Когато десетилетията се сливат в един миг и събитията си приличат и противоречат едновременно, когато хората биват учени на две неща – да мразят и да се подчиняват, а животът се бунтува като прясно сварен ухаещ чай от липов цвят – как бих постъпил, ако бях на тяхно място? * Годините от 1933 до 1944 са събрани в един миг, като в квантово поле. Всяко събитие е някак си свързано с последващото. Нищо не е забравено. Ролите са три – на жертвата, преследвача и твореца. Моля, задраскайте две! * Четири съвременни деца от Лондон и Берлин, събрани заедно против волята си, пътуват към миналото. В един разрушен берлински театър те откриват точно това, което търсят, но и се сблъскват с ново предизвикателство, а именно каква роля да изберат.
Културният обмен между училищата е хубаво нещо. Поне когато работи. Вирусът връхлита и ето, че четири деца, две от Лондон и две от Берлин, са хванати в капана на карантината. Типичните съвременни подрастващи, ще си кажат някои - свикнали с непосредствения достъп до всякаква информация, и белязани от страничните ефекти - високо самочувствие и преждевременна апатия към почти всичко, което ги заобикаля. Но ето, че непосредственият достъп до информация е на път да стане още по-непосредствен! Квантови полета, червееви дупки или чиста проба магия? Кой знае! Съдбата и „Златните конци” си знаят работата. Скоро героите ще имат възможност буквално да се докоснат до миналото. Опит от първа ръка? Защо не! Но опитът в предвоенна Германия от 1933 година може да се окаже не просто горчив, а дори и фатален... Как ще завърши всичко? Ще научим от книгата „Златните конци” на писателката Валентина Щайн, богато илюстрирана от художничката Милена Радева. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/202...