Александър Цонков с творчески псевдоним Lostov е родом от Сливен. Завършил е френска паралелка в ГПЗЕ „Захари Стоянов, а след тях специалностите „Туризъм“ и „Маркетинг“ съответно като бакалавър и магистър в УНСС в София. От 16 години работи в сферата на онлайн хазарта. Баща на 11-годишна хорър и метъл фенка.
Занимава се активно с писане от 2015 г. и оттогава има публикувани разкази в над 20 различни сборници, антологии, алманаси, списания и други периодични издания. В периода 2016-2019 г. е член на клуба на авторите на хорър „Lazarus”. Има участия в различни литературни инициативи като „Истории от някога“, „Нова Асоциална Поезия“, радио-роман в БНР и др. Има трето място в националния конкурс „Рашко Сугарев“ през 2016 г., награда за дебют от Еврокон през 2017 г., поощрителна награда от сп. „Осем“ през 2018 г.
Дебютният му сборник с разкази „Играта продължава“ има номинация за дебют за наградата на "Перото" през 2021 г., отличен е със съпътстваща награда на националния конкурс „Южна пролет“ през същата година и с първа награда от конкурса „Светлоструй“ през 2022 г.
Скалпирах книжката за норматив, което иде да подскаже, че качеството на съдържанието ѝ беше обичайното квалитетно. И родните автори, за пореден път, по нищо не отстъпиха на англоезичните си колеги. Взлом на Владислав Атанасов и Далечна звезда на Атанас Парушев като че ли се откроиха най-ярко измежду всички истории, но общото ниво определено ме впечатли.
Ъпдейт: Котка Сали също толкова много хареса книжката, че снощи изяде долното дясно ъгълче...
Чудесен брой изненада за мен от любим човек. Страхотно усещане предизвикаха : " Лимбо"-Добромир Калчев "+Безкрайност"-Алекс Цонков-Lostov "Тя е жената "-Здравко Енев "Далечната звезда" Атанас Парушев "А и А" -Явор Цанев А cd -то на L.S.D.D. прави преживяването още по-незабравимо ❤️⭐❤️
Броят беше разкошен бъркоч от легендарни имена (български и чужди), застанали редом до непознати за мен наши автори. Имаше много силни попадения, които истински ме зарадваха.
Със сигурност личният ми фаворит в сборника беше "Далечна звезда" на Атанас Парушев, защото просто обожавам космическият ужас и историите от този род. Много качествено произведение - кратко, но изпълнено със съдържание.
Силно впечатление ми направи и "Взлом" на Владислав Атанасов, който беше изградил невероятен свят на бъдещето, както и страхотни персонажи. Не си падам особено по разни "постапокалиптични" неща, но това беше много силно.
Израдвах се и на "Карнавал" на Георги Райчев, и "Обесване" Джордж Оруел - и двата разказа не ги бях чел. "Нещо шумолеше ..." на Алеко Константинов" също ми беше любопитен, макар да го приемам повече като хумористично произведение.
----- За феновете на остросюжетната литература - изобщо не се колебайте за списанието (което си е на практика сборник с разкази, каквото и трябва да е едно литературно списание). Няма как всичко да хареса на всички, ясно е, но тук наистина като ли че има "за всекиго по нещо".
Дългоочакваната доза "Дракус" драматично дълбае душата - доволен! Лимбо (Добромир Калчев): Добър разказ, на който вероятно не съм отделил нужното внимание, защото не разбрах сюжетната нужда от последната, шеста, част. Взлом (Владислав Атанасов): Пост-апокалиптична история, която е прекалено къса за това, което иска да опише. Оригинален сюжет! Далечна звезда (Атанас Парушев): Класен класически ужас, който Лъвкрафт и почитателите му биха одобрили. Откъсът от романа на Галина Димитрова "Змейова песен" показва, че родното етно-фентъзи е живо и рита. Тя е жената (Здравко Енев): Разказ за един влюбен младеж, но това е "Дракус", а не сборник любовни разкази. Добре и убедително написан, браво! Следват две преведени стихотворения на Робърт Хауърд - особено първото ("Присмехулна луна") е много, много добро! Как се казваш (Йордан Матеев): Много добър разказ за борбата между доброто и злото! Единствения кусур за мен е как докторката повярва на ангела. + Безкрайност (Алекс Цонков - Lostov): Класна история за пътуване във времето. Добре изпипана и написана, а играта ще продължи (намиг на който се сети) и с цял сборник! "А" и "А" (Явор Цанев): Четена вече импресия, бива... Карнавал (Георги Райчев): Мега-як като сюжет и още по-свежо е, че се развива в София през 1915 или малко по-късно. Краят ми вгорчи малко впечатлението. Нещо шумолеше, ама какво беше!... (Алеко Константинов): Ултра-класен Алеко с хумор и талант! Фермата на главореза (Дж. Д. Бересфорд): Ако читателят приеме разказа за олд-скул хорър, то той е що-годе поносим. Ако пък (като мен) реши, че е комедия - доста добър! Обесване (Джордж Оруел): Бирмански разказ на великана Оруел. Няма да споменавам за какво разказва - да не съсипя тайнственото заглавие, ха-ха. Нещо малко липсва в него, не съм сигурен какво. Цели 4,41, а фаворити ми станаха "Далечна звезда", "Тя е жената", "+ Безкрайност" и Алеко!