В света на алхимията солта символизира единството на разнородните елементи. „Играта на солта“ е роман за противоположностите, обречени да се обединят.
Брам Кобке, създател на най-популярните ларпове в света (ролеви игри на живо, прерастващи в нова реалност), организира Tabula Rasa – терапевтичен ларп за хора с биполярно разстройство, в който те трябва да разгърнат неизчерпаемия си запас от енергия и идеи, да овладеят крайностите на своя дух и да заживеят в мир. Изоставеният крайбрежен квартал „Вароша“ във Фамагуста, раздиран от дългогодишната вражда между кипърски гърци и турци, се превръща в зрелищна арена на новата игра на противоположности. Решени да надвият противниковия отбор, героите отключват скрити за човечеството дарби, а сливането на психичния с физическия свят става опасно оръжие в битката помежду им. Това ще ги отведе далеч отвъд играта – в древен лабиринт, където всяко подсъзнание e нова врата към паметта на света.
За мен книгата имаше доста обещаващо начало…но някъде по средата ме загуби. Имаше много теории и термини от невропсихологията, психологията и на места от физиката, които лично мен ме накараха да се изгубя в сюжета, до степен доскучаване.
Книгата има невероятен трейлър, но нещо не така невероятно върви книгата. Две седмици чета 150 страници и не тръгва и не тръгва, но като стигнах до изречението, че всички участници в ролевата игра освен гениални са и красиви и я зарязвам. Стига толкова