Битката за Атлантика е едно от най-драматичните сражения през Втората световна война. Кошмарът за съюзниците са подводничарите на Карл Дьониц. Те принуждават Великобритания и САЩ да насочат огромни сили и средства за борба срещу германските подводници. От 1943 година нататък новите усъвършенствани сонари на съюзниците и специалните групи за борба срещу подводници преобръщат ситуацията. Това, което Дьониц и неговите подводничари не знаят, е, че съюзниците вече четат радиосъобщенията им, защото разполагат с кода на шифровъчната машина „Енигма“.
Точно тогава Хитлер назначава гросадмирал Дьониц за главнокомандващ германския военноморски флот. Новата длъжност го изстрелва сред върхушката на Третия райх. Гьоринг, Химлер и част от висшия генералитет се опитват да водят тайни преговори със съюзниците за сепаративен мир, за да хвърлят всички сили на вермахта срещу настъпващата Съветска армия. Грос-адмиралът не се вписва в тези задкулисни игри.
На 30 април 1945 година във Фленсбург, последното незавладяно кътче от Германия, Дьониц получава шифрограма от Берлин: „Фюрерът ви определи за свой наследник“. Изборът е съдбоносен за гросадмирала: да даде заповед за операция „Регенбоген“ – самопотопяването на германския флот, предвидено в случай на капитулация – или да спре безсмислената вече съпротива на германската армия.
German admiral and commander of Germany`s war fleet during the second world war and last president of the third German reich.
Dönitz was appointed as president of the reich in Hitler`s last will. During his reign he offered an proposal for capitulation to England, but still wanted to keep fighting the Russians. England refused his proposal.
After the war Dönitz was sentenced for crimes against peace and for giving out an order to not save enemy marines from drowning. He was released in 1956. He died in 1980.