Какво свързва пещерата Дяволското гърло в Родопите с Гроте ди Фрасаси – най-големия пещерен комплекс в Италия? Има ли нещо общо между Свещената плоча на математика доктор Дий, ръкописите на Данте Алигиери, посланията на Орфей и праисторическите монументи, открити в древното светилище от Лепенски вир до река Дунав?
Археоложката Вера Кандилова, позната на читателите от романа „Мастиленият лабиринт“ на Людмила Филипова, и Ариман, мистериозен млад мъж, който търси истината за тайнствения живот на баща си, се впускат в невероятно приключение. Приключение, което ще ги отведе от Балканите през Рим и Оксфорд до мистичния Антихтон, наречен от Питагор Антиземя. Като разгадават „тайната на десетте“, скрита в текстовете на Алигиери, героите стигат до прозрения, надминаващи всичките им очаквания и засягащи бъдещето на Земята. В тази умело забъркана сплав от легенди, древна философия, религия, астрономия и физика и с ритъма на десетте хиляди земни вдишвания Вера и Ариман намират отговорите на извечни въпроси: Кои сме ние и накъде се е отправило човечеството? Има ли път назад, ако осъзнаем, че посоката, по която сме поели, е грешна? И каква цена трябва да платим, за да поемем по вярната?
Това беше нещо като несамостоятелна втора част на “Мастиленият лабиринт”. Пълен миш-маш от религиозни суеверия и псевдомистицизъм, паранормални брътвежи, досадно и несекващо празнословие и лигава сантименталност. В интерес на истината, точно любовната история най-ставаше, имам някакви спомени, че на моменти дори ми допадна. Всичко останало е трагедия за отсечените дървета.
Иначе идеята отново не е лоша и би могла да е доста добро фентъзи в Ада. Само реализацията и е зле.
О, ти, който четеш тези редове. Ако зовеш се Дан Браун, скрий се в миша дупка!
Така си е, няма лъжа, няма измама. Людмила Филипова категорично унищожава Браун и то до голяма степен на собствения му терен – религозната мистика, пренесена в наши дни.
“Антихтонът на Данте” е продължение на “Мастиленият лабиринт”, който не съм чел, но скоро ще поправя тази грешка. За радост спокойно може да се чете и без него.
Раят е въпрос на интерпретация, а Адът - на вътрешно усещане. Ангел и демон са различни думи за едно и също нещо. Нищо не съществува, ако не го усещаш.
Кой си ти, ако не сянка на това, което би могъл да представляваш? Готов ли си за света отвъд собствените ти представи за реалност? И способен ли си да минеш през кръговете на Ада, теглен от личното си апокалиптично чувство за тленност?
Наистина ли Земята преобръща вътрешностите си на 10 000 години, за да се прероди изцяло? Наистина ли Данте, Орфей и Вергилий са били в Ада и всеки от тях се е върнал оттам променен и неземен? Способни ли сме да спрем устрема си към себеразруха и стремежа си към притежание и надмощие? Това ще решите вие.
Това е книга, подклаждаща сетивата към нови усещания. Книга способна да обръща светове и представи. Тя е чувството, че докосваш миг от вечността. Тя е една невъзможна любовна история. Тя е задължителна - заради преплитащите се история и фантазия, заради вълшебно нежните описания, заради плама на Вера и студената прецизност на Ариман. Тя Е.
Книгите на Людмила Филипова, които съм чела до сега те грабват в един момент, а в друг ти се ще да прескочиш някой абзац. Антихтонът на Данте надгради първата книга от поредицата Мастиленият лабиринт. Разви се много красива и умело представена любовна история. Също така е обхванат наистина голям обем от информация поднесен по начин, който кара човек да се замисли и усъмни в света ни.