What do you think?
Rate this book
Новата прическа на Вики
Съществува една рядка категория книги, които стискат за гърлото от първата до последната страница и не те оставят да си поемеш дъх дълго след като си ги затворил. „Новата прическа на Вики“ е като ритник в слънчевия сплит. Буквално и преносно. Откровена до болка и болезнена отвъд границите на въображението. Толкова болезнена, колкото само реалният живот може да бъде.
Историята на Вики пресъздава действителни събития и съвсем не е единствена по рода си. И точно там е проблемът. Според неофициалната статистика всяка четвърта жена в България е жертва на домашно насилие. А то не е заключено само зад вратата на жертвата и насилника – сраснало се е дълбоко с нас и събира легиони, облечени в толерантност и пасивност към агресията.
Ако сте жена и не сте жертва на домашно насилие, имате късмет, какъвто много други, като Цветелина Цекова, автора на „Новата прическа на Вики“, не са имали. Но тя притежава смелостта и силата да промени хода на съдбата си и на висок глас, от недрата на най-травматичните си изживявания, да изкрещи историята си, историята на всяка четвърта жена в България.
„Новата прическа на Вики“ е книга с кауза, която отваря кутията на Пандора и разкрива неудобната истина за домашното насилие.
Историята на Вики пресъздава действителни събития и съвсем не е единствена по рода си. И точно там е проблемът. Според неофициалната статистика всяка четвърта жена в България е жертва на домашно насилие. А то не е заключено само зад вратата на жертвата и насилника – сраснало се е дълбоко с нас и събира легиони, облечени в толерантност и пасивност към агресията.
Ако сте жена и не сте жертва на домашно насилие, имате късмет, какъвто много други, като Цветелина Цекова, автора на „Новата прическа на Вики“, не са имали. Но тя притежава смелостта и силата да промени хода на съдбата си и на висок глас, от недрата на най-травматичните си изживявания, да изкрещи историята си, историята на всяка четвърта жена в България.
„Новата прическа на Вики“ е книга с кауза, която отваря кутията на Пандора и разкрива неудобната истина за домашното насилие.
156 pages, Paperback
Published January 1, 2021
6 people are currently reading
199 people want to read
About the author
Цветелина Цекова
3 books14 followersЦветелина Цекова е българска писателка и активистка, известна с участието си в литературния проект „Пощенска кутия за приказки“. През 2021 г. издава дебютната си книга „Новата прическа на Вики“, в която открито споделя личния си опит като жертва на домашно насилие. С това тя цели да повиши осведомеността по темата и да подкрепи други жени в подобни ситуации.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 70 reviews
April 19, 2021
Това е книга за изборите, които НЕ правим от страх, че сме се провалили: като родител, като партньор, като дете. От страх да признаем, че сме се превърнали във всичко, което мразим и сме отричали. От страх да поискаме помощ. От страх, че няма кой да ни я даде. Вики цял живот ненавижда семейството си, обвинява майка си, обвинява всички за злощастния водовъртеж, в който изведнъж попада, осъзнала и разбрала истината, която баба й и майка й грижливо са замитали под килима, за да не бъде нещастно детето. Но то е нещастно, защото всичките ласки на света не могат да заменят ласката на майката, нейната утеха, нейното рамо. А майката така и не се научава на нищо от изброените неща. Оказва се,че дори и като непряк свидетел детето пострадва от липсата на нормално семейство. Насилието, пазено в тайна, не става по-малко зловещо, по-малко увреждащо. И когато бабата на Вики умира, нейният пристан изчезва, балончето на паралелния свят е пукнато и Вики, вече пораснала, се изправя челно с непроменената с години ситуация вкъщи. Трудно ми е да повярвам, че Мария не е имала избор. Но тя избира да не прави нищо. Урокът, който получава след години, за съжаление, е доста закъснял и доста по-драматичен.
Вики, която мрази майка си за нейните слабости, тръгва по същия път. Постъпва по същия начин дори и когато си мисли, че е различно. Беше ми адски мъчно за нея.
Тази история завършва трагично и оптимистично. Вики излиза и победена, и победител. Майка й си остава там, където е била винаги- извън играта, безучастна. Имаше един конкретен съвет от нейната уста в ключов момент, който ме отврати, и отвращението се премести върху целия й образ. Съжалявах Вики, беше ми мъчно. Прочетох тази книга за два часа, които промениха изцяло плановете ми за деня. Тя е малка, но дълбока, жестока и всепоглъщаща.
Бъдещето пред Вики е оптимистично. Най-накрая, когато всичко е изгубено и малко преди сама да изгуби себе си, Вики все пак прави рязък завой, рязка промяна и взема живота си в ръце. Авторът посочва светлото и смисленото й бъдеще, но за мен това си остана тъжен и самотен финал на един увреден още от раждането си човек.
След тази книга целунах съпруга си и му благодарих, че е толкова добър и прекрасен, гушнах децата си по-силно, за да са спокойни, че целувките и прегръдките винаги ще са достатъчно много и достатъчно сигурни.
Не е лесно, изобщо не е лесно да оцелееш в такава история и браво на Вики. На всички Викита по света желая да намерят себе си и да не отлагат. Всяка секунда забавяне може да струва живот.
Вики, която мрази майка си за нейните слабости, тръгва по същия път. Постъпва по същия начин дори и когато си мисли, че е различно. Беше ми адски мъчно за нея.
Тази история завършва трагично и оптимистично. Вики излиза и победена, и победител. Майка й си остава там, където е била винаги- извън играта, безучастна. Имаше един конкретен съвет от нейната уста в ключов момент, който ме отврати, и отвращението се премести върху целия й образ. Съжалявах Вики, беше ми мъчно. Прочетох тази книга за два часа, които промениха изцяло плановете ми за деня. Тя е малка, но дълбока, жестока и всепоглъщаща.
Бъдещето пред Вики е оптимистично. Най-накрая, когато всичко е изгубено и малко преди сама да изгуби себе си, Вики все пак прави рязък завой, рязка промяна и взема живота си в ръце. Авторът посочва светлото и смисленото й бъдеще, но за мен това си остана тъжен и самотен финал на един увреден още от раждането си човек.
След тази книга целунах съпруга си и му благодарих, че е толкова добър и прекрасен, гушнах децата си по-силно, за да са спокойни, че целувките и прегръдките винаги ще са достатъчно много и достатъчно сигурни.
Не е лесно, изобщо не е лесно да оцелееш в такава история и браво на Вики. На всички Викита по света желая да намерят себе си и да не отлагат. Всяка секунда забавяне може да струва живот.
Read
March 29, 2022Много рядко си позволявям да не слагам звезди на книга, защото нали това е идеята да оцениш преживяването.
Тук обаче не знам какво да правя. Единственият ми проблем с книгата беше финала, някак не го разбрах. Нещо се случи, но май не се…
Подобен тип книги ме смачкват, карат ме да се ядосвам на жертвите и да мразя насилниците. Този тип книги ме карат да се замисля колко малко му трябва на човек. Едно “подкрепям те”, едно “обичам те”, едно “ела да те прегърна и просто да си помълчим”…
Никога не съм съдил хората които остават след първия шамар, но този тип книги ми дават малко по-различен от моя поглед, който ме кара да се замисля…
Книгата е силна, болна и тежка…
Тук обаче не знам какво да правя. Единственият ми проблем с книгата беше финала, някак не го разбрах. Нещо се случи, но май не се…
Подобен тип книги ме смачкват, карат ме да се ядосвам на жертвите и да мразя насилниците. Този тип книги ме карат да се замисля колко малко му трябва на човек. Едно “подкрепям те”, едно “обичам те”, едно “ела да те прегърна и просто да си помълчим”…
Никога не съм съдил хората които остават след първия шамар, но този тип книги ми дават малко по-различен от моя поглед, който ме кара да се замисля…
Книгата е силна, болна и тежка…
April 21, 2021
Пет звездички рядко слагам. Пет звездички са получили от мен само любимите ми книги.
"Новата прическа на Вики" не е една от любимите ми книги. Вероятно никога и няма да стане такава. Но това е една малка по размер, но огромна по значение и болка книга, която носи заряд , за да спаси живот. За да отвори едни очи, да накара някой да избяга.
Домашното насилие не е тема, която обичам да подхващам. Опитите за статистики приключват в момента в който затворя очи и си припомня защо не е редно да обичам един от родителите си повече. Или дали моят живот би бил по-различен, ако нещата се бяха стекли другояче.
И това е най-вече книга, която ни напомня: без значение какво, защо, ние сме прекрасни, ние заслужаваме да бъдем обичани, виновни сме не ние, а тези, които са ни счупили.
.... Малко и за самата книга. Насилието може би ражда насилие, но всъщност способността да си простим и да бъдем по-силни от насилниците си, понякога се изразява в безразсъдство. Четейки книгата не спирах да мисля за "Роуз Мадър" на Стивън Кинг, както и за вътрешния глас на жертвата, който неспирно я уведомява колко лошо момиче е и как ще си го получи. Тук вътрешен глас няма, но има едно постоянно напомняне, съмнение, "Ами ако аз греша?", " Ами ако той е прав?", "Той всъщност е чудесен , но аз не ставам!".... Безразсъдство в този смисъл е да избягаш в нощта и да спасиш бъдещето си, жертвайки всяка безценна илюзия за добър живот с насилника си. Безразсъдството е смелост. И сила, защото всъщност е ужасно трудно да се откъснеш от надеждите си как всичко ще се оправи.
Нямам идея дали ревюто ми е полезно. Но това което ще кажа, е нещо изпитано от първа ръка: насилие не е само шамарът. Насилието е и когато не можеш да се обадиш на приятелка за кафе, защото вече не са ти останали приятели. Насилие е да обясняваш непрекъснато с кого си. Насилие е да ти се предложи да напуснеш работа и той да те издържа, защото ти плащат малко. Насилие е, ако той ти казва, че си дебела непрекъснато, а след това поръчва храна за вкъщи. Насилие е да те отдели от близките ти и да не ти позволи да се виждаш с тях. Насилие е ако крещи и изпотроши всички чаши в апартамента, дори и да не те докосне с пръст. Насилие е ако в един вечерта ти каже да се разкараш от апартамента, защото си отказала да спиш с него.
Защо споделям всички тези срамни неща, които съм позволила да ми се случат? Защото няма да ги позволя повече. Защото това е насилие и за него не се мълчи и това, че не съм била удряна не означава, че не ме е боляло. Защото едва когато се говори за тези неща, човек осъзнава, че не са редни, не са наред, не бива да се случват.
"Новата прическа на Вики" не е една от любимите ми книги. Вероятно никога и няма да стане такава. Но това е една малка по размер, но огромна по значение и болка книга, която носи заряд , за да спаси живот. За да отвори едни очи, да накара някой да избяга.
Домашното насилие не е тема, която обичам да подхващам. Опитите за статистики приключват в момента в който затворя очи и си припомня защо не е редно да обичам един от родителите си повече. Или дали моят живот би бил по-различен, ако нещата се бяха стекли другояче.
И това е най-вече книга, която ни напомня: без значение какво, защо, ние сме прекрасни, ние заслужаваме да бъдем обичани, виновни сме не ние, а тези, които са ни счупили.
.... Малко и за самата книга. Насилието може би ражда насилие, но всъщност способността да си простим и да бъдем по-силни от насилниците си, понякога се изразява в безразсъдство. Четейки книгата не спирах да мисля за "Роуз Мадър" на Стивън Кинг, както и за вътрешния глас на жертвата, който неспирно я уведомява колко лошо момиче е и как ще си го получи. Тук вътрешен глас няма, но има едно постоянно напомняне, съмнение, "Ами ако аз греша?", " Ами ако той е прав?", "Той всъщност е чудесен , но аз не ставам!".... Безразсъдство в този смисъл е да избягаш в нощта и да спасиш бъдещето си, жертвайки всяка безценна илюзия за добър живот с насилника си. Безразсъдството е смелост. И сила, защото всъщност е ужасно трудно да се откъснеш от надеждите си как всичко ще се оправи.
Нямам идея дали ревюто ми е полезно. Но това което ще кажа, е нещо изпитано от първа ръка: насилие не е само шамарът. Насилието е и когато не можеш да се обадиш на приятелка за кафе, защото вече не са ти останали приятели. Насилие е да обясняваш непрекъснато с кого си. Насилие е да ти се предложи да напуснеш работа и той да те издържа, защото ти плащат малко. Насилие е, ако той ти казва, че си дебела непрекъснато, а след това поръчва храна за вкъщи. Насилие е да те отдели от близките ти и да не ти позволи да се виждаш с тях. Насилие е ако крещи и изпотроши всички чаши в апартамента, дори и да не те докосне с пръст. Насилие е ако в един вечерта ти каже да се разкараш от апартамента, защото си отказала да спиш с него.
Защо споделям всички тези срамни неща, които съм позволила да ми се случат? Защото няма да ги позволя повече. Защото това е насилие и за него не се мълчи и това, че не съм била удряна не означава, че не ме е боляло. Защото едва когато се говори за тези неща, човек осъзнава, че не са редни, не са наред, не бива да се случват.
This entire review has been hidden because of spoilers.
May 14, 2021
Книгата безспорно засяга много тежка тема, но това не е литература. Това би могло да бъде фейсбук статус, но не и книга с художествена стойност. Много харесвам авторката, остроумна и с чудесно чувство за хумор, но дали заради крайно болезнената лична история или по друга причина, тук се е спънала тежко. Изключително шаблонна откъм изказ и език и дори нелепите сравнения, разпръснати в целия текст не спасяват положението. Може би това е опит да се стигне до друг кръг читатели - не знам, аз не разбирам от книги, но и изключително претенциозния редактор на книгата не е направил нищо за качеството и като литература. Подобно беше положението с "Безумецът от Таро", където всички многобройни фактологични и смислови грешки бяха пробляни от Веселина Седларска, която се вееше къде ли не като редактор на книгата. Явно редакторите се подбират вече по-скоро като промоутъри, а не в истинското им качество.
Иначе по темата трябва да се говори, пише и работи много и тази книга също трябва да се прочете, защото всяка четвърта жена трябва да престане да бъде част от тази болезнена статистика и обществото да спре да се прави, че не забелязва какво се случва зад затворените врати на домовете на хората или не го интересува.
Иначе по темата трябва да се говори, пише и работи много и тази книга също трябва да се прочете, защото всяка четвърта жена трябва да престане да бъде част от тази болезнена статистика и обществото да спре да се прави, че не забелязва какво се случва зад затворените врати на домовете на хората или не го интересува.
June 25, 2021
Майко мила, госпожо Цекова, какво направихте и как ще си плащам сега терапията след книгата ви? Все съм си мислила, че "Втора кожа" е много тежка... boy, was I wrong... Това е бетонобъркачка за мозъка, на стероиди и на степен десет хиляди. Поне в по-горе споменатата книга описаните кошмари са със "смилаеми" размери, от страница-две. Малко поемаш въздух и се връщаш в своя си (след прочетеното, вече ми се струва идеален) живот. А в "Новата прическа на Вики", като попаднеш в ада и няма нито надежда, нито шанс за излизане. Изживях го с Виктория, ден по ден и дъх по дъх. Вече ме е страх от моя си мозък, пък за на дамата, въоражена с писалка и тефтер т.е. Цветелина Цекова, не ми се помисля, особено като знам, че това е живият живот за не малка част от хората. А поне за мен, е и единственият живот, който имаме. Така да се изживее... не е ок.
Read
May 29, 2021Няма да слагам звездички, защото не мога да отделя книгата от каузата, за която се бори. Не мога да я нарека "литература", но не всяка книга на света по принцип е литература. Надявам се, че посланието на книгата и историята ще стигнат до правилните хора.
Aко искате да четете още по темата за домшаното насилие, мога да пропоръчам Втора кожа от Катерина Стойкова и книгите в този списък в "Аз чета"
Aко искате да четете още по темата за домшаното насилие, мога да пропоръчам Втора кожа от Катерина Стойкова и книгите в този списък в "Аз чета"
March 20, 2022
Твърдо заставам зад каузата на книгата, където основна тема е домашното насилие. Самата писателка е била жертва. Гнусни ми бяха сцениете, в които е унижавата и мастретирана, самата тя споделя,че е преживява по-голямата част от тях.
Смятам,че книгата трябва да бъде прочетена, за да не се мълчи, за да имате куража ,дали ако сте жертва или свидетел , за да знаете как да реагирате.
Още по темата може да видите и чуете , във видеото ми : https://www.youtube.com/watch?v=JpJfX...
Смятам,че книгата трябва да бъде прочетена, за да не се мълчи, за да имате куража ,дали ако сте жертва или свидетел , за да знаете как да реагирате.
Още по темата може да видите и чуете , във видеото ми : https://www.youtube.com/watch?v=JpJfX...
April 20, 2021
Това не е книга, която можеш да оставиш. Защото това не е книга - вик за помощ. Това е книга - изповед. Изстрадана изповед. Боляща рана. Заздравяваща бавно. Изповед за живота на всяка четвърта жена, според българската статистика. От първо лице. Изповед за реално случващото се зад заключената врата на апартамента. Изповед за наивността, за вярата в доброто. За нуждата от любов. Благодаря на автора смелостта да не мълчи. За това, че чрез тази си книга описва реалността, и че ще даде сила, вяра, светлина и надежда на жени, пострадали от домашно насилие, да се измъкнат от примката на агресията. И не само харесвам тази книга, а дори смятам, че тя трябва да стане част от задължителната литература за изучаване в училищата. Защото трябва да се даде гласност и този проблем да изчезне. Защото хората трябва да знаят и да спрат да извръщат глава. Защото насилието, било то психическо или физическо, не е любов. То убива. Защото всеки заслужава истинска, чиста и безусловна любов, без насилие и страх.
Тази книга може да спаси човешки живот.
Тази книга може да спаси човешки живот.
February 5, 2025
Това е една кратка книга за домашното насилие, която в аудио вариант се слуша много бързо. Доколкото разбирам книгата е писана по преживяното от самата авторка, а темата е тежка. Трябва да има повече такива книги, повече да се говори, та дано повече жени да намерят куража да сложат край и да се махнат от насилника си. Независимо дали говорим за физически или психически тормоз, не жертвата е виновна за него, а само и единствено насилника. Ето защо адмирирам написаното и споделеното.
Като литература обаче, книгата "не ме стисна за гърлото", не усетих емоцията на героинята, макар че гаврата с нея ме потресе с жестокостта си. Някак беше просто щрихирано без много дълбочина, само с изброяване на факти и събития.
Краят също не ми стана много ясен - детето измислица ли беше? Не можах да се зарадвам на нейното избавление, а по-скоро ме обърка и сега просто се чудя какво се случи!
Като литература обаче, книгата "не ме стисна за гърлото", не усетих емоцията на героинята, макар че гаврата с нея ме потресе с жестокостта си. Някак беше просто щрихирано без много дълбочина, само с изброяване на факти и събития.
Краят също не ми стана много ясен - детето измислица ли беше? Не можах да се зарадвам на нейното избавление, а по-скоро ме обърка и сега просто се чудя какво се случи!
February 12, 2025
Като литературна творба книгата много издиша. Не усетих героите, никакво описание, просто едни имена, Ангел, Мария, Виктория...
Наблегнато е на едни фрапантни истории, но не са облечени в развитието им, защо, как, какво...
Чета просто статистика за едни личности и това, което им се е случило.
Да, историята е тежка, но липсва много пълнеж...
Чета, че Виктория ( докато е ученичка още) е бременна от първия си приятел Миро...и до там, какво е станало с детето, защо историята рязко спира до там, не се разбира, а бабата? Къде изчезна, какво стана...
Наблегнато е само на първичността, да има драма и толкова, без ясни мотиви, движение, действия, кое, как, защо се е случило, кое е предизвикало това примирение...
2*
Наблегнато е на едни фрапантни истории, но не са облечени в развитието им, защо, как, какво...
Чета просто статистика за едни личности и това, което им се е случило.
Да, историята е тежка, но липсва много пълнеж...
Чета, че Виктория ( докато е ученичка още) е бременна от първия си приятел Миро...и до там, какво е станало с детето, защо историята рязко спира до там, не се разбира, а бабата? Къде изчезна, какво стана...
Наблегнато е само на първичността, да има драма и толкова, без ясни мотиви, движение, действия, кое, как, защо се е случило, кое е предизвикало това примирение...
2*
This entire review has been hidden because of spoilers.
June 14, 2021
Новата прическа на Вики
Когато разбрах, че тази книга ще говори за домашното насилие веднага се сетих за " Никога повече" на Колийн Хувър( ПРОЧЕТЕТЕ ТАЗИ КНИГА) и се замислих, че би било хубаво да прочета една книга от българска авторка, която говори от първо лице за тази тема.
Ако мислите че това е шедьовър на литературата, сте в заблуда, но и книгата няма претенциите да бъде такава. Книгата е написана за всички жени, сестри, майки, приятелки, съседки, дъщери, внучки и съпруги. Написана е, не за да бъде шедьовър, а да бъде една огромна червена предупредителна лампа, която трябва да светва в съзнанието на всяка една от нас, всеки път когато мъж ни замахне с ръка( или думи).
Сещам се за стихотворението на Елисавета Багряна " Вечната", в което тя пише: " Очите са притворени и хлътнали. /и все едно - дали Мария, или Анна е, /и все едно - да молите и плачене, -/ не ще се вдигнат тънките клепачи,/ не ще помръднат стиснатите устни / -последния въздъх и стон изпуснали." Тук в това стихотворение авторката описва вечността и пребъдването на живота. Но някак ми се стори подходящо и за темата, която Цветелина Цекова разглежда. Защото не е важно дали Мария или Ана е жертвата, важното е, че някъде там един човешки живот е в опасност и ако мълчим или се правим на ударени той безвъзвратно ще бъде изгубен
Историята, разказана в книгата, проследява съдбата на две поколения жени, всяка носеща белезите от насилието. Хареса ми, че е показан и ефектът от насилието върху децата, които стават всекидневно свидетели на семейните раздори и системното унижение, на което е подложена майка им. И митът, че жените седят при насилниците си заради децата, е абсолютно развенчан.
Има много силни моменти в книгата, има моменти, в които направо ви идва да крещите, има и такива, в които се прокрадва лека усмивка. Няма да кажа нищо за сюжета, защото книгата е кратка и е хубаво всеки сам да я изживее. Не мога да кажа и че е най- доброто, което съм чела, защото на няколко места ми се искаше една идея повече разказ и повече дълбочина в образите.
В началото на това ревю споменах книгата на Хувър, която също интерпретира темата за домашното насилие, но по по - различен и по- художествен начин. При Цветелина е по- скоро автобиографично предаване на събития с малко доза художествена условност. Прочетете и двете книги. Едната е от суровия живот, а другата е вдъхновена от него.
Мисля, че е много грешно да се казва, че това е книга, която трябва да се прочете от всяка жена. Не. Това е книга, която трябва да се прочете и от всеки мъж.
Най- любимият ми момент от книгата е онзи в болницата, когато майката на Вики се среща с майката на насилника на Вики. Това може би е и емоционалната кулминация в сюжета. Няма да изпусна да ви кажа и че има ясно очертана композиционна рамка, която е просто съвършена.❤️❤️❤️❤️
Няма да съжалявате, ако я прочетете.
Всъщност ТРЯБВА ДА Я ПРОЧЕТЕТЕ.
И за финал ще кажа само че трябва да се дава повече гласност на жени като Цветелина, които да бъдат онази светлинка в тунела на толкова много жени, които живеят в мрака на насилието.
Когато разбрах, че тази книга ще говори за домашното насилие веднага се сетих за " Никога повече" на Колийн Хувър( ПРОЧЕТЕТЕ ТАЗИ КНИГА) и се замислих, че би било хубаво да прочета една книга от българска авторка, която говори от първо лице за тази тема.
Ако мислите че това е шедьовър на литературата, сте в заблуда, но и книгата няма претенциите да бъде такава. Книгата е написана за всички жени, сестри, майки, приятелки, съседки, дъщери, внучки и съпруги. Написана е, не за да бъде шедьовър, а да бъде една огромна червена предупредителна лампа, която трябва да светва в съзнанието на всяка една от нас, всеки път когато мъж ни замахне с ръка( или думи).
Сещам се за стихотворението на Елисавета Багряна " Вечната", в което тя пише: " Очите са притворени и хлътнали. /и все едно - дали Мария, или Анна е, /и все едно - да молите и плачене, -/ не ще се вдигнат тънките клепачи,/ не ще помръднат стиснатите устни / -последния въздъх и стон изпуснали." Тук в това стихотворение авторката описва вечността и пребъдването на живота. Но някак ми се стори подходящо и за темата, която Цветелина Цекова разглежда. Защото не е важно дали Мария или Ана е жертвата, важното е, че някъде там един човешки живот е в опасност и ако мълчим или се правим на ударени той безвъзвратно ще бъде изгубен
Историята, разказана в книгата, проследява съдбата на две поколения жени, всяка носеща белезите от насилието. Хареса ми, че е показан и ефектът от насилието върху децата, които стават всекидневно свидетели на семейните раздори и системното унижение, на което е подложена майка им. И митът, че жените седят при насилниците си заради децата, е абсолютно развенчан.
Има много силни моменти в книгата, има моменти, в които направо ви идва да крещите, има и такива, в които се прокрадва лека усмивка. Няма да кажа нищо за сюжета, защото книгата е кратка и е хубаво всеки сам да я изживее. Не мога да кажа и че е най- доброто, което съм чела, защото на няколко места ми се искаше една идея повече разказ и повече дълбочина в образите.
В началото на това ревю споменах книгата на Хувър, която също интерпретира темата за домашното насилие, но по по - различен и по- художествен начин. При Цветелина е по- скоро автобиографично предаване на събития с малко доза художествена условност. Прочетете и двете книги. Едната е от суровия живот, а другата е вдъхновена от него.
Мисля, че е много грешно да се казва, че това е книга, която трябва да се прочете от всяка жена. Не. Това е книга, която трябва да се прочете и от всеки мъж.
Най- любимият ми момент от книгата е онзи в болницата, когато майката на Вики се среща с майката на насилника на Вики. Това може би е и емоционалната кулминация в сюжета. Няма да изпусна да ви кажа и че има ясно очертана композиционна рамка, която е просто съвършена.❤️❤️❤️❤️
Няма да съжалявате, ако я прочетете.
Всъщност ТРЯБВА ДА Я ПРОЧЕТЕТЕ.
И за финал ще кажа само че трябва да се дава повече гласност на жени като Цветелина, които да бъдат онази светлинка в тунела на толкова много жени, които живеят в мрака на насилието.
April 17, 2021
Това не е просто книга за домашното насилие.
Това е емоционално торнадо в прозаична форма.
Това е историята на Вики, в която много жени със сигурност ще се преоткрият. По неофициална статистика - всяка четвърта. В нея ще се преоткрият и много жени, изричали думите “Никога няма да позволя да се случи на мен”. И се е случило, защото никой не е застрахован.
Истината е, че домашното насилие не идва с удар, а с букет от обещания в ръка. Често жертвите не осъзнават, че са в ситуация на виктимизация и оправдават своя насилник - “Аз бях виновна”, “Прави го, защото ме обича”, “Беше изнервен и обеща, че повече няма да се повтори”, “Беше само един шамар” - никога не е просто един шамар.
Изключително важно е жените да разчитат първичните сигнали за насилие във връзката, които, за съжаление, Вики не успява да разпознае в началото, запленена от своите чувства и емоции. Затова е важно да прочетем историята на Вики и всеки да извлече своите поуки от нея.
Ще бъде тежко, може би дори и вие ще смесите сълзи с мастило, но ще бъде полезно, защото това не е книга, а кауза, към която обществото ни трябва да бъде съпричастно.
Изключително важно е да не спираме да говорим за този проблем, отлежаващ като стари вещи на тавана. Информираността на обществото и подкрепата на жертвите на домашно насилие са сигурен начин да променим цвета на черните статистики.
Това е емоционално торнадо в прозаична форма.
Това е историята на Вики, в която много жени със сигурност ще се преоткрият. По неофициална статистика - всяка четвърта. В нея ще се преоткрият и много жени, изричали думите “Никога няма да позволя да се случи на мен”. И се е случило, защото никой не е застрахован.
Истината е, че домашното насилие не идва с удар, а с букет от обещания в ръка. Често жертвите не осъзнават, че са в ситуация на виктимизация и оправдават своя насилник - “Аз бях виновна”, “Прави го, защото ме обича”, “Беше изнервен и обеща, че повече няма да се повтори”, “Беше само един шамар” - никога не е просто един шамар.
Изключително важно е жените да разчитат първичните сигнали за насилие във връзката, които, за съжаление, Вики не успява да разпознае в началото, запленена от своите чувства и емоции. Затова е важно да прочетем историята на Вики и всеки да извлече своите поуки от нея.
Ще бъде тежко, може би дори и вие ще смесите сълзи с мастило, но ще бъде полезно, защото това не е книга, а кауза, към която обществото ни трябва да бъде съпричастно.
Изключително важно е да не спираме да говорим за този проблем, отлежаващ като стари вещи на тавана. Информираността на обществото и подкрепата на жертвите на домашно насилие са сигурен начин да променим цвета на черните статистики.
This entire review has been hidden because of spoilers.
May 17, 2025
"Новата прическа на Вики" - Цветелина Цекова
В последно време темата за домашното насилие, във всичките ѝ видове е особено актуална, излезе на светло благодарени на няколко жертви, които платиха твърде скъпа цена, за да осветлят проблема. В България проблемите се разглеждат, когато се случи нещо фатално, нещо, което да преобърне нечий живот по гнусен и грозен начин. Винаги, абсолютно винаги насилниците са "много добро дете", "прекрасен съсед, не мога да повярвам", "отличен спруг", "ама как така, ба", "много е добро тетИтУ". В отделни случаи си плащат някаква сума и биват обявявани за невменяеми, нестабилни (естествено). Насилниците не са само мъже, не ме разбирайте погрешно. И не, не ги обвинявам. Опитвам се да разбера защо след толкова много какви ли не политически системи в България все още нямаме закон за психичното здраве, който да регулира действията спрямо насилниците и жертвите. Защо няма закон, който ясно и точно да посочва каква трябва да бъде грижата за насилника и съответно жертвата. Винаги търсим под вола теле. А споменатото теле все го няма.
Беше ми казано да прочета тази книжа, когато съм готов за това. Каза ми го човекЪТ, на когото най-много държа, с най-грижовния и топъл тон, който някога съм усещал. Но аз не!
Чета и това е.
И какво беше първото нещо, което ме блъсна като влака Горна - Плевен, че книгата не се чете, не се съпреживява, а се преболедува. Когато го осъзнах, прозрях и факта, че никога не бих бил готов да прочета “Новата прическа на Вики”, за това, колкото по-скоро, толкова по-добре.
Чета, погледа ми се движи по редовете, като острие по кожата и си правя сметка. Книгата трябва да стане задължително четиво за всеки един насилник, само че тогава ме удря онази мрачна истина, че тези изроди в България, по една или друга причина остават безнаказани.
Най-красивото цвете - жената, бива мачкано. Само защото преди много години някой умник е нарекъл жената “слабия пол”. Грешка, мили мои. Ние мъжете сме слабите. Ние и нашите безброй слабости, които проявяваме всеки ден. Но това е друга тема, нека се фокусирам върху книгата, че отплесна ли се, легена е изплискан.
“Новата прическа на Вики” ни потапя в света на Виктория, запознава ни с живота й От - До. Живот изпълнен с насилие, смърт, болка. Живот, който не всеки има силата да изживее, а и волята.
Виктория няма един спокоен ден през битието си, като махнем последните две страници, които са вкусното лукче, лапнато след турбулентен ден изпълнен с гнилоч(сравнението е субективно, сто процента при вас лукчето ще е нещо друго). Докато четях в мен се бореха какви ли не емоции, но най-вече към хорското безразличие и овчедушие. Гняв към “какво ще кажат хората” и “трай бабо, за хубост”, гняв, че и да искам не мога да помогна на всички.
Цветелина Цекова е описала по брилянтен начин отношенията, връзките и зависимостите в “класическото българско семейство”. Всички низости и целия мазохизъм, които си причиняваме. Само защото “какво ще кажат хората”… докато насилниците триумфират за пореден път, а ние ги оправдаваме “поради причини” както обичам да казвам аз.
Книгата успя да направи доста препратки към моето минал, намигванията бяха много.
Стилът на авторката е приятен(осъзнавам колко нелепо звучи това, съотнесено към “Вики”), лесно четим и както казах малко по-горе, редовете ни поглъщат един след друг. Но няма как да е иначе, насилието е динамично и за съжаление търпи “градация” в повечето случаи.
Обичайно ви желая приятно четене, сега ще ви пожелая да не четете книгата.
Музиката която слушах докато четях: Kat Von D, Oli.
Чао.
В последно време темата за домашното насилие, във всичките ѝ видове е особено актуална, излезе на светло благодарени на няколко жертви, които платиха твърде скъпа цена, за да осветлят проблема. В България проблемите се разглеждат, когато се случи нещо фатално, нещо, което да преобърне нечий живот по гнусен и грозен начин. Винаги, абсолютно винаги насилниците са "много добро дете", "прекрасен съсед, не мога да повярвам", "отличен спруг", "ама как така, ба", "много е добро тетИтУ". В отделни случаи си плащат някаква сума и биват обявявани за невменяеми, нестабилни (естествено). Насилниците не са само мъже, не ме разбирайте погрешно. И не, не ги обвинявам. Опитвам се да разбера защо след толкова много какви ли не политически системи в България все още нямаме закон за психичното здраве, който да регулира действията спрямо насилниците и жертвите. Защо няма закон, който ясно и точно да посочва каква трябва да бъде грижата за насилника и съответно жертвата. Винаги търсим под вола теле. А споменатото теле все го няма.
Беше ми казано да прочета тази книжа, когато съм готов за това. Каза ми го човекЪТ, на когото най-много държа, с най-грижовния и топъл тон, който някога съм усещал. Но аз не!
Чета и това е.
И какво беше първото нещо, което ме блъсна като влака Горна - Плевен, че книгата не се чете, не се съпреживява, а се преболедува. Когато го осъзнах, прозрях и факта, че никога не бих бил готов да прочета “Новата прическа на Вики”, за това, колкото по-скоро, толкова по-добре.
Чета, погледа ми се движи по редовете, като острие по кожата и си правя сметка. Книгата трябва да стане задължително четиво за всеки един насилник, само че тогава ме удря онази мрачна истина, че тези изроди в България, по една или друга причина остават безнаказани.
Най-красивото цвете - жената, бива мачкано. Само защото преди много години някой умник е нарекъл жената “слабия пол”. Грешка, мили мои. Ние мъжете сме слабите. Ние и нашите безброй слабости, които проявяваме всеки ден. Но това е друга тема, нека се фокусирам върху книгата, че отплесна ли се, легена е изплискан.
“Новата прическа на Вики” ни потапя в света на Виктория, запознава ни с живота й От - До. Живот изпълнен с насилие, смърт, болка. Живот, който не всеки има силата да изживее, а и волята.
Виктория няма един спокоен ден през битието си, като махнем последните две страници, които са вкусното лукче, лапнато след турбулентен ден изпълнен с гнилоч(сравнението е субективно, сто процента при вас лукчето ще е нещо друго). Докато четях в мен се бореха какви ли не емоции, но най-вече към хорското безразличие и овчедушие. Гняв към “какво ще кажат хората” и “трай бабо, за хубост”, гняв, че и да искам не мога да помогна на всички.
Цветелина Цекова е описала по брилянтен начин отношенията, връзките и зависимостите в “класическото българско семейство”. Всички низости и целия мазохизъм, които си причиняваме. Само защото “какво ще кажат хората”… докато насилниците триумфират за пореден път, а ние ги оправдаваме “поради причини” както обичам да казвам аз.
Книгата успя да направи доста препратки към моето минал, намигванията бяха много.
Стилът на авторката е приятен(осъзнавам колко нелепо звучи това, съотнесено към “Вики”), лесно четим и както казах малко по-горе, редовете ни поглъщат един след друг. Но няма как да е иначе, насилието е динамично и за съжаление търпи “градация” в повечето случаи.
Обичайно ви желая приятно четене, сега ще ви пожелая да не четете книгата.
Музиката която слушах докато четях: Kat Von D, Oli.
Чао.
May 25, 2021
В "Новата прическа на Вики" Цветелина Цекова ни показва жестоката действителност на всяка четвърта жена в България. Домашното насилие е тема, която е важна, но накак си в нашето общество сякаш минава незабелязано между другите теми от деня.
В тази книга обаче научаваме от първа ръка за ежедневието на жена, която е подложена на тормоз. По един директен, на моменти дори брутален начин, авторката ни показва до каква агресия може да се стигне и колко често последиците от нея са трагични. Показва ни, че винаги имаме избор, но понякога целенасочено предпочитаме да не променяме нищо - понякога от страх, понякога от загуба на надежда.
Цветелина Цекова не ни е спестила нищо, а и не е нужно. Тежката част в тази история е, че когато наистина се случват ужасни неща по инерция си казваш "Това е само книга", но след това си спомняш, че това е реалност за доста жени по света, а и самата авторка е преживяла тези неща.
Това е книга, която се чете на един дъх, но не защото носи удоволствие от четенето, а просто защото се оставяш авторката да изповяда всичко, за което е събрала смелост да ти каже.
В тази книга обаче научаваме от първа ръка за ежедневието на жена, която е подложена на тормоз. По един директен, на моменти дори брутален начин, авторката ни показва до каква агресия може да се стигне и колко често последиците от нея са трагични. Показва ни, че винаги имаме избор, но понякога целенасочено предпочитаме да не променяме нищо - понякога от страх, понякога от загуба на надежда.
Цветелина Цекова не ни е спестила нищо, а и не е нужно. Тежката част в тази история е, че когато наистина се случват ужасни неща по инерция си казваш "Това е само книга", но след това си спомняш, че това е реалност за доста жени по света, а и самата авторка е преживяла тези неща.
Това е книга, която се чете на един дъх, но не защото носи удоволствие от четенето, а просто защото се оставяш авторката да изповяда всичко, за което е събрала смелост да ти каже.
April 30, 2022
Честно казано купих книгата напълно случайно и още по-случайно реших да я започна във влака, докато пътувам. Книгата много ме изненада - изключително истинска, сурова, в повечето си части тежка и много МНОГО емоционална. История със смисъл
March 13, 2025
Прочетете тази книга. Надявам се да стигне до всеки, на когото би помогнала - да се спаси или да разбере, или да проумее. Тук стойността не е в художествените качества, а в споделеното, в подкрепата и борбата да се посочат лицата на насилниците и да се смъкне вината от жертвите. Постепенното разгръщане на кошмара беше описано много добре. Мълчанието и страхът убиват. Не мълчете.
March 19, 2024
вики ми разби сърцето
May 3, 2021
Това не е просто книга, с която да се отпуснеш с питие в ръка и да потънеш в мекото кресло, забравяйки злободневните си тревоги..И това не е целта ѝ.
Цветелина Цекова разголва душата си, избирайки отново да преживее ада на миналото си, за да се пречисти, да вдъхнови, да разкрие неудобната, грозна и жестока действителност, в която много жени са принудени да живеят, хванати в капана на страха и вменената си безпомощност.
Тази книга не се чете леко, особено от хора, които до някаква степен са преживели една или друга форма на насилие, но те грабва и стисва толкова силно, че не можеш да я пуснеш, докато не свърши..
Във времена, в които жертвите на насилие се страхуват да потърсят помощ, докато не стане прекалено късно - защото институциите не могат да им предоставят адекватна защита, а общественото мнение ги разпъва на кръст с обвинения от рода на: "сам/а си го е търсил/а, защо не си тръгна" и т.н. е от още по-голямо значение да се дава гласност на темата - както самата авторка казва - "За насилието трябва не просто да се говори, а да се крещи".. докато някой чуе, докато някой се спаси.
Ако поне една жертва на насилие се вдъхнови от прочетеното и придобие смелост да предприеме необходимите стъпки да се спаси - значи си е заслужавало!
Цветелина Цекова разголва душата си, избирайки отново да преживее ада на миналото си, за да се пречисти, да вдъхнови, да разкрие неудобната, грозна и жестока действителност, в която много жени са принудени да живеят, хванати в капана на страха и вменената си безпомощност.
Тази книга не се чете леко, особено от хора, които до някаква степен са преживели една или друга форма на насилие, но те грабва и стисва толкова силно, че не можеш да я пуснеш, докато не свърши..
Във времена, в които жертвите на насилие се страхуват да потърсят помощ, докато не стане прекалено късно - защото институциите не могат да им предоставят адекватна защита, а общественото мнение ги разпъва на кръст с обвинения от рода на: "сам/а си го е търсил/а, защо не си тръгна" и т.н. е от още по-голямо значение да се дава гласност на темата - както самата авторка казва - "За насилието трябва не просто да се говори, а да се крещи".. докато някой чуе, докато някой се спаси.
Ако поне една жертва на насилие се вдъхнови от прочетеното и придобие смелост да предприеме необходимите стъпки да се спаси - значи си е заслужавало!
February 7, 2025
Давам 4 звезди на книги, които харесвам. Тук не мога да оценя високо литературната стойност, но приемам каузата за лична и оценявам написаното като автентично и искрено.
March 18, 2024
2,5* ⭐️ супер идея, лошо изпълнение…
January 15, 2023
Чудесна идея, но лошо изпълнение.
July 12, 2025
Задължително четиво! Чете се на един дъх.
April 26, 2021
Малка книга с огромно послание. Препоръчвам я на всеки, без значение дали е бил жертва на домашно насилие или не.
June 6, 2021
Дълбоко в душата на всеки човек, минал през някаква форма на домашно насилие, стои травма, която никога не минава. Тази книга намира думи да изкаже малко от нея. Дума, изречение, ситуация - много хора нещо ще припознаят.
Това е важна книга, важни неща казва. Грозни, срамни, неприятни, съкровени. Но важни.
Има начин да се преодолее тази травма, но първо идва осъзнаването, признаването пред себе си, че си жертва, а ТЕ - насилник. И тази книга дава насоки - това, това, това и това не са нормални, не са окей, ти си жертва. Тръгни си, рискувай, не мълчи, някой ще ти помогне. Спри да ги защитаваш. Не е моментно, не е. Мисли! Погледни истината в лицето и си тръгни с нищо и живота си. Докато можеш.
Това е важна книга, важни неща казва. Грозни, срамни, неприятни, съкровени. Но важни.
Има начин да се преодолее тази травма, но първо идва осъзнаването, признаването пред себе си, че си жертва, а ТЕ - насилник. И тази книга дава насоки - това, това, това и това не са нормални, не са окей, ти си жертва. Тръгни си, рискувай, не мълчи, някой ще ти помогне. Спри да ги защитаваш. Не е моментно, не е. Мисли! Погледни истината в лицето и си тръгни с нищо и живота си. Докато можеш.
July 21, 2021
Смразяваща! Чете се на един дъх, но оставя следи завинаги!
February 6, 2025
Да сме наясно, тези пет звезди са за каузата на книгата и тематиката, която засяга. За домашното насилие трябва да се говори, защото насилниците разчитат на тишината. Че ще си мълчиш и няма на никого нищо да кажеш. Пет звезди за това, че разказва лична и тежка история за поколения тормоз.
Тук е моментът да обясня (направих си труда да прочета отзивите на останалите, преди да напиша) няколко неща във връзка с жертвите на домашно насилие. Съгласна съм, отстрани изглежда, все едно гледате безгръбначно, което нито има чувство за самосъхранение, нито се интересува от оцеляването на собственото си дете.
Не съм психолог, но има неща за домашното насилие, които ще се наложи да изтъкна (току-виж помогнат и на друг, прочел историята, да разбере за какво иде реч). Първо и основно, най-опасните насилници са ония психопати, които показват истинското си лице едва когато са "вързали" жертвата така, че да няма къде да мърда. Дотогава може да разиграват всякакви сценки, само и само да вържат жертвата. Вярно е, има жени без акъл, които налитат на "лоши момчета" (с откровено агресивно поведение) и си мислят, че няма да се окажат от другата страна на юмрука. В 99% от случаите грешат.
След като жертвата е вързана, започва вторият етап - жертвата да бъде отчуждена от всичките си близки и приятели. Целта? Тотален контрол и липса на съюзници, така че насилникът да бъде единствен господар на човек, който няма към кого да се обърне за помощ.
Когато това се случи, насилникът се старае с всички сили да създаде изкривена реалност, в която той има абсолютна власт над жертвата си. За тази цел, започва систематично да пречупва характера на жертвата с психически и физически тормоз от всякакъв вид. Дотолкова, че самата жертва да почне да вярва, че сама си е виновна, че няма изход и да започне да се гледа отстрани, да се отдели от тялото си и да изпадне в състояние на крайна апатия, докато насилието се сипе върху нея и децата. Много често, когато се стигне до тук, изходът за жертвата е летален.
Защо говоря всичко това? Защото описаното в книгата е истинско и логично - и като действия на героите, и като логика в тези действия. Да, за хората, които не са били жертва или свидетел на подобен тип насилие, изглеждат абсурдни, но отново да повторя - жертвата живее в изкривена реалност, която вижда и в която вярва само тя, защото тази реалност е насадена от насилника в нейното съзнание.
С това добрите ми думи за историята, свършват. Вероятно фактът, че се разказва изключително тежка и травмираща лична история е довел до доста стилови проблеми, които спъват четенето или слушането на този текст. Ще дам само две неща за пример, за да илюстрирам какво имам предвид - повтарянето на името Вики във всяко заглавие и по 33423483 пъти във всяка глава и сравненията "нещо като нещо" пак по толкова пъти навсякъде.
Слушах историята в сторител и ми се наложи да забързам доста (1.5 скорост, нетипично за мен), защото текстът иначе върви мудно и тромаво. Разбрах, че дамата пише и смешни неща, със съвсем друг стил и тук е моментът да вметна, че да пишеш нещо смешно и нещо страшно са две съвсем различни неща. Моето мнение е, че тук, в опита си да добави малко "литературност" или "поетичност" на грубата и грозна реалност, манджата е била пресолена много сериозно (оттам са и сравненията на килограм, и другите неща, които ми направиха впечатление, но не си струва да споменавам тук).
Това е по-скоро новела и както са казали и други преди мен, това е по-скоро една лична изповед, отколкото художествена литература. По-скоро е манифест - аз успях, момичета, можете и вие. Дори само за тази смелост, авторката заслужава уважение - не всяка жертва успява, не всяка подобна история има щастлив край. Отново, давам пет звезди за каузата. За нея трябва да се говори. А от авторката бих прочела и нещо друго :)
Тук е моментът да обясня (направих си труда да прочета отзивите на останалите, преди да напиша) няколко неща във връзка с жертвите на домашно насилие. Съгласна съм, отстрани изглежда, все едно гледате безгръбначно, което нито има чувство за самосъхранение, нито се интересува от оцеляването на собственото си дете.
Не съм психолог, но има неща за домашното насилие, които ще се наложи да изтъкна (току-виж помогнат и на друг, прочел историята, да разбере за какво иде реч). Първо и основно, най-опасните насилници са ония психопати, които показват истинското си лице едва когато са "вързали" жертвата така, че да няма къде да мърда. Дотогава може да разиграват всякакви сценки, само и само да вържат жертвата. Вярно е, има жени без акъл, които налитат на "лоши момчета" (с откровено агресивно поведение) и си мислят, че няма да се окажат от другата страна на юмрука. В 99% от случаите грешат.
След като жертвата е вързана, започва вторият етап - жертвата да бъде отчуждена от всичките си близки и приятели. Целта? Тотален контрол и липса на съюзници, така че насилникът да бъде единствен господар на човек, който няма към кого да се обърне за помощ.
Когато това се случи, насилникът се старае с всички сили да създаде изкривена реалност, в която той има абсолютна власт над жертвата си. За тази цел, започва систематично да пречупва характера на жертвата с психически и физически тормоз от всякакъв вид. Дотолкова, че самата жертва да почне да вярва, че сама си е виновна, че няма изход и да започне да се гледа отстрани, да се отдели от тялото си и да изпадне в състояние на крайна апатия, докато насилието се сипе върху нея и децата. Много често, когато се стигне до тук, изходът за жертвата е летален.
Защо говоря всичко това? Защото описаното в книгата е истинско и логично - и като действия на героите, и като логика в тези действия. Да, за хората, които не са били жертва или свидетел на подобен тип насилие, изглеждат абсурдни, но отново да повторя - жертвата живее в изкривена реалност, която вижда и в която вярва само тя, защото тази реалност е насадена от насилника в нейното съзнание.
С това добрите ми думи за историята, свършват. Вероятно фактът, че се разказва изключително тежка и травмираща лична история е довел до доста стилови проблеми, които спъват четенето или слушането на този текст. Ще дам само две неща за пример, за да илюстрирам какво имам предвид - повтарянето на името Вики във всяко заглавие и по 33423483 пъти във всяка глава и сравненията "нещо като нещо" пак по толкова пъти навсякъде.
Слушах историята в сторител и ми се наложи да забързам доста (1.5 скорост, нетипично за мен), защото текстът иначе върви мудно и тромаво. Разбрах, че дамата пише и смешни неща, със съвсем друг стил и тук е моментът да вметна, че да пишеш нещо смешно и нещо страшно са две съвсем различни неща. Моето мнение е, че тук, в опита си да добави малко "литературност" или "поетичност" на грубата и грозна реалност, манджата е била пресолена много сериозно (оттам са и сравненията на килограм, и другите неща, които ми направиха впечатление, но не си струва да споменавам тук).
Това е по-скоро новела и както са казали и други преди мен, това е по-скоро една лична изповед, отколкото художествена литература. По-скоро е манифест - аз успях, момичета, можете и вие. Дори само за тази смелост, авторката заслужава уважение - не всяка жертва успява, не всяка подобна история има щастлив край. Отново, давам пет звезди за каузата. За нея трябва да се говори. А от авторката бих прочела и нещо друго :)
February 28, 2025
Болка.
Не знам коя друга дума би описала чувството , което ми остави тази книга.
Самата книгата е написана красиво, а е тъй брутална в лошия смисъл , чак да те заболи сърцето и да искаш да спреш да я четеш ама не можеш.Смачка ме.Всяка болка, всяка разбита надежда,ритник и удар. Всяка паднала сълза , всяка мисъл и чувство, и аромат е толкова подробно написан, че няма как да не си представиш ВСИЧКО случващо се.Историята остави в мен силен неприязън към хората и тяхното съществуване.
За 2 часа четене, успя да ми вземе съня, психиката, успя да ме разплаче 5 пъти, да се откажа от всички мисли и да се зачудя още повече защо живеем в свят в който съществуват такива изроди за бога.
Вики толкова е страдала, че е имала собствен свят в който да живее и срама или болката да я накарат да казва, че майка и е болна от рак, а всъщност е редовно бита, толкова бита , че “ако беше картина щеше да е красива”
Как се върти живота на едно дете. Ангел бит гол от майка си на 11 годинки , намразва жените, защото майка му го е биела.
Ангел пораства и среща Мария, която пребива , но му ражда дъщеря Виктория. Мария не си тръгва от страх За нейно нещастие
“Някои деца биват заченати с любов. Вики бе зачената с шамар”.
Вики също става жертва на насилник , толкова голям насилник, че убива детето й в корема й.Дори.. дори няма просто какво да кажа. Насилието си е насилие и е ужасно, където и да е насочено, но просто тази книга е огледало на живота и това е толкова потресаващо. Толкова болно..
“В насилието всички са жертви
биещият и битият”
“Аз съм една дива теменужка
Пораснала под стряхата на селката ни къща
татко никога не ме забелязваше, никога не се спря, никога не се наведе, за да усети аромата ми.
Мама ме поливаше само от време на време,
но и тя никога не пожела да усети аромата ми.
Аз затова съществувах , за да ме вдъхват,
но после забравих.
Дойде един Ангел и ме откъсна,
изглеждаше наистина като ангел. “ , но ангела очевидно я пребиваше
Не знам коя друга дума би описала чувството , което ми остави тази книга.
Самата книгата е написана красиво, а е тъй брутална в лошия смисъл , чак да те заболи сърцето и да искаш да спреш да я четеш ама не можеш.Смачка ме.Всяка болка, всяка разбита надежда,ритник и удар. Всяка паднала сълза , всяка мисъл и чувство, и аромат е толкова подробно написан, че няма как да не си представиш ВСИЧКО случващо се.Историята остави в мен силен неприязън към хората и тяхното съществуване.
За 2 часа четене, успя да ми вземе съня, психиката, успя да ме разплаче 5 пъти, да се откажа от всички мисли и да се зачудя още повече защо живеем в свят в който съществуват такива изроди за бога.
Вики толкова е страдала, че е имала собствен свят в който да живее и срама или болката да я накарат да казва, че майка и е болна от рак, а всъщност е редовно бита, толкова бита , че “ако беше картина щеше да е красива”
Как се върти живота на едно дете. Ангел бит гол от майка си на 11 годинки , намразва жените, защото майка му го е биела.
Ангел пораства и среща Мария, която пребива , но му ражда дъщеря Виктория. Мария не си тръгва от страх За нейно нещастие
“Някои деца биват заченати с любов. Вики бе зачената с шамар”.
Вики също става жертва на насилник , толкова голям насилник, че убива детето й в корема й.Дори.. дори няма просто какво да кажа. Насилието си е насилие и е ужасно, където и да е насочено, но просто тази книга е огледало на живота и това е толкова потресаващо. Толкова болно..
“В насилието всички са жертви
биещият и битият”
“Аз съм една дива теменужка
Пораснала под стряхата на селката ни къща
татко никога не ме забелязваше, никога не се спря, никога не се наведе, за да усети аромата ми.
Мама ме поливаше само от време на време,
но и тя никога не пожела да усети аромата ми.
Аз затова съществувах , за да ме вдъхват,
но после забравих.
Дойде един Ангел и ме откъсна,
изглеждаше наистина като ангел. “ , но ангела очевидно я пребиваше
This entire review has been hidden because of spoilers.
June 9, 2023
Задължително всеки мъж трябва да прочете “Новата прическа на Вики”. Особено в България. Много хубава книга.
Обикновено творбите с по-сериозна цел разчитат на самата тежест на темата и резултатът е трудно поносима боза (но с висша цел). Тук книгата, освен че засяга домашното насилие, има и висока художествена стойност. Без да издавам конкретни елементи на композицията, ще уточня само че начинът, по който е построена самата история е много въздействащ. Дребните детайли наистина успяват да повлияят.
Прочетох я на един дъх (голяма рядкост ��а мен!), защото е написана увлекателно, но и на достъпен език. В една друга рецензия някой критикуваше финала, но (отново: без да давам детайли от сюжета за хората, които искат да прочетат книгата) завършекът на историята беше удовлетворяващ и интересен. На няколко пъти просто трябваше да оставя книгата за малко и да си поема дъх няколко пъти и да се съвзема.
Единствената ми дребна забележка е към начина, по който е представен образът на Драго в първите глави, в които се появява, наблягането върху физическите му качества. Разбирам защо е описан така, но защо винаги образът на “перфектния мъж” трябва да е обвързан с това да е красив, висок два метра и звяр в леглото?
В България домашното насилие е огромен проблем, който засяга невероятно голяма част от хората (в голяма част жени, но и мъжете също могат да преживеят домашно насилие и в книгата дори става дума за това на едно място — евала!) и е шокиращо колко малко се говори за това и колко е нормализирано. Книги като тази, написани толкова повлияващо, са изключително важни за промяната на обществените нагласи.
Обикновено творбите с по-сериозна цел разчитат на самата тежест на темата и резултатът е трудно поносима боза (но с висша цел). Тук книгата, освен че засяга домашното насилие, има и висока художествена стойност. Без да издавам конкретни елементи на композицията, ще уточня само че начинът, по който е построена самата история е много въздействащ. Дребните детайли наистина успяват да повлияят.
Прочетох я на един дъх (голяма рядкост ��а мен!), защото е написана увлекателно, но и на достъпен език. В една друга рецензия някой критикуваше финала, но (отново: без да давам детайли от сюжета за хората, които искат да прочетат книгата) завършекът на историята беше удовлетворяващ и интересен. На няколко пъти просто трябваше да оставя книгата за малко и да си поема дъх няколко пъти и да се съвзема.
Единствената ми дребна забележка е към начина, по който е представен образът на Драго в първите глави, в които се появява, наблягането върху физическите му качества. Разбирам защо е описан така, но защо винаги образът на “перфектния мъж” трябва да е обвързан с това да е красив, висок два метра и звяр в леглото?
В България домашното насилие е огромен проблем, който засяга невероятно голяма част от хората (в голяма част жени, но и мъжете също могат да преживеят домашно насилие и в книгата дори става дума за това на едно място — евала!) и е шокиращо колко малко се говори за това и колко е нормализирано. Книги като тази, написани толкова повлияващо, са изключително важни за промяната на обществените нагласи.
October 3, 2022
Сериозна тема е засегнала авторката. За тези неща не е прието да се говори, хората смутено обръщат поглед в страни. А Цветелина Цекова е разкрила душата си и дори само един единствен шамар от тази история да е истински, то пак е твърде много.
“Новата прическа на Вики” е отчаян вик на всички жертви, живеещи в непрестанния кошмар на страха, отчаянието и болката. Но от всичко най-страшни са срамът и безизходицата. Това да признаеш пред себе си, че си допуснал ужасна грешка, че имаш нужда от помощ, утеха, закрила. Не знам как работи мозакът на насилник и предпочитам да не разбирам от първо лице в живота си, но съм впечатлена от реалестичното и достоверно изградените образи.
И макар да имам разни, дербни забележки за използваните сравнения и прилагателни, горещо ви я препоръчвам. Можете да я намерите в хартиен или електронен вариант. Вземете я за себе си, прочетете я, подарете я на дъщерите и синовете си, на приятелите си. И говорете за нея и случващото се там – има защо. Темата е много трудна, но не бива да се подминава.
https://prezprozoreca.wordpress.com/2...
“Новата прическа на Вики” е отчаян вик на всички жертви, живеещи в непрестанния кошмар на страха, отчаянието и болката. Но от всичко най-страшни са срамът и безизходицата. Това да признаеш пред себе си, че си допуснал ужасна грешка, че имаш нужда от помощ, утеха, закрила. Не знам как работи мозакът на насилник и предпочитам да не разбирам от първо лице в живота си, но съм впечатлена от реалестичното и достоверно изградените образи.
И макар да имам разни, дербни забележки за използваните сравнения и прилагателни, горещо ви я препоръчвам. Можете да я намерите в хартиен или електронен вариант. Вземете я за себе си, прочетете я, подарете я на дъщерите и синовете си, на приятелите си. И говорете за нея и случващото се там – има защо. Темата е много трудна, но не бива да се подминава.
https://prezprozoreca.wordpress.com/2...
March 10, 2025
На всички,с ревюта без звездички на тази книга ще кажа,вие сте като бабите на пейката пред магазина... Това са книгите,които трябва да се промотират и популяризират ! Не тъпи романи от по 400+ страници без смисъл. И това са книгите,за които трябва да се говори. Непрекъснато,навсякъде ,по всяко време ! В тези 150 страници има повече истина,болка и разбиране,от колко във велики романи. И вие мили баби,сте част от проблема... Купете,подарете,препоръчайте тази книга на всеки!! И си сложете звездичките ,за да може тъпият алгоритъм в глупавия нет да покаже истината - че тази книга си заслужава четенето.
Пс. Ако не бихте се замислили как бихте реагирали в ситуацията на бабите ,и отговорът не е ,че бихте проверили ситуацията - не сте хора,нямате душа,и определно имате тъпи разбирания за света .
Ппс.А ако не сте се замисли,но от сега бихте проверили бъдеща подобна ситуация -благодаря ви,че се опитвате да сте по-добри.
НЕ СЕ ИЗВИНЯВАМ ЗА ТОВА,ЧЕ НЯКОЙ БИ СЕ ОБИДИЛ ОТ РЕВЮТО МИ ! Хората се обиждат само тогава,когато смятат че нещо е вярно за тях ...
Пс. Ако не бихте се замислили как бихте реагирали в ситуацията на бабите ,и отговорът не е ,че бихте проверили ситуацията - не сте хора,нямате душа,и определно имате тъпи разбирания за света .
Ппс.А ако не сте се замисли,но от сега бихте проверили бъдеща подобна ситуация -благодаря ви,че се опитвате да сте по-добри.
НЕ СЕ ИЗВИНЯВАМ ЗА ТОВА,ЧЕ НЯКОЙ БИ СЕ ОБИДИЛ ОТ РЕВЮТО МИ ! Хората се обиждат само тогава,когато смятат че нещо е вярно за тях ...
Displaying 1 - 30 of 70 reviews