What do you think?
Rate this book
Третата национална катастрофа
Известно е, че когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си. Именно това стана в началото на най-новите времена в България – в обществения дискурс беше насилствено и злонамерено имплантиран един термин без смисъл, една дума без значение: „преход“. Безсмислицата, скрита в тази дума-паразит, излезе оттам и обгърна с мрака си цялото общество.
Три десетилетия бяха необходими на българите, за да успеят да осъзнаят, че „преходът“ всъщност е равносилен и равнозначен на една национална катастрофа – катастрофа, обхващаща едновременно както живота на обществото, така и неговите дълбинни обяснителни механизми. След три десетилетия преход българите се намериха в разрушено битие и с разрушено съзнание, т.е. с разрушена способност за разбиране.
Значението на публикуваните тук разговори е останало в миналото, там, където те са се състояли. Смисълът им обаче е извънвременен – като свидетелство на непрекъсващите усилия за разбирането на света и на нас самите в него. Докато има стремеж за разбиране и саморазбиране, нищо не е окончателно изгубено: социалният свят си остава обитаем, макар и непоносим, и действителността, макар и запълнена както казва Шекспир с „вой и скърцане на зъби“, винаги съдържа и една последна надежда.
Всички интервюта, публикувани тук, са израз на стремежа онова, което се казва за нещата и ситуациите – дори и да е без значение, – да е осмислено, за да има надежда в мрака на катастрофата.
Три десетилетия бяха необходими на българите, за да успеят да осъзнаят, че „преходът“ всъщност е равносилен и равнозначен на една национална катастрофа – катастрофа, обхващаща едновременно както живота на обществото, така и неговите дълбинни обяснителни механизми. След три десетилетия преход българите се намериха в разрушено битие и с разрушено съзнание, т.е. с разрушена способност за разбиране.
Значението на публикуваните тук разговори е останало в миналото, там, където те са се състояли. Смисълът им обаче е извънвременен – като свидетелство на непрекъсващите усилия за разбирането на света и на нас самите в него. Докато има стремеж за разбиране и саморазбиране, нищо не е окончателно изгубено: социалният свят си остава обитаем, макар и непоносим, и действителността, макар и запълнена както казва Шекспир с „вой и скърцане на зъби“, винаги съдържа и една последна надежда.
Всички интервюта, публикувани тук, са израз на стремежа онова, което се казва за нещата и ситуациите – дори и да е без значение, – да е осмислено, за да има надежда в мрака на катастрофата.
- GenresPolitics
496 pages, Paperback
Published January 1, 2021
2 people are currently reading
17 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
January 6, 2022
Горещо препоръчвам книгата за хора, които имат нужда от алтернативна гледна точка за т. нар. "Преход" у нас. Има от всичко - философия, социология, политология, история ... Букет от качествена хуманитарстика, развита от безспорния авторитет Валентин Вацев!
Особено ме впчатлиха темите/анализите свързани със САЩ. Промяната, в тамошното общество, е засегната по особено находчив и подходящ начин.
Ако започнете да четете книгата от началото / а как иначе ? :) / ще усетите, че авторът изгражда пророчески тези в много отношения, без да претендира за това.
Особено ме впчатлиха темите/анализите свързани със САЩ. Промяната, в тамошното общество, е засегната по особено находчив и подходящ начин.
Ако започнете да четете книгата от началото / а как иначе ? :) / ще усетите, че авторът изгражда пророчески тези в много отношения, без да претендира за това.
Displaying 1 of 1 review