До последен зъб е дебютният роман на Тео Чепилов след серия разкази, куп филмови и телевизионни проекти, сред които Под прикритие, Домашен арест и Дъвка за балончета, и безброй съмнителни житейски решения. Книгата е сатира на постапокалиптичния жанр, пропита с ирония и издържана в характерния и натурален гонзо стил на автора, който предимно свързваме с култови градски истории. „Това не е киберпънк – това е панелен пънк!“, твърди авторът, а ние му вярваме.
По традиция всички прилики с действителни лица и събития са напълно нарочни.
Какво ще се случи, ако в един умиращ свят са затворени напориста офис мацка, изобретателен дилър, инфлуенсърка без късмет и полицай без скрупули?
Никой в София не вярваше във вируса, поне до третия локдаун и появата на чудовищата.
Сега тези изгубени души са случайните оцелели, които бродят немили-недраги и безкрайно изплашени по улици, покрити с трупове и обитавани от уродливи същества.
Никой не знае какво се случва, но нещата видимо не отиват на добре.
Смъртта дебне иззад всеки ъгъл. Няма място за шеги, но въпреки това, типично по български, всички се смеят. Дали това е началото на края, или краят вече е дошъл? Ще изгрее ли светлина, ако продължат да пълзят през тунела? Битката е неспирна, обратите са непрекъснати, борбата никога не свършва. И така… до последен зъб!
Проект, замислен и стартирал като аудиосериал през годините на ковид-пандемията, но появил се и на хартия, за което съм изключително радостен, понеже така и не се научих да слушам книги… Оформлението на изданието, с черно-белите вътрешни илюстрации на Стефан Стоев, ми се понрави, макар да не успях да разгадая две-три от тях.
Тео Чепилов пък ме спечели със свеж хумор, богат език и грамотно писане, а ей така, между другото, небрежно сипеше препратки към филми, книги, игри и пр., демонстрирайки завидна обща култура. Единственият недостатък на този страхотен постапокалиптичен панелен пънк (термин на автора) е, че в последните епизоди повествованието осезаемо загуби инерция, сякаш идеите за новите сюжетни ходове се изчерпиха и финалът дойде - шат-шат - буквално спуснат от въздуха. Разбира се, ако се мисли за продължение не е проблем. Но-о така или иначе – забавлявах се на макс и давам максимална оценка.
Ето и нужното разнообразяване :) Слушах книгата в Сторител (в прочит на Китодар Тодоров) и мога да кажа, че съм доволна - държа интереса ми до последната минута и героите бяха колоритни. Обичам постапокалиптични книги/филми/сериали, така че „До последен зъб“ на Тео Чепилов ми дойде чудесно.
Изненадващо приятна книга в най-добрите традиции на постапокалиптиката. Усеща се влиянието на много от светилата в жанра - Кинг (Сблъсък), Resident Evil (филмите) , дори малко Глуховски (второто Метро). Г-н Чепилов обаче успява да избяга от баналността и клишетата, като ситуира целия сюжет в една полуразрушена София и не изпада в драматизъм и прекомерно кръвожадни детайли. Разказва историята си с много хумор и рисува пълнокръвни родни образи, взети от истинския живот. Финалът е съвсем отворен и определено заявява продължение. Нямам търпение да прочета следващата част. 4 звезди заради някои малки логически несъответствия. А и не обсъждаме Ана Каренина все пак 😊
Малко насилено забавна, пълна с клишета и интернет лафове и вицове от детството ми. Сюжетът е постен, почти нищо не се случва, предимно се обръща внимание на историята и терзанията на героите. Първите няколко глави не успяха много да ме грабнат, а в последните темпото и посоката на разказа падат драстично. Илюстрациите не са по моя вкус, а самото книжно тяло е излишно тежко. Въобще - средна работа по моите скромни читателски критерии. Обаче.....!!!!! Появата на инфлуенсърката оправи всичката горчилка от четенето. Единици са авторите, които са успявали да ме разсмеят, но чрез главите, с участието на тази така типична за модерния ни свят аномалия(особено момента с гладуването), Тео Чипилов успя да изкопчи от сериозната ми мутра дори хилеж. Затова давам две звезди отгоре.
Готино четиво за развличане. Хуморът беше свеж, персонажите – интригуващи, макар и малко клиширани (но то това си е типично за жанра). Реално най-интересни ми бяха децата, а те се появяват най-малко, уви...
Сюжетът, също очаквано, тепърва предстои – досега като че ли основно се запознаваме с героите, отношенията и миналото им... Обаче следващи части, за беда, няма.
Другото, което не ми хареса, е прекалено вулгарният език. Щеше да е готино да има малко разнообразие – главите на един герой да са вулгарни (Бухала), на друг – с повече селски диалект (Лъчо), на трети – с изобилие от чуждици (Тина). В момента тези отличителни характеристики личат само в диалозите, а спокойно биха могли да насищат изцяло езика на съответните глави.
Прочитът на аудиокнигата е супер – ако трябваше сама да си я чета, цинизмите сигурно щяха да ме откажат доста преди края. :))
Бих определил този роман като роман-очакване. Четеш и очакваш историята да започне, а тя така и не започва. Подозирам, че планът е това да е първа книга от поредица, защото целият текст само ни запознава с героите и миналото им и малко със света около тях. Ако няма да има други части, изложеното е сериозен минус на книгата.
Самата история, доколкото я има, също е доста постна. Типични и клиширани са както героите, така и случките, в които попадат.
Прави впечатление и предозирането с поп културни препратки, които дори не са загатнати, а директно се ползват, за да предадат авторова идея или описание. Това не ми харесва, защото показва неспособност за описание на ситуации и герои, сякаш авторът разчита на кинематографската памет на читателя, а не на умението си да борави със словото. В тази връзка - голям проблем в съвременната литература, не само родна, авторът ни разказва, а не ни показва. Това е подценяващо.
На последно място, но не и по значение - ужаси ме свръхупотребата на чуждици от английски. Не знам каква е целта, но резултатът е плачевен. Ако се цели модерно звучене - ами, не, ужасно е. Ако целта е авторът да критикува това явление, не трябва употребата да е в авторовия текст, а в речта на даден герой, чрез който да се направи сравнение и да се акцентира на проблема. Когато авторовата реч е пълна с английски думи, ефектът е този говор да се легитимира.
Доста забавна, макар и със слабичък сюжет. Чете се на един дъх, става за един плажен следобен, а и не се усеща точно като книга. По-скоро е нещо като онези легендарни теми във форума на Dir.bg от зората на 2000-те, които четяхме в захлас по нощите като тийнове, и които urban зевзеци пишеха за едната анонимна nickname слава. Това е и най-големият плюс - телепортира те в детските години. Иначе има дразнещ момент със сравненията "като това" - "като онова". Понякога идват в повече - като във въздълъг виц от Шоуто на Слави, като вечен сайд куест, като трудно развиващо се пакетче семки... Но се преглъщат. Пък и оформлението на книгата е доста яко.
Не съм съвсем сигурен за тази книга :) Безспорно интересен и смел опит, свежа история и персонажи, но някак незавършена и без дълбочина в писането, не че се изисква за подобен сюжет. Просто малко си личи, че автора не е точно писател. Въпреки това е забавна и лека за четене, а понякога това е напълно достатъчно :)
Тази книга е това, което явно напоследък минава за сатира. Постапокалиптичният сетинг е само грубо щрихован. Езикът и ��тилът са тези, които можем да чуем във всеки един модерен български сериал - т.е. модерни. Сложих там една звезда заради Китодар и DJ Огонёк.