„Позорище“ е балканска комедия на абсурда, в която всякакви прилики с действителни лица и събития са абсолютно случайни!
Комедия, разсмиваща до плач!
Страстта на Костас Папуляс е театърът – и когато внезапно се оказва свободен от брачните окови и с прилично наследство, той решава да преследва мечтата си: да създаде театър. Но в Гърция театри под път и над път, затова тръгва да търси реализация на амбицията си в друга балканска държава. Костас напуска родната Елада, за да скита в чужбина като един нов Одисей.Поклонникът на Мелпомена първо се отправя към Скопие, там удря на камък, но се сдобива с приятел – амбициозен македонски драматург. Съдбата го отвежда в София, където наивният грък и особено парите му са посрещнати с възторг и ненавист. Следва трагикомична бъркотия, в която са намесени най-страстната българска актриса, ревнив директор на държавен театър, шмекер сърбин („специалист” по еврофондове), проектоминистър на културата, най-сексапилната секретарка на света и други колоритни образи.Костас има своята мечта. Но не знае каква цена има тя.
Добромир Байчев е роден в Лясковец. Завършил е кинорежисура в НБУ. Сценарист на редица ТВ предавания от 2003 досега, както и на сериала „Кантора Митрани“.
През 2017 става финалист (топ 20 от 2200 сценария) в международния конкурс за сценарий на английски език Jameson First Shot. Сценариите бяха оценявани в САЩ, от продуцентите на сериала „House of Cards“ на Netflix. Извън киното и писането любимото му занимание е шахът.
През 2018 година спечели Голямата награда в литературен конкурс „Развитие“ с дебютния си роман „Глиненият цар“. Авторът определя книгата си така: „Една история за човечността, която е над всяка идеология и над всеки режим“.
За съжаление книгата страда от всеобщ недостатък на българското изкуство - една добра идея (понякога и чудесна, но тук случаят не е такъв) не може да бъде развита и превърната в пълноценно, пълнокръвно произведение.
На мен стилът ми напомни на Михаил Вешим - повърхностно, злободневно, плоско. Стандартни герои, които се държат по стандартен начин в стандартни ситуации. Цялата история е някак претупана, сякаш авторът не е искал или не е могъл да се задълбочи и да я разработи.
За съжаление заявените в авоторовата бележка цели романът да е смешен и сатиричен не са постигнати. Романът не е смешен, още по-малко е сатиричен. Както казват двете звезди, той е само ОК.
И това с 25-те страници приложение с превод от македонски е нелепо. Имайки предвид, че това приложение е повече от 10% от обема на текста на романа, няма как да не остане впечатлението, че се търси изкуствен обем.
В заключение - роман, приятен за убиване на два часа на плажа, за съжаление още е рано за плаж.
Костас Папуляс е гръцки военен с ненаситна страст към театъра – която ама никак не е споделяна от жена му, която си пада по по-еснафски удоволствия. Щастливо стечение на обстоятелствата – за Папуляс, не за жена му – го оставя свободен и с малко имане в ръцете. И довчерашният военен решава, че трябва да сбъдне лелеяната си мечта, а именно да създаде свой собствен театър. Скоро обаче разбира, че на родна земя това няма как да се случи и решава да си опита късмета в съседните държави. Набегът му до Македония е почти пълно фиаско, но пък оттам повлича със себе си амбициозен местен драматург, и в крайна сметка гъркът се озовава крайно обнадежден в София, където вече може да започне да действа с истински размах.
Никак не умея да се смея на подобни истории, става ми мъчно. "Позорище" е динамична, сатирична и горчива история за пропилени мечти и излъгани надежди.
Извънредно забавна книга, която се чете бързо, лесно и приятно. Динамичният и остроумен стил на автора, вече познат ни от „Глинения цар“, в „Позорище“ обслужва сатиричен епос по истински случай, който вади кирливи ризи от място, което открай време претендира за запазена територия на възвишеност и духовност – театъра. Не е трудно да си представим тази историята поставена на сцена като много смешна пародия на старогръцка трагедия. (За удобство на края на всяка глава има и Хор.) Не е трудно да си представим и автора, как я нарежда напевно, приседнал на входа на някой театър, с антична тога, импровизирана тояжка и много тъмни очила.