е не чак толкова перфектен. Безкрайно разочарована от неуспехите и обратите, които съдбата ѝ предоставя, тя ще се опита да промени неписаните закони на сърцето...
Възможно ли е да го направи?
И ще успее ли да плати своя ангелски данък?
София е млада и очарователна художничка, чийто живот е не чак толкова перфектен. Безкрайно разочарована от неуспехите и обратите, които съдбата ѝ предоставя, тя ще се опита да промени неписаните закони на сърцето...
Възможно ли е да го направи?
И ще успее ли да плати своя ангелски данък?
240 pages, Paperback
Published January 1, 2021
7 people are currently reading
83 people want to read
About the author
Ирен Леви
4 books7 followersИрен Леви е българска журналистка и писателка. Завършила е Журналистика и масови комуникации в Софийския университет. През годините създава предаванията "Небивалици" по bTV и "Голите ангели" по Нова телевизия. Има няколко документални филма. От април 2012 г. до днес Ирен е водещ и сценарист на предаването "Малки истории", което разказва на пръв поглед невероятни, но реални човешки съдби. Излъчва се по Канал 1 на БНТ. Автор е на стихосбирката "Голото плашило", романа "Последно повикване" и "Хмутовете"– приказки и за деца, и за възрастни.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 29 of 29 reviews
November 15, 2021
Нещо ме теглеше към тази книга, необяснимо. Може би това, че действието се развива в Сицилия.
Нямах идея какво ме очаква и съм много доволна, че се доверих на читателското си усещане и на любопитството ми към българските автори!
Определено не е поредната история за семейство, което не може да има дете. Написана елегантно и с любов, прочетох книгата буквално за ден. Чудесна атмосфера е създала Ирен Леви. Пренесох се в имението с Моника, Микеле и София и във водовъртежа от скрити емоции между тях. Искаше ми се краят да е различен, но щеше да е прекалено наивно и нереалистично.
Ако трябва да посоча недостатък на изданието, ще е ужасно тънката хартия. Имах чувството, че ще
скъса, докато разлиствам.
Нямах идея какво ме очаква и съм много доволна, че се доверих на читателското си усещане и на любопитството ми към българските автори!
Определено не е поредната история за семейство, което не може да има дете. Написана елегантно и с любов, прочетох книгата буквално за ден. Чудесна атмосфера е създала Ирен Леви. Пренесох се в имението с Моника, Микеле и София и във водовъртежа от скрити емоции между тях. Искаше ми се краят да е различен, но щеше да е прекалено наивно и нереалистично.
Ако трябва да посоча недостатък на изданието, ще е ужасно тънката хартия. Имах чувството, че ще
скъса, докато разлиствам.
February 7, 2022
Много харесвам Ирен Леви! Усещането ми за нея е като за много фин и цветен човек! Такова беше и усещането ми за нейната героиня София. Даже ,докато четях книгата ,си представях Ирен .😊
Първо се влюбих в корицата на книгата,а после -в думите!
Красиво написаният роман разгръща съкровена история за любовта, за грешките, за миналото, настоящето и бъдещето, които се преплитат, пресичат и разминават през погледа на една жена, търсеща себе си.
Една жена,която трябва да плати своя "ангелски данък".
Как?
Това няма да ви разкажа, ще ви оставя сами да се насладите на това,което Ирен Леви е "избродирала" с букви.
Благодаря ти ,Ирен ,за всички емоции,които преминаха през мен,докато четях книгата ти!
Първо се влюбих в корицата на книгата,а после -в думите!
Красиво написаният роман разгръща съкровена история за любовта, за грешките, за миналото, настоящето и бъдещето, които се преплитат, пресичат и разминават през погледа на една жена, търсеща себе си.
Една жена,която трябва да плати своя "ангелски данък".
Как?
Това няма да ви разкажа, ще ви оставя сами да се насладите на това,което Ирен Леви е "избродирала" с букви.
Благодаря ти ,Ирен ,за всички емоции,които преминаха през мен,докато четях книгата ти!
April 17, 2021
Хареса ми много структурата, особено някои фрагменти, завършеността, ведростта в поднасянето на една никак не лека тема. Усет и обич към езика и в същото време умереност с думите. Приятно ми беше!
May 6, 2021
Книга с добра идея,но уви някак недовършена ми се стори и тотално разочарова
March 6, 2023
Звездата, която давам е изцяло за приятно изградената атмосфера на Сицилия. За съжаление всичко останало в книгата за мен е разочарование. Личи, че Ирен Леви няма личен опит или досег с човек бил в ситуация на репродуктивени проблеми и темата е поднесена много плоско, сякаш от ниско бюджетен сериал. Аз лично съм на мнение, че един автор трябва да направи подходящо проучване, когато пише на толкова емоционална тематика.
Спойлер:
около 50та страница София чака "осеменяване" (което категорично дори не е правилният термин) и пита друга жена с множество опити защо просто не осинови дете, има толкова деца без семейства...
Рядко ми се случва да имам толкова остра реакция към книга, но вероятно личният ми опит с процедури дава отражение и все пак това е наистина доооооста плоска гледна точка.
Отделно Моника и Микеле са доста безлични, което предвид ситуацията в която са ги прави единствено текстов пълнеж.
Времето, което София и Микеле прекараха в Рим дойде толкова изневиделица, че се връщах да прочета отново дали нещо не съм пропуснала. Такова решение не се взема просто така, а от описанията на тези 3 дни изглежда, че са влюбени и изобщо не се усеща неудобство от предстоящата интимност. От 1/3 нататък в книгата за мен историята в ретроспекция е напълно безсмислена, например не виждам как мустака на бабата има отношение с естественото забременяване.
Много да пиша още много, но ще спра тук, тъй като стана ясно мнението ми за книгата.
Спойлер:
около 50та страница София чака "осеменяване" (което категорично дори не е правилният термин) и пита друга жена с множество опити защо просто не осинови дете, има толкова деца без семейства...
Рядко ми се случва да имам толкова остра реакция към книга, но вероятно личният ми опит с процедури дава отражение и все пак това е наистина доооооста плоска гледна точка.
Отделно Моника и Микеле са доста безлични, което предвид ситуацията в която са ги прави единствено текстов пълнеж.
Времето, което София и Микеле прекараха в Рим дойде толкова изневиделица, че се връщах да прочета отново дали нещо не съм пропуснала. Такова решение не се взема просто така, а от описанията на тези 3 дни изглежда, че са влюбени и изобщо не се усеща неудобство от предстоящата интимност. От 1/3 нататък в книгата за мен историята в ретроспекция е напълно безсмислена, например не виждам как мустака на бабата има отношение с естественото забременяване.
Много да пиша още много, но ще спра тук, тъй като стана ясно мнението ми за книгата.
This entire review has been hidden because of spoilers.
July 26, 2022
След като гледах представяне на книгата преди време, си я набелязах за четене. Не се излъгах - историята е завладяваща, езикът фин, има доста диалози с дете, които предизвикаха както усмивка, така и умиление у мен. Ако бързото четене на книга е мерило за качествата й, то тази ги притежава в изобилие, защото неусетно страниците се отгръщат една след друга и се стига до развръзката. А тя беше неочаквана за мен и даде насока на историята, оставяйки на въображението да си я доизмисли. Трогателна, без излишна сълзливост.
August 19, 2025
Очаквах повече от развръзката и едната гледана точка ми беше доста по-интересна и за съжаление по-малко като развитие спрямо другата.
April 3, 2022
Прекрасна книга. Красиво написана и разтърсваща.
Като празнична пинята, от чиито страници изскочиха живи образи,
вълнуваща история насред пролетна Италия и думи, които са така изящно подбрани, че с удоволствие се връщаш да ги прочетеш пак и пак.
Като празнична пинята, от чиито страници изскочиха живи образи,
вълнуваща история насред пролетна Италия и думи, които са така изящно подбрани, че с удоволствие се връщаш да ги прочетеш пак и пак.
May 4, 2026
Много ми хареса стила на писане. Ирен Леви подрежда думите красиво и уютно. С удоволствие бих прочела и други нейни книги!
August 7, 2024
Определено не беше за мен тази книга. Освен прекрасно описаната Сицилия, вулкана Етна и Сиракуза (допълнително помогна и фактът, че съм била на тези места, така че не беше трудно да си представя къде се намира главната героиня), не бих казала, че имаше нещо в тази книга, което да ми хареса.
Абсолютно всички герои бяха изключително двуизмерни, без дори една отличителна черта от характера им. Разбира се, това е доста често срещан проблем при много автори, но дори и София, главният герой, беше абсолютно суха, скучна и невзрачна. “Влюбването” (ако може да се нарече въобще така) между нея и Микеле стана толкова бързо и дойде така изневиделица, че ме накара да си помисля, че съм пропуснала някоя и друга глава от книгата. В едната глава просто разговарят, а в следващата вече са в Рим, опитвайки се да заченат детето по естествен път… Какво по дяволите :D
Главите “ретроспекции” в живота на малката Софи бяха отново напълно излишни. Общо взето плънка. 90% от тази книга е точно това - плънка.
Имам чувството, че авторката е имала добра идея, но поради някаква лична нейна причина, е отказала да разгърне истински потенциала си.
Абсолютно всички герои бяха изключително двуизмерни, без дори една отличителна черта от характера им. Разбира се, това е доста често срещан проблем при много автори, но дори и София, главният герой, беше абсолютно суха, скучна и невзрачна. “Влюбването” (ако може да се нарече въобще така) между нея и Микеле стана толкова бързо и дойде така изневиделица, че ме накара да си помисля, че съм пропуснала някоя и друга глава от книгата. В едната глава просто разговарят, а в следващата вече са в Рим, опитвайки се да заченат детето по естествен път… Какво по дяволите :D
Главите “ретроспекции” в живота на малката Софи бяха отново напълно излишни. Общо взето плънка. 90% от тази книга е точно това - плънка.
Имам чувството, че авторката е имала добра идея, но поради някаква лична нейна причина, е отказала да разгърне истински потенциала си.
April 26, 2026
Едно разбрах от книгата - не всичко се подрежда идеално, но има смисъл в преживяното.
February 22, 2022
Защо оценявам книгата само с 3 звезди?
Сюжетът не е нещо ново и непознато, слушала съм, чела съм и гледала много истории за жени, които износват чужди деца.Е, тук по-различното,е, че детето всъщност е на самата майка, заченато по естествен начин.
Всъщност, историята разказва за една жена, която се съгласява да зачене инвитро дете на една италианска двойка. Така...инвитрото не се получава и те решават, да го направят по естествения начин....Героинята ,обаче, се влюбва в мъжа, на който трябва да роди дете, което после да остави на него и неговата съпруга.
И от тук-нататък, звездич��ите започнаха да падат...
Първа звезда, която отнех е защото сюжетът ми беше много статичен- нямаше никакво действие, а само мисли, размисли, спомени на главната героиня. Книгата е лека и ненатоварваща, в което няма нищо лошо, но предлагайки такова заглавие и такъв сюжет, аз очаквах повече - може би някаква интрига, знам ли!?
Втората звезда падна, защото разбирайки за какво се разказва в книгата и имайки предвид заглавието, аз вече се досещах и за нейния край. Надявах там поне да се изненадам, но не!
За мен, романът е непълен или по-точно: недовършен. Ще е хубаво авторката да помисли за едно продължение (например: 18 години по-късно), което да мотивира историята и да и придаде един подобаващ завършен вид.
Сюжетът не е нещо ново и непознато, слушала съм, чела съм и гледала много истории за жени, които износват чужди деца.Е, тук по-различното,е, че детето всъщност е на самата майка, заченато по естествен начин.
Всъщност, историята разказва за една жена, която се съгласява да зачене инвитро дете на една италианска двойка. Така...инвитрото не се получава и те решават, да го направят по естествения начин....Героинята ,обаче, се влюбва в мъжа, на който трябва да роди дете, което после да остави на него и неговата съпруга.
И от тук-нататък, звездич��ите започнаха да падат...
Първа звезда, която отнех е защото сюжетът ми беше много статичен- нямаше никакво действие, а само мисли, размисли, спомени на главната героиня. Книгата е лека и ненатоварваща, в което няма нищо лошо, но предлагайки такова заглавие и такъв сюжет, аз очаквах повече - може би някаква интрига, знам ли!?
Втората звезда падна, защото разбирайки за какво се разказва в книгата и имайки предвид заглавието, аз вече се досещах и за нейния край. Надявах там поне да се изненадам, но не!
За мен, романът е непълен или по-точно: недовършен. Ще е хубаво авторката да помисли за едно продължение (например: 18 години по-късно), което да мотивира историята и да и придаде един подобаващ завършен вид.
November 14, 2021
Хареса ми, първа среща с писателката. Поетичен стил, любовен триъгълник, дилема, която се разрешава по не толкова очакван начин. Втора линия в сюжета, за която читателят остава с едно впечатление, което след това се преобръща. Много удачно представяне на детския образ, с характерното мислене и въображение. Другият ми любим образ, много колоритен и плътен, на Олимпия.
April 7, 2026
Понякога си мисля, че съм от хората, които искат да обяснят всичко. Да го разглобят внимателно, почти като часовников механизъм – да видят кое зъбно колелце защо се върти, кое как влияе на другото. От онези, които вярват повече на науката, отколкото на онези фини, трудно обясними усещания, които нямат формула.
И въпреки това – има книги, които не просто избираме. Те ни намират.
„Ангелски данък“ беше точно такава книга за мен. Не мога да посоча конкретна причина. Не беше шумна, не беше натрапчива, не беше от онези заглавия, които крещят „прочети ме“. По-скоро беше тиха. Почти незабележима. Като едва доловима светлина, която трепти някъде в периферията ти… и ако се загледаш достатъчно дълго, разбираш, че те вика.
Може би е нещо езотерично – макар че рядко си го позволявам като обяснение. Но има книги, които носят в себе си някакво особено присъствие. Като полъх от ангелско крило – лек, нежен, почти въображаем… и въпреки това съвсем реален.
И да, отдадох своя малък данък на това усещане.
Историята започва почти като приказка за възрастни – Моника и Микеле. Перфектната двойка. Красиви, богати, успешни. Живеят в имение сред лозята на Сицилия, в свят, който изглежда толкова подреден, че чак не ти се вярва. Всичко им е дадено… освен едно. И точно тази липса – на дете – започва да отеква по-силно от всичко останало, което имат.
И тук, някак съвсем естествено, разказът ни отвежда при София.
София е… човешка. Може би това е най-точната дума. Тя не е съвършена, не е подредена, не е „както трябва“. Тя е от онези хора, които носят сърцето си малко по-навън, отколкото е безопасно. Които дават – не защото трябва, а защото не знаят как да не го правят.
И точно това даване е едновременно най-красивото и най-болезненото в нея.
Докато четях, неведнъж се хващах, че си задавам въпроса – защо? Защо продължава да дава, дори когато очевидно няма кой да приеме? Защо разпилява онова, което е най-ценно, върху хора и ситуации, които не го заслужават? И може би още по-важното – колко често всички ние правим същото, но го наричаме по друг начин.
И точно когато историята започва да тежи с тези въпроси, се появява Софи.
Ах, Софи…
Ако трябва да бъда честен, тя беше онзи нежен контрапункт, който не просто разведрява, а придава смисъл. Може би защото носи със себе си нещо, което често губим по пътя – способността да питаме без страх.
Софи задава въпроси, които са едновременно смешни, неудобни и болезнено точни. „Защо имаш любовница, татко?“, „Защо баба има мустак – тя мъж ли е?“ – въпроси, които те карат да се усмихнеш, но и леко да сведеш поглед.
И в тези моменти неволно се връщаш назад.
Към онова детство, в което светът беше пълен с чудене. В което нямаше „неудобни теми“, а само неразбрани неща. В което поглеждаш тайно към нещо „забранено“ и се чудиш дали си единственият, който го забелязва. В което въпросите не бяха наивни – бяха чисти.
И може би точно тук книгата ме запокити към друга мисъл, която много обичам – че децата задават най-научните въпроси. Онези, които стигат до същността, без да се губят в излишни обяснения.
И да, няма как да не призная – тази линия в книгата ме върна към „Как се раждат идеите?“ – друга история, която по един много красив начин напомня колко важно е да не губим детското си любопитство.
А някъде между Сицилия и тези малки, почти незабележими детски въпроси, се прокрадва и нещо много лично за мен – Италия.
Няма да крия – Италия ми е слабост. От онези нелогични, но устойчиви във времето любови. Понякога дори си мисля (съвсем сериозно, разбира се), че в предишен живот съм бил италианец. Si, ragazzo! И може би точно затова атмосферата на книгата ме обгърна толкова естествено – като място, на което вече съм бил, макар и само в мислите си.
И когато всички тези нишки започнат да се преплитат – съдбите на Моника и Микеле, крехката, даваща София, и любопитната, светла Софи – разбираш, че въпросът не е толкова дали ще се срещнат.
А какво ще струва това.
Какъв е този „ангелски данък“, който всеки от тях трябва да плати.
И дали изобщо сме готови да платим своя.
Няма да ви лъжа – това не е върхът на литературата. И честно казано, това изобщо не ѝ е нужно. Тази книга не се опитва да бъде велика. Тя се опитва да бъде истинска.
И успява.
Защото в крайна сметка не си тръгваш с мисълта за стила, за конструкцията, за „литературността“. Тръгваш си с усещането. С онова тихо разпознаване, което идва, когато видиш част от себе си между редовете.
С онзи малък жест – да вдигнеш показалец, да се престориш, че ти е влязла прашинка в окото… и съвсем деликатно да избършеш няколко солени атома. Почти незабележимо.
И с една лека усмивка.
Защото си бил там.
Защото си усещал същото.
И защото, по един или друг начин, всички плащаме своя малък ангелски данък.
Не мога да не дам 5 звезди на тази книга.
За всичко, което е – човещина, искра, идея, докосване, присъствие.
И за всичко, което не е – прехвалена, наперена, претенциозна.
Понякога точно такива истории остават най-дълго.
И въпреки това – има книги, които не просто избираме. Те ни намират.
„Ангелски данък“ беше точно такава книга за мен. Не мога да посоча конкретна причина. Не беше шумна, не беше натрапчива, не беше от онези заглавия, които крещят „прочети ме“. По-скоро беше тиха. Почти незабележима. Като едва доловима светлина, която трепти някъде в периферията ти… и ако се загледаш достатъчно дълго, разбираш, че те вика.
Може би е нещо езотерично – макар че рядко си го позволявам като обяснение. Но има книги, които носят в себе си някакво особено присъствие. Като полъх от ангелско крило – лек, нежен, почти въображаем… и въпреки това съвсем реален.
И да, отдадох своя малък данък на това усещане.
Историята започва почти като приказка за възрастни – Моника и Микеле. Перфектната двойка. Красиви, богати, успешни. Живеят в имение сред лозята на Сицилия, в свят, който изглежда толкова подреден, че чак не ти се вярва. Всичко им е дадено… освен едно. И точно тази липса – на дете – започва да отеква по-силно от всичко останало, което имат.
И тук, някак съвсем естествено, разказът ни отвежда при София.
София е… човешка. Може би това е най-точната дума. Тя не е съвършена, не е подредена, не е „както трябва“. Тя е от онези хора, които носят сърцето си малко по-навън, отколкото е безопасно. Които дават – не защото трябва, а защото не знаят как да не го правят.
И точно това даване е едновременно най-красивото и най-болезненото в нея.
Докато четях, неведнъж се хващах, че си задавам въпроса – защо? Защо продължава да дава, дори когато очевидно няма кой да приеме? Защо разпилява онова, което е най-ценно, върху хора и ситуации, които не го заслужават? И може би още по-важното – колко често всички ние правим същото, но го наричаме по друг начин.
И точно когато историята започва да тежи с тези въпроси, се появява Софи.
Ах, Софи…
Ако трябва да бъда честен, тя беше онзи нежен контрапункт, който не просто разведрява, а придава смисъл. Може би защото носи със себе си нещо, което често губим по пътя – способността да питаме без страх.
Софи задава въпроси, които са едновременно смешни, неудобни и болезнено точни. „Защо имаш любовница, татко?“, „Защо баба има мустак – тя мъж ли е?“ – въпроси, които те карат да се усмихнеш, но и леко да сведеш поглед.
И в тези моменти неволно се връщаш назад.
Към онова детство, в което светът беше пълен с чудене. В което нямаше „неудобни теми“, а само неразбрани неща. В което поглеждаш тайно към нещо „забранено“ и се чудиш дали си единственият, който го забелязва. В което въпросите не бяха наивни – бяха чисти.
И може би точно тук книгата ме запокити към друга мисъл, която много обичам – че децата задават най-научните въпроси. Онези, които стигат до същността, без да се губят в излишни обяснения.
И да, няма как да не призная – тази линия в книгата ме върна към „Как се раждат идеите?“ – друга история, която по един много красив начин напомня колко важно е да не губим детското си любопитство.
А някъде между Сицилия и тези малки, почти незабележими детски въпроси, се прокрадва и нещо много лично за мен – Италия.
Няма да крия – Италия ми е слабост. От онези нелогични, но устойчиви във времето любови. Понякога дори си мисля (съвсем сериозно, разбира се), че в предишен живот съм бил италианец. Si, ragazzo! И може би точно затова атмосферата на книгата ме обгърна толкова естествено – като място, на което вече съм бил, макар и само в мислите си.
И когато всички тези нишки започнат да се преплитат – съдбите на Моника и Микеле, крехката, даваща София, и любопитната, светла Софи – разбираш, че въпросът не е толкова дали ще се срещнат.
А какво ще струва това.
Какъв е този „ангелски данък“, който всеки от тях трябва да плати.
И дали изобщо сме готови да платим своя.
Няма да ви лъжа – това не е върхът на литературата. И честно казано, това изобщо не ѝ е нужно. Тази книга не се опитва да бъде велика. Тя се опитва да бъде истинска.
И успява.
Защото в крайна сметка не си тръгваш с мисълта за стила, за конструкцията, за „литературността“. Тръгваш си с усещането. С онова тихо разпознаване, което идва, когато видиш част от себе си между редовете.
С онзи малък жест – да вдигнеш показалец, да се престориш, че ти е влязла прашинка в окото… и съвсем деликатно да избършеш няколко солени атома. Почти незабележимо.
И с една лека усмивка.
Защото си бил там.
Защото си усещал същото.
И защото, по един или друг начин, всички плащаме своя малък ангелски данък.
Не мога да не дам 5 звезди на тази книга.
За всичко, което е – човещина, искра, идея, докосване, присъствие.
И за всичко, което не е – прехвалена, наперена, претенциозна.
Понякога точно такива истории остават най-дълго.
April 26, 2023
"Любовна ли беше нашата история,след като в нея именно любовта беше излишното?"
Животът на София е далеч от спокоен и щастлив.В книгата читателят се среща с малката Софи и трудното ѝ детство,на което благодарение на въображението си,тя не успява са усети тежестта.Междувременно с това настоящият ѝ живот продължава да бъде на фокус.Спомените за бившият ѝ съпруг,безименен художник,на когото тя образно казано е "принадлежала",забиват острите си стрели в сърцето ѝ,когато тя научава,че той е имал любовница.Бързо след като връзката им приключва нейното ежедневие започва се по-скоростно да губи цвета си.Краткотрайната среща с мистериозният испанец в книжарницата ѝ вдъхва съвсем лека надежда,докато не разбира,че посещението му в България е за кратко,а когато се прибере в родината си живота му ще трябва да продължи постарому.Въпреки празнината в сърцето и леглото ѝ да става все по-значима,стара нейна позната се свързва с нея.Мечтите на приятелката ѝ са сбъднати,има семейство,работа и причини поради,които да се усмихва.След като Ема ѝ предлага предложение за работа при италианското семейство на Моника и Микеле,София е поставена пред сериозен избор.Заплащането е способно да покрие всичките ѝ належащи сметки и кредити,но изискванията за нея трудно могат да бъдат покрити
от каквато ѝ да е сума.Младата жена се съгласява и заминава за красивата Сицилия при бездетното семейство,за да сбъдне най-голямата им мечта.Собствениците на Monaci Delle Terre Nere(Монасите от черната земя)са гостоприемни и правят престоя на София повече от уютен.Моника е изящна италианска красавица с женствени извивки и грациозни маниери,а съпругът ѝ Микеле е тихо и спокойно присъствие в къщата.След няколкото отрицателни теста за бременност,безразличието на София е ясно,ала тревогата и тъгата в очите на Моника са по-силни от просто примирение на ситуацията.Няколко седмици по-късно тя изпраща съпруга си и непозната жена,живееща в къщата ѝ, на почивка в Рим,нарушавайки Божиите закони с желанията си.Престоят им в Рим е с обикновена цел:зачеване на рожба,но нима това е възможно да стане така лесно?Без щипка любов?Без капка нежност?След връщането си в Италия животът на София се дели на две части-преди Рим и след Рим.Страстта,грижата и любовта,която е почувствала от Микеле дълбоко са замъглили очите ѝ за друго,а сърцето ѝ за пръв път от всякога се чувства така.Дългите липси на мъжът в къщата все пак успяват да успокоят напрежението от факта,че той не е неин,че Моника е негова съпруга и негово щастие.В кратките мигове,когато той е у дома все още се затрудняват да намерят думи,с които да говорят помежду си.Детето му с всеки изминал ден продължава да расте в нея,но понякога дори не срещат погледите си.В нощта на земетресението ударило голямата къща,при липсата на Моника,Микеле и София успяват за последен път да запечатат онова магично чувство,което са открили в чуждата стая на една обикновена къща за гости.Мистерия е за читателя дали съпругата усеща този невидима за окото нишка свързваща мъжа ѝ и София.Все пак времето тече и раждането се случва.Майката не успява дори за миг да зърне момиченцето си.Седмици след възстановяването си,захвърлена като морска мида и ненужна вече на никому тя стяга багажа си,за да се завърне отново с България изпълнила в този живот своя ангелски данък..
*Ангелски данък-Дъбът изпива част от виното.При отлежаването в бъчви се губи около 2% от съдържанието на година.Това е цената да стане по-добро
Художник-55/81-86 стр
Хавиер-89-95 стр
Рим-110-119 стр
Земетресение-182-184 стр
Животът на София е далеч от спокоен и щастлив.В книгата читателят се среща с малката Софи и трудното ѝ детство,на което благодарение на въображението си,тя не успява са усети тежестта.Междувременно с това настоящият ѝ живот продължава да бъде на фокус.Спомените за бившият ѝ съпруг,безименен художник,на когото тя образно казано е "принадлежала",забиват острите си стрели в сърцето ѝ,когато тя научава,че той е имал любовница.Бързо след като връзката им приключва нейното ежедневие започва се по-скоростно да губи цвета си.Краткотрайната среща с мистериозният испанец в книжарницата ѝ вдъхва съвсем лека надежда,докато не разбира,че посещението му в България е за кратко,а когато се прибере в родината си живота му ще трябва да продължи постарому.Въпреки празнината в сърцето и леглото ѝ да става все по-значима,стара нейна позната се свързва с нея.Мечтите на приятелката ѝ са сбъднати,има семейство,работа и причини поради,които да се усмихва.След като Ема ѝ предлага предложение за работа при италианското семейство на Моника и Микеле,София е поставена пред сериозен избор.Заплащането е способно да покрие всичките ѝ належащи сметки и кредити,но изискванията за нея трудно могат да бъдат покрити
от каквато ѝ да е сума.Младата жена се съгласява и заминава за красивата Сицилия при бездетното семейство,за да сбъдне най-голямата им мечта.Собствениците на Monaci Delle Terre Nere(Монасите от черната земя)са гостоприемни и правят престоя на София повече от уютен.Моника е изящна италианска красавица с женствени извивки и грациозни маниери,а съпругът ѝ Микеле е тихо и спокойно присъствие в къщата.След няколкото отрицателни теста за бременност,безразличието на София е ясно,ала тревогата и тъгата в очите на Моника са по-силни от просто примирение на ситуацията.Няколко седмици по-късно тя изпраща съпруга си и непозната жена,живееща в къщата ѝ, на почивка в Рим,нарушавайки Божиите закони с желанията си.Престоят им в Рим е с обикновена цел:зачеване на рожба,но нима това е възможно да стане така лесно?Без щипка любов?Без капка нежност?След връщането си в Италия животът на София се дели на две части-преди Рим и след Рим.Страстта,грижата и любовта,която е почувствала от Микеле дълбоко са замъглили очите ѝ за друго,а сърцето ѝ за пръв път от всякога се чувства така.Дългите липси на мъжът в къщата все пак успяват да успокоят напрежението от факта,че той не е неин,че Моника е негова съпруга и негово щастие.В кратките мигове,когато той е у дома все още се затрудняват да намерят думи,с които да говорят помежду си.Детето му с всеки изминал ден продължава да расте в нея,но понякога дори не срещат погледите си.В нощта на земетресението ударило голямата къща,при липсата на Моника,Микеле и София успяват за последен път да запечатат онова магично чувство,което са открили в чуждата стая на една обикновена къща за гости.Мистерия е за читателя дали съпругата усеща този невидима за окото нишка свързваща мъжа ѝ и София.Все пак времето тече и раждането се случва.Майката не успява дори за миг да зърне момиченцето си.Седмици след възстановяването си,захвърлена като морска мида и ненужна вече на никому тя стяга багажа си,за да се завърне отново с България изпълнила в този живот своя ангелски данък..
*Ангелски данък-Дъбът изпива част от виното.При отлежаването в бъчви се губи около 2% от съдържанието на година.Това е цената да стане по-добро
Художник-55/81-86 стр
Хавиер-89-95 стр
Рим-110-119 стр
Земетресение-182-184 стр
June 18, 2021
Завладяваща история! Неочакван край.
За мен нямаше връзка между миналото и настоящето, а края съвсем не беше развит. Не разбрахме какво е станало след смъртта на бабата и майката.
Не ми допадна и това, че момичето няма деца. Това законово не знам дали е възможно. Сурогатна майка може да бъде само жена, която вече има свои деца. Иначе е изключително жестоко.
Хареса ми стила на писане, прочетох я на един дъх.
За мен нямаше връзка между миналото и настоящето, а края съвсем не беше развит. Не разбрахме какво е станало след смъртта на бабата и майката.
Не ми допадна и това, че момичето няма деца. Това законово не знам дали е възможно. Сурогатна майка може да бъде само жена, която вече има свои деца. Иначе е изключително жестоко.
Хареса ми стила на писане, прочетох я на един дъх.
This entire review has been hidden because of spoilers.
February 20, 2026
Великолепна книга! Започнах я на шега, без очаквания и не я оставих. Стопли ми душата тази книга, стана ми някак топло, уютно, мило, върна ме в детството, вкъщи, в душата ми някак. Главите от името на малката Софи толкова ме забавляваха, и умилиха, и възхитиха... Бях забравила колко чисто и истински мислят децата... Прекрасен стил на писане, очарована съм! А прочитът от самата авторка, беше повече от великолепен! 10* ми се иска да ѝ дам❤️
March 1, 2026
Книгата е лека, на моменти забавна и доста приятна за четене. Вероятно заради еднаквия сюжет – жена е отчаяна от живота си, съгласява се да роди дете на семейство, което не може да си има, впоследствие се влюбва в мъжа, той не я избира, нищо че се е влюбил, и приключва със заминаването с парите от дома, в който е била близо година. Около 3,4 🌟
This entire review has been hidden because of spoilers.
November 28, 2021
След като прочетох книгата разбрах защо всички казват, че е страхотна и се чете на един дъх. Авторката умело ни е пренесла в слънчева Сицилия и определено на човек му се приисква да посети мястото. Освен красивите описания, в историята присъстваха поуки и забавни елементи.
December 9, 2021
Много добре написана, увлекателна и с интересни герои. Но сюжетът ми се стори твърде сладникав, на места дори нелогичен и нереалистичен. Авторката умее да пише, но се надявам следващия път да избере по-дълбока тема, за да разгърне с нея потенциала си.
August 17, 2022
Има нещо много леко и красиво в тази книга. Хванах я случайно като плажно четиво и останах очарован. Въпреки че историята е до голяма степен предвидима и не толкова богата откъм действие, пак си струва изживяването с нея.
May 7, 2023
Не съм чела книги на бългърски език от много време. Тази книга ми я изпрати приятелка и реших да видя за какво става въпрос. Останах приятно изненадана. Историята ми се стори необичайна, но и интригуваща. Ако искате нещо леко и различно, препоръчвам.
June 5, 2022
Малко скучно ми започва и свършва книгата, но малко като напредне историята става интересна.
July 3, 2022
Страхотна книга! 🌺
Красива история, умело разказана, емоционална и докосваща.
Красива история, умело разказана, емоционална и докосваща.
April 5, 2024
Като цяло книгата ми хареса. Добре е написана и се чете много леко. Сюжетът и историята ми харесаха, но не и финалът. Наистина ми се искаше да завърши по друг начин.
August 13, 2025
Много ми хареса начина на писане и съм приятно изненадана от авторката. Сюжетът беше нетипичен и остана някак недовършен и непълен. Не успях да харесам никого от героите.
November 4, 2021
Книгата държи интереса и може да се прочете на един дъх. Дава на читателя един различен свят с реални проблеми и въжделения.
April 25, 2022
Чете се бързо и лесно, но не леко. Разбрах я, докосна ме, няма да я отворя отново...
Displaying 1 - 29 of 29 reviews