Дългоочакваната доза "Дракус" драматично дълбае душата - доволен!
Лимбо (Добромир Калчев): Добър разказ, на който вероятно не съм отделил нужното внимание, защото не разбрах сюжетната нужда от последната, шеста, част.
Взлом (Владислав Атанасов): Пост-апокалиптична история, която е прекалено къса за това, което иска да опише. Оригинален сюжет!
Далечна звезда (Атанас Парушев): Класен класически ужас, който Лъвкрафт и почитателите му биха одобрили.
Откъсът от романа на Галина Димитрова "Змейова песен" показва, че родното етно-фентъзи е живо и рита.
Тя е жената (Здравко Енев): Разказ за един влюбен младеж, но това е "Дракус", а не сборник любовни разкази. Добре и убедително написан, браво!
Следват две преведени стихотворения на Робърт Хауърд - особено първото ("Присмехулна луна") е много, много добро!
Как се казваш (Йордан Матеев): Много добър разказ за борбата между доброто и злото! Единствения кусур за мен е как докторката повярва на ангела.
+ Безкрайност (Алекс Цонков - Lostov): Класна история за пътуване във времето. Добре изпипана и написана, а играта ще продължи (намиг на който се сети) и с цял сборник!
"А" и "А" (Явор Цанев): Четена вече импресия, бива...
Карнавал (Георги Райчев): Мега-як като сюжет и още по-свежо е, че се развива в София през 1915 или малко по-късно. Краят ми вгорчи малко впечатлението.
Нещо шумолеше, ама какво беше!... (Алеко Константинов): Ултра-класен Алеко с хумор и талант!
Фермата на главореза (Дж. Д. Бересфорд): Ако читателят приеме разказа за олд-скул хорър, то той е що-годе поносим. Ако пък (като мен) реши, че е комедия - доста добър!
Обесване (Джордж Оруел): Бирмански разказ на великана Оруел. Няма да споменавам за какво разказва - да не съсипя тайнственото заглавие, ха-ха. Нещо малко липсва в него, не съм сигурен какво.
Цели 4,41, а фаворити ми станаха "Далечна звезда", "Тя е жената", "+ Безкрайност" и Алеко!