Всякакви прилики с действителни лица и събития са случайни, непълни и понякога верни
Запознайте се с Подполковника – той така се казва, въпреки че си има и истински пагони на подполковник. Светът отдавна го мисли за мъртъв, но Подполковника си е здрав и свеж като репичка, живее на малък китен остров, където местните знаят, че по принцип е опасно да разпознават хората, които виждат.
И така, огромната вила на брега на морето се обитава от един анонимен диктатор, зрелищно застрелян пред очите на целия свят, а компания му прави само неговият иконом. Засега – защото скоро във вилата ще стане крайно оживено и забавно.
„Подполковника и пролетта“ е смешна измишльотина за събития, които никога не са се случвали, въпреки че от време на време се появяват живи свидетели, които – след като са се обозначили като „живи свидетели“ – скоро спират да са живи, но не това е важното, по-важното е, че ей така, между другото, ще научите ревниво пазени тайни (пак измислени, естествено), свързани със световни и родни събития, и върху всички тях е простряна напоената с петрол сянка на Подполковника.
Който на всичкото отгоре иска да забрани пролетта!
За какво иде реч в книгата ли? Ами… почти нищо не бива да ви кажа, защото нещата са навързани като български политици. На първо място – може да си мислите, че главен герой е блаженопочившият на корицата Подполковник (който в един ранен вариант на чудната корица на Фиделия Косева бе доста по-издайнически, но службите (какви служби, кой е споменавал служби изобщо?!) наложиха промяна), но всъщност такъв е журналистът от една малка балканска държава Сухуфи, който има да научи притеснителни неща за своя произход, минало, а най-вече и за настоящето и бъдещето си. Защото изчезналият за десетилетия негов баща го вика на опасния остров Малва, където се укриват всякакви хора, които имат какво да укриват (главно себе си и неприлично много пари), но по недоразумение той се оказва насред гражданската война във Фезия, което пък в крайна сметка има доста общо с това, заради което баща му го е викнал, та не е чак такава грешка, а и там среща сина на един убит диктатор, който обаче май не е хич убит…
"Подполковника и пролетта" се оказа едно от моите летни четива (с промяната на времето то вече не се знае кога ще е пролет и кога лято).
Макар книгата да започва с думите, че всяка прилика с реални места, събития или личности е чисто съвпадение или плод на читателското въображение, неизбежно между редовете ще разпознаете конкретни хора или обобщени образи, които са добре познати. С много сарказъм, елемент на антиутопия и деликатно намигване мистериозният автор поставя своите герои, а чрез тях и читателя, в една поредица от "случайни съвпадения". Именно вземаните решение в тези абсурдни ситуации ни изважда от сапунения мехур, изграждан от политическите и журналистически елити. Как - показвайки какво може да си докараш, ако тръгнеш да опознаваш своето (или общото?) минало или да градиш своето (или общото?) бъдеще.
Това, което ми хареса е, че с усмивка Нил Колефф показва как докато някои си играят на господари и подчинени, всъщност всички се оказват в оковите на времето и единствено дължината на веригата варира спрямо миналото и бъдещето, към които се връщат или които искат да забравят.
Нямах предварителни очаквания към книгата и може би именно затова ми допадна.