"Чифт“ е дебютният роман на Мартин П. Светославов, известен в интернет като влогъра Мъци. След като преди година той издаде първата си книга – искрен и не скриващ нищо разказ за това как се прави успешен влог канал в България, Светославов ще изненада почитателите си с нещо съвсем различно – интригуваща криминална история, изпълнена със свежо, макар и често мрачно чувство за хумор, с много неизвестни и неочакван финал.
В разгара на нетипично горещо английско лято двама студенти по криминалистика имат рядката възможност да наблюдават отблизо разследването на убийството на виден аристократ. Със смесени чувства Джак и Хари поемат към затънтено графство, за да станат част от екипа на главен инспектор Мейсън. Скоро обаче започват да се случват необясними неща, а поведението на главния разследващ е повече от странно.
Защо са там Джак и Хари? Дали наистина е имало убийство? Дали наистина трябва да бъде разкрита самоличността на убиеца, или има нещо друго, дори по-важно. Джак и Хари бързо откриват, че нищо не е такова, каквото е изглеждало в началото. И че няма на когото другиго да се доверят, освен един на друг. Защото те са нещо повече от екип. Те са ЧИФТ.
История – 4/10 Идея – 3/10 Изпълнение – 3/10 Интрига/Темпо – 2/10 Герои – 2/10 Стил на писане (За жанра) – 4/10 Eлементи на изненада – 3/10 Емоционален заряд – 3/10 Теми за размисъл – 2/10 Степен на оригиналност (за жанра) – 3/10
Не може първото събитие в криминален роман да дойде чак на 140-а страница. Жанрът изисква елементи, с които автотът не се съобразява (или не са му познати), без които няма как да се получи консистентна история. Обещаваните обрати не са кой знае какво и не работят. Действие няма, конфликти почти липсват, героите са безлични и незапомнящи се, а маркетингът - да се таргетира като роман за тинейджъри, тотално сгрешен. Като се публикува опита на едно момче да напише криминален роман, само защото е влогър с аудитория е вреден както за читателите, така и за самата книга, за въпросния влогър, и за всички, които се опитват да пишат стойностни неща в този жанр.
Реална оценка: 1.5★ Ами не съм впечатлена. Сюжетът никакъв го нямаше - добавяха се елементи, които не се използваха и не допринасяха за развитието на историята... А в допълнение на това героите бяха недовършени и unlikable (на никого не симпатизирах или пък харесах)... Краят беше... Всъщност не беше. Нищо не беше. Нито ме изненада, нито ме провокира... Само леко ме подразни, че е наникъде. Но поне се чете бързо 🤷🏻♀️
Мартин Светославов - Мъката, както нарича себе си авторът. Доста подхожда на книгата. Голяма мъка беше, честно казано, бутах колкото можах, но на една трета се отказвам. Мъци, като влогър си супер, ама в писането хич не те бива. Страшно много имах чувството, че слушам книга от П. Д. Джеймс, има и прилика в написването на името на автора също, да. При Джеймс беше точно така бавно и протяжно напълно скучно развитие на някакъв криминален случай и неговото разследване. Ако не знаех, че книгата е на Мъци, щях да съм сигурен, че е на Джеймс. А аз хич не се погодих с неговите книги. Не знам дали след стотната страница се случва нещо, но нямам и желание да разбирам. До сега трябваше романът да е изпълнен с интрига, а колкото и да се насиля, не мога да се концентрирам за повече от две изречения. Имах по-големи очаквания. Втората звезда е, защото в началото за кратко ме грабна.
Подходих към книгата с ясната мисъл, че това е първата книга на автора. Това си личи на доста места, особено в репликите между персонажите. Бих я определил като добър първи опит на Мъци в писането. Лично аз предпочитем по традиционни криминални романи с реално престъпления и извършители, а разръзката поне за мен клонеше не към изненадата, а към фантастичната и това е едно от главните неща, които не ми допаднаха. Все пак поздравления за труда и успех!
This entire review has been hidden because of spoilers.
Прочетох книгата преди време и мисля че беше прилично написана. Определено имаше места,където можеше (а и трябваше) сюжетът да бъде развит повече. Определено в началото историята тръгва доста по- бавно, на моменти даже четях с мъка, но към края вече действието се развива значително и става по- интересно. Края обаче остава отворен и читателя остава с впечатлението,че ще има продължение, а такова години по- късно - липсва. Героите според мен бяха написани и представени добре и поведението им отговаряше на ситуациите, в които бяха поставени.