What do you think?
Rate this book
Преобърнати съзвездия
Йоана Костова е най-добрият неонатолог в парижката болница „Некер“. Едно телефонно обаждане от София – точно на рождения ѝ ден – преобръща нейния уреден и щастлив живот. Жената е покрусена от смъртта на своя пръв любим – неустоимия и безпощаден Найден.
Йоана приема отлагана дълго командировка до остров Мадагаскар, където ще работи в местна болница. Там тя ще опита да възстанови миналото си, за да намери отговор на въпроса защо тази отдавна отминала любов продължава да я измъчва. И да види с очите на зряла и успешна жена годините на своето порастване, прекарани в пансиона на елитната езикова гимназия.
Майсторски написан роман, болезнено откровен, еротично и любовно провокативен. Роман за смисъла на живота, за надеждата, за свободата, за магичното в раждането и смъртта
Деметра Дулева е филолог, писател и дипломат. Първият ѝ роман – „Странстващият албатрос“ („Хермес“, 2019), печели през 2020 г. наградата „Перото“ за най-добър дебют. Отличен е с втора награда в категорията художествена проза на „Портал Култура“ и е номиниран за роман на годината на Фонд „13 века“.
Йоана приема отлагана дълго командировка до остров Мадагаскар, където ще работи в местна болница. Там тя ще опита да възстанови миналото си, за да намери отговор на въпроса защо тази отдавна отминала любов продължава да я измъчва. И да види с очите на зряла и успешна жена годините на своето порастване, прекарани в пансиона на елитната езикова гимназия.
Майсторски написан роман, болезнено откровен, еротично и любовно провокативен. Роман за смисъла на живота, за надеждата, за свободата, за магичното в раждането и смъртта
Деметра Дулева е филолог, писател и дипломат. Първият ѝ роман – „Странстващият албатрос“ („Хермес“, 2019), печели през 2020 г. наградата „Перото“ за най-добър дебют. Отличен е с втора награда в категорията художествена проза на „Портал Култура“ и е номиниран за роман на годината на Фонд „13 века“.
288 pages, Paperback
Published January 1, 2021
About the author
Деметра Дулева
8 books26 followersДеметра Дулева е филолог, писател и дипломат. Първият й роман – „Странстващият албатрос“ („Хермес“, 2019), печели през 2020 г. наградата „Перото“ за най-добър дебют. Отличен е с втора награда в категорията художествена проза на „Портал Култура“ и е номиниран за роман на годината на Фонд „13 века“.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 14 of 14 reviews
July 26, 2021
Харесах книгата още от първите страници! Знаех , че няма да има щастлив край и бях абсолютно ок с това - на историята и отива!
Меланхолия и тъга струи от първите изречения, а стилът на Деметра Дулева ме увлече и потопи в живота на Йоана в девическата гимназия в Пловдив бързо и неусетно.
Йоана е успешен неонатолог в престижна болница в Париж. Историята започва с едно телефонно обаждане, от което разбира за смъртта на гимназиалната си любов Найден, на връх рождения си ден. И това отключва спомените и за детството след развода на родителите и, които започват нов живот по отделно и я оставят в пансиона към елитна езикова Гимназия. В настоящето Йоана е щастливо омъжена за Андре и след новината импулсивно решава да замине в командировка за Мадагаскар.
Винаги ми е било странно и жестоко как родители изпращат децата си в пансиони (понякога и в други държави), но това през което ни превежда Йоана е мъчително! Дълго няма да забравя как слуша съученичките си, които се прибират у дома за уикенда да си поръчват закуска, обяд и вечеря, които да им приготвят, докато тя е сама дори и през почивните дни…
Израстването и съзряването на Йоана е трудно и ми беше много интересно да чета как се справя сама без майка или близък човек, на когото да се опре и от когото да получи информация за всички важни моменти в живота на едно младо момиче. Любовта и с Найден идва като спасение и я оплита в мрежите си, пристрастява я към него, но бързо идва и разачораванието… Изключително вълнуващо, но и болезнено за мен беше да проследявам отношенията им. Авторката се е справила прекрасно с изгражднаето на образите.
Липсваха ми повече детайли от настоящия живот на Йоана и връзката им с Андре, както и задълбочаване на историята в Мадагаскар но ясно си давам сметка, че това не беше в основата на разказа. За пореден път ми е трудно да приема, че някой някога може да не изживява живота си с голямата си любов…
Корицата е вълшебство 🖤🖤🖤
“И няма значение дали той ме е обичал. Важното е аз какво изпитвах към него. Още тогава го усещах като летене, като нещо величествено и могъщо, което ме пренесе на огромни криле от детството през юношеството до превръщането ми в жена.
Любовта, тази свръхестествена сила, ме завладя напълно и ми даде гледна точка и мащаб, които ме отделиха от дребнавата реалност и ме прехвърлиха нататък с ускорение, което никога след това не се повтори.”
Меланхолия и тъга струи от първите изречения, а стилът на Деметра Дулева ме увлече и потопи в живота на Йоана в девическата гимназия в Пловдив бързо и неусетно.
Йоана е успешен неонатолог в престижна болница в Париж. Историята започва с едно телефонно обаждане, от което разбира за смъртта на гимназиалната си любов Найден, на връх рождения си ден. И това отключва спомените и за детството след развода на родителите и, които започват нов живот по отделно и я оставят в пансиона към елитна езикова Гимназия. В настоящето Йоана е щастливо омъжена за Андре и след новината импулсивно решава да замине в командировка за Мадагаскар.
Винаги ми е било странно и жестоко как родители изпращат децата си в пансиони (понякога и в други държави), но това през което ни превежда Йоана е мъчително! Дълго няма да забравя как слуша съученичките си, които се прибират у дома за уикенда да си поръчват закуска, обяд и вечеря, които да им приготвят, докато тя е сама дори и през почивните дни…
Израстването и съзряването на Йоана е трудно и ми беше много интересно да чета как се справя сама без майка или близък човек, на когото да се опре и от когото да получи информация за всички важни моменти в живота на едно младо момиче. Любовта и с Найден идва като спасение и я оплита в мрежите си, пристрастява я към него, но бързо идва и разачораванието… Изключително вълнуващо, но и болезнено за мен беше да проследявам отношенията им. Авторката се е справила прекрасно с изгражднаето на образите.
Липсваха ми повече детайли от настоящия живот на Йоана и връзката им с Андре, както и задълбочаване на историята в Мадагаскар но ясно си давам сметка, че това не беше в основата на разказа. За пореден път ми е трудно да приема, че някой някога може да не изживява живота си с голямата си любов…
Корицата е вълшебство 🖤🖤🖤
“И няма значение дали той ме е обичал. Важното е аз какво изпитвах към него. Още тогава го усещах като летене, като нещо величествено и могъщо, което ме пренесе на огромни криле от детството през юношеството до превръщането ми в жена.
Любовта, тази свръхестествена сила, ме завладя напълно и ми даде гледна точка и мащаб, които ме отделиха от дребнавата реалност и ме прехвърлиха нататък с ускорение, което никога след това не се повтори.”
January 16, 2023
Това е книга за първата любов - онази, която носим цял животв себе си. Онази, която ни е дала криле и ни е показала, че можем и да летим. Онази, заради която може би сме направили всичко останало.
Докосна ме и ще остане в мен! И все пак, "Странстващият албатрос" и първият ми досег до думите на Деметра ще ми остане любима.
Докосна ме и ще остане в мен! И все пак, "Странстващият албатрос" и първият ми досег до думите на Деметра ще ми остане любима.
July 25, 2021
Великолепна история, разказана леко, увлекателно и някак неустоимо чаровно!
Чудесна си, Деметра! Успех!!!
Ще те чакам със следващата!
Чудесна си, Деметра! Успех!!!
Ще те чакам със следващата!
June 25, 2024
Прекрасна книга и прекрасен прочит (слушах я в Сторител).
Страхотен авторов стил, богат език и интересни обрати. Признавам, че миналото ми беше по-интересно от настоящето - очаквах някакъв мост между двете, но за мен до самия край си останаха два съвсем отделни разказа. Въпреки това книгата беше наслада за сетивата ми и я препоръчвам. Много ми хареса.
Страхотен авторов стил, богат език и интересни обрати. Признавам, че миналото ми беше по-интересно от настоящето - очаквах някакъв мост между двете, но за мен до самия край си останаха два съвсем отделни разказа. Въпреки това книгата беше наслада за сетивата ми и я препоръчвам. Много ми хареса.
August 18, 2021
Определено мога да кажа, че „Преобърнати съзвездия“ е много по-добре написана от „Странстващият албатрос“. Тук аз видях една по-различна Деметра Дулева – по-философски ориентирана към историята, по-задълбаваща в душата на героите.
В тази книга има много повече психология – за преживените неща в детството и юношеството, за семейните драми, които оставят белези за цял живот. За преживяването да живееш в пансион по време на комунизма, дори стигаме и до Чернобил и последствията за героите от тази трагедия.
В този роман Деметра Дулева вдига летвата и отвежда читателите на едно друго ниво – леко меланхолично, тъжно, но това определено не е весела книга.
Откакто прочетох „Трябва да поговорим за Кевин“ много по-силно обръщам внимание на темата за родителството в книгите и как авторите успяват да я предадат. Деметра по един майсторски начин е показала как едно дете приема развода на родителите си, поради какви причина обвинява единия родител в изоставяне и как се отдалечава от него с всяко негово действие.
Като цяло виждаме как още в ранна възраст Йоана се научава да се вглежда в себе си, да разчита на своя ум, собствените си възможности, защото много бързо остава сама и няма на кого да разчита.
Разбира се, в основата на романа е любовта между Йоана и Найден. Тя е от тези любови, които повече те тормозят отколкото ти носят положителни чувства. Изпълнени са със страх от загуба, липса на доверие, приемане на неща, които не са ти по вкуса. Но въпреки това е от тези силните любови, които остават за цял живот.
И въпреки всички позитиви на романа, без бой си признавам, че историята на Йоана не можа да ме плени както го направи тази на Габриела в „Странстващият албатрос“. Някак си случките на Габриела, съдбата й, търсенето на истинското си АЗ, беше по-близо до мен. На моменти историята на Йоана ми беше безинтересна и доста далечна. Не можа да ме зареди емоционално колкото ми се искаше. Една моя приятелка, която е чела книгата, каза, че според нея проблемът е, че не съм жена. И сигурно е права.
В тази книга има много повече психология – за преживените неща в детството и юношеството, за семейните драми, които оставят белези за цял живот. За преживяването да живееш в пансион по време на комунизма, дори стигаме и до Чернобил и последствията за героите от тази трагедия.
В този роман Деметра Дулева вдига летвата и отвежда читателите на едно друго ниво – леко меланхолично, тъжно, но това определено не е весела книга.
Откакто прочетох „Трябва да поговорим за Кевин“ много по-силно обръщам внимание на темата за родителството в книгите и как авторите успяват да я предадат. Деметра по един майсторски начин е показала как едно дете приема развода на родителите си, поради какви причина обвинява единия родител в изоставяне и как се отдалечава от него с всяко негово действие.
Като цяло виждаме как още в ранна възраст Йоана се научава да се вглежда в себе си, да разчита на своя ум, собствените си възможности, защото много бързо остава сама и няма на кого да разчита.
Разбира се, в основата на романа е любовта между Йоана и Найден. Тя е от тези любови, които повече те тормозят отколкото ти носят положителни чувства. Изпълнени са със страх от загуба, липса на доверие, приемане на неща, които не са ти по вкуса. Но въпреки това е от тези силните любови, които остават за цял живот.
И въпреки всички позитиви на романа, без бой си признавам, че историята на Йоана не можа да ме плени както го направи тази на Габриела в „Странстващият албатрос“. Някак си случките на Габриела, съдбата й, търсенето на истинското си АЗ, беше по-близо до мен. На моменти историята на Йоана ми беше безинтересна и доста далечна. Не можа да ме зареди емоционално колкото ми се искаше. Една моя приятелка, която е чела книгата, каза, че според нея проблемът е, че не съм жена. И сигурно е права.
May 1, 2023
Това е втората книга на авторката, до която се докосвам. Както й първата поразява с дълбочината на разказа, описанието на чувствата и емоциите. За онази единствена любов, която срещаме, често губим и много ни боли, но остава завинаги в нас.
August 5, 2021
“Има моменти, когато миналото избухва и изкривява линейността на времето. И разбираш, че животът не се движи на равни минути, а е достатъчен само един спомен - токов импулс по веригата, - за да се прескочат трийсет години и да се върнеш там, в пансиона, на четиринайсет. И тогава настоящето изчезва…”
“Заминавам за остров Мадагаскар.
Другия край на света.
Казаха ми, че в Африка изобщо не се интересуват от миналото. Нито от бъдещето. Не правят никакви планове, утрешният ден не съществува, важно е единствено настоящето. Денят там бил много дълъг, времето течало бавно. Сутрин единствената ти грижа е да отвориш всичките си сетива и да си готов да посрещнеш миговете, които те очакват. Малките деца са такива - те се събуждат щастливи.”
Деметра Дулева
“Преобърнати съзвездия” (Хермес, 2021)
Не знам какво повече да кажа за тази книга, освен че щом я приключих (а това стана по-бързо, отколкото ми се искаше), веднага си поръчах "Странстващият албатрос" - първата книга на авторката.
Приятно четене на тези, които не ги е страх да погледнат в небето над себе си и в себе си!
“Заминавам за остров Мадагаскар.
Другия край на света.
Казаха ми, че в Африка изобщо не се интересуват от миналото. Нито от бъдещето. Не правят никакви планове, утрешният ден не съществува, важно е единствено настоящето. Денят там бил много дълъг, времето течало бавно. Сутрин единствената ти грижа е да отвориш всичките си сетива и да си готов да посрещнеш миговете, които те очакват. Малките деца са такива - те се събуждат щастливи.”
Деметра Дулева
“Преобърнати съзвездия” (Хермес, 2021)
Не знам какво повече да кажа за тази книга, освен че щом я приключих (а това стана по-бързо, отколкото ми се искаше), веднага си поръчах "Странстващият албатрос" - първата книга на авторката.
Приятно четене на тези, които не ги е страх да погледнат в небето над себе си и в себе си!
September 7, 2021
Много ми хареса. Надникнах зад булото на едно време, което съществува в спомените на мнозина, разпознах емоции и събития, които са ми скъпи. като я чета и по-добре разбирам собствените си емоции, начина, по който сме формирани и по който възприемаме света.
Заля ме и една стипчива носталгия като изляза от сън. въпроси, които сама съм си задавала се преплитаха в мислите на героинята, целият контекст на живота й някка странно напомняше десетки животи на хора от моето поколение.
И Найден- фигурата на голямата любов, както винаги неуловима, идеализирана и изпълнена с противоречия.. какво ли щеше да стане ако бях тръгнала по този път? Ако бях се обадила по телефона, изчакала на срещата, написала онова писмо?
Радвам се, че я прочетох и още повече, че си я купих.
И ще дебна за следващата...
Заля ме и една стипчива носталгия като изляза от сън. въпроси, които сама съм си задавала се преплитаха в мислите на героинята, целият контекст на живота й някка странно напомняше десетки животи на хора от моето поколение.
И Найден- фигурата на голямата любов, както винаги неуловима, идеализирана и изпълнена с противоречия.. какво ли щеше да стане ако бях тръгнала по този път? Ако бях се обадила по телефона, изчакала на срещата, написала онова писмо?
Радвам се, че я прочетох и още повече, че си я купих.
И ще дебна за следващата...
This entire review has been hidden because of spoilers.
October 8, 2025
Знаех, че ще ми хареса още след първите няколко прочетени изречения. Толкова близка я усетих тази история, че ме хвана за гърлото и не ме пусна, докато не приключи. Първата любов, първите приятели, първото и последното разбиване на сърцето. Как да продължиш и продължаваш ли изобщо...
"Простила ще си, само ако спре да те боли."
"Простила ще си, само ако спре да те боли."
March 22, 2022
Докато първата книга на авторката беше закачливо написана, в тази имаше много от сивото и тъгата. Невероятна, докосваща, чувствена. Еротиката в текста не беше отблъскваща. Потапяш се в историята и не можеш да се откъснеш от редовете.
Чакам трета книга от Деметра Дулева <3
Чакам трета книга от Деметра Дулева <3
February 2, 2023
завладяваща, интересна, различна. уникална книга.
July 2, 2024
Страхотна книга, за мен авторката е откритие. Интересен стил, искрен и откровен до крайност роман.
July 25, 2024
Не ми харесва токсичната любов да се романтизира, но всеки има по една такава в живота си.
July 12, 2023
Сравнявам я смело с "Пътуване към себе си" на Блага Димитрова
Displaying 1 - 14 of 14 reviews