"Подполковника и пролетта" се оказа едно от моите летни четива (с промяната на времето то вече не се знае кога ще е пролет и кога лято).
Макар книгата да започва с думите, че всяка прилика с реални места, събития или личности е чисто съвпадение или плод на читателското въображение, неизбежно между редовете ще разпознаете конкретни хора или обобщени образи, които са добре познати.
С много сарказъм, елемент на антиутопия и деликатно намигване мистериозният автор поставя своите герои, а чрез тях и читателя, в една поредица от "случайни съвпадения".
Именно вземаните решение в тези абсурдни ситуации ни изважда от сапунения мехур, изграждан от политическите и журналистически елити. Как - показвайки какво може да си докараш, ако тръгнеш да опознаваш своето (или общото?) минало или да градиш своето (или общото?) бъдеще.
Това, което ми хареса е, че с усмивка Нил Колефф показва как докато някои си играят на господари и подчинени, всъщност всички се оказват в оковите на времето и единствено дължината на веригата варира спрямо миналото и бъдещето, към които се връщат или които искат да забравят.
Нямах предварителни очаквания към книгата и може би именно затова ми допадна.