What do you think?
Rate this book
Не са чудовища
„Смела и честна поезия. Сърцето ѝ бие с настойчив ритъм за приетата болка, която идва отново и отново, заседява се, живее тук. Живееш с нея и не привикваш. Поезия, която оставя свой дълбок и личен отпечатък и е лесно и трудно да наречеш красива.“ (Стефан Иванов)
48 pages, Paperback
First published January 1, 2021
1 person is currently reading
77 people want to read
About the author
Никола Петров
6 books15 followersНикола Петров е роден през 1987 година. Завършва скандинавистика в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2010 година. Носител е на трета, втора и първа награда от Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ (2009–2011), както и на други отличия, сред които Славейкова награда (второ място, 2008) и награда за поезия от Националния конкурс на фондация „Св. Климент Охридски“ (2009).
Автор е на стихосбирките „Въжеиграч“ (ИК „Жанет 45“, 2012), „Бяс/бяло“ (Фондация „Литературен вестник“, 2017) и „Не са чудовища“ („Издателство за поезия ДА“, 2021, отличена с награда „Перото“ и номинирана за „Иван Николов“). От 2015 г. насам участва в редица издания на представлението „Актьори срещу поети“ в Театрална работилница „Сфумато“. Негова поезия е превеждана на испански и на италиански.
Автор е на стихосбирките „Въжеиграч“ (ИК „Жанет 45“, 2012), „Бяс/бяло“ (Фондация „Литературен вестник“, 2017) и „Не са чудовища“ („Издателство за поезия ДА“, 2021, отличена с награда „Перото“ и номинирана за „Иван Николов“). От 2015 г. насам участва в редица издания на представлението „Актьори срещу поети“ в Театрална работилница „Сфумато“. Негова поезия е превеждана на испански и на италиански.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 18 of 18 reviews
June 7, 2021
Много ми беше трудно да прочета тези стихотворения (няма просто и невинно отбиване по местата, по които те ходят), а още по-трудно – да кажа нещо за тях (без да се чувствам недорасла). Тази книга е едно от най-хубавите ми изживявания от много време насам.
Докато се пробвах да си формулирам впечатленията, се получаваше така:
- „Случайни удари на метеори в плът“. „Живееш в костите на паяка“. „Небето да се свлича като кървав ледник“. Думите на НП пускат едновременно и с помитащ ефект машината на съзнанието и навалицата на чувствата. Истинска привилегия е да сме негови съвременници и да четем първи стихотворения, които след години ще са класика.
- НП има достъп до тихото пространство зад кулисите, откъдето нещата се виждат в своята зъбчата временност. Но той не посяга да ги мести, той се любува на живота в тях. Стихотворенията му са архитектури, очертани с широки крачки в нощни градове, с колебания, въпроси и едно остро усещане за красотата и чуждостта на всичко. „Да обичаш не е точно избор.“
- Има събития, които карат човек рязко да изправи гръб, да си поеме дъх, да си спомни кога за последно се е чувствал безсмъртен и с един жест да отсее плявата на суетата от зърното на смисъла. Всяко от стихотворенията на НП е такова събитие.
Горещо препоръчвам тази книга. „Нека чистотата на любопитството прогони другите демони.“
Докато се пробвах да си формулирам впечатленията, се получаваше така:
- „Случайни удари на метеори в плът“. „Живееш в костите на паяка“. „Небето да се свлича като кървав ледник“. Думите на НП пускат едновременно и с помитащ ефект машината на съзнанието и навалицата на чувствата. Истинска привилегия е да сме негови съвременници и да четем първи стихотворения, които след години ще са класика.
- НП има достъп до тихото пространство зад кулисите, откъдето нещата се виждат в своята зъбчата временност. Но той не посяга да ги мести, той се любува на живота в тях. Стихотворенията му са архитектури, очертани с широки крачки в нощни градове, с колебания, въпроси и едно остро усещане за красотата и чуждостта на всичко. „Да обичаш не е точно избор.“
- Има събития, които карат човек рязко да изправи гръб, да си поеме дъх, да си спомни кога за последно се е чувствал безсмъртен и с един жест да отсее плявата на суетата от зърното на смисъла. Всяко от стихотворенията на НП е такова събитие.
Горещо препоръчвам тази книга. „Нека чистотата на любопитството прогони другите демони.“
March 24, 2022
"Смела и честна поезия", както е казал Стефан Иванов за стиховете на Никола Петров. Аз бих добавила - и много емоционална. Повечето стихове от мъже са сякаш по-рационални, по-стерилни откъм чувства, по-пестеливи откъм преклонения. Но поезията на Никола Петров ме уцели и в разума, и в сърцето. Не самоцелно, а напълно естествено. Все едно за нея най-естественото нещо е да пленява. Макар да е била създадена за друго. Това беше любов от първо четене и нямам търпение за нови срещи с автора. За финал оставям нещо любимо от нея:
"Защото си виновна, колко снегът е виновен за себе си".
"Защото си виновна, колко снегът е виновен за себе си".
July 19, 2021
"чудовищата не са чудовища.
Това е чудовищното."
Из Речник
Красота - Има застинала красота - красива заради пропорциите си. Има красота, която ти казва, че не всичко е пропиляно - тя може и да не е красива.
Това е чудовищното."
Из Речник
Красота - Има застинала красота - красива заради пропорциите си. Има красота, която ти казва, че не всичко е пропиляно - тя може и да не е красива.
January 19, 2022
Колко елегантно тъжни, приятно страшни и сякаш безнадеждни, мрачни, но красиви стихове. Ужасно много ми харесаха! Четох ги бавно, на малки глътки.
—-
Веднъж ти се получи
Помниш ли, че думите ти
удряха във слънчевия сплит отчаяно красиво.
Без глас от другаде, ранен, това не се повтаря.
Беше антилопа, вперена в прожекторите и готова
да поеме удара. Беше светлината на града;
и отиващото си небе; и всяка утеха.
Беше въздух, изпреварил вятъра.
Сега е есен, имаш сенки на лицето като вълците.
Сега ми се привижда, че очите ти
са под вода. И се пресягам
към косата ти, макар че е нелепо.
Искам да се вкопчиш в нещо, сякаш е живот.
—-
Веднъж ти се получи
Помниш ли, че думите ти
удряха във слънчевия сплит отчаяно красиво.
Без глас от другаде, ранен, това не се повтаря.
Беше антилопа, вперена в прожекторите и готова
да поеме удара. Беше светлината на града;
и отиващото си небе; и всяка утеха.
Беше въздух, изпреварил вятъра.
Сега е есен, имаш сенки на лицето като вълците.
Сега ми се привижда, че очите ти
са под вода. И се пресягам
към косата ти, макар че е нелепо.
Искам да се вкопчиш в нещо, сякаш е живот.
December 14, 2023
...
Ни един не мисли някога, че някому ще стори зло. Рапунцел:
чудовищата не са чудовища.
Това е чудовищното.
...
***
...
Най-вече прегръщай един изстиващ свят.
Ни един не мисли някога, че някому ще стори зло. Рапунцел:
чудовищата не са чудовища.
Това е чудовищното.
...
***
...
Най-вече прегръщай един изстиващ свят.
November 14, 2021
За първи път видях (и чух) Никола Петров на "Веселин Ханчев". Бях поразена от от начина, по който рецитира стиховете си. Виждаш как буквално думите извират от някакви дълбини.
Поезията в "Не са чудовища" сякаш марширува в нощта на един празен град. Болезнено, но в същото време ритъмът й те унася в някаква утеха след преживяното. След всяко стихотворение искаш да помълчиш, докато гласът на автора отеква в теб.
Изпитвам някаква гордост от факта, че съм негов съвременник. И е прекрасно, че имаме възможност да го слушаме често като участник в "Актьори срещу поети".
Поезията в "Не са чудовища" сякаш марширува в нощта на един празен град. Болезнено, но в същото време ритъмът й те унася в някаква утеха след преживяното. След всяко стихотворение искаш да помълчиш, докато гласът на автора отеква в теб.
Изпитвам някаква гордост от факта, че съм негов съвременник. И е прекрасно, че имаме възможност да го слушаме често като участник в "Актьори срещу поети".
August 3, 2021
"Не са чудовища" е книга, която чаках с чудовищно нетърпение заради предходните - "Въжеиграч" и "Бяс/бяло". Очаквах да ми подейства като ядрен взрив и така се случи. Диалогът с нея започна още със "Здравей" (както се казва първото стихотворение в книгата) и продължи в главата ми след последния ред от нейния "Речник". Заслужава си заради всеки ред, заради всяка дума, дори заради паузите между думите.
August 19, 2021
Остава една от най-хубавите книги с поезия, които съм чела изобщо. Ще се връщам много пъти тук.
August 3, 2021
Голяма поезия.
December 4, 2021
С два скока се изкачи право в кулата.
Сред толкова далечини, оттегляния, отливи е странно колко болезнено “вътре” съм.
Сред толкова далечини, оттегляния, отливи е странно колко болезнено “вътре” съм.
September 16, 2021
6 от 5*
Поезия, на която трепериш и си припомняш какво е чувството да чувстваш.
Поезия с плът. Плът, която пари и боли.
---
Започваш да различаваш
Започваш да отделяш тъмнина от тъмнина.
Едно е силуетът, друго е сянката.
По-светла е нощта, по-тъмна е планината,
погълнала нощта отдолу.
По-светла улицата, по-тъмни стрелкащите се
съдби. По-тъмно, където
болнавите лампи издъхват
и изчезват насекомите.
По-тъмен от отчаянието
е пролетният въздух; сеячът на скръб; накарал
славеите да пеят по това време, накарал
листата да пеят и да изтръпва земята.
По-тъмна от скръбта е надеждата, по-буйна
тъмнината й. По-тъмно онова, което следва.
По-тъмна вярата.
По-тъмна жестокостта на безусловно
обичащия.
По-тъмно, че очите привикват.
---
Благодарение на тези редове разбрах, че очите привикват към тъмнината. Сърцето също.
Поезия, на която трепериш и си припомняш какво е чувството да чувстваш.
Поезия с плът. Плът, която пари и боли.
---
Започваш да различаваш
Започваш да отделяш тъмнина от тъмнина.
Едно е силуетът, друго е сянката.
По-светла е нощта, по-тъмна е планината,
погълнала нощта отдолу.
По-светла улицата, по-тъмни стрелкащите се
съдби. По-тъмно, където
болнавите лампи издъхват
и изчезват насекомите.
По-тъмен от отчаянието
е пролетният въздух; сеячът на скръб; накарал
славеите да пеят по това време, накарал
листата да пеят и да изтръпва земята.
По-тъмна от скръбта е надеждата, по-буйна
тъмнината й. По-тъмно онова, което следва.
По-тъмна вярата.
По-тъмна жестокостта на безусловно
обичащия.
По-тъмно, че очите привикват.
---
Благодарение на тези редове разбрах, че очите привикват към тъмнината. Сърцето също.
April 9, 2022
Не притежавам думите с които да мога да опиша тази стихосбирка, затова просто ще замълча.. Малко преди да я прочета отново.
Кимаш на непознати
Имаш този навик: струва ти се,
че едно е друго и че друго е едно.
Пресягаш се към смътни прилики.
Напразно призоваваш въздуха
на чужди силуети. Мижиш над чужди сенки.
Сега се питам:
Свикна ли с посоките на деня, открадна ли
малките му занаяти,
или пак понечи да помахаш
на не когото трябва.
Истина или лозунг е онова, към което протягаш ръка.
Свършекът на света или само амонякът на една сутрин,
твърде сегашна.
Питам се пак ли излизаш
в този обречен сезон, с нищо под себе си
освен готовността да срещнеш.
И на кое минало казваш здрасти.
Свикна ли с отражението си,
или пак махаш на непознати...
Кимаш на непознати
Имаш този навик: струва ти се,
че едно е друго и че друго е едно.
Пресягаш се към смътни прилики.
Напразно призоваваш въздуха
на чужди силуети. Мижиш над чужди сенки.
Сега се питам:
Свикна ли с посоките на деня, открадна ли
малките му занаяти,
или пак понечи да помахаш
на не когото трябва.
Истина или лозунг е онова, към което протягаш ръка.
Свършекът на света или само амонякът на една сутрин,
твърде сегашна.
Питам се пак ли излизаш
в този обречен сезон, с нищо под себе си
освен готовността да срещнеш.
И на кое минало казваш здрасти.
Свикна ли с отражението си,
или пак махаш на непознати...
August 4, 2021
Here Be Dragons
Живееш в кухината на света; навсякъде, където е далеч;
живееш в костите на паяка;
живееш в думите на рибата;
към теб изпращам всичките си Адове.
Живееш там, където забраних на паметта си да отива,
а към теб изпращам памет; и към теб изпращам страховете си.
Живееш на върха на пръстите ми,
на ръба на дланите; навсякъде където е далеч.
Към теб изпращам онова, което имам.
Никола Петров
“Не са чудовища” (2021)
Издателство за поезия ДА ♥️
Живееш в кухината на света; навсякъде, където е далеч;
живееш в костите на паяка;
живееш в думите на рибата;
към теб изпращам всичките си Адове.
Живееш там, където забраних на паметта си да отива,
а към теб изпращам памет; и към теб изпращам страховете си.
Живееш на върха на пръстите ми,
на ръба на дланите; навсякъде където е далеч.
Към теб изпращам онова, което имам.
Никола Петров
“Не са чудовища” (2021)
Издателство за поезия ДА ♥️
Read
August 4, 2024Не мога да преодолея недоумението си по отношение на оформлението на книгата, буйно се питам: какво налага този пигмейски шрифт, тези бебешки букви невидимки, това чудовищно смаляване на текста, това леприконско поклонничество към букви джуджета? Така нечестно е прецакан читателят…
December 26, 2021
Толкова да харесвам как пише Никола Петров, че четях по два, три текста на ден, да има за по-дълго, да разтърсва светове, сънища - малко по малко.
January 19, 2022
Една от най-красивите книги, които съм чела изобщо някога. Никола Петров за мен е сред най-талантливите поети и с радост препрочитам всеки негов стих.
March 29, 2023
Чудовищно добра!
January 24, 2024
Прекалено мрачно и объркано. Обичам поезията, но от тази по-романтичната, по-завладяващата, тази която те кара да спреш, да поемеш дъх и да помислиш. Тук не намерих нищо от това.
Displaying 1 - 18 of 18 reviews