What do you think?
Rate this book
Извори за българската история #9
Гръцки извори за българската история, том V
356 pages, Hardcover
Published January 1, 1964
2 people want to read
About the author
Иван Дуйчев
12 booksИван Дуйчев е роден в София на 18 април 1907 г. в скромно занаятчийско семейство. Завършва гимназия в Лом, след което се записва да следва история в Софийския университет. Когато се дипломира като един от най-добрите студенти, е изпратен на специализация в Италия, където през 1935 г. защитава докторат по византийска история и филология в Римския университет.
В италианската столица Дуйчев завършва и Висшата школа по палеография и архивистика. Завърнал са в България, младият учен е назначен за асистент в Катедрата по българска история на Софийския университет. След три години той става редовен доцент, през 1953 г. е избран за старши научен сътрудник, а през 1967 г. става професор.
Видният наш историк се занимава в продължение на много години с проблемите на българското Средновековие, както и на първите три века от османското робство. Той изследва задълбочено византийската и славянската история и по-конкретно византийско-славянските отношения, както и историята на културата пред този период.
Активно участва в международни научни конференции и конгреси на историците медиависти и византолози, четейки лекции и изнасяйки доклади по тази проблематика.
В периода 1943-1945 г. Иван Дуйчев работи последователно като ръководител на катедрите по история на България, на Византия и на Балканските страни. От 1949 г. е привлечен на работа в Института по историа на БАН, а от 1981 г. е академик.
Същевременно е избран за член на Централната редколегия по издаването на „Репитаториум на историческите извори от Средновековието“, чието седалище е Рим, както и за член на Международната комисия за издаване на византийските исторически извори.
От 1967 г. той е член на Академията на науките, литературата и изкуствата в Палермо, а през 1974 г. е удостоен с Хердерова награда за научния му принос в областта на медиавистиката и византологията.
Академик Иван Дуйчев има над 500 публикации – книги, статии, рецензии и библиографски бележки в български и чужди издания. Голяма част от изследванията му са в областта на българското и византийското Средновековие, старите славянски литератури и старобългарската книжнина. Той задълбочено се занимава с делото на Кирил и Методий и на Климент Охридски. Научните му трудове се позовават на множество документи – извори и библиографии.
По-големи и известни творби на професор Дуйчев са: „Проучвания върху българското Средновековие“, „За книжовното творчество на Константин Костенечки“, „Българската кирило-методиева библиография за периода 1944-1962 година“, „Към тълкуването на пространните жития на Кирил и Методий“, „Католицизмът в България през 17 век“, „Чипровец и въстанието през 1688 година“, „Софийската католическа архиепископия през 17 век“, „Из старата българска книжнина“, „Свети Климент Охридски“, „Македония в българската история“, „Цар Иван Асен II“, „Преписка на папа Инокентий III с българите“, „Рилският светец и неговата обител“ и др.
В италианската столица Дуйчев завършва и Висшата школа по палеография и архивистика. Завърнал са в България, младият учен е назначен за асистент в Катедрата по българска история на Софийския университет. След три години той става редовен доцент, през 1953 г. е избран за старши научен сътрудник, а през 1967 г. става професор.
Видният наш историк се занимава в продължение на много години с проблемите на българското Средновековие, както и на първите три века от османското робство. Той изследва задълбочено византийската и славянската история и по-конкретно византийско-славянските отношения, както и историята на културата пред този период.
Активно участва в международни научни конференции и конгреси на историците медиависти и византолози, четейки лекции и изнасяйки доклади по тази проблематика.
В периода 1943-1945 г. Иван Дуйчев работи последователно като ръководител на катедрите по история на България, на Византия и на Балканските страни. От 1949 г. е привлечен на работа в Института по историа на БАН, а от 1981 г. е академик.
Същевременно е избран за член на Централната редколегия по издаването на „Репитаториум на историческите извори от Средновековието“, чието седалище е Рим, както и за член на Международната комисия за издаване на византийските исторически извори.
От 1967 г. той е член на Академията на науките, литературата и изкуствата в Палермо, а през 1974 г. е удостоен с Хердерова награда за научния му принос в областта на медиавистиката и византологията.
Академик Иван Дуйчев има над 500 публикации – книги, статии, рецензии и библиографски бележки в български и чужди издания. Голяма част от изследванията му са в областта на българското и византийското Средновековие, старите славянски литератури и старобългарската книжнина. Той задълбочено се занимава с делото на Кирил и Методий и на Климент Охридски. Научните му трудове се позовават на множество документи – извори и библиографии.
По-големи и известни творби на професор Дуйчев са: „Проучвания върху българското Средновековие“, „За книжовното творчество на Константин Костенечки“, „Българската кирило-методиева библиография за периода 1944-1962 година“, „Към тълкуването на пространните жития на Кирил и Методий“, „Католицизмът в България през 17 век“, „Чипровец и въстанието през 1688 година“, „Софийската католическа архиепископия през 17 век“, „Из старата българска книжнина“, „Свети Климент Охридски“, „Македония в българската история“, „Цар Иван Асен II“, „Преписка на папа Инокентий III с българите“, „Рилският светец и неговата обител“ и др.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
No one has reviewed this book yet.