Сборникът с разкази „Хора“ направо ме зашемети. Толкова близки усетих героите, че след всеки разказ спирах, за да си поема дъх. За да изляза от неусетното ми вмъкване под кожата на Пламъчето или Агата, да се измъкна от тъмния ъгъл на Ани към светлия Париж, да се отърся от огромната мъка, пътувайки към Маскирания за лек, да се гмурна до Олга или Зисула с копнежа за истинската любов, да нося достойнството на Лудата, да бъда чаровния Дмитри или двете циганки джуджета върху тяхното летящо килимче...
Бях всеки един от „хората“ на Катерина. И през мен течеше променлив електрически ток и изгаряше сетивата ми, но възкръсвах след всеки разказ за още доброта и хора с мирис от друг свят.
Талантът и майсторството на един писател най-ярко заблестяват в разказа.
Шапка ти свалям, Катерина Хапсали!
Весела Люцканова
Докато четях „Хора“, имах чувството, че съм на морския бряг. Вълните идват една след друга и не се отдръпват. И се качват сякаш на раменете си. Разказите на Катерина Хапсали започват непрекъснато и самият им смисъл е в започването – постоянно става нещо ново. И именно това ново те води към края.
Честно казано, героите ми приличат и на шарена сол – направени са от много билки, от дъждове и страдания. И от много любов.
Тази книга е модерна книга и модерността й е в това, че е естествена.
Странна смесица са тези разкази от реално и фантазно, от баладично и приказно. Направо са си разкази приказки.
КАТЕРИНА ХАПСАЛИ завършва икономика и испански език в САЩ. От 2000 г. работи като журналист, макар че предпочита по-широкото определение „човек на думите” – неслучайно прави докторантура по философия. Сред любимите ѝ медийни проекти през годините са предаването „Говори с нея” в Дарик радио, както и рубриките „Детектор на лъжата” и „Жени с история” в сп. ТЕМА. Тя е и първият главен редактор на сп. Harper’s BAZAAR у нас. „Гръцко кафе” е дебютният ѝ роман.
Не обичам разкази. Рядко посягам към тях, все с недоверие, с предубеждение и страх, най-вече страх, че няма да ми харесат, че няма да открия този смисъл, който спечели детското ми сърце едно време и открих между страниците на томовете на Йовков. Има разкази и разкази. “Хора” от Катерина Хапсали така стисна сърцето ми, че ме върна години назад, когато Йовков ме спечели с безупречното си майсторство да разказва за душите и сърцата на хората. Хапсали има стегнат и изчистен стил на писане. Сякаш заглавието на сборника казва всичко, което е искала да ни каже авторката. Хората, онези малките или големите, щастието, което преследват и нещастието, което често ги намира, страховете, които носят, но крият и надеждата, разбира се. Тя има силата да превръща невъзможното във възможно, именно тя кара хората да трансформират нещастието си в мотивация да открият положителните неща в живота си, да не се отказват и да вярват, че нещата се нареждат само тогава, когато много се объркат. Във всеки разказ имаше и по един символ на добротата, все човек, разбира се. Той служеше за пример, именно във всички тези малки, но важни детайли писането на Хапсали ми напомняше на това на Йовков. Да можеш да разказваш за душевността на хората, за човещината и липсата на такава, за бита и културата им, за болките, трудностите и нещастието им е върховно майсторство. А Хапсали го прави много умело, повярвайте ми. Речникът ѝ е толкова богат и разнообразен, че ви кара да се чувствате участници в разказите, които четете. Кара ви да се почувствате Хора. Ако още не сте прочели “Хора”, то горещо ви препоръчвам да го направите. Сигурна съм, че няма да съжалявате!
"Твърде нереално би било Господ да създаде по своя воля свят, в който не съществува чудо." Тази вяра може би е помогнала на Катерина Хапсали да създаде свят, в който чудесата и чудотворците се вмъкват неусетно, като съвсем обичайна част от живеенето. Много лесно и естествено обикнах този свят, в който "да си жив е винаги едно чудесно начало".
Катерина Хапсали е добър разказвач, убедих се. Чела съм и "Вкусни разкази", тези също са много много добри. Езикът и историите вървят някак леко, героите са всякакви хора, каквито може да ви дойдат на акъла, обаче! Имаше само един разказ, който не ми хареса, защото се почувствах като елегантна смесица между лелка и бабка, която е седнала пред старата си къща, на порутена пейка, чакайки кравите да се върнат привечер, в компанията на други баби, хранейки се от хорската мъка. То и такъв цитат извадих "Чуждата болка е най-големият сеир". Толкова добре разказан, че малко се напрегнах дори. Човешки разкази.
А и още нещо - тук имаше една безобидна информация, ей така подхвърлена за един български град, която не знаех и се обаждах на познати, дето живеят там: - Абе, ало, чета сега една книга, вярно ли е това и това, измислица ли е? - Не е, не е. Истина е. Е какво по-хубаво от това, когато литературата те свързва с хора, които скоро не си виждал, да ги питаш глупости, за които никога не си се замислял.
Чудесни разкази, изненадаха ме приятно. Този път протагонистите са различни от градските жени, с които свързвам двата й романа. Тук героите са от най-различни социални прослойки, в различни житейски ситуации и са много интересни. А писането е прекрасно. Не че съм специалист по разказите, но рядко съм попадала на сборник с толкова много силни разкази. Обикновено ако намеря 3-4, които да ми харесат, съм доволна. В заключение: според мен голямата сила на Катерина Хапсали са разказите. Тези ги препоръчвам горещо. Слушах аудио версията и прочитът е прекрасен.
„Хора“ е сборник с разкази: човешки, топли истории и достоверни персонажи при все тяхната необикновеност. Умение за писане и на диалози, които не звучат изкуствено. Великолепна, просто великолепна Хапсали! Препоръчвам.
Много красиво ниже думите Катерина Хапсали. Допадна ми начинът, по който са разказани тези премерено драматични човешки съдби, без излишна мелодрама и все пак затрогващи, често до сълзи.