Драган Цанков e един от видните обществено-политически дейци преди Освобождението и в първите десетилетия след него, та чак до началото на XX век. Неговият бурен живот и още по-бурната му дейност като политик и държавник го определят като спорна фигура в българската история. Липсата на достатъчни негови лични писма и автобиографични документи налага използването на чужди дипломатически архиви, за да се осветли по-пълно неговата разнопосочна дейност на борец за църковна и политическа свобода. След Освобождението забележителна е последователността му в неглижиране на българските монарси – княз Александър I Батенберг и цар Фердинанд Сакскобургготски.
Дейността на Драган Цанков е разнопосочна и с противоречиви оценки от съмишленици и опоненти. Първоначално Драган Цанков се изявява като убеден родолюбец и русофоб, който отхвърля руската имперска политика за завладяване на България. Но в последните години от своята активна политическа и държавна дейност той е отявлен русофил, сам продал се на Русия, за да обслужва нейните завоевателни интереси. Цената, на която продава своята съвест, е доста висока за времето – 20 хиляди франка еднократно и 40 хиляди рубли годишна „персонална помощ“, а за издаване на вестник, в който той да пише против българския княз и правителство – други 12 хиляди рубли. И в това е голямата трудност да се даде цялостна оценка на неговата разнопосочна дейност: макар и да е известна неговата политическа метаморфоза от русофоб в русофил, той е белязан с ореола на „строител на съвременна България“.
Драган Цанков трудно бихме нарекли родолюбец, но историята му може да служи като лош пример за всички ни. Работил за Османската империя, предал на 2 пъти България, изгонен в Русия като политически емигрант, направил десетки решаващи интриги срещу родината, обявил се против Съединението на България и тн. Никога няма да разберем как такъв човек бива избиран два пъти за министър-председател, можем само да гадаем. Най-основната догадка е руското влияние в България през първите 20 години след освобождението.
Част от вината трябва задължително да прехвърлим на хора като Петко Каравелов и Стефан Стамболов, като вторият се включва дейно в 3 от въстанията на България в края на Османското иго, той добре е знаел, че всички четници са недолюбвали интриганта Драган Цанков. След прочитането на книгата си задавам различни и предвидими въпроси като:
- Защо една от артериите на София, а именно бул. Драган Цанков, все още носи това име? - Кой и защо кръщава така централна улица в столицата ни? - Защо през годините в учебниците се говори единствено и само за църковната битка, която води Драган Цанков за свободна православна църква, като в тази битка стига дори до това да приеме католицизма?
За финал ще оставя и един цитат от книгата:
"След контрапреврата и връшането на княз Александър I Батенберг в България Драган Цанков бяга в Русия, подплашен от евентуални репресии срещу него от страна на Стамболов. Той се обявява за политически емигрант и престоява 9 години в Русия до убийството на Стамболов. Завръщайки се в България, на софийската гара той е посрещнат тържествено от своите привърженици. Да се чуди човек на онези българи, които прощават на предателите."