Преводът на Вили Брюкнер (частта за Лутер) е изключително интересен. Понеже изпозлва старонемски текстове той се опитва да запази ригиналното звучене. В същото време обаче звуи толкова чуждо, че въпреки естестическото удоволствие смисъла на написаното за съвременни читател се размива. А Лутер определено има какво да му каже.
Лично аз бих предпочел един осъвременен превод, който представя по-ясно съдържанието.
Другият голям неодстатък на сборника е, че повечето произведения включени в него са орязани - не с цел да се скрие нещо, а апросто поради липса на място. Това прави четенето им като справочен материл до голяма степен безсмислено.
Последно, един голям плюс е, че са включени някои сравнително рядко превеждани части от творчеството на Лутер - например трудовете му за Селската война. Това не трябва да ни учудва ако пшогледнем датата на издаването (1984), но все пак е факт.