Калоян Явашев се завръща с втора книга, посветена на родителството и... веселата (като че ли) му страна. Всички читатели, харесали суперуспешната „Дневникът на един татко звероукротител“, ще се насладят на откровената нова изповед за Татко Калоян, а на незапознатите с него, можем да кажем само: „Честито! Животът ви вече няма да е същият!“
Ако нямате деца, не четете тази книга! Вероятно никога няма да поискате да имате
Ако имате деца, но сте в идеални отношения с тях, обичате се и се гушкате непрестанно, а семейният ви живот е идиличен романс, изпълнен с нежност и доброта, не четете тази книга! Вероятно сте в нетрезво състояние и е най-добре да си останете така. Ако сте привързани към логиката, стабилните физични закони и тихото безметежно ежедневие, не четете тази книга! Защо ще надничате в ада, ако вече сте в рая!?
НО...
Ако думата „ако“ предизвиква у вас единствено асоциация с пълнежа на бебешки памперс! Ако сте свикнали да повтаряте като папагал едни и същи фрази всеки ден по хиляди пъти (облечи се, съблечи се, яж, заспивай, ставай за градина) и не постигате никакъв резултат.
Ако се чувствате безполезни, измамени, несигурни, уморени, параноични и търсите някаква сламка, за която да се заловите и временно да си отдъхнете… то тази книга е за вас!
Ако тази книга беше човек, щеше да ви налее чаша от любимото ви питие, да ви прегърне пред камината и да ви запее тихо и нежно в ухото: „Не сте сами“!
Предполагам, че никак не е лесно, след като си издал една мега забавна, интересна и разчупена книга, да напишеш втора такава, но пък, от друга страна, това, да имаш три деца, със сигурност води със себе си доста материал за документиране. Поръчах си книгата миналата седмица и още щом я получих изпревари останалите десетина, които чакат ред. Имах нужда от малко добро настроение и не сгреших! Четейки, ме завладя широка палитра от емоции - в някои моменти се смеех с глас, в други изпитвах искрено съчувствие към автора и жена му, а в трети - успокоение, че не съм единствена. Измежду веселите истории се намират и важни екзистенциални съвети, като този да оставим децата да бъдат каквито искат, стига да са щастливи! Благодаря на Калоян Явашев за споделеното и поздравления за Неда Малчева за свежите илюстрации! Препоръчвам на всички изнервени, недоспали, неадекватни, объркани и отчаяни родители!.. Особено ако са от Бургас ;) Да се чете, докато децата спят, с чаша алкохол по избор в ръка!
От доста време следя и чета постовете на Татко Калоян. Искрено ме забавляват и успокояват - и при другите е трудно, не само при мен.
Започнах от втората му книга, която случайно си купих от една Била, докато имахме труден ден с бебето. Купих я за таткото, но той съвсем няма време за нищо, камо ли за четене, та в крайна сметка аз я прочетох на пейка в парка, докато люлея количката.
Да си призная, започна ми трудно. Първите няколко глави имах чувството, че Татко Калоян твърде много се опитва да е забавен, та чак прекалява. По-нататък обаче ме спечели - с хумор, устроумие, страхотно чувство за самоирония, малко сарказъм и един безкраен оптимизъм. Книжката не е само веселите случки от живота на един многодетен татко - тук таме се прокрадват и мъдрости за смисъла на живота, за семейството, за децата, които носят радост, но и ни подлагат на безброй изпитания, за стабилността в семейството и за куп други неща. Поднесени са леко и приятно, така че не се чувства все едно някой ти чете проповед или конско.
Като добавим и, че Татко Калоян е фен на Рафаел Надал (най-великият спортист на планетата!!!), нямаше как вече съвсем да не му стана и аз фен (на Татко Калоян, на Рафата е ясно, че съм)
Общо взето прекрасна книжка - лека, носи хем смях, хем повод за размисъл. Чудесна е. Продължавам с първата :)
В Апокалипсис сега с деца не бяха толкова много абсурдните и смешни сутиации, които преобладаваха в първата книга! Тук татко Калоян говореше за живота като цяло, решения, събития и някои важни въпроси. Нещо като дневник. Пак е приятна за четене, но по междудругото.
И аз съм по-скоро със смесени чувства. Смях се искрено на някои ситуации, нормално е да се смея, родители сме 😁 Но към края стана леко отегчителна, смени стила, все едно започнах друга книга. Надявам авторът да е погледнал нещата и от очите на жена си, защото на места ми се стори от неговите думи, че за всички проблеми в семейството е виновна жената, вследствие на наличието на децата. И когато жена чете книгата, някак е нормална реакцията да се почувствам гадно за нея. :)
This entire review has been hidden because of spoilers.
Много се смях. Препоръчвам книгата на хора, които могат да се надсмиват над себе си и над света. Ако се връзвате твърде много на заобикалящата ви действителност, по-добре не я четете, може и да ви обземе желанието да изнесете на автора лекция по морал. Даже и да се ядосате. :)
Първата книга вдигна летвата високо и признавам, тази малко по-трудно тръгна, особено в началото, когато след първите няколко страници бях леко разочарована, сякаш Татко Калоян нямаше какво повече да ми каже... Но прехвърли ли човек първите 20 -30 страници, отново голяма доза смях го удря като с мокър парцал, в добрия смисъл. Една от последните глави е изненадващо сериозна и дори леко меланхолична, но всички явно минават през това - кой съм аз, щастлив ли съм и искам ли промяна. Не пропускайте момента, в който дори почти изчиства с прахосмукачка. Извод: животът с деца не само е възможен, но и явно става по-интересен с времето. Чудесни са семейство Явашеви, дано скоро отново се докоснем до ежедневието им.
This entire review has been hidden because of spoilers.