Петко Р. Славейков (1827-1895) е типичен възрожденски творец – едновременно писател, журналист, фолклорист, преводач, просветен и политически деец. Бил е председател на Народното събрание и министър в няколко кабинета.
Той е основоположник на българската литература за деца. Пише стихове и преразказва басните на Езоп. В поезията му отекват проблемите на неговата епоха. Най-известната му творба е поемата „Изворът на Белоногата“.
Петко Рачов Славейков е български поет, публицист, фолклорист и политик. Един от водачите на Либералната партия след Освобождението, той е председател на Народното събрание (1880) и министър в няколко кабинета (1880-1881, 1884-1885). Петко Славейков е баща на общо осем деца, сред които са политиците Иван Славейков и Христо Славейков, публицистът Рачо Славейков и поетът Пенчо Славейков.