За тази история трябва да знаете само две неща: Първо. Ако кучето ви изчезне и се обърнете за помощ към детективска агенция „Веритас“, чиято кантора се намира на улица „Аксаков“ в София, те едва ли ще приемат да ви помогнат. Ако все пак се съгласят, това би означавало, че зад случая с откраднатото куче се крият най-малко пет-шест убийства. И второ. Всяка сутрин Анжела – асистентката на детектива Виктор - приготвя кафе само за себе си. На закуска нейният работодател пие само кръв - точно 200 милилитра. Ако искате да разберете повече, изслушайте сериала.
Реална оценка 3.5★ Няма какво да си кривя душата - хареса ми, но финала беше претупан и сякаш написан много набързо. Иначе идеята е готина, героите са приятни и сюжетът е ок (макар че според мен спокойно можеше да се развие идеята за вампири по нашите ширини и какви фолклорни суеверия са останали заради тях).
Много забавна и свежа история. Мистерията беше средна хубост, но онова, което ме спечели бяха героите и отношенията между тях - смешките бяха смешни, разговорите бяха живи и истински. И да, краят беше малко waka maka phone, дошъл от никъде, но с удоволствие бих продължила да слушам, ако имаше втори сезон.
Няма да ви лъжа - не очаквах нищо като си пуснах Виктор, вампирът детектив, но пък взе, че ме изненада. "Четивото" е леко и приятно, непритенциозно и някак много леко мина. Бих се радвал ако има втори сезон.
Според мен книгата трябваше да се казва Анжела и Виктор, вампирът детектив, защото през цялото време за развитието на историята разбираме през очите на неопитната девойка. За вампир, който е живял поне 2000 години, Виктор е много наивен и неопитен по отношение на човешките взаимоотношения и нямаше да бъде никакъв следованел, ако не умееше хипнотизира хора, привилегия, която всеки вампир има според книгата. Няма особено заплитане на сюжета и краят е леко разочароващ, защото е предвидим.
Не е нещо революционно в жанра, но е чудесен избор за неангажиращо четиво. Признавам, че бях изненадана от развоя на събитията и като цяло много ми допадна самата история.